На 28 Декември 2007 приключи една ера – бракът на Peter Parker и Mary Jane. А според много, ама много фенове това бе и краят на ерата на Spider-Man такъв, какъвто го познаваме. Добре дошли в One More Day, универсално призната за най-лошата история не само за Spidey, но и за комиксовата индустрия като цяло.

Вече съм разглеждал One More Day в моите Най-Лоши Spider-Man Истории, но сега е време за по-обстоен анализ на историята. Защо ли? Защото Marvel най-накрая решиха да отговорят на въпросите,  зародили се след тази катастрофа и как тя действа - какво е променил Mephisto в хронологията на Паяка, защо Peter и MJ не са се женили, как света е забравил самоличността му (разкрита в Amazing Spider-Man #533) и как леля Мей е жива. Но за това в следващата статия.

Сега за One More Day – не е като да не сме го очаквали. Joe Quesada отдавна бе обявил, че не харесва брака, и беше ясно, че щом се сети как да го разтрогне, той ще го направи. Тогава обаче той просто нямаше идея как да стане това. Quesada също така бе заявил недоволството си от факта, че комиксите на Marvel се купуват най-вече от по-възрастни читатели, и вярата си, че младите хора не могат да се привържат към женени образи. След като Joe винаги е бил открит относно намеренията си, не може да бъде обвинен в лъжа или предателство – така че гняв не е правилната емоция относно действията му.

Само че за кого се тревожи Joe, че няма да се привърже към Spidey? Коя е неговата читателска аудитория? Откъде ще дойде следващото поколение комикс фенове? Разбирам загрижеността на Marvel – кой ще замени днешния читател, когато той почине или просто стане прекалено стар, че да се занимава с комикси? Имат 100% право да се тревожат. Но кой ще замести читателя, който спира да купува Spider-Man от гняв? За България не мога да говоря, защото тук изключително малко хора четат тези книжки, но по чуждите форуми съм чел много мнения на бащи и майки, които споделят, че децата им никога не биха хванали комикс, ако те не ги подтиквали. Без такива родители и при сегашната система на дистрибуция – как децата ще намерят комикси? И по-важното, кое ще ги накара да ги купуват вместо някоя видео игра, която ще им осигури по-дълготрайно забавление?

Малко съм предубеден по дебатът, защото винаги съм харесвал брака на Peter и MJ. Но чета Spider-Man от 15 години и от всички части на митологията му, дори и когато бях по-малък, най-малко ме интересуваха премеждията му с момичета. Може да съм от малкото, които го мислят, но според мен типичния му „Parker късмет” не е от най-оригиналните му характеристики.

Първо, нека посоча някои грешни представи, които Marvel имат относно феновете, подкрепящи брака:

* Сбъдната мечта на всеки зубър е да се ожени за красив червенокос супер модел.

* Peter Parker „заслужава” такова щастие в живота си – някой, който го чака вкъщи, който го обича и подкрепя.

* Бракът е бил само за публикация, защото тогавашният главен редактор Jim Shooter искал да има паралелни истории както в комикса, така и в вестникарския стрип.

Ок, първо на първо, целият „красив червенокос супер модел” образ на Mary Jane е създаден от писателите и артистите, не по желание на феновете. Marvel може и да не искат Peter Parker да се жени за красива жена, но постоянно го засипват с такива. Артистите в частност сякаш не искат да рисуват средно красиви или просто чаровни жени. Не, те обичат да преувеличават формите им.

Второ на второ, въпросът не е дали Peter заслужава Mary Jane, но аз, например, не съм заинтересуван от истории, в които той само се проваля с момичетата. Третият път, когато той пропуска среща, защото трябва да влезе в костюм, клишето вече е изтъркано. А и Peter винаги е бил изобразяван като мъж, който не си пада по срещи за една нощ – той иска сериозна връзка. Да го сравним с други герои, при Batman е различно. Брус Уейн е прекалено разклатен емоционално, че да поддържа зряло отношение с жена, освен ако тя не е Catwoman. Никога не бих очаквал Брус да се ожени. Clark Kent (Superman) пък винаги е обичал само една жена – Lois Lane. Така е от 1938 година. Защо да не се ожени за нея? Кой друг е кандидат? А „любовният триъгълник” между Superman, Clark и Lois е по-голяма научна фантастика даже и от факта, че героят може да лети и идва от друга планета.

