Spider-Man


Възраст И Продължителност

Интро
Аз съм луд на тема продължителност (continuity). Поне когато ми харесва. И не съм, когато не ми харесва. Няма логика, а? Четете надолу...
Въпреки че наближава 50-та си годишнина, Spidey все още е много достъпен образ, и не е трудно да се проследят основните значими събития в кариерата му. От много години Marvel изтъкват две причини за ниските продажби на Spider-комиксите - неговото състаряване (най-вече заради брака му с Mary Jane) и неговата "сложна хронология." Естествено, това бяха просто извинения за истинските проблеми, а именно лоши писатели, лошо редакторство и лош маркетинг. За щастие, що се отнася до Spidey, в последните няколко години компанията оправи проблема с писателите. В момента върху Amazing Spider-Man работят майстори като Dan Slott и Joe Kelly; остава обаче проблема с маркетинга, и един друг, който е извън контрола на Marvel - читателските маси не са такива, каквито бяха.

На Колко Години е Spider-Man?
На 30. Ок, ок, предполагам, че са нужни малко детайли. Мисля, че това е доста интересен въпрос, и често съм виждал по форумите фенове да разсъждават над тази тема.

Първият въпрос, на който трябва да се търси отговор е, колко годишен е бил Peter, когато е ухапан от радиоактивния паяк? За дефинитивен отговор може да се счита информацията от Civil War #2, където Peter разкрива самоличността си пред света и заявява, че е Spider-Man от 15-годишен. Можем ли да бъдем сигурни в това? Ами, да.

Peter е в гимназията, когато е ухапан, но кой клас? Той се дипломира в Amazing Spider-Man #28 (1965), но Stan Lee никога не споменава възрастта на Peter с едно изключение - в брой #16 се състои първата среща между Spidey и Matt Murdock/Daredevil. След като бива спасен от Паяка, засилените сетива на Matt отчитат, че героя е на 17 години.

Класът на Peter по времето на ухапването е разкрит чак в Amazing Spider-Man #240 (1983). Докато суингва над стария си квартал, Spidey разсъждава как ако не е бил радиоактивния паяк, сега той щеше да е "нормален Midtown High второкурсник" (което е еквивалент на нашия 9-ти клас). Това го прави 15 или 16 годишен.

Писателят Gerry Conway накрая издава новелата Parallel Lives (1989), която започва с обща нарация от Peter и MJ. Тук Peter казва "Бях на 15 години." Това е подвърдено години по-късно от JM Straczynski в Amazing Spider-Man #473 (2001). Когато е смъмрен от Ezekiel за избора на име и костюм, Peter му отвръща "Ей, бях на 15 тогава, какво очакваш?" Това, което е смешно е, че в брой #500 JMS пише, че Peter е бил на 17 по време на ухапването. Опа - хронологична грешка - или по невнимание? Също така, в Ultimate Spider-Man, след като е ухапан, Peter си казва, че е на 15. Това са две различни вселени, но в този случай явно се припокриват. Връщайки се към твърдението на Matt Murdock, че Peter е на 17 - в тези ранни броеве Stan Lee често уточнявал, че историята в предишния брой се е случила "миналия месец" - така в брой #16 може да сметнем, че Spidey среща Murdock 18 месеца след като е бил ухапан от паяка, което е правилно, ако Peter е бил ухапан в последните месеци на 15-тата си година. Рядко обаче нещата са толкова прости.

Докато на Spidey му трябват само 28 броя, за да порасне с две години и да завърши училище, то дните му в колежа значително забавят процеса на стареене - а той завършва колеж чак в брой #185 (но не съвсем, понеже не му достигат кредити по физическо). Имало е спорове дали Паяка наистина да се дипломира, тъй като Marvel забелязали, че читателите предпочитат Spidey-студент. Въпреки това, повечето истории, които могат да бъдат изстискани от тази среда, т.е. "Оценките на Peter са зле, защото той се занимава със Spider-Man" се изчерпали евентуално, и Marv Wolfman правилно го изкара от колежа и го постави пред нови предизвикателства.

И понеже няма индикация Peter да е удължавал или прекъсвал обучението си, то това означава, че е прекарал там 4 години, което го прави 21 годишен в брой #185.

След колежа обаче времевата линия става сложна. Когато втората Сага с Клонинги започва в Amazing Spider-Man #394 (1994), често ни е напомняно, че събитията от първата Сага са станали преди 5 години - което ни отвежда назад към брой #149. През тази история (#147-149) Jackal (Miles Warren) казва, че Gwen е умряла преди две години. В една от последните Клонинг истории, Osborn Journals (1997), Norman Osborn твърди, че смъртта на Gwen и неговата собствена са се случили "преди 7 години."

За да екстраполираме възрастта на Peter по времето, когато Gwen почива имаме две относителни точки. В Amazing Spider-Man #70 Peter се определя като второкурсник. В #136 той казва на Mary Jane "Аз съм трети курс физика." Ако Peter е втори курс на 19, а трети на 20, и брой #122 е по-близо до #147, то моето предположение е, че Peter е на 20 години, когато Gwen е убита. Това го прави 27 годишен в края на Сагата, Peter Parker #75 (Декември 1996).

