Spidey Stuff
Хората, Създали Паяка

Реших този път да направя нещо по-различно - да разгледаме различните писатели и артисти, които са помогнали на Spidey да бъде такъв, какъвто е - и най-вече тези, благодарение на които той е стигал нови висини или удрял нови низини.

За абсолютно пълен списък на всички, които са творили за Spider-Man през годините най-добре е да се посети Spider-Man Info - как го е постигнал този човек, нямам идея, но моите поздравления.

Очевидно, тази статия е изцяло субективна, като единствения ми аргумент да я пиша е, че съм дългогодишен Spider-фен. Например, аз съм по-малко от способен да преценявам художниците. Знам коя рисунка ми харесва и коя не - това е. Така че не приемайте възгледите ми към тях като много задълбочени. Приемайте ги за това, което са - мнения. И ако изглежда, че отделям повече време на писателите, отколкото на артистите - е, защо да пиша параграфи за неща, за които нямам какво да кажа?

Нека сега да започнем - от самото начало, разбира се.

Кой е Създал Spider-Man?
През 60-те и 70-те отговорът бил ясен - Stan Lee! Stan създал цялата Marvel Вселена! Сам! С една ръка, вързана за гърба! Stan винаги е оценявал другите писатели и артисти, но не винаги им е давал кредит при създаването на различните образи. И имайки предвид, че главно той е в публичните изяви, по телевизията, по списания и книгата му Origins Of Marvel Comics, логично е да се заключи, че Stan Lee е създал цялата вселена на супер героите - с асистенцията на Steve Ditko, Jack Kirby, и други.

През 90-те обаче излиза наяве проблема "създателски права срещу работа под наем", който направи истината зад създаването на Spider-Man доста объркана, което кулминира в Spider-Man филмите, според които той е творение на Lee и Steve Ditko, което би било немислимо в миналото. Не само това, но Kirby и друга комикс легенда, Joe Simon, заявиха, че също имат пръст в проекта - Simon уж развил идеята и я показал на Kirby, който пък я представил на Lee, който пък я представил в комиксите като своя. Kirby, първия художник, който бил натоварен със задачата от Stan, измислил някои от аспектите, като героя, живеещ с чичо си и леля си. Той също нарисувал корицата на легендарния Amazing Fantasy #15. Но визията на Lee за образа не съвпадала с тази на Jack, и той прехвърлил артистическата задача на Steve Ditko. Всъщност, оригиналния "Spiderman" дизайн и лого на Joe Simon може да се види тук - Simon Entertainment. Но този "Spiderman" е изцяло различен образ от този, който ние познаваме, и Simon изисква кредит само за името и концепцията.

В първата книга Origins Of Marvel Comics, публикувана през 1974, 11 години след дебюта на Spidey, Stan Lee заявява, че се е вдъхновил за образа от детската си увлеченост по криминалния герой The Spider, Master Of Men. Не споменава обаче за мухата, пълзяща по стената, която според самият него го е вдъхновила - в DVD-то на първият Spider-Man филм. Може би и двете версии са верни.

Според подкрепящите Ditko като ко-създател на Паяка, Steve е измислил костюма - което само по себе си е достатъчно, за да му се даде половината творение). Също така привеждат факта за "Marvel Методът" за създаване на истории - писателят изгражда основите на историята, после артиста рисува целия брой, и накрая писателя запълва страниците с диалог. Сайтът Ditko.Comics.Org (за съжаление не работи вече) съдържа(ше) няколко скици, примери на ранната работа на Ditko от 60-те, които определено са вдъхновили начина, по който Spidey изглежда. Също, в едно от редките си интервюта, Steve разказва, че оригиналната концепция на Stan Lee за Green Goblin била той да е зъл дух, излязъл от египетските саркофази, и Ditko го променил към злодея, който познаваме днес - така че е очевидно, че той е имал повече работа, отколкото само да рисува комиксите.

Вярвам, че днес има тенденция да се принизяват приносите на Lee към Spider-Man и другите Marvel образи, защото той се наслаждава на медийното внимание, и е станал заможен в индустрия, в която почти никой не "пробива", така да се каже, и малко или много той е "последния оцелял" от своето поколение. И докато е вярно, че Joe Simon е измислил името "Spiderman", Jack Kirby е измислил някои от концепциите, а Steve Ditko е дал на Spidey и света му цвят и живот - то човекът, който ни е дал размислите и гнева на Peter Parker, неговите тревоги и комплекси, себе-съжаление и всеизвестното му чувство за хумор, е именно Stan Lee.