Аргументът, че самия брак е публикационен трик е в голяма степен верен. Но не е като да кажем, че Peter познава тази жена отскоро. Mary Jane е част от сериите повече от 20 години, а през четирите години преди сватбата (1987) е неговият най-добър приятел. Той последен осъзнава, че тя е „единствената” за него, понеже тъкмо излиза от провалената си връзка с Black Cat. Може и да е „трик”, но поне е трик, в който има логика – за разлика от някои скорошни.

Накрая, постоянен аргумент на Joe Quesada е, че женен Spider-Man не е материал за добри истории. Но ако погледнем някои от най-добрите Spider-Man истории, само две от тях изискват Peter да е сам – едната е смъртта на Гуен Стейси, другата е битката между Doc Ock и Owl за контрол на Ню Йорк, където Паяка е все още с Black Cat. В останалите истории няма значение дали той е с някой или не.

Няма причина „съпругата” да е във всеки брой. Тя е поддържащ образ. Митологията е за Peter Parker/Spider-Man, не за брака му. Mary Jane си има работа, има роднини в други страни, обича да пазарува и купонясва – има с какво да се занимава, вместо да седи в апартамента и да се чуди „О, Peter, къде си, Peter?” Така че в края на краищата Quesada и Marvel искат да пишат истории за Peter, който се опитва да се уреди с момиче. И в последствие го направиха.

Какво Да Кажем За Самата История?

Нека забравим за момент проблемната материя на One More Day и да погледнем обективно на историята. Spider-Man е сапунена опера, и честа тема в сапунените опери е влюбените да биват разделени, поставени пред трудности, преди пак да се съберат. Приемам това като средство за казване на истории. Но историята, която разделя двама души, които са заедно от 20 години (реално време) и са били през най-лошите възможни препятствия (Сагата с Клонингите), трябва да е велика – ето перфектна възможност за Marvel и писателят.

Имаха шанс да разкажат най-сърцераздирателното нещо – мъж и жена, които се обичат истински, но трябва да пожертват любовта си за по-велика цел. Можеше да е тъжна, но прекрасна история, като смъртта на леля Мей в Amazing Spider-Man #400, или наистина тъжна, като смъртта на Harry Osborn в Spectacular Spider-Man #200. Един скорошен пример е завръщането на Bucky Barnes в страниците на Captain America. Bucky бе един от онези образи, които по принцип не би трябвало да се върнат (като чичо Бен). Но когато го направи, феновете бяха готови да избухнат – само че имаше един проблем. Писателят Ed Brubaker бе създал една наистина завладяваща и интересна история, че всички харесаха да видят Bucky отново.

Но ние, феновете на Spider-Man, не получихме такова нещо. Ние получихме One More Day.

Тази история е лоша от началото до края, без изкупителни аспекти. Тя е най-лошата история за 2007, най-лошата история за миналото десетилетие и, разбира се, НАЙ-ЛОШАТА Spider-Man история завинаги. И не само защото бракът на Peter и MJ е съсипан.

