Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06.2009 17:01 - Най-лошите Spider-Man истории
Автор: spectacularspidey Категория: Други   
Прочетен: 7971 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 08.01.2015 10:28


Лесно е да избереш някоя от многото истории за Spidey и да започнеш да критикуваш писателя за това колко лоша е тя. Но не мисля, че тези хора пишат историите с мисълта „Ще разкажа една тъпа случка” или „Сега наистина ще прецакам нещата.” Крайни срокове, лични проблеми, проблеми с колегите са само част от картината. Затова ще се опитам да не критикувам толкова много писателите, колкото самите истории.
 

15. Историята: Разкриването на самоличността на Green Goblin V
       Броеве: Amazing Spider-Man Vol. 2 #8 (2000)
                         Peter Parker Vol. 2 #8 (2000)

 image Тази история не е просто лоша – тя е едно голямо “Fuck You” в очите на Spidey феновете.   В „Spider Hunt” Norman Osborn се опитва да накара публиката да мисли, че някой друг е Green Goblin. Norman или е наел, или е промил мозъка на някой нещастник, дал му е костюма и така заблуждава всички. В “Goblins At The Gate” писателите Roger Stern и Glenn Greenburg искали този Гоблин да бъде разкрит като Phil Urich, който преди беше добър Green Goblin. В това има логика, след като Phil вече може да работи добре със съоръженията на Гоблина. Също така това би било отмъщението на Norman, тъй като той искал да премахне човека, който използва името, костюма и оръжията на Гоблина.   Но шефовете в Marvel отхвърлили това решение и идентичността на Green Goblin 5 остава неизвестна за около година. С навлизането във Volume 2 на Amazing Spider-Man, евентуално се стигна до откритието.   И какъв беше отговорът? Гоблинът е клонинг! Но клонинг на кой? Никаква идея. Лицето му първоначално е на Harry Osborn, но после се сменя с други и накрая се разпада. Marvel просто ни изкрещяха в лицето „Хаха, искате Гоблина да е някой – ние ще го направим никой – или по-лошо, клонинг на никой.”   Но това не е всичко. В тази история Peter Parker спи на улицата и му открадват костюма без паешкото чувство да го предупреди. Нямам думи.     14. Историята: Дебютът на Madame Web
       Броеве: Amazing Spider-Man #210 (1980)

 image По принцип броеве #207-219 на Amazing Spider-Man са едни от най-лошите истории за Паяка. На Peter Parker най-накрая му писва от JJJ, и приема оферта да работи за Daily Globe като водещия им фотограф. Собственикът на Globe е мистериозния K. J. Clayton, който никога не беше показан. Също така главния репортер на Globe, April Maye (!!!) забелязва, че Spidey я назовава по име по време на среща с Punisher. Всичко това очевидно водеше нанякъде, но Denny O’Neill, писал комикса тогава, обърква нещата – и то доста. Той разкрива, че K. J. всъщност е стара жена, наела модел да се представя за нея, а някакъв Rupert Dockey, искащ да поеме контрол над Globe, е планирал да убие и двете. С помощта на Madame Web (за нея след малко) Spider-Man спасява ситуацията, но Daily Globe затваря врати и Peter се връща на работа при J. Jonah Jameson. Така че всичко свършва там, където започна.   Но най-големия грях на брой #210 е представянето на Madame Web. Тя е застаряваща парализирана телепатка (хахаха), която знае кой е Peter Parker. Никога не съм харесвал образа й, и не разбирам защо трябва да знае идентичността на Spider-Man. А и който е гледал анимационните серии Spider-Man от 90-те, сигурно помни как тя съсипа шоуто, подготвяйки Spidey за „най-важната битка в живота му.”     13. Историята: Дебютът на Hypno-Hustler
       Броеве: Spectacular Spider-Man #24 (1978)

