Prometheus

Big Things Have Fantastic Beginnings

33 години, след като ни изплаши до посиране с първия Alien, Ридли Скот се завръща към добре познатия му научно-фантастичен жанр, за да повтори. Този път обаче е въоръжен с много повече опит, амбиции, идеи, милиони долари зад гърба си и очакванията на хиляди фенове на първата му хорър класика, разчитащи на Скот не само да предостави нещо запомнящо се, но и най-накрая да разкрие мистериите на своя Пришълец. Резултатът – Prometheus е превъзходно изигран, експертно и прецизно заснет, визуално стъписващ, силно провокиращ. Гарантирана класика в жанра, дори и да бъде признат за такава след години.

От доста време се питам защо в нито едно от продълженията – Aliens (1986), Alien 3 (1992) и Alien Resurrection (1997) – никой дори не се и замисля да покаже произхода на ксеноморфите. Най-лесният отговор според мен е, че на никой не му е пукало, но знам, че това не е вярно. Феновете отдавна дискутират, спорят и теоризират за истинската натура на съществата, най-вече в специално създадени форуми. Така че по-вероятно е никой да не е бил сигурен как да подходи и откъде да започне. Пък и, реално погледнато, кой би бил квалифициран за тази задача? Пол УС Андерсън, режисьора на Mortal Kombat и Aliens vs Predator? За нищо на света! Дейвид Финчър, чийто специалитет са предимно депресиращи филми? Може, но е съмнително какво ще излезе накрая. Дори и Джеймс Камерън, създал Aliens, е спорен избор – не казвам, че няма да се справи, но фактът, че и неговия филм не се занимава с тази тема е индикатор, че и той няма отговорите. Братя Страус и Жан-Пиер Жанет не заслужават и споменаване. Пришълецът е мистерия, която сее смърт и пръска киселина. Може би е по-добре да си остане такъв.

Но през 2008 той, човекът с главно Ч, сър Ридли Скот, хвърли всички, заедно с другите, в оркестъра, когато обяви, че официално работи по прикуъл на Alien. И сякаш всичко във вселената се нареди – има ли по-идеален и логичен избор от човека, сътворил света и поставил началото на извънземната легенда? Ако Ридли, истински визионер с ясна представа какво иска, не може да го постигне, значи никой не може, и не трябва. Британецът избира за начална точка на новата си история сцената с космическия пилот, намерен вкаменен от екипажа на Ностромо преди толкова много години – оттам нататък следват дългото чакане, попиване на всеки лийкнат клип, снимка, интервю, набъбване на очакванията след гледане на трейлъра, губене на сън в размисли за филма, псуване, защото не излиза по-рано, и други подобни фенски изцепки, от които страдам, за добро или лошо. Но поне си заслужаваше.

Правенето на филм от естеството на Prometheus (а такива ни се предоставят много рядко) е процес, който не пожелавам на никой да преживее. От една страна разкриваш 30 годишна мистерия – закоравелите фенове най-накрая ще имат дефинитивен отговор за една от най-големите загадки в целия сай-фай жанр. От друга страна, разкриваш 30 годишна мистерия – трябва да внимаваш много, защото като нищо може да разрушиш силата и ефекта на първоначалното творение. А след Prometheus определено ще гледате Alien с други очи и съзнание. Гореспоменатата сцена с пилота е толкова интригуваща именно защото е обвита в загадъчност – не ти казват какво се е случило на съществото, но въображението започва да действа. Мисълта ми е, че е нужен човек, който знае и вярва в това, което прави – а Ридли Скот отговаря на това условие.

Но да караме по същество – Prometheus следва двойката археолози Елизабет Шоу (Нууми Рапас) и Чарлие Холоуей (Логан Маршъл-Грийн), които откриват серии от древни пещерни рисунки, принадлежащи на различни земни култури, разделяни от хилядолетия. Тези рисунки сочат към локация в космоса – луната LV-223, на която се крие тайната за произхода на човечеството, според Шоу и Холоуей. Това вярване е подкрепено от милионера Питър Уейланд (основател на Weyland Corporation), който изпраща учените, заедно с екип от специалисти в различни области, на борда на космическия кораб Прометей, за да разследват тайните на LV-223. А там те откриват, че са подценили импликациите на своята мисия, като попадат на още по-голяма конспирация...