Така че кои са създателите на Spider-Man? Stan Lee и Steve Ditko. Няма спор.

Легендите
Като разглеждам различните творци, работили по Паяка, ще отделя Lee, Ditko и John Romita Sr от останалите, тъй като вярвам, че тяхната работа е в свой собсвен клас, недостигнат от никой техен последовател.

Stan Lee
Може да кажете много неща за стилът на Stan. Той е простичък, датиран, остроумен, и опитът му да постави реалистични диалози в тийнейджърски усти е смешен. С това казано, и с опасност да прозвучи банално, аз все още вярвам, че Lee най-великия писател в историята на Spider-Man. Надали някой ще го надмине. Първо, той създава първите 100 броя, в които заедно с артистите Ditko и Romita Sr представят около 80% от класическите злодеи и поддържащи образи. И по мое мнение тези броеве са забавни за четене даже и днес - от време на време си препрочитам по някой. През тези години Peter пораства, завършва училище и влиза в колеж, създава нови приятелства. И макар че е ясно, че на Stan са му намалели идеите след брой 60, като колективна, цялостна работа неговите истории са недостигнат връх в кариерата на Spidey. Stan Lee си има слабости, но все още е човекът.

Steve Ditko
Както казах, не съм спец по изкувството - само мога да кажа кое ми харесва и кое не. Рисунките на Ditko не са от най-хубавите, но смятам, че той е бил перфектния креативен партньор за Stan през 1962, когато Spidey дебютира. Стилът му дава на Peter Parker и света около него някаква обикновенност, която ги разграничава от останалите мускулести герои по онова време. Трудно е да се повярва, че Steve е илюстрирал само първите 38 броя на Amazing Spider-Man. Благодарение на Ditko образите и приключенията са по-земни, с истории, включващи гангстери и костюмирани бандити, вместо разни там космически заплахи.

Причините за оттеглянето му от най-известната си работа са обвити в мистерия, тъй като Steve има изключително малко интервюта и избягва темата. А и Stan не помага много в случая, понеже двамата толкова се отдалечили по време на работата си по Spider-Man, че буквално не си говорели. Една от най-разпространените причини е, че Lee и Ditko са имали сериозно спречкване относно самоличността на Green Goblin - Ditko искал той да е някой непознат, а Stan искал някой, който вече се е появявал в комикса. В една от редките си записки, цитирана в списание "The Comics" от 62-ра, Steve индикира, че е планирал Гоблинът да е някой, близък до J. Jonah Jameson, което в добавка към нетърпимостта между Peter и Ned Leeds - вярвам, че Ned е бил първоначалния избор. НО, лицето на Osborn се появява в комопанията на JJJ, още преди образа да дебютира в брой #37, така че е възможно и той да е бил избрания. Според мен двамата са били много различни политически и философски, което евентуално довело до раздялата им. Факт е обаче, че Ditko е отказвал пари по комикс-конвенциите, за да разкаже своята версия на историята.

John Romita Sr.
Светът е пълен с брилянтни хора, които имат страхотни идеи. Romita Sr може и да няма креативната брилянтност на Ditko, но артистичния му стил позволява на Spidey да изпълзи до нови нива на популярност. Под влиянието на Ditko Паяка е един гневен тийнейджър, който е в конфликт с всеки, застанал на пътя му - Harry Osborn, Flash Thompson, JJ, Ned Leeds. Дори и Gwen почти му удря шамар. При Romita образите "омекват", маниерите на Peter към тях се подобряват, като в резултат се формира "бандата" от Peter, Flash, Gwen, Harry и Mary Jane, което внедрява елемента на сапунена опера в комикса. Самият Peter прибавя няколко килца и става физически по-атрактивен. А какво прави Romita с момичетата! Той пръв рисува MJ в цялата й прелест, а неговата Gwen заслужава едно "Shwing!" (който е гледал Wayne"s World, знае).

Но може би е имало и артистичен компромис в промяната от Ditko към Romita Sr. Въпреки че популярността на Spidey скоро експлодира, той губи част от остротата си, която първоначално го поставя на картата. Днес, рисунките на John изглеждат по-скоро изчистени и светли, в контраст със сегашната тенденция за мрачни и тежки истории - но определено бих се радвал, ако той се завърне. Todd McFarlane е прав, когато заявява в DVD-то на Spider-Man, че влиянието на John Romita Sr е толкова силно, че доста от последвалите го художници рисуват Spidey по неговия начин. Какво повече да кажа.