 image Мда, естествено че със злодей като Hypno-Husler не може да съществува добра история. И тази не е. Peter Parker отива в дискотека (?), Saturday Night Fever, и кой е гостуващият музикант? Точно този, да. Няма какво да се каже тук, историята няма никаква важност, а злодея е според мен най-нелепият възможен. * По принцип всички изброени от мен тъпи злодеи участват в изключително тъпи истории. То се подразбира, че човек като Kangaroo няма какво интересно да предложи за четене. Затова тези съм ги оставил извън списъка, а съм се съсредоточил върху такива, в които са засегнати важни злодеи и образи от света на Spider-Man.     12. Историята: Maximum Carnage
       Броеве: Spider-Man Unlimited #1-2 (1993)
                       Amazing Spider-Man #378-380 (1993)
                       Spectacular Spider-Man #201-203 (1993)
                       Web Of Spider-Man #101-103 (1993)
                       Spider-Man #35-36 (1993)

 image Carnage е един от най-любимите ми злодеи и в първата си поява (Amazing Spider-Man #361-363) направо постави всички други злодеи, заедно с Venom, в малкия си джоб.   Но Maximum Carnage беше загуба на време и място. Историята можеше да бъде разказана в 6 части вместо в издадените 14, и сигурно щеше да много по-добре.   Във всяка следваща част нов герой или злодей навлизаше в действието. След това – битка. И така до края. Но не само екшъна писваше – диалозите по време на битка бяха като различни нюанси на зеленото. Имам предвид, по колко различни начина може Venom да каже на Spidey, че е страхливец и Spidey да му каже, че няма да падне на неговото ниво? И въпреки всичките битки, никой не умира. Black Cat изкълчва крака си – и това е. Историята е добре замислена – Carnage, Shriek, Demogoblin, Carrion и Doppelgagger започват да избиват населението на Ню Йорк, просто защото им харесва. Все пак Carnage си е сериен убиец и преди да стане супер злодей. Само че касапницата, която предизвикват в града не привлича вниманието нито на правителството, нито на Национална сигурност, а като че ли само Spider-Man, Venom, Cat, Morbius и още няколко второстепенни герои се заемат с мисията да ги спрат.   Като цяло, тази история можеше да е много добра, но просто не се оказа такава.     11. Историята: Смърта на "родителите" на Peter
       Броеве: Amazing Spider-Man #386-388 (1994)

 image “Lifetheft” е историята, в която ни беше разкрито, че завърналите се родители на Peter Parker са всъщност роботи, програмирани да го убият. Събитията в тази история са кулминацията на всичко, ставащо в Amazing през последните две години. Точно така, родителите на Spidey дебютират в брой #365.   Накратко, в тази сага Harry Osborn казва на Chameleon, че като построи зли андроиди, точни копия на родителите на Parker, ще узнае кой е Spider-Man. Идеята е, че Peter евентуално би разкрил тайната си пред майка си и баща си. Е, евентуално той го прави.   И тук нещата полудяват. Родителите-роботи докладват на Chameleon, Spider-Man ги проследява за голяма битка, а „майка му” някак си започва да става емоционална и отказва да причини каквото и да е на сина си (нали е робот – какви емоции?). Поради някаква причина Chameleon така и не разбира самоличността на Spider-Man, двата андроида са унищожени, а в процеса е създаден нов Vulture, този път млад. Всичко беше просто голяма бъркотия. Единственото добро нещо тук е, че виждаме на какво е способен Harry, за да скапе живота на Spidey.     10. Историята: Spider-Man разкрива самоличността си пред Black Cat
       Броеве: Spectacular Spider-Man #86-87 (1984)

