ПРОПИЛЯНО НАСЛЕДСТВО: Възходът и Падението на Hobgoblin
  Част Първа: Мистерията Започва   Пролог Беше време когато Норман Осборн, първият Green Goblin, беше наистина мъртъв. Въпреки това, влиянието от неговото зло върху любимия ни стенокатерач е толкова проникващо, че дори и мъртъв, той си оставаше най-гадния злодей, вдъхновил не един, а двама заместници, и двамата неуспели да достигнат неговото ниво. Към Март 1983 единият от тези заместници е умрял, а другия не помни дните си в маска. Нито те, нито някой друг Spidey злодей по това време вдъхва същите страх и тревога като оригиналния Green Goblin.   Roger Stern трябва да е осъзнал това, поемайки писателската дейност върху Amazing Spider-Man от брой #224 (след 18 месеца работа над Spectacular Spider-Man). Разбира се, никога не съм говорил със Stern, нито съм чел всички негови интервюта, така че само предполагам какво е минавало през главата му, докато се опитвал да пресъздаде един от най-смъртоносните злодеи на Spidey. От трите Гоблина, Норман Осборн е единствения, който бил на ниво. И Harry Osborn, и Bart Hamilton, въпреки че притежавали костюмите, въоръжението и знаели самоличността на Spider-Man, бледнеят в сравнение с брилянтността, жестокостта и чистото патологическо поведение на Norman Osborn. Както нито един от двамата притежавал научната и бизнес проницателност на Норман. Но през 1983-та, едва 100 броя след смъртта на Норман Осборн и Гуен Стейси, идеята за съживяване на оригиналния Green Goblin просто не е опция. Не само че би изглеждало като жертвопринушение по онова време, около 9 години след инцидента – просто нямало история, която да изисква завръщането на Норман, както когато години по-късно едно малко нещо, наречено Сага с Клонинги се превръща в толкова безбожна и тежка бъркотия, че само Норман Осборн би могъл да извади Marvel от нея. Harry Osborn е повече объркано дете отколкото зъл криминален организатор, а Bart Hamilton, най-вероятно мъртъв след събитията в Amazing Spider-Man #180, не беше запомнящ се образ, което изключваше всякаква нужда да бъде съживен.   И все пак, на Stern му трябвал Goblin, но било очевидно че трябва да е чисто нов Goblin. Да предложи 4-ти Green Goblin би изглеждало като преповтаряне, а и най-вероятно би отслабило спомена за класическия злодей. Така – защо не някой да намери старото въоръжение на Norman Osborn, да измисли ново име, нов костюм и да възобнови наследството на Гоблина, което е в неизправност след смъртта на Норман? Плюс това, както оригиналния Green Goblin беше мистерия за 2 години – Stern видял предизвикателството и забавата в това да създаде нов злодей, нова мистерия със нови спекулации от страна на феновете за това кой е новия Goblin.   И феновете представиха много заподозрени, въпреки че ако четете оригиналните броеве, има само двама основателни съперници, от които нито един е изборът на създателя на Hobgoblin! Появата на оригиналния Hobgoblin през 1983 била огромен успех. Тя придала ново ниво на екшън, подозрителност и тревога в сериите за Паяка, каквито не били виждани от години. Оригиналната Hobgoblin сага на Stern, публикувана спорадично от Amazing Spider-Man #238 до #251, е една от най-уникалните в дългата кариера на Spidey.   Но след тази година Hobgoblin станал жертва на лоши сюжети, такива които изсмукват силата и живота дори и от най-великите образи. Било план несъзнателно лансиран от Marvel с техните смени на творчески екипи, редакторски насоки и дразнещата тенденция да влачат историите до етап в който те стават безполезни. Комбинирано, всичко това брутално смазало кариерата на злодей, способен да бъде един от най-големите за всички времена. Аз мисля, че популярността на Hobgoblin се дължи по скоро на това, което би могъл да бъде, отколкото на това, което е. Дори завръщането на Stern повече от декада по-късно, за да пренапише злодея за минисерийте Hobgoblin Lives, и “Goblins At The Gate” в Spectacular Spider-Man, не можаха да спасят Гоблина от тъмнината и неудачността, в която бил запратен – поне в сегашната последователност.   Тези статии ще изучат легацията на Hobgoblin от началото й до края. Ще разгледаме основните заподозрени и претенденти, както и финалното решение. Ще сравним Hobgoblin със оригиналния Green Goblin, защо е бил толкова обещаващ, къде образа сгреши и имали бъдеще за него. Първите две части ще изучим историята на Hobgoblin, както тя първоначално се разбулва, от първата му поява в Amazing Spider-Man #238 до явното му разкриване и смърт в #289 – но ще гледаме от перспективата, че знаем че Roderick Kingsley, който бил избора на Stern, е оригиналния Hobgoblin.   Ще погледнем всички догадки, оставени от Roger Stern и Tom DeFalco, както и фен спекулацията кой всъщност е Hobgoblin. Ще видим дали финалното решение се връзва със следите и догадките,  и дали Kingsley наистина е най-добрия избор за Hobgoblin? Той може да е изборът на Stern, но дали е най-добрия избор? Част 3-та ще се съсредоточи върху кариерите на Jason Philip Macendale и демоничното му копие Demogoblin, и тяхното обединение със писателите за да смачкат наследството на Гоблина. 4-тата част ще отбележи завръщането на Kingsley в Hobgoblin Lives, където Stern възкресява най-великото си творение. И накрая, сериите ще завършим със специална Kingsley vs Osborn статия, в която ще разгледаме единствената среща между двамата и ще ги сравним бомба по бомба.     Урок по история – със редакторски коментар Преди да започна, нека дам кратка история на Hobgoblin в различните му форми. Забелязах, че някои хора по форумите все още питат за Hobgoblin, за връзката му с Green Goblin, и кой всъщност е той, затова не искам да правя арогантното предположение че всеки знае за какво става дума.   