Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2011 11:55 - Marvel Civil War Част 1
Автор: spectacularspidey Категория: Други   
Прочетен: 1861 Коментари: 0 Гласове:
0



 

image

Marvel Civil War

Войната на Героите

Винаги съм искал да напиша нещо за Civil War, само че за точен анализ на събитието трябваше да знам не само за Spider-Man, но и за Iron Man и Captain America. Също, в моите най-лоши Spidey истории, на девето място е Amazing Spider-Man #533 - което е част от Войната, но не мисля, че дадох сериозни причини защо тази история е лоша. И сега, след като надявам се, имам тези знания, нека започнем погледа към Civil War с един от най-известните му елементи -

Железен Spidey

Заглавието на историята се нарича Mr Parker Goes To Washington, и се отнася директно към новия костюм на Spider-Man. Това се случва в Amazing Spider-Man #529-531.

Читателите на комикса посрещнаха новите дрехи с голяма доза скептицизъм, макар че костюмът изглеждаше добре. Заради червено-жълтите си цветове, а и защото Tony Stark го създава, бързо му лепват прякора Железния Spidey. Stark разработва костюма, за да замени стария такъв, който е унищожен в битката на Spider-Man с Morlun в The Other. Костюмът има много специални умения, които няма да изреждам, и беше сериозен ъпгрейд в арсенала на Паяка. Механичните ръце на гърба са нелепи и безполезни, но се радвах, че Spidey ще изглежда различно, макар и само временно.

Разбира се, Stark не дава на Peter новия костюм просто ей така, като разбираме, че е на път да се случи нещо толкова масивно, и Tony чувства, че не може да вярва на никой – дори и Капитан Америка, с който имат само, де да знам, 14 години (Marvel време) съвместна работа в The Avengers. Но той смята, че може да се довери на Peter Parker, за когото знае доста малко, знае за голямата му уста и неуважението му към властите. Но в брой #529 Tony споделя, че понеже го чувства много близък, иска да направи Peter свое протеже, в цивилния и геройския живот. Е, добре, щом казваш…

След тези разговори, Tony и Peter отлитат за Вашингтон, където Stark ще свидетелства по предложения Регистрационен Акт, който би задължил всички хора със супер сили да се регистрират с истинските си имена към правителството. Първоначално реакцията на Peter е нормална – той мисли това за налудничава идея. Stark като че ли е съгласен, и казва, че ще говори против Акта. Когато двамата се изправят пред конгресмените, Peter и Tony говорят от страна на супер героите, които се подвизават анонимно поради страх за близките си, и които не искат да следват законите на обществото, понеже някои злодеи също не ги следват.

За добро или лошо, Конгреса също има силна позиция – че съществуват други „агенти на обществото”, като полиция, съдии и прокурори, които изпълняват задълженията си без да се крият зад маска. И няма ли героите да правят това, което правят по-добре, ако са учредени служители на правителството?

Сякаш за да удари доводите на Stark, Titanium Man се появява и заплашва да го убие, за да не говори против Акта. Spidey идва на помощ и след добра битка, Titanium Man се оттегля. Оказва се обаче, че атаката е била нагласена, тъй като виждаме Iron Man да дава на злодея куфарче с пари от името на г-н Stark” (по това време Tony още не е разкрит). Tony не казва на Peter за това, и с действията си цели да забави Регистрационния Акт, и да насочи вниманието на конгресмените другаде.

Но една трагична случка в Стамфорд, Кънектикът обърква цялата ситуация.

Войната

Civil War започна през Юни 2006 и приключи Януари 2007. Главната история бе разказана в 7 части, подкрепени от макси-сериите Front Line, които трябваше да представят една завършена и съединена история. По-късно, през 2008 бе разкрито, че определени сюжетни моменти са се случили, защото Скрулове са се представяли за някой образ – което си е нищо повече от реткон за да се обясни лоша характеризация. Проблем се оказа и факта, че Civil War превзе почти всички комикси на компанията, публикувани през тези месеци – Wolverine #42-48, Thunderbolts #103-105, Fantastic Four #538-541, New Avengers #20-25, и още Iron Man, Captain America, Ms Marvel, Deadpool, Blade, Moon Knight, X-Men, X-Factor, плюс десетина единични комикси като Battle Damage Report, The Confession, War Crimes, The Initiative, Aftermath. Да се следва всичко това е немислимо, и аз не съм чел всички принадлежащи броеве.

imageПрологът към Civil War се нарича New Avengers: The Illuminati (името заето от предполагащите се истински Илюминати, тайно общество, което контролира събитията на планетата). Всъщност това е добро въвеждане в дебата, защото писателя Brian Bendis представя и плюсовете, и минусите от организираната геройска дейност.