Други Писатели

Gerry Conway
След Stan Lee - Gerry е може би най-важният писател в Spider-митологията. А е бил тийнейджър, когато е поел работа по Amazing. Под неговия "деспот" и Gwen, и Norman Osborn срещат смъртта си, което има огромен ефект не само върху Spider-Man, но и върху цялата комиксова индустрия. Harry също става Гоблин за първи път, а Peter и Mary Jane преминават от приятелство към романтика. Не само това, но Conway създава Jackal/Miles Warren, както и първата Сага с Клонинги, която днес е класика.

За съжаление, по-късните му задачи над Spectacular Spider-Man и Web Of Spider-Man не са на същото ниво. Днес, Gerry Conway е успешен ТВ продуцент, и е съмнително някога отново да пише за Паяка. Но дори и това да не стане, неговите истории винаги ще се помнят.

Len Wein
Len превзема Amazing Spider-Man след Conway, от брой #151 до брой #180. Историите не са лоши, но имаха нещастието да се случат след изпълнения със събития на Gerry. Например, връзката на Peter с MJ стана леко дразнеща, заради постоянните непоявявания на Peter на срещите им. MJ обаче не е татиното момиченце, в което Gwen евентуално се превърна, и започва да се среща с Flash, за да накара Parker да ревнува. Все пак, запомнящите се неща от престоя на Wein са дебюта на Marla Madison, съпругата на Jonah, както и старта на връзката и последвалия годеж между Harry Osborn и Liz Allan. Len приключва престоя си с Green Goblin история от 5 части, в която психиатъра Bart Hamilton става третия Гоблин. Писателят съща така връща и Крадецът, убил чичо Бен, но тази история е завършена от...

Marv Wolfman
Marv започва властването си в Amazing Spider-Man #182 с неочаквано събитие - Peter предлага на Mary Jane брак! MJ отказва в следващия брой, но това е само началото. Black Cat прави своя дебют. JJJ претърпява нервна криза, а на Peter най-накрая му писва от глупостите му и отива да работи за Daily Globe, чийто собственик е обвит в мистерия. И разбира се, всеизвестния Крадец се завръща за една последна конфронтация със Spidey в брой #200. Скоро след това Wolfman напуска и Denny O"Neil заема писателското място - и осира недовършените истории. При Marv, сякаш всеки брой значеше нещо.
--------------------------
След всичко казано мога спокойно да заявя, че първите 200 броя на Amazing Spider-Man са най-добрите в историята на образа. Имат своите проблеми, но като цяло са ненадминати по качество (с изключение на един писател през 80-те).

Denny O"Neil
Понякога се чудя какво се е объркало. Denny O"Neil е комиксова легенда, претворил Batman, създал злодея Ras Al Ghul, и представил някои класически Green Lantern истории през 70-те. Но когато започва да пише Amazing Spider-Man от брой #207, три месеца след Marv Wolfman, сякаш не е същия O"Neil. Неговата ера е една от най-лошите в историята на Spidey и трае малко повече от година. Той непохватно и безсрамно разваля сюжетите, които Marv е започнал, най-вече с новата работа на Peter в Daily Globe. Злодеите му са невдъхновяващи, а историите простички. И да не забравя най-голямото престъпление на O"Neil - Madame Web!

Bill Mantlo
Дните на Bill над Spectacular Spider-Man са едни от любимите ми. Да, той създава известния Hypno-Huslter (най-тъпия злодей в моя Топ 10), и други смешници като Razorback, но също така негови са една много добра история с Daredevil, както и първата "Carrion" история, съдържаща живия-мъртъв клонинг на Miles Warren. Благодарение на Mantlo и след това Roger Stern, Spectacular успява да се разграничи от главната серия Amazing. Може би най-добрата му история е в броеве #75-79, в която Doc Ock и Owl се борят за Нюйорския криминален свят, Ock безчувствено пребива Black Cat, a Spidey се страхува, че може и да не оцелее след тази битка с доктора. Mantlo също така прави голяма стъпка, карайки Peter да разкрие самоличността си пред Felicia, нещо, което не е правил пред друга жена.