В Amazing Spider-Man #238 мистериозна фигура открива едно от тайните скривалища на Норман Осборн, оригиналния Green Goblin. Той модифицира костюмите и съоръженията на Осборн и приема самоличността на Hobgoblin. Неминуемо, той влиза в схватка със Spider-Man, но не е равен по сили със стенокатерача докато не дубликирал Goblin формулата на Osborn (всъщност на Mendell Stromm) в Spectacular Spider-Man #85. След като Stern напуснал спайдър-сериите след брой #251, Hobgoblin сагата кривнала от правия път, тъй като образът се съюзил с мистериозен криминален бос The Rose. Най-накрая, след гангстерската война представена в Amazing Spider-Man #284-288, в брой #289 Hobgoblin бил разкрит като репортерът от Daily Bugle и отдавнашен познат на Питър Паркер Ned Leeds. Все пак, това беше разкрито посмъртно – Leeds беше убит месеци по-рано в класиката Spider-Man vs. Wolverine. Беше ни казано че Jason Macendale, оригиналния Jack O’Lantern, първо появил се в отдавна спрените серии на Steve Ditko Machine Man, след което се прехвърля в комиксите за паяка, наел The Foreigner, за да убие Hobgoblin. След убийството Macendale взел костюма, въоръжението, но не и силите на оригиналния Hobgoblin, за който се вярвало че е Ned Leeds.   Macendale е неефективен като Гоблина, тъй като няма суперсили, и затова заплашил Harry Osborn и семейството му за да получи тази информация (тогава Harry няма идея как да му даде сили) в Amazing Spider-Man #312. След провала на тази маневра, Macendale сключил пакт със главния демон в един от ужасно дългите и нелепи кросоувъри на Marvel – Inferno, и придобил сили на демон, което дало на Hobgoblin нови трикове, но и го деформирало физически (Spectacular Spider-Man #147).   Това не помогнало на образа.   Това безумие продължава известно време, докато Macendale и демона се разделят в Web Of Spider-Man #86. Macendale станал пак стария Hobgoblin, а демона станал Demogoblin. Двамата съжителстват за малко, но Demogoblin е убит в ранните дни на Сагата с Клонингите (Spider-Man #48).   Macendale си е пак жалък Гоблин до по-късен етап в Сагата, когато принуждава първия син на Kraven (Grim Hunter) да му даде елексир, създаден от самия Kraven. Е, пак имаше сили, но си оставаше жалък Гоблин.   Писателите отново променили Macendale към края на Сагата С Клонингите, като му дали всякакви кибернетични имплантанти и глупости. Това също не проработило.   Най-накрая, през 1996, Roger Stern бил върнат за минисериите от 3 части Hobgoblin Lives, в които истинският Hobgoblin наистина бил разкрит като Roderick Kingsley, моден дизайнер и богаташ, който се появяваше някак разпиляно в комиксите за 15 години, и който беше шеф на Mary Jane по едно време. Kingsley, засрамен от действията на Macendale, убива Jason, след което отново влиза в ролята, за да бъде най-накрая победен и „демаскиран” от Spider-Man. Kingsley успял да заблуди всички, като използвал своя брат-близнак, Daniel, да се представя за него, докато той се занимавал с Hobgoblin дела. Kingsley промивал мозъка на Ned Leeds и при нужда го използвал като заместник Hobgoblin. Точно Leeds стартирал съюза с The Rose, който се оказал Richard Fisk, син на Kingpin. Когато Kingsley се уморил да бъде Гоблин, той нагласил всичко така, че Leeds да бъде убит.   Но, по времето, когато разбираме че Kingsley е първия Hobgoblin, Norman Osborn, първия Green Goblin се оказва жив, и сцената е отворена за Spectacular Spider-Man#258-261-Goblins at the Gate, където Osborn изважда Kingsley от затвора, но двамата не могат да се спогодят и след като се млатят за кратко, Kingsley напуска страната с огромно количество пари и го виждаме на плаж да си сипва питие и да се чуди дали светът е видял последното от Hobgoblin. И нито Kingsley, нито неговото оранжево и черно алтер-его не са виждани оттогава, поне в нормалната продължителност. Появите му в Spider-Girl няма да ги разглеждаме (тъй като комикса разказва за алтернативно бъдеще).   Можем да си отдъхнем сега. Наистина се опитах да направя това колкото се може по-просто. А сега – готови за рок енд рол.   Ранен Kingsley
Първото място, където трябва да гледаме за Hobgoblin, е навлизането на Stern в spider-вселената, Spectacular Spider-Man #43, Юни 1980. Забелязвате ли пича в дъното на обложката? Това е Kingsley, няма спор, но дали е нашият Roddy или брат му Daniel? Хмммм….   Първият ни поглед върху Kinglsey е от перспективата на Spidey, докато той го гледа през прозореца как работи върху скиците си. Проследил своя трасиращ уред, поставен върху един от бандитите, откраднали някакви химикали от лабораторията на ESU, но виждайки Kingsley, Spider-Man коментира: „Много е нисък, много слаб. И в най-мизерните ми дни, бих изглеждал като Херкулес пред тоя.” Както и да е, бандитите, които Spidey следи, работят за нов злодей, жена този път, на име Belladonna, която има зъб на Kingsley. Паякът се намесва и спасява Kingsley, но вместо да е благодарен, дизайнерът критикува героя за разрушаване на студиото му. Не отнема дълго време на Spidey да разбере че Kingsley е гадина, създал си врагове в половината моден свят, изкарвайки дузина малки европейски козметични фирми извън бизнес, за да може да стартира собствените Kingsley. По-късно Belladonna прекъсва едно от модните шоута на Kingsley, но последвалата схватка между нея и Spidey е незавършена, понеже злодейката избягва, а историята не е подновена за няколко месеца.  