В Amazing Spider-Man #470 похитителят на MJ, който кара света да вярва, че тя е мъртва, споменава за битката между Spidey и Green Goblin в края на Сагата като "преди една година." В брой #506 (2004) Ezekiel казва на Peter "Вероятно си забелязал през изминалата година, че повечето от битките ти са със суперестествена натура" - тази година ще датира от първия брой на JMS за Amazing, #471. Така че поне две години са изминали от Сагата до брой #506 - което прави Peter на 29.

Колкото до първото ми изказване, че Spidey е на 30 - то е малко като чийт. В сериите на Brian Michael Bendis Alias, брой #22, Jessica Jones разкрива, че и тя е учила в Midtown High - и си е падала по Peter Parker! Нейните спомени са от същия ден, в който Peter е бил ухапан от паяка, в добавка с панел, заявяващ "Преди 15 години." Peter е ухапан на 15, значи сега той е на 30.

Така че за по-кратко може да се приеме версията на Bendis, или да се тръгне по дългия път и да се стигне до почти същия резултат. Така че Peter Parker в момента е или на 29, или на 30 години. Това означава, че е пораснал с 14-15 години от първата си поява, а самата Marvel вселена е на 15-16 години.

Перфектен пример за това как Marvel не подходиха правилно по въпроса с възрастта е замисъла на Клонинговата Сага - да се замени ожененият Peter Parker със самотния Ben Reilly - теорията, че бракът е състарил Peter. Всъщност, да бъде Spider-Man, това е, което го състарява най-много. Както и да е, новият Паяк на Marvel, Ben е прекарал последните 5 години, скитащ с мотора си от град в град, от ситуация в ситуация, живеещ ден за ден. И това няма да го състари? Естествено, че да.

И сега, след като Peter е преминал 30-те, той може да изглежда млад завинаги. Радиоактивната му кръв, която му позволява да се лекува периодично, също така и понижава процеса на съзряване (по някакъв начин). Затова Peter на 40 ще изглежда както и на 30, може би дори и на 25. Ето защо не приемам версията от мини-сериите Spider-Man: Reign (2007), където той е грохнал старец, и които заемат място 35 години в бъдещето. Неговите сили, даващи му невероятна въстановителна способност, както и фактът, че по време на историята "The Other" тялото му е напълно регенерирано, трябва да го поддържат младолик много повече от другите хора.

Така че на феновете не им трябва млад Spider-Man, както от Marvel си мислят - а тези, които искат той да съзрява не трябва да се притесняват, че ще стане старец. Spidey е в перфектна възраст сега - и така ще бъде за дълго време.

Не Всеки Пораства!
Например леля Мей - сега тя изглежда по-млада, отколкото при дебюта си. В Marvel Knights Spider-Man #2 героят пояснява, че леля му е в ранните си 70, което я прави в късните й 50, когато Peter е ухапан от паяка - а няма начин тя да е на толкова по времето на Ditko или Romita Sr. Същото е и при J. Jonah Jameson, който сега би трябвало да е пред пенсиониране. Някои от жените, като др. Ashley Kafka и Marla Madison (втората и сегашна жена на JJ) сигурно са се подлагали на доста ботокс процедури, за да изглеждат сега, както и при първите си появи. И нито един от враговете на Spidey не се е състарил. Нито Norman Osborn или Doc Ock, да не говорим за Vulture, който сега би трябвало да е на, колко, 80-85 години. А кое е по-непоследователно от това водещият образ да расте, а всички около него да изглеждат непроменени?

После имаме странният случай с Billy Connors, сина на Curtis Conners/Lizard. В Spectacular Spider-Man Vol. 2 неговата възраст е 10 години, а той дебютира в Amazing Spider-Man #6, през 1963! Също така той определено е тиинейджър в Amazing Spider-Man #166, 1977! Предполагам, че от писателска перспектива Curtis е по-трагична фигура, ако има малко дете - но все пак си е дразнещо, възпрепятства всякакви опити за рационализация. Но Billy Connors се появява изключително рядко, и да се ядосваш за възрастта му не е важно.

Бебето May Parker
В случай че не знаете, Peter и Mary Jane имат (е, имаха) дъщеря - само дето не знаеха, че е жива. Всичко започва, както повечето бъркотии, с проклетата Клонингова Сага, в която Marvel решиха, че Peter Parker от последните 20 години е клонинг, а истинският Spider-Man, Ben Reilly, се е скитал по земята през последните 5 години. Естествено, не може да има двама Паяци, така че единият ще трябва да си отиде - и трябва да има добра причина за това. И така е решено че Mary Jane ще роди, Peter ще осъзнае, че няма да може да бъде Spider-Man, заради бебето и ще се оттегли, за да живеят щастливо. Ултразвук показва, че детето ще е момиче и двамата решават да го кръстят Мей. Това трябваше да се случи накрая на мини-сериите The Final Adventure (1996).

