Ревю

Понякога, даже доста често, Холивуд ме озадачава. Все още не са създали велик филм за Супермен. Все още няма продължение на Daredevil. Все още не сме гледали филм с The Flash, Wonder Woman или Ant-Man. Но се „наслаждаваме” на 4 продължения на Американски Пай, 6 такива на Saw, 4 на Final Destination и 8 (цели осем!) добавки към „Децата на Царевицата”. Искам да кажа, в повечето случаи продължение получават филми, които не го заслужават. Два пресни примера от тази година са Journey 2 и мишената на тази статия, Ghost Rider: Spirit Of Vengeance.

Разбира се, продължение е много широко определение за този филм. На практика единствената връзка с първия Ghost Rider е Никълъс Кейдж. Образът на Ева Мендес, Роксан, е изтрит напълно. Сцените, напомнящи за бащата на Johnny Blaze са различни. Визуално Ездача и моторът му са променени. А и се чудя – накрая на първия филм Мефистофилис предлага на Blaze да го отърве от проклятието на Призрачния Ездач, на което героя отказва. В Spirit Of Vengeance той изведнъж иска да го премахне. Защо? Защото Ездача е станал неконтролируем ли? Това ни е казано, но винаги, когато Blaze се превърне в Ghost Rider, той изглежда странно в контрол на съществото. Ездача никога не наранява цивилни, не съжалява за действията си, и не се държи като същество, борещо се за контрол със себе си. Така че защо по дяволите Johnny иска да се отърве от демона?

Що се отнася до сюжета, сценаристите явно са си казали „Майната им на оригиналността и на интересните идеи, хайде да измислим най-простата, изтъркана и неизчислимо скучна история, за която можем да се сетим”. Затова в новия филм Ghost Rider трябва да спаси малко момче, набелязано от Дявола за наследник. Но Terminator 2 този филм не е. Чисто и просто това не е история, която заслужава да бъде показана на голям екран, и в никакъв случай не си заслужава да плащате, за да я гледате. Фокусът не пада върху титулярния образ – всъщност сюжетът не е фокусиран над нито един от образите, следователно нито един образ не е развит, следователно не ми пукаше особено за никой от тях. Така единствената главна примамка за зрителя остава, какво друго, ако не екшъна.

Ghost Rider: Spirit Of Vengeance е режисиран от Mark Neveldine и Brian Taylor (които, между другото, не изглеждат като много умни пичове), известни с поредицата Crank. На тях се пада тежестта да създадат луди екшън сцени, и макар че горе-долу го постигат, това далеч не е достатъчно, за да извади филма от ямата. Ако сте гледали трейлърите, значи сте видели 2/3 от нещата, които този екип има да предложи. Най-откачената битка се състои към средата, когато Ездача се изправя срещу хората на Дявола и превзема огромен кран, смеейки се демонично и хвърляйки огнени залпове навсякъде. Останалото са си доста стандартни изпълнения. Като цяло Spirit Of Vengeance изглежда много евтин, сякаш сниман директно за DVD пазара, а не за големия екран.

Никълъс Кейдж е тотално изкукал. Изявата му е другият плюс във филма – като Johnny Blaze той се движи между контролирано луд и необуздано побъркан. Като Ghost Rider Кейдж е напълно непредсказуем, което прави сцените с него приятно интересни, защото не знаеш какво да очакваш и какво ще се случи. Втората му трансформация в Ездача протича като някакъв кошмар на психично болен, и си струва да се види. За съжаление единствените опити да му се даде характеристика са кратките нарации, които Johnny прави на няколко места. Идрис Елба се представя добре, но неговият образ е тук само за да стартира сюжетната линия, след което няма много важна работа. Най-много ми хареса Виоланте Пласидо в ролята на Надя, майката на белязаното дете – смела, красива, и отдадена докрай да спаси отрочето си. Лошото е, че то е изиграно от Фъргъс Риордан по изключително дразнещ и антипатичен начин.

Винаги ще защитавам тезата, че качествените злодеи могат да издигнат и най-лошо направения филм в нещо гледаемо. Е, познайте дали такъв е случая със Spirit Of Vengeance? Ciaran Hinds, също ветеран пред камерата, е толкова грубо пропилян като Дявола, че ми иде да рева. Екранното му време е не повече от 6 минути, и когато накрая се сдобива с плячката си, той не прави нищо кой знае колко зло с нея. Hinds изглежда повече като дядка, преял с боб, отколкото като превъплъщение на владетеля на Ада. Другият противник е Blackout, в ролята Джони Уитуорт, който притежава способността да превръща всичко, което докосне, в пепел. Той можеше да бъде потенциална заплаха – проблемът е, че филма не обяснява какво може да нарани Ghost Rider, въобще има ли някакви слабости, така че в края на краищата Ездача преминава през всички врагове без големи затруднения.

Най-голямото разочарование? Чаках и чаках момента, в който Ghost Rider ще пикае огън по враговете си, но този момент се случва под формата на фантазия, и никой не бива опикан. Жалко, защото това щеше да даде ново значение на израза „It burns when I pee”.

Няма друго какво да се каже, защото филмът ни предлага убийствено малко съдържание. Може би след време Ghost Rider: Spirit Of Vengeance ще придобие култов статус, но за момента, не виждам на какво може да бъде базиран. Това е филм без смисъл или послание, в който забавлението почти отсъства, половината актьори го вземат твърде насериозно, а другата половина прави обратното. Много слабо начало на 2012 за Marvel (по-скоро Sony, които притежават лиценза) – за щастие, следва The Avengers.

Оценка – 1.5/5