2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Captain America: The First Avenger
Ревю
Нека направим малка справка. Супермен дебютира през 1939 година, и като най-известният герой на DC е участвал в 5 игрални филма - 2 добри, 3 слаби. Батман се появява през същата година и има 7 филма, 4 много добри и 3 посредствени. Дори треторазрядни герои като Supergirl, Джона Хекс и Steel имат по един филм – вярно, ужасни, но ги имат. Spider-Man, като иконата на Marvel, участва в 3 филма, с четвърти на хоризонта. Wolverine се появява в четири продукции, една от които в главна роля. Другите известни герои, като Iron Man, Hulk, Fantastic Four също получават по 2-3 филма. По-непознати персонажи (за широката публика говоря) като Blade, Punisher, Daredevil и Ghost Rider са се пробвали за слава на големия екран (по 3 пъти за първите двама, по 1 път за последните). Но всички тези герои са дебютирали след 1962 година.
Капитан Америка е единственият популярен образ на Marvel, който се появява през 1941 (тогава компанията се нарича Timely Comics, но все пак). И ако не броим анимациите, екранното му присъствие е меко казано жалко. Първата му изява е в сериал от 15 части през 1944 година. Почти всички елементи са променени – името на Капитана е Грант Гарднър, професията му е прокурор, щита липсва, както и Бъки. Провал. През 1979 по CBS са излъчени ТВ филмите Captain America и Captain America II – Death Too Soon, където ролята се изпълнява от Реб Браун. Ужасната реалност на тези филми не може да бъде описана с думи – нищо общо с комиксите, героят е превърнат в жалък мрънкач, костюмът му е нелеп и грозен, щитът е пластмасов и прозрачен, както и актьорската игра, екшънът е минимален и жалък, а моторът на Капитана прави завои във въздуха. Просто гледайте ревютата на Spoony тук http://spoonyexperiment.com/2010/02/08/captain-america-review/. Третият провал е Captain America (1990), в който Кап е тъп олигофрен, а Red Skull е италианец. Филмът е толкова лош, че не е издаден по кината, а направо на касети, през 1992. Дори не изглежда сякаш е правен през 90-те, а по-скоро 15 години назад. А ако сте чували за турския филм 3 Dev Adam… да, не знам как по дяволите това се е случило.
Идеята ми е, че сега е времето за един добър филм за Капитан Америка – сега или никога. Този проект е в развитие още от 1997 година, когато банкрута на компанията и делото им с Joe Simon върху правата на героя спират продукцията чак до Септември 2003. През 2007 Джон Февроу искал да режисира, но евентуално се прехвърлил на Iron Man. На 5 Май 2008 Marvel официално обявяват Captain America: The First Avenger с таргет дата 6 Май 2011 (в последствие 22 Юли), а през Ноември разкриват, че режисьор ще е Joe Johnston (October Sky, Jurassic Park 3), със сценаристи Christopher Markus и Stephen McFeely (Хрониките на Нарниа 1, 2, 3). Johnston е надежден на тема визуални ефекти, като отговорник за такива в първите Star Wars и Indiana Jones филми, но когато застане зад камерата нещо все му убягва. The Wolfman си беше слаба работа. JP3 е ок филм, но замисъла на сюжета не е интересен. Jumanji е комедия, която обожавах като дете, но сега не я трая. Единствените му напълно солидни филми са October Sky и Скъпа, Смалих Децата. Все още не съм гледал The Rocketeer, друга комиксова адаптация на Johnston от 1991. Затова бях малко притеснен при избора му за режисьор – човека има усет към нещата, но не бих го наел за голям комиксов блокбъстър, включващ един от най-извесните и обичани супер герои.
И щях да сгреша, защото Captain America: The First Avenger (TFA накратко) е най-добрият комиксов филм за 2011 и най-добрият филм на Johnston досега. Thor и X-Men First Class са над средното ниво, но това е нещо различно – един истински филм с екшън, не просто специални ефекти, с герой, който да харесаш и за който да ти пука, и разгърнат сюжет. Marvel най-накрая го постигнаха – създадоха филм, който може да се мери с първия Iron Man по всички показатели. Наистина TFA има само един проблем, който ще спомена към края, но той не е катастрофален и не отнема от магията на филма.
Историята е ситуирана през 1942 година, в разгара на Втората Световна Война. Младия Steve Rogers иска да влезе в армията и да служи на страната си, но природата го е „дарила” с тяло почти без мускули, което води до постоянни отхвърляния. Но момчето има кураж и доброта, което привлича вниманието на доктор Abraham Erskine (Stanley Tucci). Erskine записва Steve в специална програма за създаване на супер-войници, изградена с помощта на Howard Stark (Dominic Cooper), баща на Robert Downey Jr, така де, Tony Stark. След като е превърнат в еквивалент на Мистър Вселена, шефовете лепват на Steve прякора Капитан Америка и го използват като инструмент за пропаганда. Но когато група войници, сред които и най-добрият приятел на Капитана James Bucky Barnes (Sebastian Stan) биват заловени от врага, Rogers тегли една майна на заповедите и отива на спасителна мисия, която ще го срещне със злия Johann Schmidt/Red Skull (Hugo Weaving).