Roger Stern
Та кой е най-добрият писател след Stan Lee? Conway, Wolfman или Stern? За мен е Roger, но разбира се, това е заради новият Гоблин, който той ни представя и една от най-великите мистерии в комиксите. Roger Stern създава по-малко от 50 броя за Spectacular и Amazing общо. Според някои не е случайност, че първия нов образ, измислен от него е Roderick Kingsley, който дебютира в първия брой на Stern, Spectacular #43. Премествайки се да работи над Amazing от брой #224, там писателя представя най-голямото си творение -  Hobgoblin! Оригиналната мистерия, публикувана в броеве #238-251 е може би по-добра и от тази за Green Goblin. Не са за пропускане и класиките "The Kid Who Collected Spider-Man", "Nothing Can Stop The Juggernaut", както и факта, че Stern предостави измерения на отдавна познати злодеи като Vulture, Kingpin и Mysterio. Последното му предложение е Revenge Of The Green Goblin, мини-серии, които навлизат дълбоко в измъченото съзнание на Norman Osborn, което не се оказа толкова добро, колкото можеше да бъде, но все пак. Днес, за съжаление, Roger Stern е един от онези писатели, които поради незнайно какви причини не са добре дошли в комиксовата индустрия. Колко са невежи големите шефове...

Tom DeFalco
Първият път, когато DeFalco поема работа над Amazing Spider-Man е веднага след Stern, брой #252, а втория е по време на Сагата с Клонингите и завършва с рестарта през 1999. Под ръката му Mary Jane разкрива, че знае тайната на Peter Parker, и връзката им започва да се възстановява, което евентуално завършва с брака им. За съжаление Tom продължава историята на Hobgoblin прекалено дълго, макар и да не е виновен за незадоволителното й разрешение в #289. И най-важното - DeFalco ни дава черния костюм на Spidey! И това ако не е принос. Вторият му "опит" над комикса обаче не е толкова силен, най-вече защото съжетите, които той движел напред били прекъснати заради Рестарта. От 2004 до момента DeFalco е автор на Spider-Girl, което за всеобща изненада се оказа доста добро четиво.

Peter David
Само Peter David може да прескача от брутални, тъмни истории към весели и несериозни - например от гротестката "The Death Of Jean DeWolffe", последвана от забавната "When Commeth The Commuter." Той също преобрази Black Cat в секси бандитка, въртяща едновременно Spidey и професионалният убиец Foreigner. Писателят има само една черна точка - и това е Amazing Spider-Man #289, където Hobgoblin е разкрит като Ned Leeds, и убит по супер-незадоволителен начин - но това малко или много не е негова вина. Последната работа на David по Spider-Man е над комикса Friendly Neighbourhood Spider-Man от 2004. Като цяло, добър писател, представил добри истории.

David Michelinie
Ако мислите, че Stan Lee е най-много истории за Spidey, значи не знаете за Michelinie. Най-запомнената му работа е над Amazing Spider-Man, започваща в брой #290 с второто предложение към MJ и прикючваща в #388, точно когато Сагата с Клонингите започва. Най-голямото творение на Michelinie без съмнение е супер-злодеят Venom, дебютирал в брой #299, и Carnage (#361). Най-голямата му грешка обаче е прекаленото използване на тези злодеи. Venom се появява толкова често (и то не само в Amazing), че едва ли не се превръща в част от поддържащия екип. Spidey също започва да запада под ръката на David, заради безкрайните му високотехнологични мелета, истории от много части с много гост-герои (Round Robin, The Assassination Plot), кросоувъри с другите spider- и Marvel-комикси (Inferno, Acts Of Vengeance), и накрая всеизвестната история с Роботите Родители на Peter Parker, която отне 2 години да бъде прикючена. А можеше да бъде разказана за 6 месеца.

Todd McFarlane
McFarlane е по-познат заради рисунките си, отколкото като писател - което е добре. Със своите 16 броя на ()Spider-Man той се опита да въведе хорър-елемент в историите, като резултатът е "Torment" - история от 5 части, в която Lizard е под контрол на Calypso и тръгва на пиршество из града, както и превръщането на Hobgoblin/Macendale в демоничен изрод. Разбирам защо Todd е искал да разказва различен вид истории, но това просто не ми допадаше.

JM DeMatteis
Четейки историите на този човек, се чудя дали не е имал сътресения като малък, тъй като никой друг писател не е предлагал толкова дълбоки психологически разкази като DeMatteis. Неговата "Kraven"s Last Hunt" сега е класика, в която той превърна Kraven от смотан злодей в запомнящ се образ. Смъртта на леля Мей в Amazing Spider-Man #400 също е красива история. Работата на JM по Spectacular Spider-Man преди Рестарта пак е доста силна, особено начина, по който той изобразява Norman Osborn.

