Никой не мислеше, че Marvel ще го направят. Никой не мислеше, че им стиска. Но те го направиха.

През 2006 година идентичността на Spider-Man стана публично достояние. И всеки, бил той приятел или враг, знаеше кой е зад маската.

Но това не се случи заради Green Goblin, Venom или Chameleon – супер злодеи, които отдавна знаеха тайната. Нито пък се случи чрез пресата, както при Daredevil, или заради грешка от страна на Spidey. Не, стана по негов собствен избор.

Значимостта на това събитие няма как да бъде подмината. В почти 50 годишната история на Паяка нещата, които фундаментално са го променили завинаги не са чак толкова много. Сещам се за 4 такива събития:

• Произходът му – ухапването от радиоактивен паяк и смъртта на Чичо Бен.
• Смъртта на Gwen Stacy – повратен момент не само за героя, но и за комиксовата индустрия като цяло.
• Бракът с Mary Jane – една от главните характеристики на Peter е лошият му късмет с жените. И когато той най-накрая намери своята половинка, едни се радваха, други цъкаха недоволно. Дори и днес, когато бракът е „изтрит” от хронологията, за много читатели MJ остава единствената.
• Сагата с Клонингите – спорно е, понеже цялата Сага представлява една лоша идея след друга, но важността й не може да се отрече.

Но това – след произхода, то може да е най-значимото събитие. Но то води след себе си някои въпроси.

Анализирах събитието в части 1 и 2, но накратко казано – New Warriors търсят злодеи, които да бият за реалити шоуто си, когато попадат на Nitro (Spectacular Spider-Man #51 и Peter Parker #95 са предишните му срещи с Паяка) – който се взривява близо до училище в Стамфорд, убивайки стотици.

Заради реакцията на хората Конгреса въвежда Регистрационен Акт за Супер Герои, който задължава героите да се регистрират с истинските си имена в правителството и да започнат да работят на заплата. Дотук няма проблем, понеже SHIELD вече знаят кой е Spidey така или иначе.

Но човек просто знае, че нещата ще тръгнат надолу.

В Amazing Spider-Man #529 Tony Stark се среща с Peter и MJ, и излага страховете си, че наближава някаква голяма криза – толкова голяма, че той не може да вярва на никой, дори на Капитан Америка – но вярва на Peter. Tony казва, че след като са заживели с него (след брой #518, където къщата на Peter е разрушена в пожар), те му станали като семейство. Сега той иска да наеме Peter за свое протеже, свой последовател – но цената е висока. Паяка трябва да застане зад Stark, независимо какво наближава.

Ситуацията се нажежава, когато Stark решава, че понеже е водачът на Регистрационните сили, той ще се разкрие публично като Iron Man – но ако Peter иска да продължи да работи за него, ще трябва и той да се разкрие.

Това е моментът, в който живота на Peter рухва. Tony му казва, че ако не се разкрие, ще бъде считан за престъпник, а леля Мей и MJ за съучастници. След дискусия с двете жени, Peter отива във Вашингтон и казва на Stark, че ще спази обещанието си и ще го подкрепи във всичко.

Това е сърцето на фантазията за криворазбрания герой. Все пак, никой – дори и красивото момиче, седящо на чина до мен – не знае колко съм специален. И никой не знае колко специален е всеки един човек. Но такава е силата на тайната. Тя ни позволява да изградим представата, че наистина не сме като другите, че няма никой като нас. Появяват се и комплекси. Мисълта, че никога няма да можем да позволим на някой да погледне през нашите очи, да види нашите слабости – защото така ще знаят как да ни наранят. Някои образи дори не носят маска, за да скрият тайната си – една от иконите на поп културата, Д-р Спок от Star Sterk, криеше хуманността си от останалите обитатели на кораба Ентърпрайз.

И всички ние имаме тайни, макар че не ги крием под маски и костюми. Наистина, колко от нас могат да кажат, че държанието им на работа или в училище е същото, както и вкъщи? Говорите с шефа си различно от начина, по който говорите с жената, децата и приятелите, нали?

Тайната самоличност е нещо, което всички могат да разберат.

Погледната под микроскоп обаче, концепцията за супер геройската тайна самоличност издиша. Първо, героите се движат свободно през обществото и посред бял ден. Правени са им снимки, гласовете им са записвани, кръвта им остава и тн. Науката може да събере ДНК от коса, кожа, слюнка и кой знае още какво. В Amazing Spider-Man #50 Spidey захвърля костюма си в боклука, а JJJ го намира и окачва в офиса си. Peter вероятно е оставил тонове биологично доказателство – само в маската трябва да има достатъчно коса, за да се направи ДНК тест. Няколко пъти хора са стигали до извода, че Паяка е от Куийнс – заради акцента му, и понеже най-често е забелязван да идва оттам. В Amazing Spider-Man #123 Luke Cage отбелязва, че Паяка се върти главно на три места: Daily Bugle, Empire State University и неназован квартал. Все някой би свързал 2 и 2. Всяка изследователска агенция би следяла отблизо Peter Parker от деня, в който той започва да предлага ексклузивни снимки на Spider-Man. Имаме и сателитни наблюдения, съпоставяне на гласове и още много други методи.

