Spider-Man Big Time  

Чувствам, че не съм писал нищо за Spidey от доста време, и сега ще поправя това. Първо ревю на Big Time. Ноември 2010 беляза края на Brand New Day режима в комиксите на Паяка. Joe Kelly, Fred Van Lente и Mark Waid предложиха последните си истории в Amazing Spider-Man #647, и от следващия брой всичко бе в ръцете на Dan Slott, подкрепен от трима артисти – Humberto Ramos, Stefano Caselli и Marcos Martin. Също така комиксът преминава от 3 пъти месечно в 2 пъти – приемлив компромис.

Накратко за последните месеци на Brand New Day: краят на тази „ера” може да се сведе до трилогията от историите Grim Hunt (ASM #634-637), One Moment In Time (ASM #638-641) и Origin Of The Species (ASM #642-646). Мнението ми за Grim Hunt се намира тук (http://spectacularspidey.blog.bg/drugi/2010/09/26/spider-man-the-gauntlet-chast-2.611284), OMIT ме ядосва и озадачава тук (http://spectacularspidey.blog.bg/drugi/2010/11/24/spider-man-one-moment-in-time.639807), а сега ще кажа две-три думи за Origin Of The Species. Тази история е разочароваща, защото разрушава предишни очаквания. Сюжетът връща Lilly Hollister (злодеят Menace и гадже на Harry Osborn), която е в края на бременността си и ражда ново Osborn бебе. Dr. Octopus, вярвайки, че това бебе притежава чиста гоблинска кръв, която ще го излекува, присъства на раждането (като акушер, гадост!), но Spider-Man взема детето и побягва. Той прекарва два броя в бягане от злодеите, които Doc Ock изпраща след него, докато бебето не попада в Chameleon, после в Гущера, който изведнъж мрази Norman Osborn. Което си е пълна мистерия, понеже доколкото ми е известно, Гущера и Norman никога не са се срещали. И другия голям проблем - в American Son (ASM #595-599), Lilly ясно заявява пред Harry, че той не е бащата, всъщност бебето е на Norman. В Origin обаче се оказва, че младия Osborn е родителят. Не ми хареса – Harry вече има син, защо му дават втори? А пък и исках да видя реакцията на Spider-Man и плановете, които Norman (вероятно) има за първият генетично съвършен гоблин. Но не – това би означавало развитие на образите, а в Brand New Day не се залагаше на тези неща. Като добавим и грозните рисунки на Paul Azaceta, получаваме история с огромен потенциал, който бива пропилян с лекота. И това е без да се задълбочавам в подробностите.

Та след 4 месеца смотани сюжети и лоши решения, Brand New day приключи и Spider-Man се подготви да навлезе в една нова ера, начело с Dan Slott. В първата си история писателя обеща „големи промени”, затова е и заглавието Big Time.

Wind Of Change

Всичко започва в Amazing Spider-Man #648. Spidey води Отмъстителите в битка срещу октоботите на Doctor Octopus (кой друг?). Кметът J. Jonah Jameson се опитва да оправи отношенията със съпругата си Marla, докато тайнствен метален персонаж го наблюдава. Doc Ock събира новата Sinister Six, за да поставят някакви устройства в Andru Air Force Base. Spider-Man спира октоботите, преди да избухнат, използвайки ума си. На следващия ден Peter изкарва малко пари, вършейки черна работа във Front Line, когато JJJ неочаквано дава правата на своя вестник, Daily Bugle, на Joe Robertson. По-късно Michele Gonzales напуска града, оставяйки героя без апартамент. Peter отива при различните си познати, търсещ къде да отседне, но всички го отрязват по една или друга причина. В затвора The Raft, симбиотът е насилствено разделен от Mac Gargan. Marla задейства своите връзки и запознава Peter с Max Modell, шеф на Horizon Labs. След като спасява лабораторията от инцидент, Peter бива нает като седми член на техния „мисловен танк”. В друга част на града, Kingpin и Montana (Enforcers) наемат истинския Hobgoblin, Roderick Kingsley!