Проблема в случая според мен е, че DeMatteis се задълбава прекалено много в такъв тип истории и необяснимо вкарва елементи, които отслабват ефекта им. Например, основните конфликти в "Kraven"s Last Hunt" и в "The Child Within" са разсеяни заради вмъкването на канибалистичния човек-плъх Vermin, без видима причина. И още нещо. По време на Сагата с Клонингите писателят представи един все-знаещ, все-виждащ, абсолютно непобедим образ, наречен Traveler, чиято заплененост от разликите между доброто и злото бързо омръзнаха.

Terry Kavanaugh
Два непростими гряха лежат върху съвестта на този човек - именно той предлага Peter Parker да бъде обявен за клонинг. Втората му вина е, че уби Lance Bannon, кокуренция на Peter и някогашен заподозрян за идентичността на Hobgoblin, в историята "Who Was FACADE?" в Web Of Spider-Man #113-116. Bannon прави снимка на някакъв пич, който се качва в голям военен боен костюм, и по-късно бива убит. И накрая кой се оказва убиеца? Не знаем! Нито пък Facade се завръща след тази история. Каква простория!

Howard Mackie
Вероятно най-мразеният писател в историята на Spider-Man, и считан от мнозина за най-лошият, което според мен е оспоримо. Mackie започва в Web Of Spider-Man, след което се мести в ()Spider-Man, навлиза директно в Сагата (знаете за коя говоря) от самото начало, но не само той се справя зле по това време. Грешката му обаче е, че приема работа над два комикса след Рестарта - Amazing и Peter Parker, което води до евентуалното му отстраняване. И наистина, първите две години след Рестарта са едни от най-лошите в кариерата на Spidey, ръка за ръка с историите на Denny O"Neil години по-рано. Вярно, в някои случаи той следвал редакторските решения, като това да убие Mary Jane. Но Mackie също създаде няколко сюжетни линии, които евентуално отидоха никъде. Най-ужасен е последния му "акт", Amazing Spider-Man Annual 2001, в който Peter безотказно преследва емоционално крехката по това време MJ за секс - това вече е непростимо!

Paul Jenkins
Аа, малката светлинка в двете години на жалка посредственост след Рестарта от 1999. Работата на Jenkins започва в Peter Parker #20 и приключва с брой #50. Писателят представя голям микс от истории, от тъжната "Wait Till Next Year", където Peter се сеща за годишната традиция с чичо Бен да ходят на Mets, до забележителната "Death In The Family", където отношенията между Spidey и Green Goblin претърпяват повратна точка, и комичната схватка на Паяка с мимове-престъпници в "Nuff Said." Това е балансирано с някои не особено успешни нови злодеи (Typeface, Fusion II, Virus). Въпреки това Paul Jenkins е един от по-добрите писатели.

J. Michael Straczynski
Няма съмнение, че Amazing Spider-Man се подобри, след като този започна работа в Volume 2, #30 (или #471, ако следваме нормалното броене). JMS представи една интересна концепция - идеята, че Spider-Man може да е част от древна митология, и че ухапването не е станало случайно. За съжаление историята започна прекалено бавно, имаше много заобиколни разговори и дупки в продължителността. Въпреки това JMS направи някои добри промени в живота на Peter. Под неговата ръка той напуска фотографската си работа в Daily Bugle и постъпва като учител в старото си училище. И, разбира се, леля Мей разбра, че Peter е Spider-Man - което отваря прозорец за истории, неразказвани до този момент в spider-сериите, както и разкритието, че Gwen има близнаци, чийто баща е Norman Osborn! За съжаление, последния брой на Straczynski е всеизвестната история "One More Day", която без съмнение е най-лошото нещо, случвало се на Spidey досега. Много кофти начин да се оттгелиш.

Brian Michael Bendis
Към този момент, 20 декември 2009, Bendis е превзел почти всички важни серии в Marvel и малко или много е най-големия писател в компанията. Но през далечната 2001 той започва само с един комикс - Ultimate Spider-Man. Целта му е да преразкаже една от най-големите комиксови икони за новото поколение в 21-ви век. С помощта на Mark Bagley той създава 111 броя, съсредоточени в училищните години на Peter. Трябва да призная, че Ultimate Spidey бързо стана една от любимите ми серии, въпреки сранната интерпретация на Green Goblin, който тук е нещо като Hulk-Goblin. Bendis представи доста интересен дебют на Venom, и доста по-логичен от оригинала, направи леля Мей по-млада и свястна майчина фигура, и в по-важен аспект, накара Peter да разкрие тайната си пред MJ. Някои от историите са ненужни, като "Morbius" и "Strange", но като цяло съм доволен от Ultimate Spider-Man.


