Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2011 19:04 - Batman Arkham City
Автор: spectacularspidey Категория: Други   
Прочетен: 2653 Коментари: 0 Гласове:
2



image

 Batman Arkham City

 Review

Готови ли сте да се потопите в мрачната и безнадеждна територия, наречена Готъм Сити? Готови ли сте да се изправите пред извратени лунатици и обезумели престъпници? Готови ли сте да бъдете единственият и неповторим Батман? Ако отговорът е да, сигурно сте играли вече класическата Arkham Asylum, играта, която отвя всякаква конкуренция и влезе в Рекордите на Гинес. Дългоочакваното продължение излезе тази година (за конзоли на 18 Октомври, за РС един месец по-късно) и трябваше да се пребори с космически очаквания. За щастие се оказва, че Arkham City е едно достойно продължение и подобрение на оригинала – едно шеметно, интригуващо, титанично, изпълнено с обрати приключение, каращо те да надникнеш все по-надълбоко в тайните му.

Ревюто се състои в две версии. Първата (кратката) е „Купете си тази игра, защото тук се създава история. Една от най-великите игри, въобще“. Втората (по-дългата) представлява долните редове. С издаването на Batman Arkham Asylum преди две години Rocksteady като че ли се хванаха сами в капан – играта беше твърде добра. Всеки елемент от света на Черния Рицар беше представен идеално, бяха въвлечени 10-тина супер злодея, с още 20-тина споменати или загатнати. Какво толкова може да се направи с продължението? Но няма място за притеснения – на линия отново е Paul Dini, сътворил сюжета на Arkham Asylum, и един от малкото писатели, които знаят какво е нужно, за да надминат предишните си творби. След първия час, прекаран в играта си мислех следното – „Arkham Asylum беше тренировката. Arkham City е истинската работа.”

История

Първо, бърз преглед на историята. Изминала е една година от събитията на остров Аркъм. Жокера, отровен от Титан формулата, ближе рани, докато Harley Quinn се грижи за него. Междувременно Quincy Sharp си е приписал заслугите за залавянето на клоуна и се е издигнал до кметското място. Той е преместил затворниците от лудницата в т.н. Arkham City огромна отрязана част от Готъм, в която престъпниците да щъкат на воля, при условие, че не се опитват да избягат. Тайнственият психиатър Hugo Strange и боен отряд Tyger ръководят мястото, което скоро се разделя на фракции – с главатари Two-Face, Penguin и Жокера. Когато обезобразеният бивш съдебен прокурор решава да екзекутира Жената Котка пред своите хора, Батман навлиза в Аркъм Сити, за да спаси партньорката си. Не след дълго той се озовава срещу Hugo Strange и мистериозният Протокол 10 – стартира още една тежка нощ за Прилепа.

Всъщност нещата в AC започват по друг начин, но интрото е толкова изненадващо и кефещо, че няма да го издавам. Чудя колко да спойлвам в тази статия – все пак играта излезе преди месец и всеки или я е играл, или е гледал сума ти клипове в Youtube. Ще се опитам да намеря средната линия. Натурално, също като Asylum, AC дефакто няма дефинитивен край – след финалните надписи Батс може да продължи да кръстосва улиците, за да довърши всички разклонения на приключението (а такива ще има). Kъм края сюжета става леко разфокусиран – финалната мисия не е такава, каквато очаквах да бъде, и историята с Жокера взима прелом над всичко останало. Финалът напомня този на Asylum, не че това е лошо, просто очаквах нещо друго. И все пак е брутален и експлозивен завършек. Странно е и някак си сюрреалистично да продължаваш, знаейки какво се случва в последната главна мисия.

Може и да си мислите, че знаете какъв е сюжета от трейлъри и интервюта, но докато не видите финалните надписи, нищо не знаете. Може и да си мислите, че Hugo Strange е главното действащо лице зад Протокол 10, но… играйте и ще видите. Историята има много обрати и нюанси. Ако говорим за филми, може да я съпоставим с класиката на Джон Карпентър „Бягство от Ню Йорк“. Ако говорим за анимации, някои фенове могат да я разглеждат като затварящ етап на Batman The Animated Series. Главните действащи лица от сериала са тук и наративът носи присъщата филмова епичност. Запознати с комиксите определено ще видят прилики със сюжетите на No Mans Land (Batman #563-574, Detective Comics #730-741) и Hush (Batman #608-619), ако се има предвид броя злодеи, които ще срещнете. Batman Arkham Asylum е история, която ще се побере на 3-4 броя от комикса – Batman Arkham City е събитие.

