Aliens (1986) Ревю

Развитие: Поради причини, които не знам, или съм забравил, Ридли Скот не се завръща, за да продължи историята си. Слава Богу, с тази задача се заема небезизвестния Джеймс Камерън. Фен на първия филм, Камерън всъщност се заключил за 4 дни, за да измисли сюжета за втория Alien. Резултатът бил скрипт от 45 страници, и от Fox му казали, че ще му позволят да режисира, ако The Terminator (1984) пожъне успех.

Е, The Terminator избива рибата и се превръща в един от най-обичаните научно-фантастични екшън филми, правени някога, така че работата по Aliens започва мигновено. Джеймс Камерън желаел да създаде нов свят и да не следва формулата на оригинала, фокусирайки се повече на терор, по-малко на хорър. Основното вдъхновение за историята режисьорът черпил от Войната във Виетнам, ситуация, в която технологично напреднала сила била опетнена в неблагоприятната чужда обстановка. В Aliens колониалните маринци са наети да защитават интересите на корпорация Weyland-Yutani, кореспондирайки вярването, че именно такива интереси са били причината американски войници да бъдат пратени в Южен Виетнам. Поведението на маринците също е идентично – те са наперени и убедени в победата, но когато се изправят пред не толкова напреднал, но по-решителен враг, резултатът не им харесва.

Филмът: Първите два филма в сериите за Пришълеца винаги предизвикват яростни дебати сред феновете им – някои предпочитат ужасяващия оригинал на Ридли Скот и го считат за произведение на изкуството (което си е истина). Други изпитват силни симпатии към милитаризираното продължение на Камерън. Така или иначе и двата филма са страхотни по свой уникален начин.

Най-умното решение на Камерън спрямо Aliens е да сътвори нещо, което е различно, но все пак се корени в първия Alien. Продължението не се опитва да пресъздаде атмосферата на своя предшественик. Вместо концепцията „самотен екип в космоса” Aliens ни предлага една по-широка, мащабна сцена на действие, обобщена идеално от рекламната фраза “This time, it’s a war.” Филмът действа като непрестанна инжецкия адреналин, бясна надпревара, изпълнена с вълнения. В резултат Alien и Aliens се допълват един друг по най-завършения и задоволителен начин, а Сигърни Уийвър и титулярните чудовища са главните свързващи звена.

В центъра на екшъна е Елън Рипли, парагон от здрав разум и интелигенция, които, разбира се, произлизат от предишната й среща с Пришълеца, но също и от факта, че е самотна. В началото на Aliens Рипли излиза след 57 години в крио-стаза, и научава, че е загубила единствената си дъщеря. Тези качества я определят като „вън от всякаква командна структура” човек и като жена, търсеща това, което е загубила (а именно, майчинството).

Хората от Компанията, притежаваща кораба Ностромо и цялото му съдуржание обаче не са щастливи да чуят обясненията за случилото се там, а още повече да приемат паричните загуби от действията й. Тогава какво им обърква сметките? Фактът, че планетата LV-426, на която започна целия ужас, сега бива обхождана от Тераформери – малка група хора, които да направят планетата подходяща за живеене. Всички комуникации с LV-426 изведнъж прекъсват, а Рипли веднага се сеща за причината...

Атмосферата, с която се сблъскваме в Aliens е тежка, мрачна, и бих казал, даже депресираща. От първата сцена на извънземната планета тя те хваща за гърлото и не те пуска до финалните надписи. Усещането, че нещо лошо може да се случи по всяко време е ясно осезаемо, като за него допринасят най-различни фактори. Най-въздействащият от тях са писукащите радари по оръжията на хората – сякаш постоянно ти казват „те са тук, те са навсякъде, само че не ги виждаш”. А пришълците наистина са навсякъде – не само това, ами се сливат идеално със заобикалящата ги среда, създавайки илюзията, че буквално излизат от стените. Камерън поддържа ксеноморфите все така страшни, но им придава някак си хаотична организация, подвърждавайки още веднъж, че тези същества са интелигентни.