Артисти

Ross Andru
Ross започва работа след Romira Sr., което може би не е добро решение, но честно казано, стилът му е подобен на предшественика му.  Andru пръв рисува Harry Osborn като Green Goblin, и дизайнът е някак си различен от този на Romita - сякаш може да се познае по костюма, че Harry е зад маската. Приятно е да се гледат рисунките му и е добре, че той прави цели 60 броя.

Ron Frenz
Представете си тази ситуация - излиза Amazing Spider-Man #251, и на корицата Spidey си е с нормалния костюм. Следващия месец, без никакво предупреждение, на корицата на #252 Spidey е с нов, черен костюм и изглежда невероятно! Виновен за това е Ron Frenz, чийто почти Ditko-вски рисунки, но без карикатурните очертания, са забележителни. Стилът му се припокрива с този на Romita Jr., поне през този период (80-те). От няколко години Frenz работи заедно с DeFalco над Spider-Girl, и там си личи, че значително е подобрил уменията си. Един от най-добрите след Romita Sr.


Todd McFarlane
Когато McFarlane навлиза в комиксите с Amazing Spider-Man #299, стилът му е радикална промяна от всичко, виждано дотогава. Той рисува Spidey в всякакви извити позиции, паяжината се увива около героя като безкрайна нишка, а MJ минава от права към голяма къдрава коса, което не ми харесва особено, но карай. Todd също така започва да изобразява Mary Jane най-вече като секс обект. Артистите рисуват хубави, понякога прекалено хубави жени - това е супер - но е лошо решение жената на супер героя да бъде показвана само в тази й светлина. Също така той има тенденцията да рисува образите, които не са главни в историята, по грозен начин.

Но безпорно най-голямото му творение е звера на снимката - Venom! И до днес още не съм сигурен чий дизайн ми харесва повече - мускулестият гад със злобна усмивка на McFarlane, или мускулестия гад с дълъг език и слюнка на Erik Larsen.



Mark Bagley
Bagley определено е един от по-добрите артисти след Romita Sr., според много фенове най-добрия. Неговата работа покрива Amazing Spider-Man от брой #350 до брой #415 и наистина е забележително колко мускулест и в същото време елегантен и подвижен изглежда Spidey под неговата ръка. За съжаление Mark има нещастието да работи над едни от най-лошите истории - Родителите Роботи и Сагата с Клонингите - но съм сигурен, че един от малкото добри аспекти в тези истории е именно художникът.

Но ако искате наистина да се насладите на рисунките му, тогава Ultimate Spider-Man е мястото, където да гледате. Стилът на Bagley просто блести в този комикс, като се има предвид, че доста страници са без диалог, само картинки.




John Romita Jr.
В момента, Romita Jr. е любимия ми артист. Стилът му се е променил през годините - когато се появява на сцената през 80-те, дизайните му са близки до тези на баща му, образите и пейзажите са светли, докато по-късно, в работата му след Рестарта се забелязва по-тъмен, изострен стил на рисуване, който според мен е перфектен. Неговият Spidey например изглежда изключително подвижен и млад, а от Norman Osborn направо ме побиват тръпки. Последните му задачи са "New Ways To Die" и "Character Assassination", където JR JR ни представи новото алтер-его на Eddie Brock - Anti-Venom - на практика, той изглежда като Venom, само че с обърнати цветове - черното е бяло, бялото е черно. Докато не съм сигурен какво да мисля за този образ, дизайнът му е изненадващо добър, дело на Romita Jr. Дано за в бъдеще той да има още много задачи по Паяка.

Humberto Ramos
Реших да включа само този от артистите, които не харесвам, и ако искате да знаете защо не го харесвам, погледнете снимките към Зелен От Злоба 4. Имам предвид, какво по дяволите - кой е решил, че мангата е добър стил за Spider-Man? Според мен рисунките му само намалиха ефекта от иначе добрата "Death In The Family" история, и направиха ироничния момент в края да изглежда детински и труден за вярване.

Финал
Е, това е! Най-важните писатели и артисти, направили Spidey това, което е днес. С тази статия приключвам "блогването" за тази година, като се надявам да съм предоставил нещо интересно за четене. Пожелавам весели празници на всички и ще се срещнем пак през 2010!

SpecSpidey Out!!!