Нека подминем причините, подари които Америка (наистина) влиза във Войната и се съсредоточим над филма. Първият Iron Man сработи толкова добре главно заради две неща – 1) постави Tony Stark в центъра и ни показа всичките му недостатъци и качества; 2) концентрира в себе си основните неща, които човек трябва да знае от комиксите за Железния. TFA прави същото – нещата, които са есенциални за военния живот на Капитана са изложени тук (освен факта, че в първия си брой героя удря Хитлер). Създаването му, отношенията му с Peggy Carter и Bucky Barnes, подвизите му и злощастната му съдба са вплетени в двучасовия сюжет, като всеки елемент получава достатъчно време да диша и да се развие, така че нищо да не се усеща като претупано. Поне в момента не се сещам за ненужна сцена, което в днешната кино-реалност се случва много рядко, особено в супер геройски филми (Transformers 3 е пресен пример за доста излишни сцени).
Образа на Steve Rogers е пресъздаден пер-фек-тно. Вярно, чел съм само 40% от неговите истории, но мога да кажа, че филмовата версия е 1 към 1 с комиксовата. В днешно време надали има чак толкова всеотдайни патриоти, но характера на Rogers и самото му желание да служи на родината си въпреки всичко са очарователни. Трудно е да живееш в свят, в който да си войник е най-голямата чест, но всички да ти казват, че не ставаш за такъв. Моментите, прекарани със слабичкия Steve са сред най-добрите страни на филма, даже след трансформацията малко ми липсваше. Защото след този момент Steve запазва морала си, но опасността някак си не му влияе. С изключение на самия финал, Капитан Америка не се изправя пред кой знае какви беди – но като се замисля каква беда може да застраши един полу-човек, полу-бог? В комиксите има подобен проблем – интригата никога не е „дали героят ще умре“, а по-скоро „как героят ще се измъкне“. Но това не снема удоволствието от видяното. Chris Evans се оказва сред най-добрите решения на Marvel (редом с Downey Jr и Chris Hemsworth), и в нито един момент не мислех, че гледам Факлата версия 3. Той пое ролята с уважение и леко притеснение (все пак хиляди фенове чакаха да го разчленят, че ще съсипе още един комиксов образ) и доказа, че е достоен да бъде наричан Капитан Америка. Надали някой от другите кандидати щеше да се справи толкова добре. Sam Worthington, никога.
Музикалната сцена, макар и клоняща към абсурден кич, е всъщност доста креативен начин да се даде името Капитан Америка на Rogers и да се интегрира оригиналния костюм на Jack Kirby. Хареса ми че той е „капитан“ само по име, не във военния смисъл, но въпреки това хората около него го възприемат за истински такъв.
Поддържащите образи вкарват различни елементи в TFA. Peggy Carter е романтичната тръпка на Капитана (връзката е обречена, жалко), изиграна от набиращата скорост английска актриса Hayley Atwell. Забелязах, че тя има много съдържателен поглед, сякаш през половината време очите й казваха повече, отколкото думите. Такава изразителност трябва да бъде отбелязана. The Howling Commandos (не ги наричат така, но са те) внасят нужната доза хумор – те са пичовете, които се забавляват по време на война. Stanley Tucci е много ефективен и приятен като доктор Erskine, затова беше тъжно, когато си замина – но няма как, това е комиксов канон. Малък проблем е факта, че Erskine е баварец – фактически немец – и може да породи въпроса защо един немец оглавява секретна американска операция, и то през Втората Световна. Филмът дава обяснение за това несъответствие.
Кръгът по подръжка се затваря от Tommy Lee Jones в ролята на командир Chester Phillips – много забавен образ, който сякаш има затапка за всяка ситуация – и Sebastian Stan в ролята на Bucky. Приятелството между него и Steve е представено коректно, с ясен паралел между двамата (кофти е да гледаш как приятелите ти получават това, което ти искаш). Финалната им сцена обаче не изглеждаше достатъчно емоционална, предвид какво се случва – реакцията на Rogers трябваше да е по-осезаема. С това настрана Sebastian също се справя прилично добре с поверената му роля.