След войната на расите Крии и Скрул (състояла се в The Avengers #89-97, 1974) Iron Man вярва, че некоординираната структура на супер героите е направила Земята удобна за атака от извънземните, докато ако били обединени, никой нашественик не би бързал да ни нападне. Но Namor вижда каква катастрофа може да се окаже едно такова обединение, а Reed Richards и Black Panther се съгласяват с него. Кой би управлявал такава армия? Пред кого ще отговаря? И какво ще стане, ако героите се сбият помежду си? Интересно, това е главната причина Norman Osborn и Кабалът на Бизнесмените да започнат да създават супер злодеи, които да занимават героите и да ги държат разделени (Marvel Knights Spider-Man).

Години по-късно, след като Хълк разрушава част от Лас Вегас, Илюминати се събират отново и изготвят план – да затворят Хълк в капсула и да го изстрелят в дълбините на Космоса, където той няма да навреди на никого. Изпълнението на плана ще има големи последици и става генезиса на историите Planet Hulk и World War Hulk. Въпреки това, Iron Man притеснено предвижда време, когато света ще се обърне срещу героите, и визира Spider-Man като човек, чийто живот ще бъде съсипан при такива обстоятелства.

И това време настъпва с Civil War #1. New Warriors, отбор от трето и четвърто-разрядни супер герои, водени от Speedball, нападат група злодеи с надеждата да вдигнат рейтингите на реалити предаването си. Нещата се объркват, когато Namorita тръгва след Nitro край едно училищно игрище. Арогантността на момичето води до нещастно подценяване на това колко опасен е Nitro – и за да потвърди името си, той експлодира, ранявайки стотици хора, в това число и деца. Светът е ужасен, а Америка започва да се пита какво може да се направи, за да се контролират хордите от супер същества, които щъкат наоколо.

Tony Stark и Reed Richards са за регистрация, а Капитан Америка е против, вярвайки, че това наранява правата на героите, и ще пречи на работата им. Командирът на SHIELD Maria Hill се среща с Кап, за да дискутират някакъв компромис – само че тя просто заплашва героя, че ще има лоши последици, ако не подпомогне да се заловят несъдействащите герои. Гардовете на Hill започват да обстрелват Rogers, но той избягва и сформира движение от герои, които да се опълчат срещу Акта, който скоро става закон.

В центъра на всичко това е раздиран от конфликти Spider-Man, който се присъединява към Stark от благодарност – все пак, Tony предоставя на Peter и семейството му дом, след като къщата им във Forest Hills изгаря. Нещата обаче скоро се влошават – но преди да продължим с историята, нека разгледаме основния поставен въпрос:

За или Против Регистрацията?

В разговор с Iron Man, Maria Hill използва враждата между Spidey и Green Goblin в спор за това какви действия трябва да се предприемат срещу такива злодеи. Въпросът е – колко хора трябва да убие Osborn, преди Паяка да сложи край на живота му? И всеки път, когато не го направи, дали жертвите стават вече вина на Spider-Man?

Естествено този аргумент не е много силен, защото обществото не би позволило на Стенокатерача да убие Norman по същата причина, поради която не позволява на полицията просто да застрелва престъпници. На примитивно ниво, може и това да е решението. Ако убиеш престъпника, нямаш престъпления. Реално обаче това е ужасна идея. Хората са прекалено податливи на корупция, за да им бъде давана такава власт и когато това стане, те се обръщат не само срещу криминалните лица, но и срещу всеки, който не се съгласява с тях. Дори и Мръсния Хари осъзна преди много време, че макар законите да не струват, не може да се живее без тях и границите, които поставят.

Например мутантката Scarlet Witch, която притежава силата да променя реалността. Правата настрана, бихме ли искали някой с такава сила да се разхожда без контрол? Не, разбира се. Повечето от нас се плашат, само ако видят групичка от хора с различна раса.