Първото ни впечатление е, че Kingsley не е много мъжествен тип (но не е гей, Roger Stern го потвърждава в Comic Creators Of Spider-Man). Всъщност, той си е Модно Клише 101. Belladonna се завръща в #47, а Kingsley в #48, където научаваме, че Belladonna е една от многото, чийто бизнес е съсипан от тактиките на Kingsley (той наел модел да претендира, че била деформирана от продуктите на компанията на Belladonna). Но този Kingsley изглежда по-нервен, плах тип, трудно кандидат за хладнокръвен, изчислителен, зловещ супер злодей. Даже никак не изглежда, че този е същият тип, който сдъвка Spidey преди месеци, а е уплашен когато Belladonna предлага на паяка да го убие. Все пак, Spider-Man слага край на криминалните прояви на Belladonna, и съдбата на Kingsley е оставена да виси във въздуха, но Spidey предполага, че ще има разследвания над дейностите на Kingsley от съответните власти.   Между другото, на двете снимки горе – в ляво е Roderick Kingsley, а в дясно Daniel Kingsley. Как знам, ще ви кажа в 4-та част. Kingsley прави кратка поява в брой #57 на прием, на който са и Jonah Jameson и Peter Parker, и виждаме колко долен е той, когато настоящата и бившата му приятелки се спречкват.  
  На колене пред Hobgoblin!
Stern се прехвърля на Amazing след Spectacular #60, и започва с брой #224, който отбелязва завръщането на стария плешив пич, взел името си от старата плешива птица, Vulture. През следващата година контрибуциите на Stern към Spidey включват връщане на Black Cat в живота на паяка и история с Juggernaut в две части, призната от много фенове за една от най-добрите.
  Но в брой #238 Stern представя своя най-голям принос към света на Spider-Man. Банков обирджия, наричан Georgie The Thug, се скрива от Spidey в канализацията, и случайно открива едно от скривалищата на Green Goblin, при това в извънредно състояние. Georgie довежда тъмна фигура, „човек, който би бил заинтересуван”, до скривалището. След като изземва всичко от там, и ликвидира Georgie чрез експлодиращ ван, тази фигура оставя Green Goblin настрана и създава ново име в терора – Hobgoblin! От мислите му можем да кажем, че този Hobgoblin е интелигентен, методичен човек, може би известен, с финес – и определено не се поддава на пристъпите на ярост и лудост, които безпокояли Norman Osborn. Докато той започва бавно да се опиянява от откритието си и да си играе със въоръжението, включително и глайдера, той започва да разбира обсебеността на Osborn от двойната идентичност, тъй като добре знае чувството да искаш да се избягаш от ограничеността на обществото. Този Goblin, по собствените му думи, знае какво да прави със силата, и планира да чрез откритието си да достигне височини, каквито Norman Osborn не е и сънувал. А на заден план, може би някой ден ще се справи и със стария враг на Osborn – Spider-Man.
  Отзивите за Hobgoblin били невероятни – читателите били възхитени да видят отново един опасен Goblin, който е липсвал на всички след смъртта на Norman Osborn. А и събитието отворило нова игра на догадки за идентичността на злодея, което беше голяма забава със оригиналния Green Goblin и Jackal – този, който носеше костюм, не генетично създаденото изчадие с голяма уста от Сагата с Клонинги.   Интригата се задълбочава Още от следващият брой #239 Hobgoblin извършва серия от грабежи в различни фабрики и складове на Osborn, опитвайки се да вземе колкото се може повече от съоръженията и бележките на Norman. Не е нужно да казваме, че това прави Spider-Man доста нервен, тъй като само той разбира значението на тези грабежи и какво е задигнато. Spidey се страхува дали Norman Osborn не е оставил доказателство за неговия двоен живот, което мистериозния крадец може да намери. В брой #239 представя също администратора на Osborn – Donald Menken за първи път, докато той запознава Harry с грабежите. Menken се появява и по-късно, най-вече като лакей на Norman Osborn в минисериите The Revenge Of The Green Goblin. По късно, в Hobgoblin Lives научаваме, че Menken е единственият изпълнителен директор, останал след дните на Norman с компанията, но и че Menken най-вероятно единствен знае, че Норман Осборн е жив и здрав и манипулира събитията зад кулисите. Интересно е да се отбележи, че Menken държи Harry информиран, но без съмнение докладва и на Norman.   Брой #239 съдържа първата битка между Spider-Man и Hobgoblin, битка, която разкрива на новия супер злодей колко превъзхождан е, след като Spidey добре го ступва. Преди тази битка, вражда със Spider-Man не е от приоритетите на Hobgoblin (което изключва теориите, че той е някой от старите му врагове, например Mysterio, Chameleon), но след това спречкванията със стенокатерача стават на личностна основа. Знаейки, че Green Goblin е бил на физическото ниво на Spidey, Hobgoblin осъзнава, че трябва да има нещо, което е давало на Norman Osborn такава сила – така започва търсенето на Goblin формулата на Osborn/Stromm. Hobgoblin не се завръща до брой #244.   А някой забелязва ли как Lance Bannon изпъква през последните месеци? В първия Hobgoblin брой, на сцената на първия грабеж, когато Peter и Joe Robbertson пристигат, Lance подозрително е вече там, и изглежда е изненадан да види Peter. Bannon се появява и в следващия брой, в който приятелката му, Amy Powell, се опитва да го накара да ревнува, като прави сцена за Peter Parker (прекъсната от дългочаканото завръщане на Mary Jane). По време на един разговор с Amy, Lance прави загадъчен коментар, че е „зает”, и когато тя продължава да го разпитва, той прекъсва и казва, че се опитва да стигне първи етаж на новото списание на JJJ. Любопитно е, че явно Bannon има пари, имайки предвид шикозните му кола и апартамент. Как си ги е позволил, плюс момиче като Amy Powell, със фотографска заплата? Богати родители или наследство биха обяснили това, но е интересна спекулация, понеже от следващата Goblin история става ясно, че Hobgoblin има много пари и наема огромна къща на Long Island.