Още Един Ден

В случай, че не знаете, леля Мей беше простреляна от снайперист по заповед на Kingpin. “Back In Black” се фокусира върху Peter, агонизиращ над състоянието на Мей, и опитващ се да не бъде заловен от полицията. Първата част на One More Day продължава това. Към този момент Мей вече е клинично мъртва, и всички, дори и Mary Jane, са готови да приемат неизбежното – освен Peter Parker. За съжаление, така, както се държи, не печели подкрепата ни, нито ни убеждава, че е прав. Ние искаме той да се стегне и да бъде мъж. Peter нахлува в Stark Tower и след кратка битка с Iron Man, иска помощ от Stark. Паяка казва, че това нямаше да се случи, ако не беше повярвал на Tony и не се беше разкрил пред света. Tony отказва, понеже не иска да помага на престъпник, но вместо да арестува Peter, той го пуска, за да бъде до Мей, когато тя почине. Когато Peter се връща в болницата, той започва да говори глупости, намеквайки, че дори ще краде пари за грижите на леля си. Когато Mary Jane възразява, Peter ни дава малко предсказание за по-късните си действия – „Бих си продал душата, ако знаех, че ще я спаси.” Добре, че преди да осъществи тази глупост (краденето), икономът на Stark, Jarvis пристига с 2 милиона, за да покрие сметките на „братовчеда си”. Докторите казват на Peter, че тези пари ще осигурят добри последни дни на леля му, и че тя вече няма шанс да се съживи – но Peter отказва да го приеме. Единият доктор разпознава кой е той, но е решил да му помогне, понеже Spidey спасил член на семейството му преди години. Jarvis е съкрушен от гледката на умиращата Мей, и признава на Peter, че наистина я е обичал.

Част 2, Friendly Neighborhood Spider-Man #24, започва с често срещано явление при JM Straczynski – Spider-Man отива при Dr. Strange, който любезно му казва, че може би е дошло времето на Мей и той трябва да приеме фактите. А и каква е разликата, ако тя си отиде сега – или след години от естествена смърт? Държащ се като истинско бебе, Peter изплаква „Поне няма да е по моя вина!” И това е центърът на проблемите в One More Day. Едно от качествата, които феновете на Spider-Man най-много уважават, е неговият анти-егоизъм – Peter винаги е поставял живота и сигурността на невинните преди себе си. Тук обаче той е загрижен единствено за себе си и своята мъка и своите чувства. Нима наистина би направил всичко, за да държи Мей жива, независимо какъв ще е животът й след това, особено на нейната възраст и след всички физически травми, които е изпитвала? Това е почти садистично.

Strange извършва заклинание, чрез което Spider-Man може да бъде на много места едновременно – което той използва, за да потърси помощ от, кажи-речи, всеки велик ум в Marvel Вселената. Reed Richards, Night Nurse, Beast, Hank Pym, дори и врагове като Doctor Octopus, Doctor Doom и Morbius. Но естествено, никой не може да му помогне. Тогава, зад гърба на Dr. Strange Peter прави свое заклинание, използвайки знанията си по латински (WTF???) – това позволява на астралната му форма да се върне на момента на престрелката. Но понеже това не е истинското му аз, той не успява да промени събитията и леля Мей си остава смъртно ранена. Тук Spidey съвсем ясно вижда, че като издърпва Mary Jane на пода, той я спасява за сметка на Мей. И това е жертва, която старата жена би направила – но всичко това не е от значение, защото историята се е запътила в друга посока. След още страници магически измислици, като че ли Strange най-накрая е успял да убеди Peter, че просто е дошло времето на Мей. По пътя си към болницата той среща малко червенокосо момиче, което казва, че може да му помогне. Повече хора бяха изненадани, че Anakin Skywalker стана Darth Vader, отколкото тези, които усещаха накъде отиват нещата.

А историята пропада все повече. Минават два броя, преди Mephisto да се покаже и да отправи предложението си към Peter и Mary Jane. Той ще излекува леля Мей, ако те се откажат от брака си и всякакво знание за него. Ок, защо му е на Mephisto, който е заключен във вечна битка със силите на доброто, да отнема нечий брак? Какво ще спечели той от това? Защото тяхната любов е толкова чиста и рядко срещана, че като им я отнеме, той все едно я отнема от Господ! КАКВО? Това е една от най-големите простотии, които съм чел в комиксовите страници. Няма никакъв смисъл в това обяснение, никаква логика – да не говорим, че Mephisto би трябвало да е над тези неща. Мамка му, каква глупост!