Оценка – 5/5

Графика

image
Улиците на Готъм имат свой собствен характер. Те са депресиращи, мръсни, ужасяващи. Силата на графичната магия в АС се състои както в „разрушената красота“ на архитектурата, така и в степента на детайлност, вдигната до неузнаваемост. Заледени покриви, светлини от преминаващи хеликоптери, блесналите небостъргачи на Готъм в далечината, безпоредиците по улиците и какво ли още не смесват, за да ви предложат една спираща дъха гледка. Застанете на някоя по-висока платформа и се огледайте наоколо – това ако не е пейзаж, здраве му кажи. Ако притежавате видео карта с поддръжка на PhysX (каквато моята не е) ще се насладите и на егати реалистичните ефекти. Unreal енджинът е бутнат на предела си, което прави Batman Arkham City една от най-красиво изглеждащите игри тази година.

Оценка – 5/5

Геймплей

Истинското бижу в играта е геймплеят и всички неща, които Батман може да прави. Arkham City е огромна по територия. Не е до степен GTA 4, но все пак. Околната среда обаче е конструирана по начин, който ви кара да изследвате всеки ъгъл и покрив, на които най-често ще има с какво да си уплътните времето. Много често някоя такава странична задача ще ви откъсва от главната, но когато и страничните куестове са също толкова интересни, няма място за оплакване.

Бойната система? Да я наречем перфектна, става ли? Asylum дари геймърите по света с най-динамичната, интуитивна и семпла бойна система, позната досега, но продължението някак си успява да издигне всичко на друго ниво. Тук имаме нови бат-джаджи и подобрени стари, които ви превръщат в истинска машина на бойното поле. Чувството, че можеш да влезеш в стая, пълна с 30-тина престъпника и да ги извадиш от строя, като се хвърлиш директно към тях е незаменимо. Голям кеф е да гледаш как Прилепа скача от противник на противник, отблъсква един, двама или повече, а накрая с извиване на краката, мощен удар в гърдите или което и да е от довършващите движения ги праща в три-дневна кома. А когато положението стане много напечено, хвърлете една димка на земята и бързо се понесете към високите части, за да обмислите следващия си ход. Или запратете няколко батаранга, за да разчистите малко около себе си – защото така би направил истинският Батман. Най-яко е да напръскаш пода с експлозивната паста и да го взривиш насред няколко противника. Това наистина ги побърква. Ценна добавка към арсенала е Weapon Discharger, който ви позволява да скапвате оръжия от разстояние. Line Launcher-ът сега може да ползва и като въже, по което да ходите или да отскачате към враговете. Овладяването на всички тези механики е интегрално за оцеляването в Arkham City. Добре преценените натискания на бутоните за атака и блок създават екшън със собствен ритъм и енергия, от които няма да се отърсите скоро. Адски пристрастяващо, и задоволяващо.

Детективския елемент също се завръща, по-силен от преди. Вместо само да маркира враговете според въоръжението им и да отбелязва напуканите повърхности, сега в Детективски Режим ще можете да разберете кои противници имат полезна информация, да проследявате траекторията на изстреляни по вас куршуми, да намирате скрити трофеи, капани и какво ли още не. Използването му не е толкова наложително, колкото в Asylum, но поне аз прекарах около 40% от играта, гледайки през детективските очила. Незаменимо нововъведение е способността на детективския режим да маркира трофеите на Гатанката, за да можете след време да се върнете и да пробвате повторно по-трудните. В това отношение много полезен се оказва Cryptographic Sequenser-а, с който сега можете да хаквате компютърни терминали, панели на Tyger, да улавяте закодирани сигнали и да разбивате пароли.

Виртуално теренът на Arkham City е 5 пъти по-голям от този в AA. Даже от по-високите точки можете да зърнете остров Аркъм и сами да си направите равносметка. За съжаление Батмобилът няма да ви помогне тук (всъщност от превозните средства само Бат-самолетът се появява, и то за малко). За сметка на това глайд-функцията на наметалото ви е подсилена, и след като преминете през няколко тренировки и ъпгрейди, ще можете буквално да летите през половината град. Друго подобрение е, че когато започнете да губите височина, само с едно изстрелване на куката ще можете да отскочите от близкия покрив/парапет, и да продължите да пикирате над нищо неподозиращите глави долу. А това само засилва чувството, че сте Батман, който наблюдава всичко и всички. Движение по улиците е възможно и изкушаващо, но голяма част от тях са пълни с противници – а по време на мисия те само ще ви забавят.