  Първата от трите (както се оказва в последствие) много дразнещи заблуди започва в брой #245, както се вижда на корицата. Hobgoblin открива бележките върху Гоблин формулата, но знаейки как Norman Osborn се сринал психически заради нея, не се осмелява да експериментира, а промива мозъка на друг бандит, Lefty Donovan, да следва бележките и да пробва формулата. Както става с Norman години преди това, формулата избухва в лицето на Donovan, но му дава силата на Green Goblin. Целият в жици и сензори, Donovan влиза в схватка със Spider-Man, a истинският Hobgoblin наблюдава промените в телесната му химия. Но Spider-Man започва да надделява, затова Hobgoblin поема контрол върху глайдера чрез дистанционно управление и го разбива заедно с Donovan в сграда, убивайки „измамника”. Само Spidey не е заблуден от разкритието, че Donovan e Hobgoblin.   Няма оплаквания тук, мистерията е само на 6 месеца, така че никой не е очаквал да бъде разкрита толкова скоро. Въпреки това, поглеждайки назад, то е като предвестник на бъркотията, която предстои.   Следващото голямо развитие за Hobgoblin става в страниците на Spectacular Spider-Man #85. Мистериозният нов Goblin вярва, че успешно е пресъздал формулата и буквално се „потапя” в нея. Нетърпелив да тества новите си сили, той се пробва срещу Spider-Man и Black Cat. Няма догадки за тези, които търсят следи за идентичността на Gobby, но броя е вълнуващ етап от сагата за злодей, който бързо става „играч” в света на Spider-Man. Hobgoblin все още има да развива потенциала си, но нещото, което той обещаваше, е да бъде злодей с измерения. Повечето злодеи, дори и яките, са интересни само когато са – ами, злонамерени и в костюм – и не ни вълнуват, когато са в човешката си самоличност. Green Goblin-ите, и Norman и Harry, са изключения, Norman по-специално. За кратко, Venom беше експлозивен злодей, който генерираше екшън и вълнение при появата си, но Eddie Brock сам по себе си не беше интересен. А някой да е загрижен за Max Dillon? И което е по-смешно, преди Roger Stern да се появи на сцената, не знаехме имената на някои от класическите злодеи. Stern предостави имена, а чрез тях и измерения, на Vulture (Adrian Toomes) и Kingpin (Wilson Fisk).  Но Hobgoblin имаше потенциала да е интересен в и извън костюм (само да разберем кой е той). Той определено изглеждаше на интелектуалното ниво на Spidey – а с новите си сили и на физическо. Също така беше по-сложен от типичния “получава супер сили, прави престъпления за пари” злодей. Той вече има пари, очевидно, а и супер сили. Тогава Hobgoblin би трябвало да запълва и удовлетворява някаква друга неизяснена нужда, която по-късно би трябвало да бъде разкрита. Имах надежда, че този Goblin скоро ще разкрие кой е Spider-Man, и враждата им ще премине на по-лично ниво.   Hobgoblin прави следващия си ход в история от 3 части, в която се очакваше идентичността му да бъде разкрита (естествено, това се оказа невярно). Историята също така разубеди всички, които до тогава са подозирали, че Roderick Kingsley може да е Hobgoblin.   Мистериозна личност призовава важни хора от Ню Йорк в елитния Century Country Club, изнудвайки ги с информация, специфична за всеки един от тях, която те не биха искали да става публично достояние. За Harry Osborn, това е връщането на кошмара, който ще приключи със смъртта му няколко години по-късно. Неговият пакет съдържа доказателство, че баща му, Norman Osborn, е бил убийствения Green Goblin, отговорен за смъртта на Gwen Stacy.   J. Jonah Jameson също получава пакет, в който се разкрива участието му в създаването на супер злодея Scorpion. Очевидно Jonah е доверил само на един човек тайната си – Norman Osborn, което предполага близост между двамата, поне от гледна точка на Jonah. Това илюстрира един особен аспект на Norman - той няма истински приятели, само съюзници и подчинени. Фактът, че Osborn е притежавал файлове с поверителна информация за своите „приятели”, включително за мръсните им дела, описва това най-добре. Norman най-вероятно е събирал тази информация за възможна бъдеща употреба или като план за отмъщение към тези, които са го наранявали.  
  Harry моли Peter да дойде с него в клуба за морална подкрепа, и се оказва, че Hobgoblin е изнудвачът на голям брой членове на клуба. И разбира се, там е Roderick Kingsley, един от групата. Когато Harry се изправя срещу Гоблина, той се оказва робот, и Kingsley отсъжда „истинският Hobgoblin може да е всеки един от нас!” след като Hobgoblin се появява, Spidey също пристига и двамата отново влизат в битка. Този път обаче Spidey e победен, и само намесата на Kingpin го спасява.   Получаваме ли потенциална следа за идентичността на Гоблина тук? Hobgoblin мисли: „ The Kingpin Of Crime! Забравих, че и той е член.” Предполагайки членовете на клуба не са известни на обществото, как тогава Гоблина знае за Kingpin – освен ако той самият не е в списъка с членове? И след като по това време Wilson Fisk е само подозиран в незаконни дела, любопитно е как Hobgoblin знае за тях? Ако не е член, възможно ли е Gobby да е репортер изследовател? Да е от законовите органи? Най-вероятно обаче, след като знаем, че Roderick Kingsley е Hobgoblin, той е отдавал почит на Kingpin, тъй като модната сцена на Ню Йорк е повлияна от организираната престъпност.   След събитията в брой #249, в #250 Harry казва на Peter едно по-скоро нелепо обяснение – че Hobgoblin изглеждал запознат с делата в клуба и би трябвало да е негов член. Докато това е всъщност вярно, нищо в диалога на Goblin не издаваше такова нещо – значи може да е било в представените документи. Или просто Harry коментира далновидността на Гоблина.   