Та в третата част, Sensational Spider-Man #41, след като Mephisto се появява, Peter е готов да го прати по дяволите – но Mary Jane, загубила всякакъв разсъдък, предлага да го изслушат. Само че Peter току що се е върнал от опита си да промени съдбата. Той е бил при Ghost Rider, знае с какви сили се забърква, и какви сили могат да бъдат отключени – все неща, които той не може да контролира. Може би MJ е малко наивна в този момент, но Peter? Не, никога. Поне не би трябвало да бъде.

Четвъртата и последна част на историята, Amazing Spider-Man #545, MJ задава на Peter същият въпрос, който и Strange му отправи – ами ако наистина е дошло времето на Мей? Peter отговаря, че не би могъл да живее с вината – което поставя Mary Jane в ужасна позиция, и тя го осъзнава – ако не се съгласи, тя ще е причината Peter да е нещастен през остатъка от живота си. Макар че Peter казва, че не я поставя в такава позиция – той прави точно това! И хайде стига, MJ е пожертвала много, за да бъде с него. Цената да си жена на Spider-Man е висока. А сега, той й причинява това?!? В този момент бях отвратен от държанието на любимия ми герой. И ядосан. Ако Peter беше изобразен като мъж, той щеше да се обърне към Mephisto и да му каже: „Обичам леля си – но както ти сам каза, с Mary Jane имаме рядко срещана любов. Имам жена, която е с мен, независимо от адът, през който сме минали. И АЗ НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА ОТ НЕЯ! Така че върви в замъка си от огън и жупел и тормози някой друг с офертата си.”

Но за съжаление, това не се случва. Те приемат предложението, като MJ дори го подобрява – убеждава Mephisto да заличи публичното разкриване на Peter. Тя прошепва нещо в ухото на дявола, което нито читателите, нито Peter чува. Накрая, преди да промени всичко, и сякаш да им докаже колко глупаво са постъпили, Mephisto разкрива, че червенокосото момиче е тяхната дъщеря, която сега никога няма да съществува. И това е финалният отговор на Joe Quesada на въпроса дали бебето Мей е още живо или не. Сега въобще не го е имало. Каква ирония.

Последните страници ни прехвърлят в един нов свят, където няма брак, Peter Parker живее с леля си, и отива на парти, за да отпразнуват завръщането на Harry Osborn от рехабилитация. Flash също е там, казвайки колко студени изглеждат отношенията между Peter и MJ. Погледът на Mary Jane обаче намеква нещо много по-дълбоко – може би тайната й сделка с Mephisto е тя да помни всичко? Защото това би й причинило много повече болка, отколкото „малката част от душите им, която ще помни какво са изгубили и ще крещи през вечността”, както злодея описва щетите от отнемането на брака им.

Така че… О Боже Мой… след тази катастрофа имаме Peter Parker, отново ерген, мацки покрай него, които скоро ще станат поддържащи образи, леля Мей и Harry Osborn са живи – но на каква цена? На цената на най-голямото и безсрамно опозоряване на супер герой, което светът е виждал.

Защото независимо какво стане след това – дори и това да се окаже алтернативна вселена за година или две, или накрая е преобърнато – нищо няма да промени колко лоша е тази история и колко разрушителна се оказа за образа на Spider-Man.

Spider-Man – Негероичен, Жалък и Глупав

Няма да се спирам на факта, че той избира старица пред красива съпруга, защото е прекалено очевидно. Но се опитвам да се сетя за друг път, когато Peter е бил изобразяван толкова извън образ. И нищо не ми хрумва.

