The Avengers Review

I LIVE FOR THIS SHIT!!!

„И тогава дойде ден, ден като никой друг – в който най-могъщите герои на Земята се обединиха срещу обща заплаха. На този ден Отмъстителите бяха родени – за да се бият с враговете, които сам герой не може да победи!”

Гръм и мълнии, небето падна, Земята се разцепи, извънземните кацнаха, The Avengers най-накрая излезе, и нищо вече няма да е същото. Рядко имаме възможност да гледаме филми с такъв магнитут, към които са отправени неизмеримо големи очаквания и от които зависи бъдещето не само на Marvel Studios, но и на комиксовия жанр като цяло. Замислете се, предишните филми от Кино Вселената на Марвел се оказаха финансово успешни, но нито един не докара приходи колкото The Dark Knight, например. Студиото се нуждаеше от истински блокбъстър, за да се утвърди веднъж завинаги, и The Avengers (чийто бюджет е 220 милиона долара, между другото) е точно това . От друга страна, The Avengers бележи едва ли не връхната точка в еволюцията на супер геройските филми, и всеки трябва да се запита дали не сме се пренаситили? Имаме ли нужда от толкова много филми, правени по комикси (само за тази година са 6)? Кога ще ни писне? Така че Отмъстителите трябва задължително да покрие и двете страни – да изкара луди пари, да задоволи фенове и критици, и да докаже, че все още има смисъл да гледаме филми със супер герои.

Преди четири години, след финалните надписи на първия Iron Man, Nick Fury се срещна с Tony Stark, за да му говори за „инициативата Avengers”. На нас, феновете, естествено, ни гръмнаха мозъците – тия сериозни ли са? Няма начин наистина да го мислят, нали? Но после Marvel ни дадоха втори Hulk филм, Thor и Captain America: The First Avenger, и тогава ни тресна – това наистина се случва. Ще доживеем да гледаме The Avengers на кино. Но ако филмът се окаже скапан, цялото чакане и хайпване щеше да бъде за нищо, милиони щяха да бъдат разочаровани, а студиото да загуби от най-големия и най-важния си залог.

Така се създава огромна тежест и отговорност за всеки, дръзнал да се наеме да реализира мащабния проект. И тук Marvel направиха един от най-умните си ходове – избраха Joss Whedon да режисира и доокраси сценария. Whedon е икона за гийк/нърд обществото (създател на Buffy The Vampire Slayer, Firefly, Dollhouse), и е един от най-върлите почитатели на цветните книжки в Холивуд, даже работата му като писател на Astonishing X-Men #1-24 се счита за една от най-добрите за последните десет години. И макар че той има повече опит в телевизията, когато беше обявен за режисьор, всички си отдъхнаха с успокоение – може би има надежда. Може би филмът ще бъде това, което заслужаваме. С космически голямо задоволство ще Ви кажа, The Avengers е покосяващо феноменален филм, миксиращ магия, технологии и наука, с брилянтно пресъздадени екшън сцени, интригуващи конфликти и инвазия, презентирана както подобава. Несъмнено един от най-добрите комиксови филми за всички времена, и една от най-уникалните ленти за 2012. Браво, Joss! Ти си гений.

Сюжетът на Отмъстителите се пазеше под такава секретност, че след като го изгледате може да се изненадате, понеже не е нещо оплетено. Няма и пет минути от началото, Loki (Tom Hiddleston) открадва Тесеракта от SHIELD и изчезва към неизвестна локация. Тесерактът, разбира се, е мистериозният артефакт от Captain America: The First Avenger, притежаващ безгранична сила, затова Nick Fury (Samuel Jackson) се принуждава да събере отбор от герои, които да го върнат. Това, което Loki планува да прави с Тесеракта не е нещо невиждано преди, но е достатъчно и е разтегнато, за да пасне идеално на двучасовата лента. Все пак, сценария на Whedon прелива от образи, главни и поддържащи, така че по-завъртяна злодейска машинация би направила преживяването тежко. В The Avengers имаме ясна заплаха, която поставя героите ни в все по-големи опасности, докато не стигнем до главозамайващ екшън финал (който ми напомни за Transformers: Dark Of The Moon, но Майкъл Бей може само да мечтае да го направи толкова добре). През целия филм героите се карат и бият помежду си почти толкова, колкото се бият със злодеите, а Joss Whedon успешно поддържа различните им характери – интеракциите им варират от неизбежни до неочаквани, и това е едно от нещата, които правят The Avengers толкова добър филм. Гарантирам, че ще запомните повечето спорове и кавги между Tony Stark, Steve Rogers, Thor и Bruce Banner.