Но след това нещата се променят - в Marvel осъзнават, че правейки Peter клонинг е тотална катастрофа (е, верно ли бе?), така че той трябва да се върне, но без детето. Според големите шефове няма начин Peter да продължи да е герой, ако има бебе вкъщи - което в реалния свят би означавало, че пожарникари и полицаи не могат да имат семейства, но както и да е. Marvel искали MJ да пометне, но редакторът по това време, Tom Brevoort, отказал, защото не искал да бъде познат като човека, убил бебето на Spider-Man. В последствие резервен план е задействан, в който оригиналния Green Goblin, Norman Osborn, се завръща, за да предостави злодеят, задължителен за края на Сагата. Alison Mongrain, негова подчинена, подло дрогира MJ в един ресторант, за да причини контракции - а зъл доктор (отново подчинен на Osborn) изражда детето. Mongrain обаче е в стаята и го взима със себе си, а на Mary Jane е съобщено, че то е починало.

Така ли е наистина?

Мистерията с бебето Мей е приключена в тази последна страница на Amazing Spider-Man #416 (снимката горе). За какво точно говорят Norman и Alison? Ако е бебе - дали Norman й казва да се отърве от тялото? Или просто да го скрие някъде за известно време? Коментарът на Osborn "това, което ти отнех днес е отплата за загубата на сина ми" в Peter Parker #75 индикира, че той има пръст в изчезването на Мей. Дали я е убил? Сигурно не. Дори и да приемем, че Norman е дотолкова откачен, че да убие новородено (лично аз не вярвам, че той би паднал толкова долу), по-верятно е той да пази бебето за някой бъдещ план. Marvel останаха много потайни по този въпрос венага след Сагата с Клонинги, а писателите, най-вече DeFalco, започнаха да загатват, че бебето е живо и ще се завърне.

После обаче главен редактор Bob Harras решава, че комиксите трябва да бъдат рестартирани - всички развиващи се сюжети са изоставени за сметка на историите "Gathering Of The Five" и "The Final Chapter", които са много зле между другото, и дори Peter и MJ не обсъждат този въпрос.

Сами по себе си децата са проблем за продължителните истории, понеже техният растеж автоматично означава растеж на всички останали. Преди години, когато Stan Lee даде на Reed и Susan Richards син, Franklin, следващите писатели правилно решиха, че не можа да го убият - и затова реализираха идеята Reed да постави сина си в кома, което ядоса феновете също колкото и смърт би ги ядосала - по-късно преобърната. В този пример поддържащите образи растат (или не) независимо от главните, и няма причина това да не стане и с дете. Проблемът е, че много писатели и фенове вярват, че ще е анатема, ако Spider-Man бъде родител. Сегашният главен редактор Joe Quesada беше заявил, че ако като дете беше видял Spider-Man да сменя памперс, никога повече нямало да купи комикс. 

В края на краищата поддържането на Spidey относително млад е необходимо, за да бъде образът достъпен от поколение на поколение - ако той за 50 реални години е порастнал само с 15, то тогава докато стане на 60 ще минат още много години...хммм... Amazing Spider-Man #1200? 2050? Ще видим.


Продължителност
За феновете на Marvel хронологичната линия на събитията е нищо повече или по-малко от свещена. Продължителността на Spidey означава ли, че трябва да прочетете всеки брой с него, за да разберете какво става? Не, не, разбира се. Понякога Marvel обаче захвърлят цялата хронлогия, заявяйки, че няма начин нови читатели да се интересуват от дългогодишни образи и серии, което си е простотия.

Преди да продължа, нека ви представя какво е "продължителност" и какво не е, според моите виждания.

1) Продължителността не е реалност
Да, имам идея. Има прекалено много неща в Spider-Вселената и Marvel Вселената, в които няма логика и за да се наслаждаваме на комиксите, трябва да преглътнем тези фактори:

* Marvel Вселената не наподобява днешното общество. В свят, където Reed Richards, Tony Stark и Dr. Doom притежават почти безграничен интелект, мутанти се раждат генетически различни и хора, които са променени генетически след инциденти (Spidey, Hulk), животът щеше да е като в научна фантастика. Нашите култура, политика и вярвания щяха да са коренно различни от каквито са сега.

* В голям град като Ню Йорк костюмираните типове би трябвало да попадат един на друг от време на време, нали? Мда, ама не. Например Doc Ock има ядрена бомба и заплашва да я активира за, колко, 18-ти път? Това е проблем за Spider-Man, но не и за другите герои. Половината град може да бъде унищожен в една серия на Marvel - но това не е забелязано в друга.

* А ако сте супер злодей - защо седите само в Ню Йорк, след като всички герои са там? Защо не отидете да правите злини в Охайо, Мадрид, или Австралия?

* Spider-Man има тайна самоличност? Модерните методи и технологии щяха да го разкрият преди много години. Или най-малкото приятелите и колегите му биха го разбрали. Мисля, че точно това изразява Bendis в Ultimate Spider-Man - там повечето образи знаят тайната на Peter защото той е толкова разсеян.