А да не започвам да обсъждам маскировката на Кларк Кент.

Дори и Stan Lee изразява колебливи чувства към тайната самоличност, в Origins Of Marvel Comics (1974). В раздела за Фантастичната Четворка той казва „Бях твърдо решен да имам комикс за супер герои без тайни самоличности. Знам, че ако аз имах супер сили, нямаше да ги крия. Защо при нашите измислени образи да е различно?”

Ultimate Вселената на Marvel винаги е била по-реалистична относно тайната идентичност и правителствения контрол над героите. Peter признава на MJ в много ранен етап, както всяко 15 годишно момче би направило. Nick Fury го наблюдава от първия ден. Доста хора всъщност свързаха 2 и 2, сред които Eddie Brock и Curt Connors. Fury казва на Peter, че щом навърши 18, работи за него, без право на избор. Само че този „реализъм” е едно от нещата, които правят Ultimate Вселената не толкова забавна, колкото нормалната. Има нещо магнетично в герой, който действа извън закона – но в Ultimate това е изпразнено от съдържание. Там героите са просто костюмирани ченгета и войници. А героите са най-добри, когато действат по своя собствен морал – не заради заплата.

Но както нещата се бяха наредили, изглеждаше като рекламен трик – и то такъв, който не успя да увеличи интереса към Spider-Man – главната му поредица Amazing се продаваше доста добре при JMS, но периферните Sensational и Friendly Neighborhood си останаха с ниски печалби.

За съжаление, важността и резултатът от исканията на Tony Stark и реакцията на Peter бяха зле представени. Както почти всичко в Civil War, прекалено много се случваше прекалено бързо, понеже Marvel трябваше да издадат мега-събитието си навреме, за да се конкурират с Infinite Crisis на DC.

* Освен ако съм пропуснал нещо – законът не задължава героите публично да се разкрият. Това е лична молба от Tony към Peter. Но защо Peter не обсъжда тази опция – да се разкрие, но не публично. Все пак, SHIELD вече знаят кой е Spider-Man, и всеки телепат от Професор Х до Dr Strange знае, и Отмъстителите знаят. Така че сваляне на маската пред Правителството не би бил голям проблем.

* Сякаш всички в Marvel имат краткотрайни памети – не беше ли обсъждано в историята The Other, само няколко броя преди Civil War, че Spider-Man трябва на всяка цена да пази самоличността си тайна? Tony и Mary Jane разговарят какво да правят след смъртта на Peter. Tony казва, цитирам „ За тези, които носят маски, трябва да се предприеме нещо, за да се запази тайната им, дори и след като те не са тук – за да се предпазят семейства им от врагове, които могат да нападнат като утешителна награда”. Значи Tony е загрижен, когато мисли, че Peter е умрял – но сега не прави нищо, за да ги успокои, след като хвърля бомбата, че иска да си свали маската?

* И накрая имаме факта, че Peter приема Tony като баща. Честно казано, в това няма логика. Вярно, част от характера на Peter Parker е неговото неизказано търсене на бащина фигура, която да замени Чичо Бен. Това го е свързало с доста мъже като George Stacy, Joe Robertson, Ezekiel Sims, даже и Norman Osborn. Проблемът е, че те всички са доста по-възрастни от Паяка. Tony Stark определено не е.

Плюс, просто не съществува чак толкова история между Iron Man и Spidey. През различните им съюзявания Iron Man по-скоро го толерира, отколкото да се привързва към него. По-голям смисъл щеше да има, ако Peter възприема Капитан Америка като бащина фигура, тъй като винаги му се е възхищавал, и е получавал съвети от него, дори и преди да влезе в New Avengers (Amazing Spider-Man #491). Не само това, но именно Кап го кани в Новите Отмъстители, и Spidey признава, че не може да му откаже. Peter също познава Reed Richards от началото на геройската си кариера, и е работил с него по-често, отколкото със Stark. Когато разкрива самоличността си пред Четворката в Spider-Man/Human Torch #5 (2005), Spidey ги определя като приятели, в съпоставка с Отмъстителите, които за него са „работа”. Не казвам, че Peter и Tony не биха могли да станат толкова близки – но да се приеме, че единия е толкова привързан към другия до момента на Civil War е твърде много.

Има и още. От всички герои, Spider-Man би трябвало да знае най-добре колко катастрофално ще е, ако всички знаят кой е.