Проблемът в случая се съдържа в центъра на геройската митология. В Marvel Вселената, супер героите са нещо, с което просто свикваш – като задръстванията, летните бури, цените на горивата. Това е причината, поради която вдъхновения от 11-ти Септември 2001 брой на Amazing Spider-Man не действа като трогателна история – разрушението на двете кули не означава нищо в комиксовата вселена. Това би било като „поредния ден в Ню Йорк”.

Пък и като цяло комиксите не се занимават с щетите, причинени при схватките между герои и злодеи. През 80-те излизат мини-сериите Damage Control, които се фокусират върху група работници, които почистват такива бойни полета – но това е по-скоро хумористичен поглед към нещата, без да се показват невинни жертви.

Спомням си едно от дългите и лоши крос-оувър събития Maximum Carnage, в което симбиота Carnage и още няколко злодеи започват масово клане в Ню Йорк – и на никой не му пукаше. Федералното Правителство не праща армията, Губернатора не праща Националната Гвардия, и никой не се евакуира. Дори и големите отбори като Avengers и X-Men не се появяват, за да помогнат на Spider-Man (но други герои му подават ръка – Black Cat, Deathlok, Cloak & Dagger, Morbius). След като злодеите са победени, жителите на Манхатън продължават с ежедневните си задължения, без да се замислят през какво са преминали.

И така е до 21-ви век.

Изведнъж, когато Bruce Banner стане Hulk, сега хора умират, сега градове са в руини и сега другите герои им прищраква „Леле, това не изглежда добре за нас”. Което, естествено, би трябвало да стане много отдавна. Илюминати изстрелват Hulk в космоса, което води до Planet Hulk, където Зеления Голиат каца на планетата Сакаар и скоро става цар, и World War Hulk, където гигантът идва на Земята, за да отмъсти на хората, махнали го от планетата.

Но има и по-големи проблеми, и не знам дали ще мога адекватно да ги опиша. Причината геройските митологии да работят поначало е, че в миналото и писателите, и читателите са избирали да игнорират реалността от това какъв щеше да е светът, ако тези същества наистина съществуваха. Ако не я игнорираш, нямаш истории. Но изведнъж компаниите се стремят към реализъм. Е, колко реализъм искаме? Да спрем ли дотук – с Регистрационния Акт – или да покрием всички зони и да опишем какви щяха са нашите културни, политически и социални институции, ако супер герои съществуваха. Да не говорим за десетките раси извънземни.

Така че ледът вече е тънък по темата колко точно реализъм да използваме. Обикновено става така, че писателите се фокусират върху определен вид реализъм, прескачайки други.

Друг проблем – ами ако имаш супер сили, но не искаш да си супер герой? Ако искаш да си просто счетоводител, или водещ на шоу? Но след като имаш супер сили – трябва да си регистриран и да биеш злодеи – не е честно. А дори и да го направиш, какво ще стане, когато си на 50 и започнеш да губиш форма? Дали ти дават златен медал и пенсия, или правителството те мисли за прекалено опасен и те праща на усамотен остров при другите пенсионирани герои?

Това са валидни въпроси и мисля, че писателя Mark Millar отначало бе тръгнал нанякъде с идеите си - но в следващите броеве това е изместено от нуждите за екшън и вмъкването на политически виждания.

Перспективата на Spider-Man относно цялата война е разказана в The war At Home, Amazing Spider-Man #532-538.

Преди да продължа, искам да кажа, че харесвам събитието Civil War и то е вероятно най-важното в Marvel Вселената – но в историята има много проблеми.

Също като първите три части на Civil War, така и първите три части на The War At Home са интензивни, увлекателно написани и не можех да чакам до следващите броеве. Даже както се очертаваше, това щеше да е най-добрата Spider-Man история на J. Michael Straczynski. Peter е истински тук, с проблеми на главата, а Stark му дава опцията да си свали маската – или да напусне. На Паяка толкова му се гади от решението, което взима, че повръща в тоалетната, а Daily Bugle го съди задето им е продавал снимки на себе си. Reed Richards се обажда да поздрави Peter, който говори с Mary Jane, която пък споделя разговора с леля Мей. Sue Richards се присъединява и скоро всички говорят освен Spidey, който тъгува мълчаливо. Той бавно губи контрол над живота си. От поддържащите образи само реакцията на Jonah Jameson е показана – JJJ се чувства дълбоко наранен и предаден – макар и да се държи като дете понякога, на него му пука за Peter Parker. От друга страна Jonah излиза леко наивен – след всичките тези години, как е възможно да не е разбрал?