Честно, даже не съм засегнал повърхността - понякога си мисля, че ще е по-добре Galactus да раздели Marvel Вселената на различни реалности и да разпредели супер популациите в тях. Но такъв беше случаят с DC.

2) Та все тая, какво всъщност е продължителността, хронологията? За мен това са всички истории със Spider-Man, публикувани в:

* Главните серии (Amazing, Spectacular, Sensational, Peter Parker, Web Of Spider-Man)
* Смотаният комикс Marvel Team-Up, за съжаление.
* Повечето мини-серии
* Гост появи в комиксите на други образи

И тези, които не считам за част от хронологията:

* Известните Spidey Super Stories
* Кросоувъри с други компании - DC, Image и т.н.
* Алтернативните вселени - What If, Earth/Universe/Paradise X, Marvel 2099, Marvel Adventures, даже и Spider-Girl
* Ultimate серията и всичките й вариации

Смятам първата група за част от историята на Spider-Man, с други думи - историите наистина са се случили. Това не означава, че всяко изказване, диалог и даже всяка история трябва да се брои, или да се взема в предвид за в бъдеще. В старите комикси има купища датирани препратки и тон глупости, специфични за времето и тогавашния метод на писане.

Според мен, хронологичността в комиксите е в голяма степен създадена от Stan Lee. DC Comics, гигантите на пазара преди ерата на Marvel, не са обръщали внимание на хронологията по причини, които са извън темата на тази статия. В Marvel Stan помислил, че ще е яко супер героите да си гостуват в комиксите и от време на време просто да се засичат на улицата - защото, все пак повечето живеят в Ню Йорк и околностите (друга идея на Marvel - събитията да се случват в реални градове). И в гения си Lee също така създава концепцията - по-скоро илюзията - за "Marvel Bullpen", където всички писатели и художници са като едно голямо щастливо семейство и обичат да правят комикси. Същата философия била приложена и за супер героите - те всички са част от една и съща вселена. Така често в броевете се появявали препратки към предишни истории и панели от сорта на "Spidey последно се сблъска с тази напаст в брой #27." Тези трикове бързо привличат феновете към Marvel. А и историите на образите са все още кратки и публикувани в една месечна серия - ако не се лъжа по това време Batman участва в 3-4 серии - продължителността не е била толкова сложна.

После обаче нещата се променят - старата "армия" на Marvel напуска, а новостите в комуникациите и технологиите позволявали на писателите и художниците да работят по даден комикс, без дори да са в една и съща страна. Това наранило цялата Bullpen концепция. След това Marvel удрят дъното с няколко лоши бизнес решения, едно от тях да залеят пазара с безрой серии на един и същи герой (само за Spidey това са Amazing, Spectacular, Web Of Spider-Man и Spider-Man). И когато музиката спира, компанията е банкрутирала, а комиксовият купувач е разочарован от тях, защото не обръщат внимание на качеството на продукта. Това не е проблем само за Marvel, но като най-големия играч тогава, с тях започват и свършват проблемите. Bill Jemans и Joe Quesada осъзнават, че нещо трябва да се промени в компанията, за да може тя да оцелее - и това е приливът на нови таланти, които са точно такива - таланти - хора, които пишат добре и имат фенове извън Marvel (катo Bendis, JM Straczynski). И те го правят - сега Marvel е в по-добра позиция от тогава заради промените. Някои от тези таланти обаче просто не са посветени на хронологията както предшествениците им бяха и много фенове още са.

Но все пак, новите Spider-писатели чисто и просто няма как да прочетат всичките 1000 и повече истории за Паяка, за да запомнят всеки образ или диалог. А и много фенове вярват, че единствената причина Marvel все още да се придържа към продължителността е заради Stan Lee. Трябва да му го признаем - Stan e невероятен човек. За своите 80 и кусур години той има енергията на 30 годишен, и като нищо може да стигне 100. Той се появява често за интервюта и коментари около филмите и анимациите на Marvel, да не говорим, че има малки роли във всеки един от тях. Всички в компанията все още изглеждат респектирани от него, което е добре. Когато смъртта на леля Мей беше замислена за Amazing Spider-Man #400 (1995), събитие от такъв калибър трябва да получи одобрение от Stan. Не че ще го променят, ако не му хареса, но той е създател на образа. Днес Stan няма никаква власт в Marvel - той получава чек само защото е Stan Lee. Така че ще е интересно какво ще се промени, когато той си замине.

Това, което ме учудва днешно време е колко много редактори и писатели се изненадват да чуят, че феновете се придържат стриктно към хронологията. Честно казано, това е същината на комикс феновете. Би трябвало да знаят в какво се въвличат. Пък и в днешното интернет общество е лесно да се разтърсиш малко в мрежата и да намериш каквото ти трябва. Сайтове като Spider-Fan имат убийствено много информация за огромен брой образи и истории от света на Spider-Man - писателите би трябвало да се допитват до тези източници, преди да ползват злодей като Green Goblin, Venom или Lizard. И въпреки че вярвам, че човек не може да прочете аблосютно всички истории на Spidey, без да стане неадекватен - мисля, че всеки, който ще работи над образа трябва да се запознае поне с първите 50 броя на Amazing Spider-Man. Това все още се счита за "библията" на героя, с горе-долу всички играчи, които му оказват влияние и до днес, представени в тези броеве.