 image След като Spider-Man спаси Black Cat от Dr. Octopus в Spectacular #79, връзката им стабилно прерастваше в нещо наистина сериозно и интересно. Феновете започваха да се питат „Колко сериозен e Peter относно Black Cat? Ще й разкрие ли самоличността си?” Но този период маркираше също така и дезинтеграцията на Black Cat от опасен, тайнствен образ извън закона във наивна фенка на Spidey, искаща да е герой като него.   Това кулминира в тази история. В брой #86 Spidey започва да споделя с Black Cat неща от личния си живот, които не е казвал дори на Gwen Stacy. Той я завежда до Daily Bugle, за да й покаже къде и какво работи. Този брой също така е нарисуван в прекалено детски стил, който е напълно неподходящ за такава важна история.   Брой #87 е Голямото Разкритие – Peter отива заедно с Black Cat в апартамента си, сваля си маската и й разкрива всичко. Това означава, че приема връзката им наистина сериозно. Но тук е хвърлена голямата бомба – Black Cat не иска и да знае за Peter Parker, тя обича само Spider-Man! Това е в разрез с всичко, което до този момент е установено за Felicia, тъй като създателя й Marv Wolfman, а след него и Roger Stern показали Котката като заинтересувана от човека под маската. Но този обрат в характера на Black Cat е част от плана на Marvel за прекъсване на връзката й със Spidey. Затова от интригуващ образ тя се превърнала в дразнещата фенка, държаща се като 14-годишно момиче, и когато напуска комикса в брой #100, не липсва на никой.   Завръщането й в света на Spider-Man е дълго и трудно, и включва кратко събиране със Peter, връзка с Foreigner, и дори с Flash Thompson. По-добри писатели я направиха отново здравомислещ характер, но понеже по това време Peter Parker е женен за Mary Jane, това отне голяма част от силата на  Black Cat.     09. Историята: Spider-Man разкрива самоличността си пред света
       Броеве: Amazing Spider-Man #533 (2006)

 image Никога не съм мислил, че ще стане. Никога не съм предполагал, че Marvel ще има куража да го направи. Но те го направиха.   Spider-Man си сваля маската пред цял Ню Йорк и най-голямата му тайна вече не е…ами, тайна. Защо Peter постъпи така?   Виновна е Civil War, събитието за 2007 в света на Marvel. Накратко историята на войната започва така – героите, познати като New Warriors снимат реалити шоу, в което побеждават супер злодеи пред камерата. Но този път попадат на Nitro, който в яростта си „взривява” тялото си близо до училище в Stamford, убивайки стотици, в това число и деца.   Отзивът на обществото в небивал. На свикан конгрес е решено да влезе в действие Superhero Registration Act, който задължава супер героите да регистрират имената си в правителството, като така ще отговарят за действията си пред държавата. И тук започват проблемите на Spider-Man.   Един от основните защитници на SRA е Tony Stark (Iron Man). След като той и Peter Parker стават доста близки заради партньорството им в New Avengers (Tony дори кани Peter, May и Mary Jane да живеят в Stark Towers след като къщата им бива опожарена), Tony споделя, че чувства Peter като семейство и иска да го „вземе” за свое протеже, за свой последовател.   Ситуацията се разраства, като обществото става все по нетърпеливо. Stark съобщава, че заради водещата си роля в регистрационния акт ще се разкрие пръв пред хората – но ако Peter иска да продължи да работи с него – ще трябва и той да си свали маската.   Историята не е толкова лоша, колкото повратна. Разкривайки самоличността си, Spidey унищожава основната част от митологията си. Ако си спомням правилно, към 2007 той е последният герой на Marvel с тайна самоличност. Тази история отне голяма част от магнетизма на Spider-Man. По-късно нещата бяха поправени, но по най-ужасния начин (виж първо място).     08. Историята: Тайната церемония на Norman Osborn
       Броеве: Sensational Spider-Man #32-33 (1998)
                         Amazing Spider-Man #440 (1998)
                         Peter Parker: Spider-Man #96 (1998)
                         Spectacular Spider-Man #262 (1998)
       
 image Gathering Of The Five и директното му продължение The Final Chapter представляват една от най-разочароващите истории в света на Spider-Man. След 35 години непрекъснато публикуване, от Marvel бяха решили да сложат край на Spectacular, Sensational и да рестартират Amazing. Това подсказваше, че за край на тези серии би трябвало да послужи подобаваща история, нали?   Е, в Gathering Of The Five Норман Осборн се опитва да сглоби някакъв магически артефакт, състоящ се от 5 парчета. Ако 5 човека съберат тези парчета, всеки от тях ще получи един от 5-те подаръка: знание, сила, смърт, лудост или безсмъртие, на случаен принцип. Norman притежава само едно от парчетата, и по-голяма част от историята се състои в издирването на останалите и запознаване със собствениците им (един от тях е Madame Web, гадост). Но най-лошото е, че докато през цялото време се говори за церемонията, на която се получават „подаръците”, тя всъщност не се случва. Е, случва се, но в следващата история, The Final Chapter.   Как може да публикуваш нещо, наречено „Gathering Of The Five/Събирането на Петимата” в пет броя, в които никакви петима не се събират?     07. Историята: Резултатът от церемонията
       Броеве: Amazing Spider-Man #441 (1998)
                         Peter Parker: Spider-Man #97-98 (1998)
                         Spectacular Spider-Man #263 (1998)
     