В брой #649 ни е показано (в спомен) как Hobgoblin напада и избива група диктатори в Южна Америка. След като Montana му казва, че Norman Osborn е свален от власт (в мини-сериите Siege), и му предлага отново да бъде топ Гоблинът, Kingsley се завръща в Ню Йорк. В сегашно време, Hobgoblin отива в бункер, принадлежащ на Norman, за да вземе нужната екипировка. Там обаче той среща Phil Urich (бивш добър Green Goblin), и заплашва да го убие. Phil използва своя свръхзвуков смях и отрязва главата на Kingsley. Spider-Man и Black Cat спасяват Norah, която се навлича в неприятности, разследвайки Култът на Гоблина. Joe Robertson официално връща Daily Bugle на пазара, а Phil решава да стане новия Hobgoblin, за да направи нещо със живота си и да се опита да впечатли Norah. Peter отива на новата си работа, където изкарва непродуктивен първи ден. Steve Rogers (Captain America) говори с кмета да даде ключ на града на Spidey, тъй като той е спрял октоботите. Mac Gargan продължава да страда след премахването на симбиота. И накрая, Phil Hobgoblin напада Horizon Labs.

След кратка битка Hobgoblin избягва със семпъл от елемента Ревербиум, и го занася на Kingpin, който е доволен и наема Phil. Останалият Ревербиум в Horizon Labs е унищожен. Spider-Man моли Black Cat да му помогне да върнат откраднатото от Hobgoblin. Phil дава на Norah видео със злодейските си действия, но тя не реагира както той е очаквал. Докато Mary Jane и Carlie посещават Peter на работата, Black Cat разпитва последовател на Култа на Гоблина. Spidey идва на помощ в новия си костюм.

В последната част, брой #651, Паяка и Котката инфилтрират сградата на Kingpin. След като обезвреждат камерите на долните етажи, Black Cat изоставя героя, за да ограби офиса на Fisk. Spider-Man и Hobgoblin влизат в битка, докато ревербиума не започва да реагира, карайки цялата сграда да вибрира и да се разпада. Spidey спасява Black Cat, a Phil спасява Kingpin, но изглежда Montana бива убит от падащите руини. Kingpin провъзгласява Hobgoblin за „дясната си ръка”, и го праща при Tinkerer за подобрения на оръжията. На следващия ден Phil Urich дава още видео материал на Daily Bugle, този път уреждайки си среща с Norah и заплащане. Peter отива на вечеря с новата си приятелка Carlie, леля Мей и Jonah Sr, радвайки се на новия си успех.

Кой Е Гения Сега?

От всички писатели, конструирали Brand New Day, Dan Slott според мен има най-добро овладяване на образите. Той има само 2 слаби истории досега – първата BND история (броеве #546-548), защото е клиширана и безинтересна; и Paparazzi (#559-561). Другите му начинания са, честно казано, много добри. Mind On Fire от Amazing Spider-Man #581-582 обяснява по логичен начин как Harry Osborn се е завърнал от гроба. Брой #600 е масивно събитие, което драстично променя Doc Ock. За Big Time обаче писателят явно се е стегнал и е преминал към следващия етап – защото това е най-добрата Spider-Man история за 2010 година.

Брой #648 е страхотен сам по себе си, по ред причини:

* Представя наново всички поддържащи образи. Преброих 13 важни човека, които Peter познава – това включва и някои, които отдавна не са се появявали, като Randy Robertson и Phil Urich. И това е без да броим гост-героите, като Отмъстителите, Фантастичната Четворка и Black Cat.

* Представя три нови поддържащи образа, а именно Max Modell, Grady Scraps и Sajani Jeffrey, и по-важното представя ги естествено, чрез прогрес на сюжета.

* Броят започва с голяма супер-геройска битка. Spider-Man е показан като интегрална част от Отмъстителите.

* Изгражда основите на бъдещите истории – освен Hobgoblin, Kingpin, Horizon Labs имаме още е мистериозния преследвач на Jonah, какво са намислили Sinister Six, и Norah, която разследва поклонниците на Green Goblin.

* Ефективно разкрива кои елементи на Brand New Day остават и кои си заминават. От една страна Peter е приятел с MJ, ходи с Carlie Cooper; Flash Thompson няма крака, и отново е с Betty Brant; JJJ е кмет. От друга, Harry Osborn е извън комиксите, както и Michele Gonzales (слава богу); Robbie Robertson е новият шеф на Daily Bugle; предишният, Dexter Bennet, също не се мярка.

Всички тези неща са добри, но най-голямото постижение на Big Time е използването на един от „ъглите” на образа на Spider-Man. „Ъгли на образ”, питате? Супер героите имат известна доза flexibility в персоните си, която им позволява да се държат по различен начин всяка година (и дори от една история в друга), и все пак да си останат същия образ. Съществуването на тази способност, този спектър на държание, който е автентичен за всеки герой, позволява на образите да се променят с течение на времето. Например някои писатели наблягат на извънземната същност на Супермен, и как той е посетител на нашата планета, докато други разкриват повече от човешката му натура.