Типичен пример за "продължителността" на DC и колко тя е различна от тази на Marvel са Superman комиксите. За близо 50 години част от главната митология на Супс е, че Ма и Па Кент са мъртви, и го вдъхновяват да върши добрини със силите си. Но в средата на 80-те писателят John Byrne решава да върне франчайза в началото, започвайки с мини-сериите Man Of Steel, които променят изцяло канонът на Superman. Byrne променя Криптон от забележителен футуристичен свят в студена, безчувствена атмосфера. Той също решава, че Superman трябва да бъде хуманизиран, и оставя Ма и Па живи. Причината е, че според Byrne кончините им в предишната хронология е безсмислена, понеже Кларк така или иначе щял да прави добро! И така. Един месец те са мъртви, следващия не са. Lex Luthor минава от зъл учен в зъл бизнесмен. А всички останали там Superboy, Superdog, Superhorse и т.н. са напълно елиминирани. Superman и Batman, преди добри приятели, сега не си вярват много-много и трудно се съюзяват. От един месец в друг, те сякаш са различни образи, в различна вселена.

А в Marvel Вселената, в частност Spider-Man, имаме образи, които са се завръщали от отвъдното - Norman Osborn, Doc Ock, леля Мей, и можеш да се отидеш на определения брой да видиш как точно се завръщат и защо. Не ти трябва обаче да знаеш, че Norman е изсценирал смъртта на Мей, или че Octopus е бил възкресен от някакви нинджи, за да се наслаждаваш на сегашните истории. Това последното може би е най-добре въобще да не го знаеш. Все пак предпочитам този метод, отколкото метода на DC да променят каквото не им харесва по всяко време, във всеки комикс.

Така че всяка история, която прочетете в главните Spider-серии най-вероятно има значение. В продължение на много години, всяко събитие се е представяло линейно - по реда, в който историите са публикувани. Ако не е описано в тях, значи не се е случило. Но Marvel започнаха да си играят с рамките на времевата линия, така че не е толкова лесно да кажеш "о да, тази история заема място между Amazing Spider-Man #X и Amazing Spider-Man #Y."

От друга страна, перфектна продължителност е не само невъзможна, но и верояно нежелана. Без възможността да се променя малко хронологията някои добри истории може би никога нямаше да бъдат разказани. Пример за такава случка, която е в несъответствие с образите, каквито ги знаем, е Spider-Man"s Tangled Web #13 - Norman Osborn отива в бара на супер злодеите и виси там с Vulture и сина на Kraven. Накрая, преди да си тръгне, той оставя една тиквена бомба на масата. Сега, не вярвам и за момент че Osborn, публична фигура, който наскоро е направил всичко възможно да не го свържат с Green Goblin (преди да бъде разкрит в The Pulse), би отишъл в такъв бар, да седи и бъбри със престъпници. Но в контекста на точно тази история се получава добре. Chameleon, който "умира" в смразяващите Webspinners #10-11, като се хвърля от моста. Злодеите умират и се завръщат постоянно, но тук Хамелеона не умря в една от онези експлозии, в които не намират тялото - не, смъртта му е драматична и историята не би трябвало да се игнорира. Но, разбира се, така става понякога.

Нека сега погледнем различните видове хронологични проблеми.

Датирани Събития
Комиксите, като всичко друго, са продукти на своето време, и обикновено отразяват социалната и културната обстановка на това време. И макар комиксовата наука да не е истинска наука, по скоро псевдо-наука, тя черпи знанията си от различни сфери на реалната наука. Има две събития, които въздигат въпросителни за последвалите ги поколения:

* Произходът на Spider-Man
Колкото и невероятно да е звучало това през 1962, днес е направо неправдоподобно. На отворено пространство, при радиационен експеримент, известния паяк ухапва Peter Parker и му дава супер сили. През 60-те учените все още не са знаели колко тих убиец е радиацията - и че не трябва да бъдеш издухан от атомна бомба, за да те хване тя. Известен пример е случилото се със актьорите на филма "The Conquer", които снимали до ядрена фабрика и в последствие починали от ракови заболявания. И разбира се, кой не знае за Чернобил, който не се е взривил - той, понеже не знам как иначе да го кажа, е изпуснал огромна радиациона "пръдня", която трови живота на поколения наред. Така че този аспект на Spider-Man е наистина противоречив. Но произходът за първи път е променен в Chapter One, където нещата са още по-абсурдни. Най-скоро, в Ultimate Spider-Man и първият Spider-Man филм, паякът е генетично променен, и при ухапването предава своето ДНК на Peter Parker. Това си е псевдо-наука от 21-ви век, заменила тази от 1962. Но независимо колко си мечтаем и представяне, няма НИЩО, което да ни позволи да пускаме паяжини, да се превръщаме в големи зелени чудовища или да ставаме невидими. Затова след 40 години произходът на Spidey вероятно отново ще бъде променен, за да рефлектира тогавашната наука.