 image Да, това е последния етап, The Final Chapter, ненужната финална глава в историята на Spider-Man. Церемонията от предишната история най-накрая се състои. Madame Web умира (слава богу), на другите им се случват някакви неща, но на кой му пука за тях, а Norman Osborn си мисли, че е получил като дар върховната сила.   Няма да обяснявам брой по брой какво се случва, а ще изброя главните неща, които не са наред в тази история:   -   плана на Norman за ДНК бомба. Какъв е смисъла да „разтопиш” населението на планетата и след това да го реконструираш чрез ДНК? Население само от клонинги? Какво ще спечели Osborn от това? Няма никаква логика. -   Новият Green Goblin костюм. Големи нелепи уши и наметало? Кой трябва да е той сега – Супер Гоблин? -   Фактът, че Gathering Of The Five церемонията ни даде третата Spider-Woman. -    Финалната битка между Spider-Man и Green Goblin разрушава голяма част от Ню Йорк и ние дори не я виждаме. Защо, защо, защо вместо това ни показват как Гоблина си мисли, че е победил и убил Spidey? (Norman всъщност получава лудостта от 5-те подаръка, така че съзнанието му напълно отказва и си създава свои образи) -     Ритуалът, в който Peter изгаря костюма си и си казва, че никога повече няма да бъде Spider-Man. Да бе, сякаш не го е правил преди.   Това, което трябваше да бъде изключителен завършек на другите серии (Spectacular и Sensational) и достоен финал преди рестарта на главната поредица, Amazing Spider-Man, се оказа доста голямо разочарование.     06. Историята: Spider-Man мутира
       Броеве: Spectacular Spider-Man Vol. 2 #17-20 (2004)

 image Changes. Замисълът на тази история е Peter да получи истински сили и способности на насекомо чрез някакво мистично прераждане. Сцената, в която Spider-Man умира и от трупа му излиза ново тяло е просто без коментар. Spidey фактически ражда себе си. Способностите, които придобива са 1) тялото му вече само произвежда паяжина и 2) може да говори с мравки (???). Другата мизерна концепция на тази история е че всеки трети човек притежава „насекомов ген”, което го прави подвластен на главния злодей тук – The Queen. Тя естествено е представена като една от най-големите заплахи за човечеството (да може да управлява 1/3 от него си е доста впечатляващо). Това е напълно безумно – откъде накъде в нас ще има гени на насекоми? Няма логика (както повечето истории в този списък, ако сте забелязали).   Кулминацията на историята е когато The Queen целува Peter Parker (той не може да се съпротивлява, защото има насекомов ген!?!), с което го инфектира с нещо, което бавно го превръща в буболечка. Parker евентуално мутира в огромен паяк и се присъединява към The Queen в подземната й бърлога. Там един учен разкрива, че Peter е не само гигантски паяк – той е гигантски бременен паяк. В последствие насекомото умира и от трупа изкача новият Peter Parker, изглеждащ точно като преди мутацията. Той побеждава Queen с новите си сили и всичко завършва с хепи енд, йеее.   Явно никой в Marvel не е мислел, че тази идиотия ще остане в историята на Spider-Man, понеже скоро след това тези нови сили са изоставени и напълно игнорирани.     05. Историята: Преразказване на ранните години на Spider-Man
       Броеве: Spider-Man Chapter One #1-12 (1999)