Spider-Man също има такива „ъгли” и същината му може да бъде постигната чрез комбинация от тях. Неговите са:

* Паяка е уважаван от гражданите, или го виждат като заплаха.

* Той е уважаван от колегите си супер герои, или ненавиждан от тях.

* Spidey се сблъсква най-вече с крадци, мафиоти, злодеи в костюми, или луди учени, вампири, мутанти, извънземни.

* Неговия свят се простира или само до поддържащите образи, или до Marvel Вселената като цяло. Например за научна експертиза той може да отиде при Curt Conners, или при Reed Richards.

* Героят е определян като Peter Parker, който често си слага костюм, за да се бори с престъпността, или като Spider-Man, който често трябва да спре с борбата с престъпността, за да се оправи в цивилния си живот.

Тези неща са добре познати на всички дългогодишни читатели.

Съдейки по тази история, Peter Parker е много успял човек, който среща спънки в геройската и цивилната си идентичност, или Peter Parker е загубеняк, чието чувство за отговорност го кара да бъде Spider-Man, макар че това пречи на цивилните му ангажименти. Това е оригиналната Lee-Ditko версия срещу Lee-Romita, a Slott мести този „ъгъл” по-скоро в зоната на Lee-Romita.

Което е една добре-дошла промяна. В BND броевете, човек трябваше да е мазохист, за да подкрепя Peter. Той изгуби жена си, беше уволнен от две места, прости се с репутацията си на фотограф, живееше с откачалка, и постоянно беше беден. Това не е Героят, Който Може Да Си Ти, това е Героят, Който По-Добре Да Не Си.

Но сега вече имаме Peter, който е компетентен в работата си, който има пари и е уважаван. Поне за момента той има приятелка и възможност да бъде Spider-Man, без това да вреди на работата му. Ще е интересно да се чете за този Peter Parker.

Предполагам сега е времето да кажа нещо за рисунките на Humberto Ramos. По негови стандарти, те са изненадващо добри. Всичко изглежда толкова енергично и интересно. Не са перфектни рисунки, Ramos все още среща проблеми в пропорциите на някои тела и лица, но в сравнение с изкривените му драсканици в Spectacular Spider-Man vol. 2 #1-10 (2003), тези тук са много над средното ниво. Вижте само този Hobgoblin.

Говорейки за Hobgoblin, не можем да подминем неговата съдба. Това е моментът в Big Time, който определя цялата история за Вас. Завръщането на един от най-обичаните злодеи е мечта на читателите вече няколко години, тъй като явно Norman Osborn няма скоро да навлече своя Гоблин костюм. А на Spidey му трябва върховен враг, чийто конфронтации с героя да бъдат най-очакваното и важно нещо в комикса. И сега, след като оригиналния Hobgoblin най-накрая се завръща, след 14 годишно отсъствие, бива убит? Това да не е някаква извратена шега?

Но аз ще защитя това развитие. Не, не ми харесва, че Kingsley умира по такъв калъфски начин – но мисля, че знам какво цели Slott. Hobgoblin, чиято тайна самоличност евентуално е разкрита като Roderick Kingsley, е водещият супер злодей в Spider-комиксите през 80-те. Мистерията около него е толкова добре изградена, че продължава над 10 години, приключвайки в мини-сериите Spider-Man: Hobgoblin Lives. А Phil Urich – той е второразряден поддържащ образ от 90-те години, който за кратко влиза в ролята на добър Green Goblin. Той е важна част от MC2 хронологията, където се изявява като ментор на Mayday, дъщерята на Peter Parker. Нима Dan Slott иска да съсипе тези два образа, като ги комбинира?

Тук идва защитата. Фактът, че никой не е използвал Kingsley от 1997 година досега показва, че писателите не знаят какво да правят с него. Той е Norman Osborn без лудостта – а когато Norman е активен в Marvel вселената, Kingsley няма причина да бъде. Подобно е положението при Phil – той е аналог на Peter Parker, млад човек, който случайно получава много сила и се опитва да реши какво да прави с нея. Ако Tom DeFalco не го беше включил в MC2, надали някой щеше да се сеща за него.

А какво имаме тук? Вместо два образа, които не могат да функционират правилно в новия свят на Паяка, получаваме нов супер злодей с огромен потенциал. Вземайки иконографията на Hobgoblin, и поставяйки зад маската образ, който е в комиксите от достатъчно време, че да можем да сме заинтересувани от следващите му действия, писателят като чели създаде нов идеален противник за Spidey. Phil Urich е своеобразен отговор на въпроса “Ами ако Peter беше лош?” Той е тъмното отражение на Parker.