                                                                                                                                                           Но в брой #250 Stern оставя ЕДИНСТВЕНАТА ИСТИНСКА СЛЕДА за самоличността на Hobgoblin, и тя дори не е очевидна. Когато Spidey тъкмо да навести Kingsley след срещата, дизайнерът крачи из стаята, мислейки "как може точно сега брат ми да е извън града." Очевидно не е умуване над събитията. След като женската компания на Kingsley вече му говореше, не е могло да е панел, търсещ запълване. Но този Kingsley изглежда малодушен страхливец, треперещ в присъствието на Spider-Man, и в страх от изнудвателският план на Hobgoblin. Със сигурност не може да е нашия хладнокръвен, калкулиращ супер злодей.   Очевидно само Roger Stern е мислел така.   Много фенове, в това число и аз, мислеха, че самоличността на Hobgoblin ще бъде разкрита в брой #250, и се чувстваха измамени, когато това не стана. Но истината е, че нищо, казано от Stern или от Marvel не сочеше такова разкритие. Ние просто го бяхме предположили.  
Но после историята приключи в брой #251 и получихме втората от трите вбесяващи заблуди. Бронираният ван на Гоблина потъва в реката, Spidey е пред победа, а Hobgoblin, осъзнавайки как залозите не са в негова полза, агонизира, че не може да бъде разкрит сега – би било позор за него и за семейството му. Отново, изглежда има повече за този Гоблин отколкото среща окото – той е загрижен за семейство? Също така този Гоблин е загрижен, че може да бъде взет за луд и казва, че Norman Osborn е лудият – не той.
  Но веригата е прекъсната. Историята завършва и Spidey вижда само окъсана маска да се изкачва към повърхността.
  Бях ядосан.
  Но като преценка, логично е Stern да не разкрива идентичността на Hobgoblin по това време, защото той още не е започнал да разполага следите и догадките и да извежда заподозрените. Тази първа история само ни запозна с Hobgoblin. Потенциална втора такава би нагласила нещата за върховното разкритие на самоличността му. В сегашното състояние, единствения логичен заподозрян е Lance Bannon. Сигурен съм, че ако Stern бе продължил работата си върху комикса той щеше да оформи заподозрените. Roderick Kingsley досега има едва 2-3 появи. Разкритие в този момент, че Kingsley e Hobgoblin ще бъде посрещнато от колективно „А? Кой е този?” Но очевидно Stern не е очаквал да напусне Amazing толкова скоро след старта на мистерията. Но защо си тръгва и оставя работата недовършена, когато има толкова много да предложи? Нямам идея и търсенето ми относно това не доведе до никъде. Както и да е, към приключването на първата голяма история с новия Гоблин, играта за отгатване кой е той беше тема номер 1 в страниците с писма от фенове. Кои били заподозрените от публиката? Нека разгледаме най-главните от тях.

  Заподозрените

Ако не сте забелязали, аз бих заложил на Lance Bannon, фотографа конкурент на Peter Parker. Bannon първо се появява в Amazing Spider-Man #208 като фотограф за Daily Globe. Той скоро става трън в очите на Peter, отмъквайки фото-задачи и дразнейки го по други начини. Знаехме толкова малко за Lance че всичко беше възможно. Bannon беше популярен избор за идентичността на Hobgoblin до самия край на „Gang War” историята. Може би затова не е бил избран за ролята – прекалено очевидно щеше да е.
  Като говорим за очевидни избори, Ned Leeds също беше популярен сред феновете, но ако се съди по следите, оставени от Stern, той не е стартиращ заподозрян. Ned се появява само веднъж през престоя на Stern, и то като част от двойна среща със Peter и MJ, където Peter обсъжда решението си да зареже училище и да се фокусира върху фотографията. Иронично, Ned винаги е бил подозиран за мистериозен супер злодей. Четейки едно интернет интервю, цитирано в списанието Spider-Man And Other Superheroes, Steve Ditko определено се бил спрял на него за Green Goblin преди да бъде променен от Stan Lee. Също така, той беше заподозрян за идентичността на Jackal след като образа дебютира в Amazing Spider-Man #129. Фактът, че в продължение на години Leeds е считан за оригиналния Hobgoblin e ирония, имайки предвид неговата история. Но за Ned наистина да бъде Hobgoblin изисква той да претърпи някои обрати на съдбата, защото това знаем за злодея. Трябва да се предположи, че той е бил убиец и преди да сложи костюма за първи път, понеже тогава той взривява Georgie The Thug, а също така жертва Lefty Donovan в Amazing Spider-Man #244. След като Ned е в комикса от брой #19, нищо не показвало, че е способен на такова поведение. Предполагам, че ако се има предвид реакцията му към Betty първия път, когато тя го напуска (#184) и реакцията му към Peter когато си мисли, че той се мести при Betty (#193 & 195), може да се аргументира, че Ned вече е нестабилен и е започнал да дезинтегрира емоционално. Все пак, Leeds е показвал буен нрав и по-рано, в брой #38, когато той и Peter почти се сбиват заради Betty, отново, и където става ясно, че Steve Ditko го наглася за оригиналния Green Goblin. Така че можем да направим връзка/догадка, че Ned, откривайки оръжията и силата на Green Goblin, напълно станал неуравновесен. Но истинският проблем със Leeds е да приемем, че той е също така и научен гений, прикриващ се като недооценен репортер. Това може да е валидно за Lance, понеже знаем много малко за него, но Ned ни е познат от много време за да повярваме изведнъж, че е технологичен и химичен мозък. Историята на Jim Owsley за мотивите му в Web Of Spider-Man #30 разказва, че Ned е станал Hobgoblin, за да се бори с престъпността и да пише добри статии, и по-късно мозъка му отказал – което е в разрез със всичко, утвърдено за Гоблина. Това, че Leeds нямал капитала да субсидира своите Hobgoblin дела (докато не влиза в съюз с The Rose) престава да е проблем, ако приемем, че Ned вече си е убиец и кражба на пари не представлява нищо за него.
