Spider-Man
Първият Филм
Отдавна беше потвърдено, че ще има Spider-Man 4. И въпреки че остава година и 5 месеца до филма (официална дата 5-ти Май 2011), реших да споделя мненията си около първите три филма. Както може би вече е ясно, в тази първа част ще говоря за Spider-Man, един от най-успешните филми за десетилетието.

Та, аз съм фен на Spidey вече 15 години и този филм е като сбъдната мечта. Преди това идея за Spidey филм се е въртяла през 1995 в главата на James Cameron, но този проект така и не се осъществил. Затова когато през 2002 най-накрая по кината се завъртя Spider-Man, можете да си представите колко ентусиазиран бях да видя какво са направили Marvel и Sony.

Сега относно самият филм - струваше ли си? Бяха ли оправдани очакванията ни?

Ами, и да и не.

Не ме разбирайте погрешно, филма ми хареса. Много. Със сигурност не е перфектен (сякаш някой филм за супер герои е?), но откровенно мога да кажа, че това е НАЙ-точната интерпретация на комиксов образ в Холивуд, и доста добра комбинация от произход/приключенски филм. По въпроса колко верен към комиксите е филмът:


Ако се вгледате в научната награда на Peter ще видите, че е отпечатано "Peter B. Parker." Средното име на Spidey (Benjamin) е споменато точно в един комикс до този момент - Web Of Spider-Man #19. Така че някой наистина си е прочел домашното.

Един от недостатъците на филма е че се опитва да събере прекалено много взаимоотношения в двата си часа - особено отношенията между Peter и чичо Бен, и между Peter и Osborn. Те са някакси недоразвити просто защото филма трябва да върви напред. Речта на Бен относно "голяма сила и голяма отговорност" излежда маалко пресилена, но съвпада перфектно с историята и събитията.

Също така има няколко нелогични неща в Spider-Man, които забелязах след няколко гледания. Например, защо Norman Osborn не е заподозрян в убийствата на доктор Stromm и борда на директорите, особено след като те го прецакват и продават компанията му под носа му? И фактът, че Norman не си спомня нищо от тази нощ? Също така никой не загрява, когато "spider-борец става боец за справедливост след смъртта на Бен Паркър?" - най-вече водещия на кеч-шоуто, който всъщност вижда лицето на Spidey. Или пък децата от училището, които наблядават как Peter Parker се премята и накрая запраща Flash Thompson на десетки метри растояние само с един удар? Предполагам, че във филма е така, понеже и в самите комикси е така, особено в Ultimate Spider-Man.

Паешкото чувство на Peter също е изобразено непостоянно. Той усеща как юмрука на Flash се приближава - но когато Bone Saw го смазва по главата с метален стол? Не усеща ли как това се приближава? За съжаление, и тази сила на Spidey е изобразена по същия начин в комиксите.

Това в което филмът е добър е, че докато през повечето време Spider-Man е сериозен и мрачен, успява да вмъкне различни малки смешни моменти - класически според мен е моментът, в който Green Goblin пее сатирична версия на "Itsy Bitsy Spider" - хах, колкото и пъти да го гледам, винаги ще се смея на това.


Като говорим за Гоблина - това е най-голямото ми оплакване от филма. Не характера му, не актьорът, а маската му. Неподвижната пластмаса с винаги отворена уста прави Gobby наистина труден за приемане като най-големия враг на Spidey. Да, признава, че да се опитат да пресъздадат оригиналната Гоблин маска от комиксите би било нелепо и би изглеждало абсурдно - ама айде стига, това ли е най-доброто, което могат да измислят? Изглежда наистина странно, особенно в сцената, когато Spidey и Green Goblin са на някакъв покрив и Norman "шляпва" Peter по главата. Точно в този момент имах чувството, че гледам Power Rangers. Ясно е, че DeFoe допринася емоция в изпълнението си, но след като виждаме само очите му - голяма част от ефекта е изгубена. Мисля, че точно заради това във финалната битка и героят, и злодеят са без маски - за да си видят израженията и емоциите им.

Та след тези оплаквания - какво ми хареса?

Повечето неща. Появата на Stan Lee например. За много кратко време е и лесно може да бъде пропусната, но наистина не би трябвало, защото Stan is the man!


Една от любимите ми сцени е тази с кеча. Bruce Campbell е неотразим (който е гледал Evil Dead, знае) - начинът, по който казва за името Human-Spider "Oh, that sucks!" трябва да се види. Spidey не получава абсолютно никакво уважение от публиката, от момичетата на Bone Saw, от водещия - и след като побеждава, цялата зала изригва. SPIDER-MAN, SPIDER-MAN крещят всички и ясно се вижда колко Peter се кефи в този момент. Много добра сцена.

Друга хубава сцена е целувката между Spidey и Mary Jane - да, всеизвестната целувка, при която Peter виси с главата надолу, докато вали дъжд. Четох интервю с Tobey Maguaire, в което той казваше как докато снимал сцената, носът му постоянно се пълнел с вода и му било трудно да диша. Рисковете на професията, Tobey.