* Държи се като мамино дете

В продължение на години Peter се е изправял пред възможността да загуби хората, на които държи. Gwen Stacy е очевиден пример, а Norman Osborn, който отдавна е заплаха, почти отнема живота на леля Мей в Marvel Knights Spider-Man. Да не споменавам пак, че тя всъщност умира по време на Сагата с Клонингите. В брой #536 тя индикира, че е готова да приеме последствията от факта, че племенникът й е издирван престъпник. Също така старицата има здравни проблеми вероятно от първата си поява. Сега, това означава ли, че Peter не трябва да е съкрушен, когато тя си отиде? Не. Никога не е точен момент, за да загубиш родител. Но държанието на Peter тук подсказва, че той е пораснал мъж, който не би могъл да живее без мама. Очевидно никой в Marvel не помни последните два броя на Sensational Spider-Man. В #39, когато Peter, с помощта на Madame Web, прави контакт с леля Мей, тя му казва да я остави да си отиде и че НЕ ИСКА да се връща. В #40 той се среща със самият Господ, който му казва накратко „случват се кофти работи”. Но Peter продължава да действа като параноичен и обсебен маниак, затъващ в собствената си зависимост. Ако леля му знаеше какво е направил Peter, как е сключил сделка със самото зло, и е пожертвал любовта си с Mary Jane, това щеше да разбие сърцето й.

* Наистина ли е толкова глупав?

Да повярва на дявола? След всичките си схватки с Norman Osborn, Peter би трябвало да знае, че злото няма чест и винаги ще те измами. Все пак, другото име на Mephisto е Принцът на Лъжите. Joe Quesada обяснява, че Peter бил отчаян. Пак няма логика. Значи е толкова отчаян, че ще сключи сделка с дявола, но не и с Tony Stark? Съжалявам, но не го вярвам.

* Наистина ли е такъв егоист?

През целия си живот Peter е бил антитезата за егоизъм. Така че какво по дяволите се обърка тук? Държанието му предполага, че той е загрижен само за собствените си чувства и собствената си вина.

Обрат на Съдбата от Най-Лошият Вид

Публичното разкриване на самоличността на Spider-Man беше огромна промяна за неговия свят и цялата Marvel Вселена. Беше много дръзка и смела постъпка, която обеща нови възможности за истории. Но всичко се оказа поредния трик. Дали Marvel се заклещиха в ъгъл, от който трябваше бързо да се измъкнат, или това е бил плана им от самото начало, не съм сигурен. Но едно е сигурно – те превърнаха историите от последните 2 години – дори бих казал и целият труд на Straczynski – в една голяма въпросителна. Кое все още е на мястото си и кое не е, никой не може да каже.

А какво да кажем за историите от последните 20 години – от деня на сватбата до One More Day? Всичко това сега е една голяма, дебела въпросителна. Къде е Normie Osborn, сина на Harry? Въобще женил ли се е Harry за Liz Allen – тъй като в началото на Brand New Day го виждаме с две момичета под ръка. Но одобрявам завръщането на Harry. Смъртта му в Spectacular Spider-Man #200 беше грешка. Тя бе донякъде поправена от завръщането на Norman Osborn. И сега – как това ще повлияе на отношенията между Peter и Norman? Смъртта на единия Osborn винаги е служила като гориво за омразата и маниакалността на другия.

Защо Се Опитват Да Се Отърват От Mary Jane… Отново?

За трети път.

Предишните два опита, Сагата и Рестартът от 1999 се провалиха да се отърват от брака, но при тях имаше и други обстоятелства в игра.

Сагата с Клонингите, където Marvel решиха да нарекат Peter Parker от последните 20 години клонинг, и да го пратят някъде в забвение, е като указател за глупост и грешно управление. Пазарът на комиксите се топеше, а Marvel допринесоха много за това – прекалено много ненужни серии, слаби истории, постоянни увеличения в цените и закупуването на собствения си дистрибутор. Отстраняването на Mary Jane е само част от недоволството на феновете. Компанията се осъзна, но не върнаха толкова бракът, колкото статусът на образите – Peter Parker като Spider-Man и Mary Jane като съпругата. И все пак, пазарът не се подобри за още няколко години, но дори и тогава си остана сянка на каквото някога е бил.