В брой #534 хронологията е подмината, за да се създаде мнение, когато Iron Man говори за паешкото чувство на Peter, при което нашия герой се стъписва „Никога не съм казвал на Tony за паешкото си чувство”. Това е, за да могат читателите да си кажат „Ууу, Stark сигурно следи Peter чрез костюма, какво копеле!” Но хайде стига – всички знаят за тази способност на Паяка. Всички, с които се е бил знаят. Колко пъти героя е казвал „паешкото му чувство се обажда” пред други? Norman Osborn пръв разбира как да го неутрализира в Amazing Spider-Man #39. Честно, това е лош начин да се посее семето на съмнението. Имаме и конфронтацията между Spidey и Captain America, след която Паяка сериозно се запитва дали постъпва правилно. Така и трябва, защото това е действие, което фундаментално ще промени живота му. За съжаление оттук нататък образа му се отклонява от правилната посока – по възможно най-грешната.

Както казах, Civil War #1-3 представят конфликта по увлекателен начин, с ясно изразените позиции на различните герои. Всъщност най-големия проблем в тях е гореспоменатата среща между Капитан Америка и Maria Hill.

Вместо да проведе човешки разговор Maria излага правилата по заплашителен начин, с отряд от SHIELD агенти, готови да свалят Кап, ако той се противопостави. Капитана усеща накъде отиват нещата и бързо избягва, като открадва военен самолет по пътя си.

Това е твърде глупаво за вярване. Първо на първо, говорим за Капитан Америка, герой и икона от Втората Световна Война – война, в която бащата на президента е участвал. Ако искаш да спечелиш помощта му по такъв сложен въпрос, то тогава президента на САЩ се среща с Капитана и му обяснява ситуацията. Никой себе уважаващ се президент няма да изпрати някаква късокоса мъжкарана да заплашва един от най-великите герои на страната. А ако това стане, то тогава президента извиква Maria Hill в офиса си и я пита защо е решила за нужно да заплашва Капитан Америка. И после си намира нов Командир на SHIELD.

Основното събитие в Civil War #2 е публичното разкриване на Spider-Man – събитие, което трябваше да стане в собствения му комикс. Сега, дали Peter има логични мотиви да го направи – ще разуча това в Част 3, но накратко, да, такива причини има, но бързината, с която той взима решението и тоталната му вяра в Tony Stark са нелогични.

Във втори брой Регистрационния Акт е одобрен и започва ловуването на опозиционните сили. Виждаме и че Stark е несигурен за начинанието, молейки се на Господ това да е правилното решение. Това е важно, защото в нататъшното сравнение между Civil War и Amazing Spider-Man се забелязва аномалия – в първите серии Tony е изобразяван като измъчен и конфликтен, а във вторите като фашист. В брой #3 например, преди първата битка между героите, Stark отчаяно се опитва да се свърже с Captain America, за да му обясни позицията си. Тук обаче Капитана нарушава мира, деактивира костюма на Tony и започва схватката. И Spider-Man вижда това, което важно за по-късно.

Civil War наистина започва да отива към лошо с брой #4, както и част 4 на The War At Home, Amazing Spider-Man #535. Първата битка между двете страни завършва шокиращо, като по средата на разразяваща се буря считания за мъртъв бог Thor се появява. Става ясно обаче, че това не е истинския Thor – вместо да свали Bill Foster (Giant Man), той използва чука си, за да пробие дупка в гърдите на героя, убивайки го. Оказва се, че този Thor е клонинг-киборг – при това адски дефектен.

Наблюдавайки този ужас, про-регистрационните сили, в частност Spider-Man, са стъписани. Той се обръща и казва „Нали каза, че знаеш какво правиш, Tony”. Но ми се струва, че реакцията му трябваше да е по-голяма. Все пак, ако някой в Marvel Вселената знае колко опасни могат да бъдат клонингите, това е Spidey. Би трябвало Паяка да се изправи пред Stark и да започне да разправя за Kaine и Spidercide, и другите гадове, създадени по негово подобие.