Особено ми хареса начина, по който филма изчаква и дори, бих казал, забавя събирането на големите имена – започваме с Black Widow (Scarlett Johansson), Hawkeye (Jeremy Renner) и хората на Fury, и постепенно срещаме другите в сегашните им положения. Но когато се обединяват за финалната битка, и човек ги види в общ кадър – усещането е неописуемо. Тогава разбираш, че чакането си е заслужавало. Така че сюжетът на The Avengers е абсолютно достатъчен. Никой не е очаквал нещо от сорта на Watchmen.

В същността си Отмъстителите е продължение на пет филма – Iron Man, Iron Man 2, The Incredible Hulk, Captain America и Thor, и тук титулярните образи продължават да се развиват, този път благодарение на взаимодействията помежду си. Колкото и експлозивен да е екшънът, най-добрите моменти според мен са именно когато героите се опознават и обсъждат ситуацията. Заради бляскавия диалог на Whedon, е страхотно да се види как Tony Stark и Banner си говорят с научни термини, които никой друг не разбира – или пък да осмислят травмите, превърнали ги в трагични герои. Не звучи като кой знае какво, но се случва естествено, и е адски задоволително (още повече, ако сте комикс фен).

Фокусът пада главно върху Captain America (Chris Evans) и Iron Man (Robert Downey Jr). Доста време е минало, за щастие са ни спестени шегите тип fish-out-of-the-water, но това е първият ни истински поглед към Капитана в модерния свят. Хубаво щеше да бъде по-голяма част от филма да се развива през неговата гледна точка, тъй като статусът му на аутсайдер го прави идеален за такава роля, но Whedon е намерил силно извинение за отсъствието на този аспект – според него Капитан Америка се чувства „като у дома” насред военната обстановка в SHIELD. Старовремските про-Американски възгледи на Steve Rogers се спречкват с егото на Tony Stark, и тяхната интерперсонална вражда се превръща в душата на филма.

Stark, от своя страна, продължава да се радва на бунтовническия си нрав, и най-завършената история в The Avengers е именно неговата. Конфронтациите му с Капитан Америка го принуждават да признае, че дори и най-героичните му дела досега са били задвижвани от егоизъм. Събитията в Отмъстителите предизвикват Tony да се стегне и да се превърне в героят, който му е писано да бъде. Той си остава голямата звезда на Marvel Studios, а The Avengers го оставя в много интересно място за Iron Man 3.

Thor се явява най-лично засегнат от случващото се, понеже злодеят е брат му. Раздвоен между нуждата да разубеди и в същото време да спре плановете на Loki, човек би си помислил, че филмът ще се развива около този вътрешен конфликт, но въпреки че Тор има постоянно присъствие, главната му функция е да комуникира с Loki. Ранна схватка между него и колегите му индикира, че независимо от уроците, научени в собствения му филм, Тор все още има тенденцията да се хвърля в боя без да премисля ситуацията. Следователно той има още какво да учи и да се развива като индивидуална личност, и предполагам, че това ще стане в Thor 2.

Най-подобрен като образ се оказва Невероятния Хълк/Bruce Banner, изигран от Mark Ruffalo. Ruffalo е третият актьор, който влиза в тази роля, и макар че предпочитам Edward Norton, не мога да си кривя душата – Ruffalo играе жестоко. Неговият Banner е човек, който едвам контролира емоциите си и се ангажира в разговорите с неподправен, почти презлителен хумор. Тук Banner вече е свикнал със своята „болест”, но продължава активно да се бори с вътрешните си демони. В The Avengers Хълк е звездата – веднъж отприщен, неговата сила и заплаха са предствени красиво и брутално. Ако Mark Ruffalo остане в ролята, един нов самостоятелен филм за Зеления Гигант може да се окаже реалност.