Единственият завърнал се от оригиналния каст е Сигърни Уийвър. Тук героинята й е по-здрава – стресирана жена, която отива на война срещу съществата, които искат да убият „дъщеря” й. В процеса Уийвър се превръща един от първите женски екшън персонажи – и прототип за тези след нея, като Линда Хамилтън в Терминатор и Джина Дейвис в The Long Kiss Goodnight. Тя има екранно присъствие, равно на това на Сталоун, и се чувства комфортно в новото си амплоа. Уийвър винаги се е справяла най-добре в екшън и в комедийни ситуации, а в сценария на Камерън няма много от вторите.

Останалите образи във филма  получават добро развитие и експозиция, отново, за да можем да ги опознаем и харесаме. Връзката между Рипли и Нют (малкото момиченце, което групата открива на LV-426) формира емоционалният център в сюжета, като Рипли разпознава в нея изгубената си дъщеря. Огромен плюс е, че Нют не е тук само за да пищи и да бъде отвлечена – не, тя мисли доста трезво и помага с каквото може, въпреки ужасът, който я обгръща. Маринците също не са изхвърляне – макар че понякога се държат като задници, очевидно е, че са заедно отдавна, преминали са през много неща и откровено ги е грижа един за друг. Един от най-подценяваните актьори в наше време, Майкъл Бийн, е в ролята на полковник Хикс, който печели доверието и уважението на Рипли – всъщност, в отношенията им забелязах паралел с тези между Сара Конър и Кайл Рийс (също изигран от Бийн). Хикс се очертаваше като образ с голям потенциал, и всички очакваха ролята да се разрастне в следващите филми, но Alien 3 уби тези надежди. Андроидът Бишоп, изигран от Ланс Хенриксън (също жестоко подценяван), дава нов израз на технофобията на Рипли, и се явява може би най-симпатичния образ във филма. Винаги се просълзявам, когато Царицата го съсича в кулминацията.

Разбира се, Бърк (Пол Рейзър) е най-презрителния образ в Aliens. Той е лъжец, предател и убиец. Страшното при него е, че всичките му действия са мотивирани единствено от желанието му да забогатее. Ок, извънземните убиват, но това им е в природата, а и го правят главно за своето оцеляване. Контрастът между човешко и животинско поведение е умопомрачителен,

Aliens е направен без удобството на скъпи компютърни ефекти, което прави постиженията му още по-забележителни. Визуално филмът е блестящ пример за това какво може да бъде постигнато с малко повече практическа работа, с впечатляваща кинематография, сет дизайни и ефекти. Не отстъпва по нищо пред съвременните CGI-фестове, които стават все повече и повече.

Aliens ни дава и последното смислено и нужно разширяване на филмовата митология, в лицето на Царицата Пришълец. В първия филм видяхме жизнения цикъл на извънземното, започващ от яйце. Е, логично е да се запитаме, откъде идват тези яйца? Отговорът е голямо, слузесто, злобно чудовище с шест ръце, широка глава и още по-гнусна утроба. Царицата е абсолютно чудо на аниматрониката, а отношенията й с нейните „деца” са като мрачно отражение на отношенията между Рипли и Нют (наистина е изчанчено, ако се замисли човек). Срамота е, че по-нататък нищо съществено няма да бъде сторено с тези елементи.

26 години след излизането си, Aliens си остава върховния филм на тема „Хора срещу Извънземни”. С интензивен екшън, растящо напрежение и силна емоционална основа, филмът утвърждава Джеймс Камерън като важна сила в Холивуд, а Пришълеца официално се превръща във франчайз. Гледайки го днес, Aliens все още ме изправя на нокти, което е показателно за майстоството, с което е правен.