 image Chapter One е мизерният опит на Marvel и John Byrne да преразкажат произхода и корените на Spider-Man, като адаптират Amazing Spider-Man #1-19 за модерните времена (2002 година). Но вместо директна интерпретация на тези класически истории, с добавени компютри и CD-та, Byrne представи някаква нелепа смесица от оригиналните Lee/Ditko идеи и неговите собствени, които бяха налудничави. А именно:   *  Peter Parker и Otto Octavius получават супер силите си благодарение на един и същи инцидент. А? Как така? Да не би паякът, който ухапва Peter е ухапал и Octavius и така го превръща в Doctor Octopus? * Новият много тъп костюм на Electro – синьо и бяло. Оригиналното му облекло е един от най-разпознаваните костюми в комиксите. На никой не му трябваше такава промяна. * Norman Osborn (Green Goblin) и Flint Marko (Sandman) са братовчеди! Добре, тук наистина става ясно, че Byrne е спрял да мисли трезво. Какво като двамата имат една и съща коса (кафява на вълни)? Това ли е причината да ги направи роднини? Тъпо, тъпо, тъпо. * The Tinkerer поставя генератори на магнитна енергия из града, за да може Vulture да лети там. Чакай сега да го изясним. Значи Vulture може да лети само в Ню Йорк! Ами всички онези истории, в които го виждаме да кръжи над Las Vegas и над пустинята? Byrne чисто и просто отне свободата на класическия злодей. *  Убиецът на чичо Бен се връща в къщата на Peter, за да благодари на Spider-Man, че не го е предал на полицията. Мислех, че смисъла на произхода на Spider-Man e шокиращата случайност, идеята, че светът е малък и това, което не направиш днес може да има катастрофални последици утре. Но нее, в света на John Byrne всичко трябваше да има смисъл. Какъв смисъл е видял в това, не мога да разбера. А как убиецът знае кой е Spider-Man - никакво обяснение.   Това са най-основните причини, поради които тези серии не струват. John Byrne се подигра с митологията на Spidey и добре, че Marvel се усетиха навреме и прекъснаха проекта, иначе не ми се мисли.     04. Историята: Минали грехове
       Броеве: Amazing Spider-Man #509-514 (2004)

image Първоначалната концепция на Sins Past e проста: Peter Parker и Gwen Stacy са правили секс без защита, докато били заедно, в резултат на което Gwen тайно ражда близнаци – момиче и момче. Редакторът по това време не харесва идеята Spider-Man да става баща, и променя бащата на близнаците на Norman Osborn. Как добро момиче като Gwen ще прави секс със маниак като Гоблина естествено не е обяснено.   Близнаците се връщат след 10 години (по времевия прогрес на Marvel вселената), готови да убият Peter Parker/Spider-Man задето не е предотвратил смъртта на майка им. На всичкото отгоре са напълно узрели възрастни – растат по-бързо заради Goblin формулата, която тече в кръвта им. Но те не бяха интересни злодеи и кулминацията на историята нямаше никакъв смисъл (ето, пак). Там Peter спасява момичето (което прилича на Gwen, много ясно), като й прелива от собствената си кръв. Но как това ще й помогне, не знам – нейната кръв е прецакана от Гоблин формула, а неговата кръв от радиация… даже сега, като го пиша, ми се струва още по-тъпо. По-лошото в случая е, че Spider-Man си дава кръвта за незаконната дъщеря на първата му истинска любов и най-големия му враг, който дори убива тази любов. Ако бях аз, щях да оставя кучката да пукне (естествено, тя няма вина, че майка й е била уличница, но все пак).     03. Историята: Разкритието на самоличността на Hobgoblin
       Броеве: Amazing Spider-Man #289 (1987)