В края на краищата, има ли чак такова значение как и защо Peter е получил силите си? Мисля, че не, защото това не променя същината на характера му и какво прави с тези сили. Не е по-странно от пришълец от планетата Криптон. Това си е част от митологията на тези образи и ние я приемаме - така че няма причина да се отклоняваме от "радиоактивното ухапване." Остаряла концепция е, да, но не проблемна.

* Службата на Flash във Виетнам
Дългогодишният приятел на Peter Flash Thompson е повикан на служба през 60-те и участва във Виетнамската Война. Когато се завръща, броеве #108-109 на Amazing Spider-Man са посветени на премеждията му на фронта, и представят тогавашната му приятелка Sha Shan. Войната свършва през 1975. Днес няма начин да бъде направена смислена препратка към Войната като част от живота на Flash. Може би Stan Lee е трябвало да внимава повече, когато представя такива неща в историите си, тъй като сигурно е знаел как това ще датира комиксите. Но би било безотговорно от негова страна и да игнорира Войната. Голяма част от читателите на Spidey по това време са студенти - и без съмнение някои от тях са имали познати, участващи във Виетнам. Събитието би могло да се пренебрегне в сериите за по-възрастни герои, но не в Spider-Man.

Може би най-добре ще е да се пренебрегва цялата ситуация - но това би било в ущърб на образа на Flash. Първо, дните му на бойното поле го оформят като мъж и засилват характера му - и го учат, че успех във футбола и успех на фронта не означават директно успех и в живота след това. Второ, опитът му като войник го разграничава от останалите поддържащи образи.

Друго по-скорошно събитие е атаката от 11 септември 2001, наричана още 9-11. Тя е обект на широко обсъжданият Amazing Spider-Man vol. 2 #36 (Декември 2001). Няма спор, че днес вече спомени за този ден не са желани, но тогава, имайки предвид, че Кулите Близнаци се намират в Ню Йорк, както и повечето герои на Marvel - събитието просто няма как да бъде игнорирано. Но дали броят е част от хронологията - защото ако е, това създава допълнителни проблеми - като страницата, в която супер злодеите Dr. Doom, Kingpin и Juggernaut стоят съкрушени от тъга. Juggernaut сам събаря едната кула в Marvel Вселената преди няколко години - и се смее над това.

* Други датирани препратки
Първи пример: Spider-Man счита Хамелеона за комунист още в първия брой на Amazing Spider-Man. Пренасяме се от 1962 в 2010 - много малко хора използват този термин, особенно в Америка. Имайки предвид че Peter е порастнал с 15 години, първото му приключение би трябвало да се е случило през 1988 или 1989 година, след разпадането на Съветския Съюз. Но в Webspinners #10 Хамелеона звъни на Spidey и го пита "Нарече ме комунист, помниш ли?" Възможно е Peter да е използвал тази дума, защото речникът му е силно повлиян от хората, които са го отгледали - а те са преживели Студената Война. Но с напредване на времето дори и това обяснение не изглежда правилно.

Също така имаме и известната среща между Spidey и водещия на Saturday Night Live в Marvel Team-Up #73, което е изключително остаряло, защото историята се развива около John Belushi, който не е сред живите от 25 години. В първата си поява, Amazing Spider-Man #14, Зеления Гоблин предлага на холивудски режисьор да му доведе Spider-Man, Enforcers и Hulk, за да ги снимат във филм. Режисьорът приема и казва, че ще наеме Beatles за саундтрак. В брой #17 J. Jonah Jameson също споменава групата. Ако тези истории се пишеха днес, сигурно щяха да изберат Лейди Гага или Кейни Уест.

Но споменавания на сегашни Президенти, горещи музикални и ТВ звезди или шоута е необходимо - това прави света на супер героите по-близък до нашия, и можем по-лесно да го приемаме.

Гафове

* Любимата ми грешка е направена от Stan Lee, и то в първият брой на Amazing Spider-Man. Stan забравя името на героя и го нарича Peter Palmer два пъти. Напълно необяснимо и много забавно.

* Dr. Strange знае самоличността на Spidey в Marvel Team-Up Annual #5 (1982), но не я знае в Amazing #487 (2002). Ако говорим честно, образи като Стрейндж и Професор Х знаят всичко, но и между двата броя има 20 години разлика. Пък и Marvel Team-Up не е от най-запомнящите се серии.

