Spider-Man: Edge Of Time

 Review

Отново идва края на годината, а заедно с него идват и доста игри с комиксови супер герои. X-Men Destiny излезе в края на Септември, Edge of Time се пръкна преди седмица, а мисля че няма нужда да напомням за Batman Arkham City. Относно новата Spidey игра, засега я няма за компютър, но в тоя град най-накрая отвориха игрална зала с Playstation 3, така че успях да я врътна за 3-4 дена и 7-8 часа. И сега е време да представя мнението си за нея.

В SM: Edge Of Time времето не е на Ваша страна. Разработена от Beenox, отговорниците за миналогодишната Spider-Man: Shattered Dimensions, Edge Of Time представя едно приключение през времето и пространството, в което са въвлечени Spider-Man от нормалната вселена, Spider-Man от годината 2099 и нов образ, създаден за случая – Walker Sloan. Играта може да мине за продължение или добавка към Dimensions, понеже ползва същите енджин и графика, но след като Beenox потвърдиха, че е самостоятелна история, нека видим за какво всъщност иде реч.

История

Та значи сюжетът е следния – играта отваря действието с битка между Amazing Spider-Man и Anti-Venom, в която Паяка умира. По това време във вселената 2099 (едно от възможните бъдещета на Marvel вселената) Spidey 2099 (Мигел О‘Хара) се опитва да спре шефа си Walker Sloan в корпорация Алкемакс да се върне назад във времето. Sloan се опитва да попадне в края на 70-те години, за да основе Алкемакс по-рано и така да промени бъдещето. Той успява, а Spidey 2099 установява контакт с Amazing Spidey (известно време преди смъртта му), и след като му обяснява ситуацията, двата героя се спускат в мисията да спрат Walker и да поправят времевата линия.

Spider-Man се е занимавал с алтернативни вселени в комиксите (даже последния юбилеен брой е такъв), както и с пътувания във времето, но отново, това просто не е подобаваща среда за него. Просто е странно да го гледам в такива приключения. Това е все едно да направят игра с Батман, в която той отива на центъра на Земята и се среща с клонинг на баща си, за да спаси повърхността от извънземни нашественици. Все пак, тук мога да кажа, че ми беше интересно как ще се развие историята и какво следва по-нататък. За това се е погрижил Peter David, ко-създател на комиксите за Вселената 2099, който вкарва доволно количество диалог и задявки между двата Паяка, и движи събитията с полу-бързо темпо. В Shattered Dimensions нямаше много движение в сюжета, поне в първите няколко мисии.

Оценка – 3/5

Графика

Визуално Edge Of Time е копие на Shattered Dimensions. Е, може и да има някакви подобрения, но поне аз не ги забелязах, освен може би леко различните дизайни на Amazing Spidey и Spidey 2099. Това не е задължително нещо лошо, но не е и впечатляващо. Също така понеже цялото действие се развива в сградата на Алкемакс, няма и голямо разнообразие от терени. Ще се въртите из идентични коридори, огромни стаи, генератори и тем подобни. Що се отнася за ефектите, наистина ми се ще да бяха намалили количеството им, най-вече когато героите се бият, около тях става цяло светлинно шоу. А в комиксите отдавна спряха да слагат такива, и реално погледнато, не би трябвало да ги има.

Играта обаче притежава добри кът-сцени, интересно направено интро и на места кинематографична гледна точка на камерата. Хареса ми и как костюма на Amazing Spidey става все по-окъсан с напредване на действието. Макар да не е много, и определено не е нещо ново, все пак тези неща са добре дошли в иначе ниското графично еднообразие, поднесено от Beenox.