Tony и Hank Pym (първия Giant Man) са потресени от това събитие. Tony плаща за погребението, а Pym се опитва да разбере защо клонинга се е скапал. Но това остава неразкрито. По време на погребението Reed Richards отбелязва, че Peter е започнал да се държи много подозрително. Как стига до това заключение е малко странно, понеже в този момент Peter просто казва нещо на Mary Jane и леля си. Макар и да не ми харесва двустранното изобразяване на Tony Stark в двете истории, перспективата на Reed не ме изненадва. Вярвам, че повечето интелектуалци се стремят към ред, не хаос, и биха предпочели сигурността на авторитаризма пред несигурността на демокрацията. Затова е логично Reed да е толкова безочлив и наивен, но не и Stark. Трудно е за вярване, че Tony не осъзнава колко лоши могат да станат нещата – като възстановяващ се алкохолик той трябва да знае, че всичко, което може ЩЕ се обърка.

Другото важно нещо в Civil War #4 е, че Sue Richards напуска Reed, като му оставя писмо, в което на практика пише, че той е фашистка свиня. Макар и да не чета Fantastic Four, това показва, че членовете на Четворката са силно индивидуални характери, и могат да прозрат, когато лидера им направи грешка.

imageНо после Tony и Reed решават да направят нещо много глупаво – особено след като смъртта на Foster започва да обръща общественото мнение срещу тях. Те наемат всички тези злодеи, за да ловят нерегистрираните герои. Tony не е ли по това време Секретар на Защитните Сили? О, да, това е Venom, един от най-смъртоносните врагове на Peter Parker. Това ще го държи лоялен. И да, това е Bullseye, маниакален убиец, отнел само две от жените на Daredevil. А зад тях са Taskmaster, Lady Deathstrike и кой знае още кои. И това е без да считаме какво е замислил Stark с Norman Osborn.

В Amazing Spider-Man #535 – War At Home Pt 4, Peter разбира по новините, че Stark Enterprices и FF Inc са получили разрешение да построят затвор за супер героите на стойност 2$ милиарда. Той се изправя пред Stark с нужните въпроси, но вместо да се изясни с протежето си, Tony се държи войнствено към питанията му. Като човек, който винаги се стреми да бъде две крачки напред, Stark би трябвало да знае, че ще възникнат въпроси около дейността на затвора. Peter е още повече разтроен, когато открива, че затова е в Негативната Зона. По време на посещение, той вижда отчаяните затворници, молещи за помощ. Естествено, защо не забелязва откачалки като Carnage или Bullseye е извън моите знания. Няма ги зловещите злодеи, такива, които са толкова луди, че се засилват към стената с кикот. Не, Spidey вижда само безпомощните затворници.

И за да продължи фасадата си, Tony отговаря на всеки въпрос по най-категоричния, злокобен начин:

  • Това е за постоянно. Свиквай.
  • Или се подписват, или остават тук до края на живота си. Схващаш ли, Peter?
  • Да, можем. И ще го направим. Точка по въпроса.

И накрая Stark отправя не-толкова завоалирана заплаха към Peter – “Би било ужасно да си затворен тук. До края на дните си. Нали?” С други думи, или си спираш да задаваш въпроси, или бързо ти намираме килия.

Имайки предвид, че Tony е под стрес и изморен, може да се извини войнствеността му. Цялата тежест в промяната на начина, който Америка приема героите пада на плещите му, и след това приятел умира от оръжие, което той е санкционирал. Простено му е, че не е много дипломатичен, когато говори с млад човек, който обикновено приказва, преди да мисли. Но от друга страна, Tony знае с кого си има работа. Все пак, именно той искаше Peter като своя дясна ръка, и искаше Паяка да се разкрие пред света, за да е на негова страна. Stark му е дал много, но и Peter пожертва много, също и семейството му. Mary Jane и леля Мей на практика се разхождат с мишени на гърбовете, и дори учениците, на които Peter преподава. Stark знае колко несигурен е той в своите решения, и знае от миналите си срещи със Spider-Man колко емоционален и потенциално опасен е той. Tony е длъжен да предостави отговори. Но той не прави нищо, за да накара Peter да се чувства комфортно с взетите решения – напротив, започва да го заплашва! Но това е фашистката страна на Tony Stark.

Следва продължение...



Тагове:   комикс,   Marvel,   iron man,   събитие,   war,   Spider-man,   captain america,   civil,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: spectacularspidey
Категория: Забавление
Прочетен: 882695
Постинги: 190
Коментари: 558
Гласове: 100
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031