Иначе казано, много ми харесва това развитие, просто не ми допада лесния начин, по който Kingsley си отиде. Разбира се смърт в комиксите никога не е постоянна, така че следващ писател може и да го възкреси. Пък и Roderick и преди е използвал двойници, за да се измъкне от тежка ситуация, така че кой знае. Big Time е невероятно богата история, която замесва множество образи, движи нещата с бърза скорост, съдържа поне две големи изненади, и поставя Peter Parker в среда, в която той се чувства на място. Новият му костюм също привлича окото (голяма работа, че е вдъхновен от Tron). Както казах, това е най-добрата Spidey история за 2010 година и убийствен старт за Dan Slott.

Отмъщението на Spider-Slayer

Peter, Mary Jane, леля Мей и Jonah Jameson Sr отиват на първия хокеен мач с кънки на Carlie Cooper. По-късно Horizon Labs подготвят совалка за излитане, с пилот John Jameson. Smythe и неговите паяко-убийци инфилтрират командния център и саботират излитането, след което атакуват Jonah и баща му. Spider-Man идва и отблъсква враговете, след което се качва на совалката – където е посрещнат от Скорпиона.

Alistar Smythe и войската му продължават да сеят разруха над военно-въздушната база, атакувайки семейство Jameson и всички, които са с тях. Spider-Man извиква Новите Отмъстители на помощ, но те не са на разположение. Max Modell започва да подозира, че има някаква връзка между Peter и Spider-Man. По време на битката, Скорпиона унищожава резервоара на единия двигател на совалката, което задейства защитните системи. Двигателите се откъсват от машината, и героя и злодея се оказват в „свободно падане”. Spider-Man е спасен от навременната поява на Ms Marvel, докато останалите Отмъстители нападат армията на Smythe. Паяка замисля план как да предпази Daily Bugle и двете госпожи Jameson (леля Мей и Marla, жената на JJJ), но за да проработи, той трябва да се върне в Horizon и да създаде някакво устройство, с което да изключи шестото чувство на насекомите – но когато пристига там, Peter се изправя пред търсещ отговори Max Modell.

Max разпитва Peter за връзката му със Spider-Man, но е заблуден, че Peter само снабдява Паяка с екипировка. Той помага на Peter да построят уред, който да повреди сетивата на дроните на Smythe – но то трябва да бъде активирано от разстояние, иначе ще повреди и паешкото чувство на Spidey. New Avengers продължават да удържат враговете в спа центъра и в офисите на Daily Bugle, където Phil Urich използва суматохата, за да затрупа Randy под руините. Паяка локализира базовия кораб на Smythe, но преди да се качи, Скорпиона отново го напада. Злодея унищожава детонатора, което оставя Spidey без избор и той активира ръчно устройството. Ударната вълна напълно премахва паешкото му чувство, но също така и дезориентира насекомите на Smythe, както и Gargan. Всички се събират на улицата, и опасността изглежда преминала – но Alistar не е афектиран от устройството и атакува. Spidey поема удар в главата и когато злодея напада Jonah, Marla скача пред него и бива убита. Паяка се съвзема и поваля Smythe с един удар (жалко, битката трябваше да е поне 2-3 страници), но вече е късно.

В back-up историята от брой #654 Flash Thompson е съюзен с извънземния симбиот, за да се превърне в новия Venom. Срещаме началниците му, запознаваме се с неговата мисия и опасностите на програмата.

Буболечки, Буболечки Навсякъде

Втора история от Slott, втори страхотен сценарий. Рисунките на Stefano Caselli са достойни за награда. В панелите има ясно изразен физически заряд, а екшън сцените изглеждат невероятно, макар и да са кратки. Revenge Of The Spider-Slayer е забавна на моменти история, и отначалото има доста място за заблуда на читателите, като брой #652 свършва с интригуващ клифхенгър (не знам как се превежда тази дума, но става въпрос за отворен край, който да те накара да чакаш с нетърпение следващия брой).