Оценка – 5/5

Наскоро реших да си го припомня и аз...в дългата версия и с коментар от създателите.
Както знаете всяко преглеждане на филм или препрочитане на книга, говори какви промени са настъпили в теб и в отношението ти към тях...та открих нещо интересно:
Филмът вече ми изглежда леко остарял технически.
Десетилетия наред не беше така и не бих заменил миниатюрите и физическите ефекти от Aliens с по-модерните, но грозно и неумело направени CGI сцени.
Напоследък обаче визията в sci-fi филмите задобря (за да компенсира изтъпяването на сюжета).
От коментарите научих неща, на които не съм попадал (но пък може би са популярни):
- Филмът е срещал голяма съпротива и от студиото и от английските сценични работници. Въпреки Terminator 1 по онова време още никой не е имал доверие в Джеймс Камерън. Самият той признава, че е имал проблеми с преминаването от полу-легалният начин по който е работил до тогава (за Робърт Корман) към нормални смики...освен това признава, че с нормално темпо на работа на филмът нямаше да му стигнат нито времето, нито парите.
- Филмът всъщност се води нискобюджетен...страхотната визия е резултат от усилен и извънреден труд (примерно Стан Уинстън след приключването на дневните снимки е отивал в ателието си и е продължавал работата по миниатюрите) и изобретателно използването на евтини ефекти (ако знаете красотата и мащаба на колко сцени се постига с огледала).
- Сигърни Уийвър не е била доволна от посоката, в която се развива образа на героинята и. Била е против Рипли да използва на оръжия и дори е предложила идеята за секс с извънземните (реализирана без особен успех в четвъртия филм).
На Камерът това му писва и я отрязва "От теб искам да играеш Хелън Рипли, а не Сигърни Уийвър!", което без съмнение тя прави перфектно. Това се казва професионален актьор.

Aliens e любимият ми филм от Джеймс Камерън. Имал е големи трудности и пречки докато го е правил. Явно такива пречки стимулират доброто кино (а големият бюджет и свобода - скуката на Titanic и Avatar ;) )

разбира се, няма как да не изглежда остарял, но идеята ми е, че спокойно можеш да го гледаш днес без да си казваш "Абе това изглежда изкуствено".

За лошото отношение към Камерън знам, даже мисля, че се е наложило да гони един от помощник-операторите за несъдействие...

18 милиона за 1986 година са си доста пари, пък и да, така се подтиква изобретателността (гледал съм making на първия Alien филм, направо ми разбиха представите).

А за Avatar - всъщност много ми хареса, все пак Камерън го е мислил сума ти години :)

"разбира се, няма как да не изглежда"
Просто отбелязвам факта, че му трябваха десетилетия, докато някои заглавия остаряват след година-две (примерно 3-4 серия на Alien, AvP 1-2 и пр.).

"18 милиона за 1986 година са си доста пари"
И аз така си мислех, но коментарите са пълни с оплаквания как не им стигали парите и колко нискобюджетно се е наложило да замазали дупките.
Не мен това ми беше странно, но може би коментаторите правят сравнение примерно с Titanic.
Факт е, че колкото и пари да дадеш на едни човек, пак няма да му стигнат. ;)

"А за Avatar - всъщност много ми хареса"
OK, просто сравнявам филмите от началото на кариерата му, когато е бил под голям натиск (Terminator 1-2, Aliens, The Abyss...и може би Strange Days) с тези над които е имал абсолютен контрол (Titanic и Avatar). Първите ми изглеждат по-динамични и по-интересни.
Освен това винаги съм харесвал theatrical release-те на T1-2, As и TA (стегнати и по същество) пред режисьорските версии (развлачени и свръхемоционални).
За мен Камерън работи по-добре, когато някой го контролира и вкарва в правия път.
За разлика от други режисьори, които се огъват и омазват нещата.

ако знаеш къде мога да гледам making-а на Aliens, та да усвоя по-добре нещата, ще съм ти много благодарен :)

Гледал съм режисьорската версия само на Т2 и наистина, само сцената, в която отварят главата на Терминатор ми се стори важна (от добавените).

"ако знаеш къде мога да гледам"
Sorry, аз Alines го имам на 1 DVD (купено при разпродажба на видеотека). Бонусите са, че са дадени двете версии и че режисьорската има коментар.

За BD нямам просвирвачка.

Евентуално ако имаш BD просвирвачка и в най-близката до теб видеотека дават под наем версията с making материалите (но обикновено тези версии не подлежат на video rentals).

"само сцената, в която отварят главата на Терминатор ми се стори важна"
Всъщност и тя не е толкова важна, защото и в киноверсията е очевидно, че този T-101 се учи и самоусъвършенства.
Т.е. опцията може да му е била включена и от самия John Connor при първоначалното препрограмиране.
Не е plot hole и не се нуждае от закърпване. ;)))