И още толкова много има за вършене в Arkham City. Не съм споменал за Challenge картите, на които ще пробвате най-различни начини за поваляне (и където можете да играете с Robin или Nightwing!); страничните мисии, които доразвиват сюжетни линии даже и от предишната игра, и добавят към 4-5 часа допълнителен геймплей; трофеите и загадките на Riddler, които тук са наистина трудни (някои изискват да притежавате абсолютно всички ъпгрейди), но пък и забавни за разгадаване; не съм описал всички нововъведения в системата за движение и битки, защото някои от тях са изненадващи и е най-добре сами да ги видите; за системата за ъпгрейди, която е много по-добре разпределена и разбираема; а със сигурност има неща, които и аз още не съм открил. Похвално е, че Rocksteady са се постарали да държат геймъра зает с нещо, тъй като доста игри с отворен свят не предлагат чак такова разнообразие. В игрите за Spidey например това отсъства.

Ще отбележа един малък кусур на геймплея. В следствие от всички съоръжения, които Батман носи със себе си (12 на брой), използването им в битка от рода на сам срещу 10 е леко затруднено. Бърз батаранг например се изстрелва чрез два пъти натискане на клавиш „1”, бърз Batclaw става с два пъти клавиш „2” и тн. По време на масивни боеве обаче нямате възможността да гледате какво натискате, и често ще ползвате джаджа, която не искате или не ви трябва на момента. Този проблем става особено явен с напредване на действието, когато ви обграждат различни видове противници и само юмручна сила няма да е достатъчна. Не е фатален проблем, но го има.

Да бъдеш Батман не е лесно, и Arkham City ни го показва по брутален и суров начин. Геймплеят е почти съвършен и те кара да мислиш, действаш и да се чувстваш като Черния Рицар. Постижението е върховно и трябва да се изпита, за да се повярва.

Catwoman

Вероятно най-голямата изненада е фактът, че на определени места в играта можете да поемете контрол върху Жената Котка в нейни собствени мисии, които проследяват опитите й да открадне някакви скъпоценности от Two-Face. Хубаво е, че чувството да играеш с нея е различно от това да играеш с Батман – Селина е по-бавна в придвижването из града, но пък е по-бърза в битка, заради стройната си фигура. Дизайнът й е едновременно сексапилен и силен, а движенията й са просто хипнотизиращи. Като цяло Catwoman е приятна и забавна добавка към играта, предоставяйки добър начин да смениш атмосферата след часове, прекарани в кожата на Прилепа.

Оценка – 4.5/5

Звук

Когато имаме Kevin Conroy и Mark Hamill заедно в даден проект, неминуемо се ражда магия. Двамата ни завладяват с емблематичните си роли като Батман и Жокера, съответно, още от 1992 година. Когато Rocksteady ги нае да дадат гласовете си в Arkham Asylum, хората веднага го забелязаха. В Arkham City те отново са безупречни. Conroy и Hamill са сред главните неща, които издигат играта толкова високо.

Което не означава, че другите актьори не са забележителни. Дали ще е Corey Burton като Hugo Strange, Grey Delisle като Жената Котка, Nolan North като Penguin или Wally Wingert като Гатанката, всички заковават репликите и емоциите си без проблеми. Arkham City ни дава едно от най-добрите озвучавания в игра някога. Браво!

Оценка – 5/5

Врагове

image
На практика всеки супер злодей от първата игра се завръща, под една или друга форма. Всъщност
AC покрива почти всички известни врагове на Прилепа, които заслужават да бъдат в подобен проект. Големите лошковци Жокера, Harley Quinn, Two-Face и Ras al Ghul са тук. Б-листата е представена от Pengiun, Freeze, Clayface и Hugo Strange. Проблеми ще ви създават Гатанката, Victor Zsasz, Poison Ivy, бруталното зомби Solomon Grundy, Deadshot, Mad Hatter и Hush. Ще срещнете Bane, само че този път за да му помогнете, мистериозния Azrael, Black Mask, Calendar Man и Talia al Ghul, дъщерята на Ras. Маската и скривалището на Scarecrow фигурират, макар че са трудни за откриване. Чел съм и как да се намери Killer Croc, но все още не съм го видял. Съюзници през цялото време ще ви бъдат Барбара Гордън/Оракула и Алфред, които се свързват с вас през радиопредавателя в ухото ви. Кастът е доволно голям и всеки образ е използван по начин, който отговаря на характера му.