Но определено най-хубавото във Spider-Man са сцените, в които Peter се носи из града. Не може да се опише, трябва да се види (макар че надали има някой, който да не го е гледал). Пълна визуална наслада.

Екшън сцените също са добри. Всъщност, мисля че няма друг супер геройски филм с толкова екшън - нито Batman (1989), нито The Dark Knight.  Финалната битка между Spidey и Green Goblin е брутална и добре изпълнена. Все пак, това не е типична герой-срещу-злодей война - тук е на личностна основа - което е една от основните характеристики на добрите Spidey/Goblin дуели. Те имат куп причини да се мразят:


Самият край на филма според мен е много логичен - ако има хепиенд, това няма да е типично за Peter Parker. Той вижда как всички хора, на които държи биват наранявани заради изборите, които той прави - нормално е да направи това, което Peter прави на края.

Произхода на Spider-Man е променен, като тук изглежда далеч по-логичен. В някои от статиите ми "вилнях" заради факта, че в комиксите Peter е ухапан от радиоактивен паяк - обаче радиацията не му действа по никакъв начин. Това не е възможно, но е комиксова наука (така наречената псевдо-наука) и я приемам. Във филма обаче Peter е ухапан от генетично подобрен паяк - такъв, който комбинира характеристики от няколко различни вида. Одобрявам, понеже това е "ъпдейтната версия", така да се каже.

Кастинг
Като цяло актьорския състав е добър. Наистина бях заинтригуван кой ще играе Peter Parker, защото като се замисля, не се сещам за актьор, който да става за ролята. Не че Peter е някакъв красавец или с особено лице. Не. Просто не можех да си представя как ще изглежда. С тази нагласа, мисля че Tobey Maguaire  пасва перфектно. Да, тук не говорим за третия филм, говорим за първият, и в него Tobey се спрява много добре - той успя да покаже колко схванат с момичетата, благороден, срамежлив и доблестен е Peter Parker.

Willian DeFoe е Norman Osborn/Green Goblin. Отличен избор. DeFoe има смразяващо изражение и докато гледах филма, имах чувството, че този Norman може всеки момент да откачи - толкова непредсказуем е. По принцип проблема с такъв вид филми е, че няма актьор, който да е точно копие на образа от комикса. Помислете - Майкъл Кийтън прилича ли на Bruce Wayne? Не. Christian Bale? Не. William DeFoe също няма никаква външна прилика с Norman Osborn. Но това е едно от предизвикателствата да участваш в такива филми - не как изглеждаш, а как действаш да те приближи до комиксовата версия.


Отново казвам - говоря за първият Spider-Man филм, не за трилогията като цяло. А в първия филм Kirsten Dunst е приемлива като Mary Jane. Тя е привлекателно (не е секс бомбата от комиксите, за съжаление), 18 годишно момиче, което се опитва някак си да се справя в живота. Актрисата върши добра работа, особено след като ролята й е на типичната "пищяща мацка в опасност."

Ок, ок, може би малко прибързах, като казах по-горе, че няма актьор, който да прилича на своя комиксов образ - защото J.K. Simmons е точно копие на J. Jonah Jameson. Сцените, в които той участва са толкова забавни - показват отлично колко стиснат, винаги крещящ, винаги пушещ е собственика на Daily Bugle. Наистина се забавлявах с него и не мога да повярвам, че JJJ се появява само в три сцени. 6+

Актьорите, играещи леля Мей и чичо Бен са добри. По принцип за тях най-малко ми пука, но те са важни за света на Spidey, така че ще дам мислите си. Чичо Бен се появява за кратко (само в първите 30 минути) и за толкова време актьора трябва да ни убеди колко важен е този човек за Peter - и мисля, че Cliff Robertson се справя. Прилично. Не перфектно, естествено. Rosemary Harris пък представя една мила версия на леля Мей - нищо особено, но нямам оплаквания.




И накрая имаме James Franco като Harry Osborn. Сега, не претендирам да съм филмов спец, но ми струва, че Franco играе сякаш е на опиати. Финалната сцена, в която казва на Peter, че Spider-Man ще си плати за смъртта на баща му, липсва емоцията, драмата. Не знам, може би Harry Osborn е образ със сложна натура и е трудно да се пресъздадат страданията му, но James Franco наистина не е запомнящ се в този филм.





Историята
Какво се случва във филмът Spider-Man? Е, надали някой не знае кой е Spider-Man и как е станал такъв. Тук той живее с леля си и чичо си, а съсед му е Mary Jane, в която Peter е влюбен от дете. Това е първата разлика в сравнение с комиксовата история.
Защо Gwen Stacy е заменена с MJ? Моето мнение е, че режисьорът Sam Raimi е искал да се съсредоточи върху една жена в живота на Spidey и да развива само нея. Може би затова Betty Brant е във филма, но не представлява интерес за нашия Spidey. Но отговор от Raimi не съм намирал.