В Marvel Вселената Red Skull е злодей на всички злодеи. Той е в един кюп с Dr Doom и Magneto като най-големите заплахи за човечеството. TFA представя старата версия на Черепа (в комиксите днес той е на много различно място), но го прави елегантно и добре премерва екранното му време. Мотивацията за действията му е показана, причината само загатната, но човек с действащи мозъчни клетки би трябвало да сглоби пъзела. Като цяло Red Skull също е директна адаптация на комиксите от 40-те и 50-те – изглежда както трябва, говори както трябва и действа както трябва този злодей да действа. Хареса ми и диалогът му, макар че не е на нивото на Жокера. А Hugo Weaving е божество – той играе в доста любими мои филми (Matrix, Lord Of The Rings, V For Vendetta, дава глас на Мегатрон в игралните филми), а сега и в една от най-добрите продукции на Marvel и то изобразявайки един от върховните комиксови злодеи. Начинът, по който Red Skull е победен е леко анти-кулминационен, но пък оставя вратата отворена за едно евентуално завръщане – така де, не може да си сигурен къде го е запратил Космическия куб.
Визуално Captain America: The First Avenger е безупречен. Светът на 40-те е пресъздаден автентично – дрехите, архитектурите, колите, държанието на хората, забавленията им, всичко е сякаш извадено от стар документален филм. Ефектите, използвани върху Chris Evans, за да се смали тялото му са смайващо реални и човек може да си помисли, че той наистина е такава клечка – направили са го плашещо слаб. Екшън сцените са готини по един такъв старовремски начин, не са набутани с компютърни графики – повечето са практически каскади. Монтажът в средата на филма можеше да е по-дълъг, но е много як, а финалната обсада и схватка са по-добри от тези в The Dark Knight (Батман дали удари Жокера с юмрук поне един път), така че що се отнася до екшъна, оплакванията са минимални.
Хронологично TFA поставя началото на Марвелската филмова вселена, макар че е последния издаден преди The Avengers. Препратките към другите филми и различни комиксови елементи са ефективно положени – Red Skull търси „съкровището на Один“, бащата на Tony Stark е замесен в създаването на Капитана, костюма и щита му, а прототип на серума е използван в The Incredible Hulk за Abomination. Също така има загатвания за историята Winter Soldier, която може да бъде ползвана в продължението, и може би най-интересната референция – тялото на оригиналната Факла (андроид, дебютирал в Marvel Comics #1 през 1939) се забелязва на World Expo Of Tomorrow (очевидно предшественик на Stark Expo). След мрънканията от страна на претенциозни фенове и критици, че Iron Man 2 и THOR били на практика двучасови реклами за Отмъстителите – което са пълни глупости – сега никой не гъква. Защото Captain America е генезиса на всичко, което предстои и мястото на тези референции е точно тук.
Проблемът във филма идва на самия финал. Вече казах за недостатъчната реакция относно Bucky и краткия, но жесток екшън монтаж. Но реалния проблем пристига след като Red Skull бива превърнат в звезден прах. Тук сюжетът сякаш забърза да вкара Капитан Америка в ледовете и веднага да го постави в днешно време. Това е единственият момент, в който Marvel ни крещят „Ей, в случай че не сте разбрали, догодина ще има The Avengers”. Объркването на Steve от факта, че се събужда в един напълно различен свят е съвсем леко осезаемо, и още няколко минути в тази обстановка нямаше да навредят.
Финал
Но това са наистина дребни кахъри. Captain America: The First Avenger е още една победа за Marvel Studios и притежава всички съставки за добре прекарано време пред екрана. Най-хубавото нещо, което мога да кажа е, че филма ме остави с желанието да видя още.
Оценка 4/5
Комиксовите екранизации за тази година приключиха, но по-важното е, че Captain America: The First Avenger е последната стъпка преди The Avengers. Никога преди в историята на киното не е предприемана такава инициатива – да вплетеш четирима известни супер герои, всеки със собствен франчайз, в един двучасов (най-малко) екшън-спектакъл. Лично аз нямам търпение. Следващата година светът избухва.
Оценки за филмите на Marvel Studios преди The Avengers
1) Iron Man - 5/5
2) Captain America: The First Avenger - 4/5
3) The Incredible Hulk - 4/5
4) Iron Man 2 - 3.5/5
5) THOR - 3.5/5
Програмата за 2012:
Февруари – Ghost Rider: Spirits Of Vengeance (продължение на Ghost Rider)
Май – The Avengers (отборен филм), Men In Black 3
Юли – The Amazing Spider-Man (ребуут), The Dark Knight Rises (продължение на The Dark Knight)
Октомври или Ноември – The Wolverine (продължение на X-Men Origins Wolverine)
Тагове:
03.08.2011 22:50
04.08.2011 22:27
Винаги за хубавите неща се 4ака :D
05.08.2011 23:27
както и да ги представиш,ще бъдат разбираеми за четене :)
GO GO SPIDEY :)))
13.08.2011 19:58