След това, в брой #13 на Amazing Spider-Man vol. 2, където MJ изглежда загива в самолетна катастрофа, става по време, когато продажбите падат драстично, заради ужасните истории – 1999-2000 са всеобщо признати за най-лошите години в кариерата на Spider-Man. Почти всичко от тази ера е забравено или игнорирано. Експлозията, която дава на Spidey и Doc Ock взаимен произход? Забравена. „Страхотните” нови злодеи Ranger, Senator Ward, Shadrac и Evil Spider-Woman? Забравени. Семейство Stacy? Да. Mattie Franklin е единствената оставена, като се появи съвсем скоро в Amazing Spider-Man #634-637. Не мисля, че Marvel искат някой да знае за този период. Плюс това, даже тези, които искат Peter да е сам, не искат Mary Jane да бъде убита – защото убивайки втора негова сериозна любов би било ненужно и мързеливо. Ще е поредното разделение на поддържащ екип, който вече е видял достатъчно смърт, и ако може да се вярва на Joe Quesada, той не одобрява заличаването на такива образи.

Защо Просто Не Ги Разведат?

Според много фенове развод би било далеч по-реалистично разтрогване на брака, отколкото сделка с дявола. Съгласен съм, но мисля, че един развод ще е по-фатален дори и от смърт.

Нека да обясня. И да, знам, че някои разведени двойки се събират отново след време. Но не вярвам, че това ще е възможно при Peter и Mary Jane. Ако те се разделят, никога няма да могат да се съберат отново, защото причините, поради които са се разделили – които логично ще са свързани със Spider-Man – ще са валидни, докато той не прекъсне геройските си приключения. Също така ще има прекалено много болка. Може да се предположи, че единствената причина, поради която Peter и MJ са все още щастливо женени в Spider-Girl е, че той е прекъснал геройската си кариера заради тежка травма на крака.

Също така мисля, че ако Peter се разведе, това ще бъде прекалено тежко за него, и той просто няма да може да опита отново. Защото любовта му с Mary Jane е любов, изградена с течение на времето, тествана, заплашвана и накрая разцъфнала, когато е готова. И след всичко, което са преживели заедно, не може да има друга любов за Peter Parker. Всички бледнеят пред MJ – той го знае, и феновете го знаят. Едно нещо е да четеш комикс за проблеми, възходи и падения – но защо да четеш за

Ами Ultimate Spider-Man?

От издателска гледна точка също няма смисъл Spider-Man да бъде върнат към „класическото” си състояние. Marvel вече имат серии като Ultimate Spider-Man и Marvel Adventures Spider-Man, които позволяват на Joe Quesada да казва истории за млад и необвързан Peter Parker, които той явно иска. По отношение на хронологията обаче нещата не са както бяха. Marvel Adventures е импринт, който публикува броеве, независими един от друг – така че тук не може да става дума за продължителност. Ultimate Spider-Man, от друга страна, вече е с хронологична линия, подобна на тази на главната вселена. И тук имаме клонинги, кросоувъри, и събития, влияещи на цялата Ultimate Вселена (като Ultimatum например).

Но може би нещата са по-различни, отколкото на пръв поглед. Ultimate Spidey по принцип се продаваше добре – по 70-80 хиляди броя на месец – но след напускането на Mark Bagley, който даде на комикса уникален и различен вид, продажбите спаднаха рязко. Преди серията беше постоянно в Топ 10, а сега едва се закрепя в Топ 20. Същото е и с The Ultimates, които, макар и добро четиво, имаха проблеми с това да бъдат издавани на всеки месец – главно защото писателят Mark Millar бе зает с други проекти. В днешното пазарно състояние, продажбите на Ultimate сериите не са лоши, но определено са разочароващи за Marvel – защото от перлата в короната те постепенно станаха най-обикновен комикс.

По-Забавно Ли е Да Си Сам, Отколкото Женен?