* Gwen Stacy умира, защото Norman Osborn разбира, че Peter Parker е Spider-Man. В онзи съдбовен ден той отива да го търси в апартамента му, и там намира Gwen.

* Колко проблеми са му идвали на главата заради злодеи, знаещи самоличността му? Разбира се повечето от тях са с фамилно име Osborn. Например в Marvel Knights Spider-Man #1-12 Norman споделя тайната с Mac Gargan, който пък отвлича леля Мей. Това се случва няколко месеца преди Civil War. Освен Norman, другият зъл мозък, сътворил Сагата с Клонингите е Miles Warren, който също знае, че Peter е Spider-Man.

* Matt Murdock – когато Murdock беше разкрит като Daredevil, Spidey вижда колко по-труден е станал живота за Дявола на Доброто. По време на тази история той казва, че сега е решен повече от всякога да запази самоличността си в тайна.

Трудно ми е да видя логиката в действията на Peter, когато той не споделя тайната си с хората, които познава цял живот и които са му близки, но за кратък период от време е готов да заложи всичко в живота си за Tony Stark. Все пак, ако й беше казал, Gwen щеше да знае колко опасен е Norman Osborn и да стои далече от него. Ако му беше казал, Harry Osborn щеше да разбере защо Peter не е винаги до него и да не изпада в тежки депресии. А сигурно и леля Мей нямаше да тръгне да се омъжва за Doctor Octopus, ако знаеше за премеждията между него и племенника й.

Защо Не е Трудно За Разбиране
Вярно е – когато комиксовите писатели станат небрежни, уморени или мързеливи, тактиката е да набутват даден образ в желаната сюжетна посока, независимо дали в резултата има логика. Но всички ние от време на време ставаме небрежни и мързеливи, и взимаме лоши решения. Фиктивните герои като Spider-Man също правят такива грешки. Но има няколко причини, поради които Peter наистина би предприел свалянето на маската:

* Не може да не се отбележи влиянието, които са му оказали дългите години, прекарани като самотник. През цялото това време той е искал само да бъде приеман като един от добрите. Това е последния му и вероятно най-голям шанс – и той го грабва.

* Членството му в Avengers може би е премахнало съмненията му относно дали да се разкрие – тъй като там Spidey се движи сред група, която знае идентичността му. В Amazing Spider-Man #533 Tony споделя, че по един или друг начин е научил самоличностите на 137 героя – така че сигурно отдавна е знаел. Пък и, както казах, всеки телепат вече знае, както и герои и злодеи с изострено обоняние (Wolverine, Puma, Sabretooth), дори и някои репортери (Ben Urich). Списъкът се увеличава всяка година и Peter сигурно е осъзнал, че евентуално някой ще го разкрие – така че защо сам да не го направи?

* Peter и MJ са обмисляли и преди такова действие. В Spectacular Spider-Man #200, когато Harry Osborn е в най-фаталната си фаза, Mary Jane предлага просто да отиде при ченгетата, да им каже всичко и да приключва с този проблем.

В Spectacular #189, когато полицията откарва Harry и той заплашва, че ще разкрие пред света какво знае за Spider-Man, Паяка му отвръща „Давай, кажи им всичко – справял съм се и с по-лоши неща.”

* И накрая имаме човешкото желание просто да си излееш всичко и да приемеш последствията, вместо да живееш в страх.

Излиза, че Peter има силни причини да разкрие самоличността си, също както има такива да продължава да я пази в тайна.

За Постоянно Ли Е?
О, да – и остана така през цялата 2007 година, в продължение на десетина броя. Имаше няколко начина, по които да се обърнат нещата – 1) Богът Loki да се отплати на Spider-Man, задето героя спасява дъщеря му в Amazing Spider-Man #504; 2) масивно изтриване на паметта на цялата планета от Dr Strange; 3) пътуване във времето и 4) рестарт на Marvel Вселената. В контекст на комиксовия свят, това са напълно логични методи.

И на какво се спряха писателите, в частност Joe Quesada? Peter прави сделка с Дявола.

Обяснението зад това беше, че разкритието на самоличността намалило драстично типовете истории, които могат да бъдат разказани, и отдалечило Spidey от неговата същина. Е, тогава защо въобще се заеха да правят такова амбициозно нещо?

Това Унищожи Ли Образа на Spider-Man?
Не. Spider-Man оцеля. Комикс форумите бяха пълни с изказвания какво е нужно, за да за се срине образа на Паяка. Но ако нещо е станало ясно през години, особено за този герой – проблемът не е в една лоша идея, или един лош брой – проблемът винаги е бил в един след друг лошите сюжети и характеризации. Такъв си беше случаят през 90-те. Това би унищожило всеки образ. Но да се ожени за Mary Jane, Gwen да има деца от Osborn, клонинги, разкриване на самоличността му – проблемът никога не е в идеята, а в изпълнението й.