Оценка – 3/5

Геймплей

По принцип това е най-силната страна на Edge Of Time. Основата на геймплея е същата като тази в Shattered Dimensions (и повечето игри за Spidey) – контролирате един от двата Паяка, скачате, зипвате се, суингвате, атакувате, пълзите по стени и тавани, ползвате компютърни терминали и тем подобни. Запазени са free-fall нивата за Spidey 2099, които са наистина впечатляващи и изискват бързи реакции, както и специфичните атаки с паяжини за Amazing Spidey. Разликата е, че първият притежава способност да генерира холографски свой образ, с който да измамва враговете, а втория е въоръжен с Hyper-Sense, което му позволява да се движи досто по-бързо и да преминава различни препядствия. Тези две способности са интересни, но не се налага да се използват често.

Макар че са различни като характери, двата Паяка са почти еднакви като играчи. И Паркър, и О‘Хара навързват комбота с един бутон, вдигат враговете във въздуха с друг и стрелят мрежа с трети. Трупането на опит и отключването на нови комбота не развива екшъна по какъвто и да е начин (освен че го прави по-лесен). Битките не искат кой знае какви умения, и не предлагат кой знае какви предизвикателства, така че надвиването над опонентите не носи онова чувство за победа, което усетих след битката с Carnage в Shattered Dimensions. Гореспоменатите флаш-ефекти служат по-скоро за разсейване, отколкото да помагат на играча.

Интересната добавка/промяна/новост в геймплея е интеракцията между Amazing Spider-Man и Spider-Man 2099 чрез една почти умело-ама-не-баш обяснена концепция, наречена „carnival causality”. Благодарение на този аспект ако единия Паяк е обграден от варели, излъчващи радиация в бъдещето, другият може да ги разруши в миналото и да спаси колегата си. Интеракцията внася добра доза адреналин и мотивация за бързи действия на доста моменти (например когато Spider-Man 2099 е на път да бъде разчекнат от огромен робот) – само не се опитвайте да приложите логика в ефекта й.   

Голяма част във всяка игра за Spider-Man е начинът му на придвижване, а именно суингването. Тук то остава по-скоро на заден план. О, да, ползвах го често, но никога за особено дълго време. В повечето случаи се зипвах или отскачах нагоре с помощта на мрежите. Това е следствие от факта, че най-често Паякът се намира в коридори или други малки затворени пространства, което отнема чувството за свобода, идващо от скоростното носене из въздуха. За сметка на това зип системата е перфектна и ще Ви спасява кожата в 70% от случаите.

Като цяло геймплеят в Spider-Man: Edge Of Time е солиден, но белязан от няколко пропуснати възможности. Налице са дежурните допълнителни костюми за отключване и „предизвикателствата“, които изскачат от време на време, но те бързо омръзват и се явяват само като дисктракция от дадената мисия. Ограничените пространства не помагат. Това не са кой знае какви минуси, но снемат удоволствието от геймката. Все едно да направят игра с Thor, в която Бога на Гръмотевиците не може да лети постоянно – а, какво, вече има такава?!?

Оценка – 3.5/5

Звук

Josh Keaton отново влиза в ролята на Amazing Spider-Man, и се справя отлично. След анимацията The Spectacular Spider-Man той е единственият глас, който асоцирам с Паяка, когато чета комикси. Josh е перфектен в ролята. Гласа на Spider-Man 2099 е предоставен от друг ветеран в областта, Christopher Barnes – може да го знаете като Spidey от шоуто по Fox Kids. Ясно изразеният му хладен тон върши работа, но нямаше да е зле да върнат Dan Gilvezan, който озвучаваше футуристичния Spidey в Shattered Dimensions. Barnes е ок, но не съответства 100% на ролята. Все пак, не е голямо оплакване.

Най-рекламирата звезда в играта, Val Kilmer, дава глас на „главния“ антагонист Walker Sloan, но честно казано, екранното му време и поверените му реплики са толкова малко, че надали ще го запомните с нещо конкретно. Той е зъл учен от бъдещето, голяма работа. Laura Vandervoort (Supergirl от Smallville) е Mary Jane, a Kate Sackhoff е Black Cat 2099. Единственият, който изпъква сред злодеите е Anti-Venom, озвучен от гениалния Steven Blum – той е истински звяр (и злодея, и актьора).