  Но и с Ned, и с Lance има още един проблем – това че и двамата са журналисти на Daily Bulge. Frederick Foswell, The Big Man от брой #10 е първият Bugle служител, разкрит като криминално проявен. Години по-късно репортерът Jacob Conover се оказва третия Rose (след Fisk и Sargent). Ако Roger Stern не беше написал Hobgoblin Lives и Ned си беше останал първия Hobgoblin, щяха да станат трима служители на Bugle разкрити като супер злодеи – без да броим факта, че фотографа Peter Parker e Spider-Man! Или че стажантът Phil Urich, племенник на репортера Ben Urich е „добрият” Green Goblin (четвъртия в поредицата). Или факта, че издателя на Daily Bugle J. Jonah Jameson е спонсорирал създаването на Scorpion, the Fly, както и няколко Spider-Slayers, да не говорим за сина му, който е злодея Man-Wolf. В друга част на града Eddie Brock, работил за Daily Globe, е Venom. Схващате за какво става дума.
  Това, че Ню Йоркската вестникарска общност, в частност Bugle, е станала люпилня за супер герои и злодеи е просто немарливо редакторство – вероятно това е причината Lee да отхвърли идеята за Leeds като оригиналния Green Goblin.
  Bannon и Leeds са главните заподозрени. Но феновете бяха пълни с предположения, някои логични, много – не.
  Едно от тях, което постоянно и необяснимо се спекулираше, беше че J. Jonah Jameson е Hobgoblin. Не, сериозно. Не мога да повярвам, че някой би помислил Jonah за Гоблина, или какъвто и да е костюмиран гад, имайки предвид ненавистта му към тези индивиди. Предполагам фактът, че Jonah би имал финансовата възможност, и дори достъп до технологията, след като е бил работодател на Spencer Smythe, е заблудил хората – но Hobgoblin, с който сме запознати е някак си незаинтересуван от Spider-Man. А също така би трябвало да повярваме, че Jonah е способен на убийство (отново случая с Georgie).
  Друг глупав избор беше Harry Osborn, тъй като мисълта на Гоблина „кой би помислил, че уважаван бизнесмен като Norman Osborn е Green Goblin” го елиминира директно като заподозрян. Каквото може да стане във филмите (спекулира се, че в следващ Spider-Man филм Harry ще стане Hobgoblin вместо Green), но в комиксите Harry не би приел друга самоличност освен на Green Goblin.
  Интригуващ избор беше Mendell Stromm. Не е зле, но по онова време Stromm се считал за мъртъв, така че не бил опция. Stromm e добър кандидат по редица причини, първата – Norman в миналото го прецаква в общия им бизнес и заради това го арестуват. Грабежите на съоръжение и купуването на акции на Oscorp би бил начин Stromm да се върне в бизнеса и да отмъсти на Осборн, било то посмъртно. Плюс това, знае се, че той е експерт по технологиите (с предишен прякор Robot Master).
  Заради подобни причини добър избор би бил Jonas Harrow, който е учен, работил е за злите Brand Corporation, и е периферен злодей в spider титлите от няколко години. НО, Hobgoblin мисли за Spider-Man като „врагът на Osborn”, не свой, което теоритически елиминира Harrow, както и други злодеи, споменати от читателите като заподозрени – Chameleon и Mysterio. Също така е иронично, че синът на Kingpin – Richard Fisk, предположен от доста фенове, се оказва The Rose.
  Други интересни избори са партньорът на Peter в училищната лаборатория – Roger Hochberg. Един фен отбелязва факта, че фамилията му съдържа H,b,g в този ред. Не е лошо като идея. Hochberg изглеждаше създаден като Peter Parker, който не е ухапан от радиоактивен паяк. Той можеше да е зубърът, който получава голяма сила и съгрешава с нея – директна антитеза на Peter Parker.
  Областен прокурор Blake Tower също е споменат от феновете. Признавам, той е наистина добър избор, и мой личен фаворит, след като Гоблина се тревожи да не бъде публично разкрит. Tower е прокурорът, свалил от Spidey обвиненията в убийствата на George Stacy и Norman Osborn в Amazing Spider-Man #186 и въпреки, че не е голям фен на паяка, го е защитавал в словесен спор с JJJ. Ако той се беше оказал Hobgoblin, това щеше да е горчиво предателство за Spidey. Рано в историята за Гоблина виждаме Tower да умува над връзката между Osborn и Spider-Man.
  Kris Keating не е лош избор, но Hobgoblin изглеждаше по класен от устатия „полицай”. Но совата не е това, което изглеждаше, че е, нали?