Та Peter ходи на училище с най-добрия си приятел Harry Osborn, който също си пада по Mary Jane. Бащата на Harry, Norman Osborn е уважаван индустриалист, който разработва технология за летене за военните сили. Нещата се объркват и за Peter, и за Norman, когато първият е ухапан от генетично подобрем паяк, а вторият се подлага на някакъв странен зелен газ, след което полудява и убива съдружника си Mendell Stromm.

На следващия ден Peter се събужда с чисто ново "тяло" (по-мускулесто), способността да пълзи по стени и да пуска мрежи от китките си. Norman пък се събужда без спомен къде е бил миналата нощ.

Нещата стават по-зле, когато Peter се решава да спечели кеч-шоу, понеже с наградата от 3000 долара ще си купи кола, и така според него ще спечели вниманието на MJ. Това наистина гравитира със Peter Parker от комиксите, понеже там той никога не е бил чак толкова заслепен от някоя жена. Но този тук не го интересува, че леля му има сметки за плащане, а жената е стара и не работи - не, грижа го е дали MJ ще го забележи. Но карай да вървим, Peter спечелва борбата, но е прецакан от продуцента на шоуто и си тръгва ядосан, когато Крадецът идва да ограби касата. Spidey дори не се и опитва да го спре - и това е най-голямата му грешка. По пътя за вкъщи, той попада на тълпа хора, скупчили се около умиращ човек на тротоара - и това е чичо Бен, любимият му чичо. Сцената е трогателна, и Peter, изпълнен с още повече гняв, проследява убиецът до изоставена къща, където се оказва, че той е... същият крадец, който Spidey пусна по-рано в коридора на кеч-офиса. Боже мой, гръм и мълнии, какви са шансовете?

Естествено, Peter е дълбоко наранен от станалото, но живота продължава. Той скоро завършва училище и се присъединява към екипа на Daily Bugle - най-големият вестник в Ню Йорк. Там той среща J. Jonah Jameson, вероятно най-вулгарния, но и най-добър издател някога. В същото време Norman си има проблеми - борда на директорите решава да продаде компанията му, OsCorp, и затова той решава да им отмъсти - на ежегодния Unity Festival. Тук се състои първата битка между Spider-Man и Green Goblin, която е една от най-добрите, които съм виждал в супергеройски филми.

По-късно Гоблина отвлича Spidey и му предлага да се обединят, имайки предвид "какво могат да създадат, или разрушат заедно." Гоблин оставя Паяка да си размисли и отлита.

Да видим какво става с животите на MJ и Harry. Ами, Mary Jane работи като сервитьорка, с надеждата един ден да бъде на Бродуей. Harry и Peter живеят заедно в апартамента на Osborn. И когато леля Мей кани всички + Norman за Деня на Благодарността, Peter тъкмо е отказал предложението на Gobby и в кратката схватка помежду им си порязва ръката. И на вечерята Norman забелязва, че ръката на Parker е срязана по същия начин и свързва две и две. Тогава той си тръгва и казва на Harry да разкара MJ, защото всички жени са еднакви - "чакат да докопат парите ти." Това е напълно в стил Norman, който отдавна е спрял да уважава и вярва на вените. Добър момент за добър злодей.

Та след вечерята Green Goblin, въоръжен със знанието за тайната на Peter, напада леля Мей и отвлича Mary Jane - да, да, завежда я на прочутият мост. Тук феновете очакваха MJ да умре накрая, както е с Gwen Stacy в комиксите. В последвалата финална битка, която между другото е брутална, евентуално червенокоската оживява. Накрая Spider-Man и Green Goblin се озовават в някаква стара сграда, където маски се късат, бомби гърмят, абе шоу! Peter разбира, че Norman всъщност е човека зад маската на Гоблина, секунди преди глайдера на Osborn да го закове към стената. Последните думи на Norman са "Peter, не казвай на Harry."

На следващият ден на погребението на Norman MJ признава пред Peter, че иска да бъде с него. Той обаче вижда опасността от това, и независимо колко я обича, й казва, че винаги ще е до нея - като приятел. И с последния суинг за филма изпращаме Spidey с възторг и нетърпение за още...

Ами, единственият ми проблем с историята беше, и си остава отсъствието на Gwen Stacy. Мисля, че щеше да стане прекрасна трагична история, ако бяха адаптирали Amazing Spider-Man #121-122. Но и това, което получихме, не беше за изпускане.

Финални Думи
Но въпреки някои дребни неща, финалната ми преценка е, че Spider-Man, първият филм от трилогията, е точно, заслужено преразказване на митологията на Паяка, и много добре показва хуманността на образа. Според мен филмът се нарежда до първият Batman (1989) и първият Superman (1974) като един от най-добрите филми, създадени по комикс.
 
Оценка 5+