Оценка – 3/5

Врагове

По тази графа играта губи много точки, особено ако я съпоставим (отново) с Shattered Dimensions, която притежава едни от най-интензивните и интересни бос битки, които съм виждал. Знаете ли колко боса ще срещнете в Edge Of Time? Трима! Това е убийствено малък брой, като се има предвид еднообазните врагове, с които Spidey се трепе преди големите злодеи.

Нормално, Anti-Venom е най-интересен и труден. При него най-често се умира, което е добре – трябва все някакво предизвикателство да има. Дизайнът му е страхотен, движенията бързи и взимащи доста кръв, и като като цяло е кеф да се биеш срещу него. Изненадан съм, че Beenox са включили относително нов комиксов образ (дебютирал лятото на 2009), но щом са го представили подобаващо, няма проблеми.

Вторият бос е Black Cat 2099. Битката с нея е дразнеща, защото трябва да я победиш 5-6 пъти, като след всяко заличаване на кръвта й тя се телепортира на ново място, но пък е лесна, понеже можете да избягате, за да напълни вашата. Котката няма голямо присъствие и образът й флиртува открито с Паяка, както във всички игри, в които се е появявала. Но със сигурност ще запомните циците й.

Тъй като Walker Sloan е злодей, създаден за специално за играта, той няма силата, която би внесъл един вече утвърден такъв, затова към кулминацията на сюжета ученият бива кръстосан с Doc Octopus и Anti-Venom в изчадието Atrocity. Нивото с този гад е наистина интензивно и навява спомени на Dead Space, пресъздавайки чувството, че нещо ужасно те дебне и може да нападне всеки момент. Atrocity е много силен и труден за убиване, така че ако ще играете, пригответе се за достойна финална битка.

Нормалните врагове, които се срещат из нивата не са нещо особено. В повечето случаи става дума за различни роботи и мутанти, чийто атаки не варират кой знае колко. А това писва бързо. Всъщност повече проблеми ще ви правят лазерните препядствия и другите капани, както и падащите нива.

Оценка – 2.5/5

Финал

В края на краищата се радвам, че играх Spider-Man: Edge Of Time, но не бих я купил, нито пък врътнал наново. Играта е по-скоро като експанжън за Shattered Dimensions, и имайки предвид колко добра и забавна беше онази, тази е стъпка назад за поредицата. Силна като презентация, но слаба в детайлите си, Edge Of Time спокойно може да бъде пропусната в очакване на нещо по-добро. Все пак, препоръчвам я само заради мисиите срещу Anti-Venom.  

 

Оценка – 2.5/5

 

 

пак добро ревю :) браво
ама не ме заинтригува и няма да я изиграя ,но виж тазе предната част ще я потарся:)

Ами да, и аз това казвам, играта не блести с нищо особено. Shattered Dimensions е правилния избор.

ти си ми май съгражданин :) от бургас ли си ? :)

Как пък Бургас се сети? Не, от Видин съм, но в момента живея в Търново :)

Защото и тука направиха много наскоро PlayStation 3 зала :)))

Ха, странно съвпадение. Ами браво, те залите ни сигурно са една и съща верига. Ходил ли си във вашата и какви игри се предлагат там? :)

не още ами казаха ми,че доста заглавия има .. към 150 игри всичко най-ново.

Уау, не е никак зле. В такъв случай може да отделиш на Edge Of Time (ако я имат) час-два, само за да видиш как е. Но повече не си заслужава.

Едва ли аз като цяло много трудно за сарибявам по нещо различно от
Modern Warfare 1-2 ,CS, само тая мисля да хода да я играя 1вата част където каза :)

Няма лошо, разнообразие да има. Само че тия шуутъри с джойстик - трудна работа :)

и аз им се чуда как играят modern warfare 2 с джойстик ама го праят и играят се едно с мишка цъкат какви катили :D