  Donald Menken, слуга номер 1 на Norman Osborn също е сред избора на феновете, и Stern дори го споменава като възможен заподозрян в Hobgoblin Lives. Но никой не предположи Roderick Kingsley, което не е изненада, тъй като появата му заедно с Hobgoblin в #249 като че ли го елиминира от списъка. Е, така беше. О, колко малко знаехме…

  Алиансът с The Rose – и Началото на Края

След като Tom DeFalco поема писателската дейност, Hobgoblin започва да губи статуса си на #1 злодей. Не ме разбирайте погрешно, аз харесвам някои от нещата на DeFalco. Мисля, че върши чудесна работа над Spider-Girl. Познанието му и респекта му към Spidey не подлежат на въпрос. Той придвижи Peter и Mary Jane една стъпка напред в брой #257 с разкритието, че тя вече знае, че той е Spider-Man. Но той също така предостави и някои бъркотии (Mysterio Manifesto например) и една от тях е прославянето на заблудите с Hobgoblin. Част от тази дилема е, че Stern отказал да му каже кой е Гоблина. От страна на Stern това е обяснимо. Той без съмнение е имал интерес като собственик на образа (все пак той го е създал). Въпреки това изглежда, че DeFalco, който се спрял на един определен заподозрян, не е имал точен план за полагане на следите и методически достигане до разкритието. Ако е имал, е щял да го реализира през престоя си, а не да си тръгне и да остави трети екип да разреши случая.
  Hobgoblin започва да бледнее под ръката на DeFalco. В момента, в който той се съюзява с The Rose историята се скапва, и вместо вълнуваща мистерия за самоличността му и продължаване на враждата му със Spider-Man, започва заплетена история, в която са замесени The Rose, Kingpin, организираната престъпност в Ню Йорк, инфинитив. От номер 1 враг Гоблинът става просто един от многото злодеи, и въздействието и влиянието му над Spidey отслабва. Може би DeFalco е искал да се върне назад към Lee-Ditko ерата, когато оригиналния Green Goblin беше в съюз с Crime Master, разликата е, че Crime Master го имаше за много кратко време.
  Този период също е когато нещата НАИСТИНА стават сложни, защото ако следваме времевия прогрес според Hobgoblin Lives, точно след битката в брой #251 Kingsley се оттегля към скривалището си, и намира, че е следен от Ned Leeds. Оказва се, че след като е бил унижен от Гоблина, J. Jonah Jameson нарежда на Leeds да го следи, с надеждата да го разкрие. Но Kingsley обръща нещата, залавя Leeds, и след като го излага на хипноза, го използва като заместник Hobgoblin.
  Първо, това изглежда нелогично. Защо Kingsley просто не убие Ned, както направи с Lefty Donovan и Georgie The Thug? Защо поема риска да внесе друго лице в играта, и да трябва да поддържа контрол над него, дори и ако той не знае идентичността му – още повече след като знаем, че той има брат близнак, който използва за заместник? Част от отговора е самият въпрос. Приемаме, че Kingsley използва двойник в цивилната си самоличност – защо да не използва такъв и за костюмираната си идентичност? Но трябва да отбележим и факта, че той е променил намеренията си относно какво да прави с Hobgoblin.
  Когато той открива съоръженията на Norman Osborn за пръв път, за него е като играчка, и след като събира колкото се може повече, той започва да играе, слагайки костюма и возейки се на глайдера. Kingsley стартира вражда със Spider-Man само защото буквално се засичат в брой #239 – но да се забърква с паяка не е от главните му цели. Той няма идея колко лична е битката между Green Goblin и Spider-Man, и колко решен ще е Spidey да намери човека, задигнал оръжията на Гоблина. След първата им конфронтация Kingsley започва да приема нещата по-сериозно. Но изглежда, че Roddy все още няма големи планове, просто се наслаждава на тръпката. Още по-назад, при първата ни среща с Kingsley, когато той е представен като слаб малък подлец, можем да разберем как идеята за притежаване на груба физическа сила е опияняваща за него, дори може би повече отколкото е била за Norman Osborn. Затова Kingsley, прекарал живота си в методично и подмолно преследване на сила и привилегия, се връща към старите си тактики в първата си официална супер злодейска акция – изнудвайки богатите си дружки от кънтри клуба, с помощта на Hobgoblin. Тогава изглежда, че той няма забежки да бъде престъпен бос, и това води до факта, че той изоставя самоличността, отчасти защото не понася враждите и завистта на престъпниците.
  Това може би се е променило в брой #250, когато Kingsley Goblin се среща с Kingpin. След като определено не е планирал да се разправя с него, Гоблина напуска сградата. Това не означава, че му е харесало да избяга от дебелака, и то пред публика, и да се прибере без постигане на целта си.
  Така че след брой #251, прибирайки мокрия си задник, победен от Spider-Man и от Kingpin (и осъзнавайки, че няма как да избегне вражда с него), Kingsley сигурно започва да се чуди дали това костюмирано супер злодейско приключение е за него. Но тогава Ned Leeds попада в ръцете му. Въпреки че Roderick надали знае кой е Ned, той вероятно е бил любопитен защо някой го следи, и вместо да го убие на момента, той решава да разбере какво знае преследвача.
  Принципно, разбрал защо Leeds го следи, но без съмнение е открил и че Ned Leeds е уважаван репортер разузнавач с контакти в престъпните среди, И – това е истинския бонус – че Leeds вече е започнал опити за алианс със сина на Kingpin за слагане край на криминалната му империя. Това съвпада с „произхода” на Rose и Hobgoblin, лансиран за Ned посмъртно в Web Of Spider-Man #30.