Всеки си има любим Avenger, и Hawkeye е един от моите. Той изразява фантазията, че обикновен човек без специални способности може да отстоява мястото си до богове като Thor или изроди като Хълк. Знаменития стрелец получава относително малко екранно време (в сравнение с останалите), но все пак достатъчно, за да направи впечатление на някой, който за първи път се среща с образа. Jeremy Renner е перфектен в ролята и се надявам да видим повече от него в бъдещите MCU филми.

Казаха ни, че Loki ще бъде по-гаден, и не ни излъгаха. В The Avengers той е едно кофти копеле. Асгардецът също се е променил между тази и предишната си поява, като тук той вече е пълноправен злодей, който на моменти показва болка, съжаление и дори слабост, но никога не престава да антагонизира. Tom Hiddleston е на друго ниво в актьорската си игра, и просто не мога да сваля очи от него. Интеракциите на Loki с отбора герои – в частност с Iron Man – го правят интегрална част от сюжета, и най-правилния избор за враг в първия филм (плюс, така се случва и в комикса).

Поддържащата роля в The Avengers се пада на SHIELD, шпионската организация, която малко или много формира гръбнака на Марвел Вселената. Nick Fury най-накрая навлиза в екшъна, бидейки в центъра на проблемите – неговите мотивации и тайни изострят интереса на Tony Stark, затова филмовата интерпретация на образа се явява морално достоверна с комикса, и го разграничава от другите герои. Агент Coulson (Clark Gregg) също се завръща (за последно), като този път се държи по чаровно глуповат начин, когато е в присъствието на детския си идол, Капитан Америка. Maria Hill (Cobie Smulders) няма много за правене и има най-малко сцени, но предполагам, че ролята й ще се разрасне в бъдещите проекти.

Искате да говорим за екшън, е, в този аспект The Avengers е един от най-зрелищните филми, които съм гледал. Всички страхове, че Joss Whedon няма да съумее да сътвори запомнящи се схватки, понеже има опит главно в телевизията, са 100% опровергани. Става дума за разтъпушващи, мащабни бойни сцени – от първата битка между Iron Man и Thor до финалното мазало, Отмъстителите показва нещо, което не се вижда във всеки супер геройски филм (а би трябвало). Набила ми се е в главата една определена сцена, в която камерата преминава, без да спира, от Black Widow през Iron Man, Captain America до Hulk и Thor, всички оплетени в екшън, и наистина това е велика гледка. Бесен иновативен екшън не липсва, за което режисьора заслужава още едно огромно „Браво!”

Сега за проблемите във филма – не, чакай малко, какви проблеми? The Avengers е страхотен филм, и макар че някои ще си намерят какво да не му харесат, реални минуси няма. Е, добре, 3D-то е тотално излишно, и щеше да е хубаво поне да споменат Hank Pym, Black Panther или някой от героите, които ще видим по-нататък, но честно казано, нищо не може да развали магията на филма. Вече съм го гледал три пъти, и нямам търпение да дойде четвъртият.

Ако ще гледате Отмъстителите на кино, непременно останете за финалните надписи. Леле майко, ето това е разкритие.

Финал

The Avengers не е просто филм – това е събитие в историята на киното. Кулминацията на няколко години проектиране, пет различни филма, представящи ни образи и истории от вселената на Marvel, да не говорим за сбъднатите мечти на милиони фенове и фенки по света, които са чакали моментът, в който ще видят любимите си супер герои заедно на голям екран през целия си живот. Както казах, нищо вече няма да е същото – нито за Marvel, нито за DC.

Не пропускайте. За нищо на този, или който и да е друг свят :)

Оценка – 5/5

И аз му се изкефих, но за мен има и по-яки филми по комикси - watchmen, TDK, Sin City ...

Сега чакаме JLA на DC Comics :D

По-дълбоки филми са, няма спор, но са и много тежки за гледане (особено Watchmen). Че са страхотни, така е :)

А JL има да си почакаме за него