Бос битките тук наистина са бос битки. Няма да обяснявам подробно как се водят и какво се случва в тях, защото е най-яко сами да видите, но ще кажа, че повечето са трудни. Особено схватките срещу Ras al Ghul, Joker и неговата банда, Clayface и Mr Freeze, които са много по-добре реализирани от босовете в първата игра. Почти излиза сякаш Arkham Asylum се опита да ни даде бос битки, докато Arkham City ни ги дава. Все още харесвам конфронтациите със злодеите в първата игра, но тази ескалира нещата на по-високо ниво.

Нормалните противници също хич не са за пренебрегване. Като начало, те са позаякнали и са нужни доста удари, за да бъдат нокаутирани. Единичен затворник не е проблем. Но в повечето случаи те се движат на групи, правейки нещата по-трудни – прекъсват вашите takedown-и, замерят ви с варели и сандъци (можете да ги хвърляте обратно към тях), тичат за ново оръжие, ако старото е повредено, избягват батаранги, хвърлят гранати и тн. Някои носят термални очила, с които могат ви открият, ако се криете над тях, други са екипирани с устройства, които блокират детективската ви визия. Нападат ви с щитове, ножове, бухалки и шокови палки, за чието избягване са нужни бързи и прецизни рефлекси. Адът настава когато ви заобиколят врагове с различно въоръжение (от сорта на двама с палки, двама с щитове и двама с автомати). Това прави всеки враг в Arkham City едно мини-предизвикателство, всяка група сериозна пречка по пътя ви, а удовлетворението след всяка победа бушува във вас до следващата битка.

Оценка - 4/5

Следващата…

До този момент нищо официално не е обявено, що се отнася до продължението. Но това е разбираемо, прекалено рано е. Дискусии сред феновете обаче вече са започнали, подкладени от множеството улики, оставени в AC, и от изявата на Жокера на тазгодишните награди на Spike TV, която се оказа просто „шега от страна на издателите”. Темата изисква обширен разговор, но аз ще нахвърля няколко кратки мисли, които имам.

Един въпрос относно третата игра не може да се избегне – този за мащабите. Какво следва след Arkham City? Ами защо не целия Готъм Сити? Това е най-логичното разширяване на отворения свят на сериите, би поставило Батман в центъра на града, където се случват всички престъпления, би ни дало достъп до имението на Уейн и истинската Бат-пещера. А можете ли да си представите колко яко ще е да кръстосваш улиците с Батмобила или Батпода, в бесен опит да спреш някой бандит или супер злодей. От друга страна, излизане извън пределите на Готъм ще загуби атмосферата, а продължение на темата Arkham (като Arkham County или Arkham State) е нелогично от чисто сюжетна гледна точка.

Мисля, че графиката и геймплея не трябва да се пипат, поне в основите си. Дребни подобрения са неизбежни, иначе тези два аспекта са отлични в сегашното си състояние. Arkham City си изисква доста мощен компютър с много свободно пространство, така че като си помисля, че нещата само ще се повишават от тук нататък, ми причернява.

Не знам как е възможно, но от догадките, оставени в тази игра изглежда, че сюжетът в следващата ще бъде още по-интересен. Няколко сюжетни линии водят от Arkham City към второто продължение, до една интригуващи. Няма да ги издавам, в случай, че не сте ги открили, само ще кажа – позитивен тест за бременност, предсказание за настъпващ апокалипсис, злодей, представящ се за Брус Уейн. И Scarecrow определено планира нещо ужасно за горкия град.

Финал

Както казах,
Batman Arkham Asylum беше само загрявка, подготовка за това, което ще дойде. Batman Arkham City е ултимативната игра за Прилепа, най-добрата игра със супер герой досега, и едно от най-добрите оползотворявания на комиксов лиценз, правено някога. Всеки час, прекаран в този мрачен град е интересен. Всяка открита тайна те кара да търсиш още и още. Епичната история, перфектно подбрания каст, уникалната графика и пристрастяващия геймплей ще ви държат в Arkham City в продължение на много часове. Остава единствено да благодаря на Rocksteady и DC за този изключителен продукт, и да чакам следващото приключение.

Финална Оценка – 4.7/5


image




Тагове:   игра,   City,   game,   2011,   batman,   Батман,   arkham,   pc,   аркъм,


Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: spectacularspidey
Категория: Забавление
Прочетен: 882663
Постинги: 190
Коментари: 558
Гласове: 100
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031