 image Голямото разкритие за самоличността на Hobgoblin става в този брой. Hobgoblin дебютира в #238-239, и тогава предположенията били най-различни. Roger Stern, създал този Гоблин, напуска комикса без да довърши мистерията и без да каже на никой кой е зад маската. Така неговите последователи са принудени да предполагат. Мистерията продължи 3 години, докато редакторския състав не измислил как да приключи всичко.   Няма да се впускам в детайли, но по това време всички следи сочеха към Ned Leeds, репортер в Daily Bugle, непонасящ Spider-Man. Но когато брой #289 излиза, Ned е вече мъртъв от няколко месеца, убит от писател, който нямал представа, че Leeds ще бъде разкрит като Hobgoblin. В резултат супер злодеят умира по много нелеп начин – от четирима обикновени наемници, вместо в една финална битка със Spider-Man. Години по-късно Roger Stern се завърна и написа мини-сериите Hobgoblin Lives, където поправя тази грешка, разкривайки истинския Hobgoblin. Но честно казано, след толкова години, на никой не му пукаше както преди.   * ако някой се интересува и иска да навлезе повече в цялата Hobgoblin сага, скоро ще публикувам „Възходът и Падението на Hobgoblin”, където цялата история е обхваната много добре.       02. Историята: Сагата с Клонингите
       Web Of Spider-Man #117, #126-127
        Amazing Spider-Man #394, #403-404         Spider-Man #51, #60-61         Spectacular Spider-Man #217, #225-226         Maximum Clonage Alpha & Beta  image Аааааа, Сагата с Клонингите. Естествено, че катарзиса, който се опита да пренебрегне 30-те години история на Spider-Man ще е в челната тройка. Сагата продължи цели 4 години. Повечето етапи в нея спокойно биха могли да заемат целия този списък, но аз се спирам на двете истории, които започнаха всичко – Rower And Responsibility и The Trial Of Peter Parker.   Генезиса на Сагата се заражда по време и след Lifetheft (дискутирана по-горе), в историите Shrieking, Beware The Rage Of Desperate Man и Who Is FACADE. В тях доста често се появява мистериозен човек, който сякаш знае нещо важно за Peter Parker. И когато Peter и клонинга се срещат лице в лице, Power And Responsibility и самата Сага започва.     Peter реагира балистично и се нахвърля върху Ben (клонинга), който в случая се държи много по-спокойно и рационално. Предполагам, че това е тактика да се създаде симпатия към Ben, при условие какво се случва с него в бъдеще.   Тази история ни представи един от най-зле измислените злодеи, Judas Traveler, магическо, енигматично същество, заобиколено от „Домакинът”, както той го нарича. Traveler нахлува в Ravencroft (където се държат заловените злодеи в света на Marvel), защото иска да разбере същината на злото. Spidey се появява, но след като не успява да свали Judas с ударите си, той пада в краката му и започва да ридае. Traveler заплашва, че ще убие Peter, ако Ben Reilly не се появи. Е, Ben пристига, двамата с Peter отново се сбиват, понеже Peter мисли клонинга за слуга на Traveler. Беше много мъчително да гледам как Spider-Man дезинтегрира все повече.   Така стигаме до историята, която запрати spider-сериите в пълен хаос и на Marvel им трябваха години, за да ги измъкнат от дъното – The Trial Of Peter Parker. Още отсега ще изясня причината за това – в края на историята ни е разкрито, че Peter Parker всъщност не е истинския Spider-Man, а клонинг, а Ben Reilly, когото досега мислехме за клонинга, се оказва истинският Spider-Man. Чисто предателство към всички дългогодишни фенове.   Trial започва с Peter Parker даден под съд за убийство, което злият клонинг Kaine е извършил. Kaine евентуално се появява да си признае, като по този начин Peter не трябва да разкрива самоличността си пред съдията. Странно, но когато залавят Kaine, никой не се сеща да му свали маската. Също така идеята, че в свят, населен със супер злодеи и герои, често посещаван от извънземни, пътешественици във времето и андроиди, някой може да бъде признат за виновен чрез пръстови отпечатъци е смешна.   След като Ben е освободен (а да, той сменя Peter в съда), двамата Spider-Men са извикани от Seward Trainer, учен приятел на Ben, за лошите новини. След серия от кръвни тестове е потвърдено – Peter е клонингът! Peter, за който четем и който обичаме през последните 30 години. Но ако се има предвид как Peter се държи чак от Pursuit до този момент – като луд, лекомислещ, нерационален – това можеше да се предвиди. Ben Reilly пък беше изобразяван като здравомислещият – което най-вероятно е за да бъде приет като „истинския” Peter Parker.   Знам, знам, объркано е, но такава беше ситуацията.   