  Да предположим че тогава Kingsley се фокусира върху Kingpin и се съюзява с The Rose е по-обяснимо отколкото той да се събуди един ден и да реши, че иска да е престъпен бос. Leeds и Richard Fisk вече били свършили доста работа и съставили плана си. Помните ли как в края на Hobgoblin Lives Daniel Kingsley казва на Betty Brant че Roderick е взел всичко, което има от някой друг? Ами, той открадва компанията на Belladonna, открадва нещата на Osborn, а сега решава да открадне и плана на Leeds & Fisk? Макар и малко оплетено, действието се развива с добри темпове. Все пак, без съмнение Wilson Fisk би трябвало да има и законни бизнес интереси, чрез които да покрива криминалните си дейности и да пере пари. Kingsley винаги е искал да разшири своята бизнес империя, което е ясно от факта, че той купува огромно количества фабрики на Osborn, както Harry тревожно отбелязва в Amazing Spider-Man #260. В Hobgoblin Lives, години по-късно, Kingsley е все още в преследване компанията на Osborn. Той би трябвало да е знаел, че нито Leeds, нито Richard Fisk имали намерение да поемат империята на Kingpin – Fisk искал да я унищожи, а Ned да е вътре в екшъна. Това, което те нямали, е супер силата, която Kingsley сега притежавал. И ако планът на Fisk u Leeds беше успял, Roderick лесно би ги премахнал и обрал лаврите. В това има повече смисъл, отколкото Kingsley да се съюзи със вече утвърден криминален лорд като Hammerhead или Silvermane, на които не би могло да се вярва. По това време Kingsley, както Fisk, че дори и Leeds, вярвал, че може да бъде в периферията на престъпността, без да се замесва в наистина мръсни дела.
 
Че Kingsley нагласил Leeds като двойник, всъщност има връзка с каквото Norman Osborn направил преди много години, ако приемем Untold Tales Of Spider-Man като част от нормалната продължителност. Знаем от оригиналните Lee/Ditko броеве на Amazing Spider-Man че Green Goblin и Crime Master са били в съюз, и според диалога помежду им, са знаели самоличностите си (това очевидно е преди Norman да бъде официално представен в spider-сериите). Но в UTOSM #25, когато Гоблина се разкрива пред Crime Master, лицето зад маската е самият J. Jonah Jameson! Оказва се, че Osborn е използвал маска на Jameson, тъй като нямал намерение да разкрива кой е пред мошеник като Crime Master. Така че след като Kingsley се включва в плана, идеята за двойник му хрумва – а Ned Leeds получава честта да изпълнява ролята. Kingsley има прекалено много да губи, за да довери на някой самоличността си (освен на брат си), но знае, че за да спечели корпорацията на Fisk ще трябва да му даде име и лице – просто така се случило да не е истинското му. Leeds вече имал доверието на Richard Fisk – и карайки го да изглежда като Hobgoblin би окуражило Fisk да приеме сделката и да пристъпят към изпълнение на плана. Leeds, под контрола на Kingsley, се занимавал с преговорите с The Rose, и когато алиансът бил циментиран, Roderick се завърнал в ролята на Гоблина, понеже Fisk ще разчита на неговата супер сила и умения. Така че можем да предположим между броеве 251-257, когато Hobgoblin изглежда е изваден от употреба, че това е Leeds, приел ролята в името на съюза с Fisk. Kingsley е искал Ned да прекара времето си с Richard Fisk, което би означавало той да остане извън екшъна. След като сделката била сигурна – Hobgoblin, който се появява публично с The Rose е отново Roderick Kingsley – най-вероятно Гоблина, който виждаме до гангстерската война е също Kingsley.
  Както и да е, връщаме се към историята, първият човек, посочен от DeFalco като заподозрян е Lance Bannon. В брой #254 Peter носи снимки в офиса, и секретарката коментира че конкурента му, Bannon, не се е появявал от седмици. Брой #254 също така замесва и Jack O’Lantern в Hobgoblin мистерията.
  В последната история, която наистина се опитва да развие Hobgoblin като характер е в броеве #259-261, където Harry Osborn открива, че някой купува огромни количества акции на Osborn. Този аспект остава недоразвит чак до Hobgoblin Lives, въпреки че доста силно е намекнато, че Hobgoblin прави тези покупки. След като е опразнил всички скривалища на Norman Osborn, и решен да открие дали има още, Hobgoblin напада Harry, отвлича бременната Liz Osborn и Mary Jane (която просто се оказва в неподходящото време на неподходящото място) и заплашва живота им ако Harry не му донесе информация за още скривалища. За съжаление, младия Osborn няма никаква идея къде може да има такива. След като претърсва бюрото на баща си, Harry намира един последен журнал, в който са описани всички тайни скривалища на Green Goblin, и се среща с Hobgoblin на уговореното място.
  Брой #260 е мястото, където ни е дадена първата следа, че Ned Leeds може да е основателен Hobgoblin кандидат. Betty се опитва да се свърже с него по телефона, но не успява. Значи им отнема две години от първата поява на Hobgoblin до пускането на ПЪРВАТА следа, че той е Ned? Това подкрепя казаното от Stern, а именно, че той не планирал Leeds да е Гоблина. В писма до редакторската секция в брой #264, когато писател пита дали някой въобще знае кой е Hobgoblin, отговорът е „Tom знае кой е” – най-вероятно DeFalco вече е имал ясна картина в ума си относно идентичността на Hobgoblin.
  Гоблинът завежда Harry в склада, където държи Mary Jane и Liz, и разбираме, че Hobgoblin знае Mary Jane по име. Смешно съвпадение е, че това е валидно както за Kingsley, така и за Leeds, даже и за Bannon. Spider-Man пристига, почти надвива Hobgoblin, но го оставя да се измъкне, за да спаси Mary Jane и семейство Osborn от пожара, който назрява. По-късно, Hobgoblin открива, че журналът, доставен от Harry не съдържа нова информация за нови скривалища. Предполагайки, че вече е взел всичко, което може от Norman Osborn, Hobgoblin осъзнава, че сега всичко зависи само от него.
  СЛЕДВА: Дали Hobgoblin мистерията се задълбочава – или затъпява? Още едно фалшиво разкритие, смяна на писател, смяна на редактор, брой, който имаше нежелания ефект да прецака всичко, и най-накрая – истината. Е, поне истината, която беше считана за такава около десет години, преди дори по-добра истина да бъде разкрита. Объркани? Естествено, аз също съм! Но ще се опитаме да разберем всичко в Пропиляно Наследство: Възходът и Падението на Hobgoblin Част 2.