Ами, може да бъде, и за много хора е. Quesada казва как неговият живот след брака не е „пълен с истории”, и как никой не се жени, защото иска повече драма. Добре, това е вярно. Никой не иска драмата – но понякога я получава. Според Joe бракът на Peter Parker го откъснал от социалните ситуации, в които той влиза в конфликт с различни хора.

Единствената причина да няма „драма” в живота на Peter и Mary Jane е, защото писателите не се интересуват да вкарат такава. Сестрата на Pete така и не се появи, бащата на MJ има една поява след сватбата. Доведеният брат също го няма. Освен леля Anna и анорексичната братовчедка Kristy, които останаха за малко при семейството, роднините на MJ тотално отсъстваха. Нито пък тя водеше съпруга си някъде, където той не иска, което всяка жена е задължена да прави. Имаше достатъчно възможности за конфликт в брака, без да трябва единия да изневерява на другия, или да го намразва, или да се държи непристойно с него. Писателите просто не ги откриха. Peter и Mary Jane станаха изолирани поради некомпетентно писане.

Така Че Защо Се Случи Всичко Това?

Quesada упорито поддържа тезата, че чрез One More Day Spidey ще стане по-разпознаваем, и ще се върне към класическото си аз, но продажбите на комикса не крещяха за такава промяна. Фактът, че той  подкрепя толкова масивна корекция на сериите като че ли индикира, че 1) Joe е повече тесногръд дори и от феновете – той иска героят, за когото е чел, когато е бил дете, или 2) нещата са по-сложни от премахването на брака. Вярвам, че картината е по-голяма от само Spider-Man и Mary Jane – по креативни и бизнес причини.

Например, художниците не обичат креативните им избори да бъдат диктувани от студия, галерии или издателски къщи – дори и от феновете. Мисля, че доста писатели и артисти в Marvel не понасят да са оковани в създалата се през годините хронология. Тази непоносимост преминава и към феновете. Преди години Black Cat била превърната в куха лейка в страниците на Spectacular Spider-Man, защото огромната й популярност принудила писателите да я направят поддържащ образ. Затова, вместо да я изобразяват реалистично, те я превърнали в някой, когото не понасяме и искаме да се махне. А Mary Jane представлява една от крайните величини в рестриктивните решения. Не че писателите не могат да пишат за нея, или да я използват правилно, те просто не искат. Причините са различни – някои вярват, че бракът не отива на образ като Spidey. Други напират за носталгичен период – да върнат Паяка от техните младежки години.

Joe Quesada знае, че не може да промени света на Spider-Man във вакуум. Знае, че този „рестарт” ще създаде въпроси относно множество образи и ситуации. Тревожа ли се за 20-те години хронология, която сега е прецакана? Естествено. Но все още не знаем кое е променено и кое не. Очевидно, в деня на сватбата на Peter и MJ нещо се е случило, та да не се бракуват. Три години след One More Day знаем, че Venom си е Mac Gargan, Electro си е Max Dillon, Green Goblin си е Norman Osborn. Сагата с Клонингите си е на мястото, смъртта на Harry се е случила. Но бебето Мей например е изтрито от историята. Имаме и проблема, че нито Venom, нито Norman помнят самоличността на Spidey, в което няма логика, понеже те откриват тайната по естествен път – така че как са я забравили?

Плюс това мисля, че тук става дума за чисти корпоративни загрижености. Все пак, като Главен Редактор, Joe Quesada е не само артист, ами и бизнесмен. Той управлява голяма част от Marvel Publishing. А да наемеш топ писатели и художници не е евтино. Колко печалба мислите, че носи един комикс? Не съм виждал точна информация, но предполагам, че не е много – иначе защо историите се пишат за пакети?

Spider-Man е много по-ценен като лиценз, отколкото като комиксов образ. Ако погледнем приходите на Marvel за 2007 година, ще видим, че 76% са от Licensing (214 милиона), 59% са от Играчки (67 милиона) и 43% от Публикации (41 милиона). Естествено, това е опростено представяне на нещата, тъй като Лицензите и Играчките са по-гъвкави за управление от Публикациите.