Приключвам с Maximum Clonage, история от 6 части, в която Marvel обещаваше да отговори на всички въпроси, породени от Сагата с Клонингите. Е, Clonage не отговори на НИЩО. Почти цялата история премина в обяснение глупавият план на Jackal да замени населението на планетата с клонинги (да, оттук Norman взима гениалната си идея). Трудно е да се каже кое най-дразнещото нещо тук: -         може би фактът, че дори това да беше най-личната драма в кариерата на Spider-Man, Marvel все пак трябваше да вкара Punisher и New Warriors като гост герои. -         Или фактът, че почти всяко изречение на Jackal беше игра на думи, при това лоша? Резултатът – изключително грозен диалог. Ако Maximum Clonage беше анимация, нямаше да изтрая и 10 минути. -         Или това, че Peter е представян за глупав и наивен нещастник до такава степен, че временно се съюзява с Jackal. -         Като става дума за глупости, след всичко, на което е подложен Kaine от професор Warren (човешката идентичност на Jackal), и колко много желае отмъщение, накрая той се жертва, за да предпази Jackal от друг клонинг, Spidercide (виждате ли колко глупаво звучи, ако седнеш да го обясниш). -         Имаше клонинги навсякъде. Освен Peter, Ben, Kaine и Spidercide, в леговището на Jackal Ben и Kaine са нападнати от стотици Spider клонинги, които бързо започват да се разпадат, защото не били „доизпечени”. -         След 6 броя от безсмислени битки и диалози, накрая Jackal пита „е искаш ли да разбереш за Joyce Delaney и High Evolutionary?” В Spectacular Spider-Man Annual #8 беше разкрито, че клонинга на Gwen не е всъщност клонинг, а жена на име Joyce, “преобразена” в Gwen чрез генетически материал.   Оттук нататък Сагата продължава с постоянни битки между Peter и Ben, които не могат да решат кой от тях е истинският Spider-Man, вмъкването на Kaine от време на време, смъртта на Dr. Octopus, нов женски Octopus, Peter се опитва да убие Mary Jane под хипноза, и накрая, след като губи силите си, Peter решава да се оттегли в Лондон с MJ, а Ben Reilly става единствения Spider-Man. Но само за няколко месеца, слава богу.   Ужасна, ужасна история. Най-голямата причина да е толкова лоша е, че всичко излиза извън контрол, с 4 комикса (Amazing, Spectacular, Web, Peter Parker), всеки от които с различен писател и различни идеи. И това е без да изброявам мини-сериите в добавка към Сагата, които са над 20. Нищо чудно, че Marvel възкресиха Norman Osborn, като само той можеше да сложи край на безпорядъка.     01. Amazing Spider-Man #544-545         Friendly Neighborhood Spider-Man #24         Sensational Spider-Man #41  image И ето го победителя, историята, която никога не трябваше да се случва – One More Day. Питате, с какво тази е по-зле от сагата, която се опита да игнорира цялата история на Spider-Man от самото й начало? Ами, докато Сагата с Клонингите се опита, но за щастие не успя, OMD го направи – директно изтри света на Spidey такъв, какъвто го знаехме. Това се случва след Civil War. Peter е разкрил самоличността си и се е обърнал срещу Tony Stark, в резултат на което е считан за престъпник и преследван от закона.   Kingpin, който е в затвора, праща снайперист да очисти Spidey и семейството му. Но когато снайпера стреля, Peter заляга и куршума улучва леля Мей, при това критически. Закарват я в болница, Mary Jane остава с нея, а Peter тръгва да търси помощ. И той отива при половината свят на Marvel – Iron Man, Dr. Strange, Beast, Hank Pym, Fantastic Four, дори и Dr. Octopus, Dr. Doom. За съжаление, никой не може да му помогне. Така Peter се връща в болницата, в пълно отчаяние и разбито сърце. Изглежда, че е готов да приеме неизбежното. Да, ама не.   FNSM #24 и Sensational Spider-Man #41 е където историята наистина се скапва. Появява се Mephisto (Marvel версията на Сатаната), готов да спаси Мей. Но цената е огромна – да заличи брака на Peter и Mary Jane, сякаш никога не е съществувал. Двамата наистина започват да осмислят предложението, но Parker клони към приемане. Той просто не би могъл да живее с мисълта, че леля му е поела куршум, предназначен за него! Я стига, предпочитам тя да си замине, а не Spidey. MJ осъзнава, че ако не се съгласи, тя ще е причината живота на Peter да е нещастен и празен. Каква пък логика има в това? Mary Jane е пожертвала толкова много, за да бъде партньорът в живота на Паяка, защо той да не може да направи тази жертва? Въобще Peter тук се държи като 5 годишен, който не би могъл да оцелее без мама. Дразня даже като го пиша това. Любимият ми герой да се превърне в лигльо.   В края на краищата Peter и Mary Jane приемат офертата на Mephisto, даже подобрена – дяволът ще направи така, че никой да не помни разкриването на Peter, сякаш и то не се е случвало. Точно преди промяната Mephisto им разкрива какво глупава сделка са сключили, като им показва малко червенокосо момиче – дъщерята, която те никога няма да имат. Аааа, прецакахте ли се сега, Peter и MJ? Вместо поколение вие избрахте старата чанта.   Последните моменти на Peter и Mary Jane са наистина емоционални и докосващи – прегърнати, двамата се наслаждават мълчаливо на последните си мигове заедно, чакайки Mephisto да изпълни сделката. И последните думи на MJ към Peter са и първите, които тя му казва, когато се запознават много години назад в Amazing Spider-Man #42. И после – тъмнина. Нищо.   С последните страници на историята сме прехвърлени в новия свят на Spider-Man – той живее с леля си, HARRY OSBORN е жив, Daily Bugle е прекръстен на DB, с нов собственик, и естествено, нови злодеи започват да изкачат. Това е света на Brand New Day.   От началото си до сега Brand New Day значително се подобри, връщайки някои класически злодеи като Venom, Hammerhead и Shocker. Но това не променя факта, че  