Изненадах се, когато открих, че Slott е избрал точно Allistar Smythe за главен злодей тук, като се има предвид, че той не е виждан в комикса от 11 години, Amazing Spider-Man vol. 2 #21. Харесва ми новия му костюм, както и армията му от насекоми – наистина настръхващо. Начинът, по който превзема базата със своите „скачащи паяци” е гениален – още повече, Scorpion е скрития му коз. Причината да се съюзи със Smythe бе изяснена в предишния брой, за да може тук да се премине направо към действие. Чудя се обаче, Gargan е бил част от Sinister Twelve и Dark Avengers на Norman Osborn – би ли се върнал в ролята на подчинен, особено на не-толкова важен злодей като Smythe? Трудно е да се каже, понеже само Brian Bendis е разкривал мислите на Скорпиона, но и той не навлезе много навътре. Но няма голямо значение – Mac Gargan отново е в комикса на Spidey, при това носейки жесток нов костюм. И се бие с Паяка на повърхността на излитаща совалка – това си е яко.

В част 2 екшънът е почти нон-стоп. Добре, че Spider-Man е член на New Avengers, тъй като реалистично погледнато, той няма как да спре цялата армия инсекти, плюс два супер злодея. Пък и е добре, че други герои му помагат, което преди не се случваше често. Надявах се на по-дълга битка между него и Скорпиона, но това, което е изложено не е лошо. Клифгенгърът на този брой загатва дали Max Modell, новия шеф на Peter, е разбрал, че Parker е Spider-Man, и макар че според мен е прекалено рано за това, си е интригуващ край (ето пак това определение).

Друга силна страна на историята са характеризациите, подкрепени от диалога – Smythe заплашва семейството на Jonah с „хиляди чуми” и казва, че ще убие първородния му син, сякаш става дума за библейска приказка. Doc Ock обсъжда способностите на Alistar, чувствайки, че той сигурно е осиновен. Phil Urich казва на Randy Robertson да не се прави на герой, защото „няма печалба в това”, което говори много за начина, по който той вижда героизмите на Паяка, и какво мисли за сегашната си позиция като Hobgoblin. Вижда се, че му харесва.

Трябва да му се признае на Slott – той създаде като че ли перфектно положение за Peter и за Spider-Man. Положение, при което той най-накрая ще може да използва научните си познания, да изкарва пари и да продължава да бъде герой. Daily Bugle продължава да бъде фактор под формата на Joe Robertson и Norah Winters, както и злия Phil, който е като вълк сред стадо овце. Писателят явно изследва и как сега Peter е свързан с Jonah чрез брак (леля Мей и бащата на JJJ се ожениха в Amazing Spider-Man #600), така че имаме наблягане на семейството, заедно с риска това семейство да попадне в опасност.

И така стигаме до финалната част, брой #654. Това е един от най-интересните обрати за последните няколко години. Най-шокиращото развитие е, че Spidey губи за неопределено време паешкото си чувство. То не само му е помагало в битки и предупреждавало за опасности, но и го е алармирало, когато някой е на път да разбере идентичността му. Би трябвало да е интересно как той ще продължи без тази си способност, и какво ще изобрети, за да я компенсира.

И, разбира се, второто голямо събитие – след много догадки кой ще напусне живите в този брой, накрая се оказа, че това е съпругата на Jonah, Marla Jameson. Макар че тя не е често използван образ, и след дебюта си през 70-те стои най-вече в периферията на комикса, смъртта й е малко тъжна. Все пак, тя е жената, която уреди Peter с мечтаната му работа. Jonah остава съкрушен от тази трагедия. Дано последните й думи – „Не пропилявай живота си заради омраза” - окажат влияние върху него и по всичко личи, че това ще стане, защото този път той не обвинява Spider-Man.

Харесват ми сцените с Max Modell – изглежда той наистина вярва, че Peter е Spider-Man, но пази това знание за себе си, както преди много години George Stacy правеше. Репликата му, че … при мисълта, че един човек може да има супер сили и в същото време уменията да си построи сложни технологични приспособления като уеб-шуутърите е почти издайна – мисля, че Max казва това, само за да заблуди Peter. Все пак, той няма как да вярва в тези думи – не е ли чувал за Tony Stark, Reed Richards или Hank Pym?

И отново, стилът на Stefano Caselli заслужава само добри думи – вниманието към детайлите, които той поставя в костюмите например е забележително. Кориците му, най-вече на Amazing Spider-Man #654, са прекрасни – правят нещо, което 50% от кориците в днешно време не правят, подсказват какво се случва в броя. Винаги е добре, когато художника те кара да се чувстваш, сякаш си по средата на екшъна – а Caselli успява, през повечето време. Нямам търпение за следващата му история.

Ако има един проблем в историята, то това са сцените с Carlie и MJ, които просто не знам смешни ли трябва да са, или нелепи. Имам предвид, наистина ли Carlie смята, че е добра идея да уреди Mary Jane със Spider-Man?