* В Amazing Spider-Man Annual 2000 се казва, че Peter и Harry Osborn се познават още от училще. Естествено, всеки фен на Spider-Man знае, че двамата се запознават чак в колежа. Грешката е чисто пренебрежение на хронологията - въпреки че повечето преразказвания на Spider-Man днешно време (филмите например) започват приятелството им именно в училище. Това прави евентуалната смърт на Harry малко по-трагична и тъжна. Но Peter без истински приятели докато влезе в колеж е основен фактор в съществуването му като Spider-Man, и го прави по самоуверен и предприемчив. В ASM #39 именно Peter започва да се сближава с Harry, който дотогава се държи кофти с него. Това всъщност е и повратна точка в отношенията на Parker с трима студенти - Harry, Flash и Gwen Stacy, която като близка на Harry заключава, че сближаването му с Peter ще помогне и тя да се сближи с него.

* Дали леля Мей е присъствала, когато чичо Бен е бил застрелян? Къде точно е бил застрелян? В къщата или отвън? Amazing Spider-Man #200 (1986) беспорно показва, че Бен е бил ранен пред Мей и е умрял в ръцете й. В брой #479 (2002) обаче, когато Мей преразказва случката, Бен просто излиза от къщата след спор с жена си и никога не се връща - което означава, че тя не е присъствала на стрелбата. Честно казано, това е много по-слаба версия от тази на Marv Wolfman. Поставяйки Мей на мястото на престъплението показва колко е ужасно това събитие за нея, и защо на Peter му е толкова трудно да й признае, че е Spider-Man. Със своето бездействие тази нощ той прави живота на любимата си леля ад. Така че при съмнения, придържайте се към драматичната версия.

* Един от най-добрите и скорошни примери е в Spectacular Spider-Man v2 #11-13 (2004), където Curt Conners знае, че Peter Parker е Spider-Man. Кога е станало това разкритие? Доколкото е известно - никога! Тук също се заявява, че Conners е от Луизиана, докато от най-ранните си дни той е родом от Флорида. А да не споменавам проблемите със сина му Billy пак. Това са си големи грешки. Да, Conners е близък и на Peter Parker, и на Spider-Man, и вероятно би направил връзката, но тогава какво да кажем за работещите в Daily Bugle?

* В мини-сериите Spider-Man/Wolverine от 2003 Spidey и Logan споделят имената си един на друг, сякаш не са се срещали преди. Двамата обаче знаят самоличностите си още от 1987, когато се срещат в Spider-Man vs Wolverine.

Ретроактивна Продължителност
Ретроактивната продължителност или реткон (RETroactive CONtinuity) представлява пре-разказване на вече познати факти и събития, като се представя изцяло нов поглед върху тях.

* Mary Jane вече знае
В един от драматичните моменти на 80-те, в края на Amazing Spider-Man #257 Mary Jane казва на Peter Parker, че отдавна знае, че той е Spider-Man. В продължение на години обаче не е разкрито кога точно е разбрала. През 1989 в Parallel Lives писателят Gerry Conway разкрива, че тя е знаела от самото начало - в нощта на убийството на Бен Паркър видяла Spider-Man да излиза през прозореца на стаята на Peter! Това е голям, наистина голям реткон - но за разлика от други такива не противоречи особенно на предишните истори - въпреки че четейки ги става ясно, че нито Stan Lee, нито Conway не са и си помисляли за възможността MJ да знае. А и ако е знаела, би трябвало да каже нещо много по-рано. Все пак, в перспектива, този реткон се вмества добре в измъчената хронология на Spidey, като обяснява защо красавица като MJ се интересува толкова много от зубъра Peter. Факта си е факт - момичета като нея (най-вече в днешно време) не се замесват с момчета като него. Дори днес, когато Peter вече е порастнал мъж, той все още има финансови проблеми и изглежда се лута в живота без цел и посока. По принцип никоя жена не би искала да се забърква с такъв "безперспективен" човек - освен ако няма нещо специално в него. Поглеждайки назад, изненадата не е толкова, че Mary Jane е знаела, а по-скоро че никой друг близък до Peter (като Harry Osborn или J. Jonah Jameson) не го осъзнава.

* Клонингът на Gwen Stacy
Това е голяма каша - когато става дума за Spidey и клонинги, винаги е объркано. През 70-те първата Сага с Клонинги представя професор Miles Warren, който се побърква в обсебеността си към Gwen Stacy и клонира нея и Peter Parker. В края на историята Warren и Spider-Клонинга привидно умират, а клонингът на Gwen осъзнава, че няма място в живота на Peter - и отива в забвение.

Нещата си бяха добре за няколко години, и "Gwen" сякаш бе забравена. Тогава Conway си променя мнението. В Spectacular Spider-Man Annual #8 (1988), клонингът на Gwen се завръща, заедно с организацията High Evolutionary, и ни е разкрито, че тя всъщност не е клонинг - Miles Warren просто отвлякъл младо момиче, инжектирал му генетичен материал от мис Stacy, и тя в последствие се преобразила в Gwen. Момичето е върнато към нормалната си форма и всичко си едва на мястото - отново. Но това изисквало Conway да направи реткон и на оригиналната Carrion история в Spectacular Spider-Man #28-31 - и разкрива, че Carrion не бил клонинг на Warren, както всички мислеха, а жертва на вирус, създаден от професора. Е, добре, става.