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ludpensioner - Verily,
29.07.2009 16:15
наличието на толкова много комикси (600 и това са основните, иначе с допълнителните стават около 800+) поражда спада в качеството на всяка следваща история. Иначе добро попадение е Spider-man: The Reign, ако не си я чел ти я препоръчвам. И The Other беше в пъти по-добро от Disassembled.
цитирай
2. spectacularspidey - чел съм и The Other, и SM: Reign. Д...
01.08.2009 13:32
чел съм и The Other, и SM: Reign. Добри са, ама Dissassembled не си я спомням.
цитирай
3. анонимен - balkamalka
13.07.2011 12:41
Очень интересно. Но чего-то не хватает. Может быть, стоит добавить каких-нибудь картинок или фото?
цитирай
4. анонимен - lolokoporet451
30.07.2011 02:08
Thank you for this valuable post. It changed my approach
цитирай
5. анонимен - revi147ewmortg
05.08.2011 01:53
Astonishing article . Will definitely copy it to my blog.Thanks
цитирай
6. анонимен - hac99kemail
22.08.2011 23:09
Thank you very much for that great article
цитирай
7. ththpoppop - Като четох поста и видях One more day ...
16.11.2012 17:56
Като четох поста и видях One more day - имаш право, звучи тъпо.Но също и звучи прочуствено.Преди си мислех че сагата с клонингите сигурно ще е интересна, но след като прочетох така наистина звучи ... как да го кажа по-меко...скапано.Но все пак,хей,Scarlet Spider се появява.Защо ли в Spider-man (2001) играта звучи толкова приятно.За chapter one наистина много приятни неща са съсипали.Ако искаха да променят нещо, то да е .... нищо.В 1990 анимацията мутацията според мен си е доста интересна, повече от комикса.А за Civil War как очакваш добра история (поне според мене е абсурден този период в вселената на Marvel), освен може би Iron Spider,но не повече.Имам въпрос за твоето мнение към Marvel Age Spider-man.Не че е много популярен комикс,но на мене си ми харесва(знам, че следва Amazing Spider-man 2# - 21#).
цитирай
8. spectacularspidey - за Civil War съм дал по-задълбочено ...
18.11.2012 15:41
за Civil War съм дал по-задълбочено мнение в други статии, по-точно какво е наред и не е наред с историята. А Marvel Age е доста приятна и неангажираща серия, но май беше много кратка...
цитирай
9. ththpoppop - Да, гледал съм темата. И е кратка:20 ...
18.11.2012 19:01
Да,гледал съм темата.И е кратка:20 броя.Но поне по едно време я пуснаха на български ама Глоб Трейд спряха да издават комикси
цитирай
10. spectacularspidey - знам, и не се учудвам. В България ...
18.11.2012 21:27
знам, и не се учудвам. В България комиксите никога няма да вървят успешно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: spectacularspidey
Категория: Забавление
Прочетен: 882606
Постинги: 190
Коментари: 558
Гласове: 100
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031