Да кажем, че 30% от феновете на Spidey са се отказали от комикса, защото Peter сключи сделка с дявола и Mary Jane я няма. Тогава продажбите ще паднат от 100 000 за брой на 70 000 (нека забравим за малко, че Amazing Spider-Man излиза три пъти в месеца, за да бъдат нещата семпли). Но Marvel може би са изчислили, че ще е по-печелившо, ако се поддържа това ниво, отколкото да се наема таланта и създава маркетинга, които да „бутнат” продажбите до 100 000. Същото е когато една фирма реши да се отърве от по-възрастните си работници, защото осъзнава, че по-младите служители ще им струват 50% по-евтино, и ще генерират доволно количество продуктивност. Понякога по-малкото е по-ценно.

Така че въпреки всичките протести, които ние, феновете отправихме, Marvel ни казва „Давайте. Можем да си позволим да загубим X% от вас. Даже искаме да загубим Х% от вас. Това означава повече пари за нас.” Излиза, че проблемът не е в това, че феновете са възрастни, но като възрастни, ние изискваме повече. Не искаме повторения на старите трикове и истории. Ще струва повече да задоволят нас, отколкото някой 10-15 годишен, на който не му пука. Обаче отново се надига онзи въпрос – откъде ще дойде този 10-15 годишен да ме замести, ако аз спра да чета комикса?

Както казва Michael Corleone “Нищо лично. Просто бизнес.”

Едно нещо е вярно обаче. Сега е по-лесно нови и утвърдени таланти да се заинтересуват в писане на Spider-истории. Мисля за хора като Steven King, Tarantino, Frank Miller или даже Sam Raimi. Такива хора, които с удоволствие биха предоставили история, без да се налага да изучат образите и да измислят каква ще е следващата стъпка в живота им. Все пак милиони хора познават Паяка през някакъв медиум, различен от комикси - филмите, игрите, различните анимации, дори и сериалът от 70-те – и всички тези продукции са уникални, защото приемат аспектите си не само от комиксите. Някои дори нямат почти нищо общо.

Някои проекти сами се нагласят. Всички знаят, че Sam Raimi е бил принуден да вкара Venom в Spider-Man 3. Ами ако той реши, че наистина иска да разкаже филма по оригиналния му план? Или, след като не иска да прави четвърти филм, да разкаже историята с Vulture, която му се върти в главата? Така че Quesada му предлага мини серия от 3 части, и го събира с John Romita Jr. Трудно е за пренебрегване. Знам, че не бих отказал да прочета някоя нова история от Stan Lee, макар че той вече не е на същото ниво, както в младините си. Ами ако Steven King напише графична новела за Green Goblin? Или Frank Miller и Neal Adams създадат All-Star Amazing Spider-Man? Кой комиксов фен ще устои на тези изкушения?

Идеята ми е, че зад разрушаването на образа на Peter Parker и променянето на 20 години, пълни с истории може да стои план за привличане на такива големи имена за творчески екипи, които не са заинтересувани от хронологии – но биха искали да пишат за Spider-Man.

Заключение

Започвайки през 1994, Marvel направиха много грешки със Spidey - тъпи кросоувъри, Сагата с Клонингите, Рестартът от 1999, "смъртта" на Mary Jane, опитът за промяна на произхода му, давайки му нови безсмислени способности, разкриването на самоличността му... Нито една от тях обаче не е толкова фатална, колкото One More Day. Фактът, че тази история накара хиляди читатели завинаги да обърнат гръб на Паяка е повече от показателен. Не може да представиш най-популярния си образ като някакъв глупав и вдетинен хлапак, и да го накраш да направи нещо, което е в разрез с характера му - сделка със самия Дявол. Съжалявам, че това се случи точно на Spider-Man.