Но тогава, през 90-те, всичко е обърнато с краката нагоре, когато Terry Kanavaugh предлага Peter да бъде клонинга от старата история, а истинският Spidey да бъде онзи, когото мислехме за клонинг. Така всичко става както първоначално е измислено - като е разкрито, че High Evolutionary били променили записките и документите на Warren, за да изглежда, че той не е създавал клонинги, докато всъщност той си ги е създавал.

* Смъртта на Norman Osborn
Връщането на Norman е едно от най-големите сътресения, на които са подлагани читателите на Spider-Man. Ако сте запознати с Amazing Spider-Man #121-122, или сте гледали първия филм "Spider-Man", знаете какво се случва с Osborn и как той умира. В брой #123 даже е показано тялото му в ковчег. 20 години след това Клонинговата Сага се оказва катастрофа за Spidey и се нуждае от завършек - или иначе казано злодей, достатъчно богат, интелигентен и зъл, че да сътвори цялата сага. Главен редактор Bob Harras решава, че това ще е Norman Osborn. Така излиза, че Гоблин формулата дала на Norman не само супер сила, но и заздравяващ фактор, който оправил сърцето му. След това той прекарал следващите 7 години в Европа, създавайки криминална империя и кроейки планове срещу Peter Parker (това е обяснено в The Osborn Journals).

Untold Tales Of Spider-Man
30 години Marvel избягват тенденцията за публикуване на "неразказани истории", в която DC е специалист. Единствените събития в живота на Spidey са тези, случили се в различните комикс серии - Amazing, Spectacular, Peter Parker и тн.

Но после, във връзка с разкритието, че Ben Reilly е истинският Spider-Man като част от плана да се "подмлади" Spidey, компанията издава тези "Untold Tales", които учудващо се вписват добре в оригиналната продължителност. Написани от Kurt Busiek, тези "неразказани истории" заемат място буквално между броевете на Lee и Ditko, без да им противоречат, а по-скоро ги допълват. Busiek успя да направи това, което John Byrne не можа години по-късно с Chapter One - разкъса хронологията на Spidey, за да я ъпдейтне и все пак да разкаже забавни и достоверни истории.

За известно време не считах сериите за част от хронологията - постепенно обаче си промених мнението, защото са напълно точна интерпретация на образите, и са интересни за четене.

Chapter One
Chapter One е една от шантавите идеи, дошли в периода след Клонинговата Сага, когато шефовете в Marvel сигурно са пушили някаква много яка трева. Проблемът не беше в концепцията, защото тя не е лоша - но през 90-те малко добри идеи биват реализирани както трябва.

Комиксът първоначално е замислен като серия от 12 части, в които да се преразкаже първата година на Peter Parker като Spider-Man - което според писателят/художник John Byrne представляват първите 18 броя на Amazing Spider-Man (това като нищо може и да е истина). Идеята да се осъвременят някои събития от историята на Spidey е интригуваща. През 60-те Stan Lee и Steve Ditko са бълвали броеве и създавали нови образи непрестанно, без да осъзнават, че строят една съвременна митология. Но Stan е заявявал многократно, че тогава не е знаел нищо за науката, радиацията и тем подобни, затова е нормално да има нелогични неща в историите му. За добро или лошо, феновете реагират балистично на новините, особено след като по това време беше обявено и че: 1) Spider-комиксите ще бъдат рестартирани с нов брой #1; 2) Леля Мей щяла да се завърне, след като 4 години остана мъртва, което си е глупава идея; 3) някои от старите злодеи ще получат нов дезайн.

Сега няма да навлизам в детайли защо Spider-Man: Chapter One не струва (вече съм го правил в Най-лошите Spider-Man истории), но накратко казано идеите на Byrne бяха смешни. Те не добавиха нищо, не подобриха нищо, и даже имаха по-малко логика от историите от 60-те. Marvel започват скоро да странят от комикса, и ако ги питате сега, тези серии не съществуват.

Това обаче създава проблеми с хронологията в основните комикс серии, най-вече с историята на злодея Captain Power - която зависи от това дали Chapter One е част от продължителността или не. Така че сега какво? Да кажем ,че е част от паралелна вселена? Или напълно да го игнорираме? Ако питате мен, по-добре е да се игнорира. Това не значи, че цялата първа година след Рестарта трябва да се забрави, само онези сюжети, които водят началото си от Chapter One - за щастие, не са много.

Епилог
И всичко се свежда до въпроса - защо на определени хора им пука толкова много за продължителността? Не мога да кажа за всички - но за мен, тя дава чувство на епична сага на цялата история на Spider-Man - както е и при много други супер герои. Възможността да проследиш премеждията на Peter буквално от първата му поява до днес, да видиш възходите и паденията на различните злодеи и отношенията му с различните образи (Gwen, Harry, JJJ и други) - всичко това прави всеки брой по-вълнуващ (ако историята му е добра, разбира се) епизод в кариерата на Паяка. Малко или много това е велика история за един велик боец за справедливост, разказвана в продължение на няколко десетилетия - с надеждата да се разказва и занапред.