Ключовият фактор, който ще определи мнението ви за Prometheus е какво очаквате от филма. НЕ очаквайте директна предистория на Alien, защото няма да гледате такава. Събитията се развиват в същата вселена, 30 години по-рано, отделни кадри и същества в Prometheus навяват асоциации с Пришълеца, но свързващите нишки са в ограничен брой (Ридли призна, че ще трябват поне едно продължение, за да се свърже историята с тази на Ностромо). Това според мен е една от най-силните страни на филма, защото позволява да  бъде гледан самостоятелно, но с ясното знание, че двете ленти се допълват. Prometheus предоставя сай фай изживяване и история, без прецедент в съвременния Холивуд, и всеки зрител ще го възприеме и интерпретира по различен начин – факт е, че всеки, независимо дали е харесал или е бил разочарован от филма, говори за него.

Режисьорът безпроблемно се завръща към жанра, който самият той промени преди три десетилетия. Не само че Prometheus съдържа най-вълнуващия и внимателно разтегнат отварящ акт за последните няколко години, но и през цялото време предлага визуален спектакъл, който определено вдига летвата за модерните сай фай ленти. Компетентно строене на светове и интелигентна композиция на сцените са неща, в които Ридли Скот е най-силен, и филмът е доказателство, че вдъхновяващата режисура и вниманието към детайлите са витални за цялостното преживяване в салона. Мащабни и епични сцени (когато капитанът разбива Прометей в кораба на Инженера – уау!) са миксирани със сцени на телесен хорър, мрачни коридори и стъписващи кадри в космоса, които Скот вече е усвоил до перфектност, като резултатът е двустранно действие, обединяващо се в бомбастичен финал. Просто невероятно!

Сценаристите Деймън Линделоф и Джон Спейтс са успели да създадат прикуъл, който не бива дърпан от предишните си части, и вместо това разказва нова, различна, грандиозна сай фай история, която на моменти е дори по-интересна от първоизточника си. Prometheus дава някои отговори, които дългогодишните Alien фенове ще оценят, но в същото време повдига въпроси относно чудесата и ужасите на креацията, и мястото на човечеството в космоса. В резултат връзките с ксеноморфските филми не са истинската причина за успеха на филма – даже биха озадачили не толкова заинтересуваните зрители.

Всеки от главните играчи (Чарлийз Терон, Идрис Елба, Логън Маршъл-Грийн, Гай Пиърс) влизат в ролите си с финес, и нито за момент не изглеждат неправдоподобно. Но тези, които ще запомните са Нууми Рапас и Майкъл Фасбендър (в ролята на андроида Дейвид). Образът на Фасбендър е един от най-завладяващите и смущаващи герои, появявали се в научната фантастика – мотивите му са сенчести, мисленето му е независимо, а действията му се ръководят от любопитството му. Спорно е дали андроидът е знаел какво ще се случи с Холоуей, след като го заразява с черната течност, или как ще реагира последния Инженер, ако бъде събуден – но резултатът го интригува. Така Дейвид извършва и двете неща и дава тласък на ключовите прогресии на сюжета.

Интересен е и въпросът дали на Дейвид въобще му пука за хората на борда. Винаги, когато говори с някой от тях, думите му звучат леко презрително и студено, което разбира се, може да е заради роботската му същност. Но след това ни е разкрито, че Питър Уейланд също е на борда, и Дейвид му е подавал информация през цялото време. Възможно ли е Дейвид да е загрижен единствено за създателя си? Дали е знаел за мотивациите му? Дали е бил програмиран така? Пионка ли е Дейвид, или сам определя действията си? Всеки решава сам за себе си, но каквато и да е ситуацията, Фасбендър е повече от перфектен в ролята. Негови са най-добрите сцени и диалози, и той го знае.

Елизабет Шоу е съвсем друг случай. Тя е вярващия в групата – човекът, който базира цялата тази свръх скъпа експедиция, оповавайки се единствено на убеждението си, че на тази планета ще се срещне с нашите създатели. Шоу ми напомни на Мълдър, който също би стигнал до крайни действия, за да докаже своите вярвания. Но вярата на археоложката бива разклатена – тя получава не само отговори, но и отключва ужасяващите тайни на извънземната база, разбирайки, че Инженерите искат да ни затрият. Какво се е променило? Толкова ли сме лоши? Защо създателите ни искат да ни избият? Отговорът води към Prometheus 2, но важното тук е как това разкритие афектира Елизабет – вярата й все е на място, но нови въпроси започват да изникват, водейки я към нова цел и нов хоризонт. Жалко е, че ще видим как продължава мисията й чак след 2-3 години, но какво да се прави – не можем да пришпорваме Холивуд (и особено Ридли Скот).

Последния човешки образ, за който искам да говоря е героинята на Чарлийз Терон, Мередит Викърс. Главният въпрос относно тази персона е дали и тя не е робот, понеже филма дава доказателства и за двете страни на аргумента. Тя спи в криогенна камера, като нормален човек; прави лицеви опори, сякаш за да се зареди с тонус, което не е нужно на един андроид; демонстрира емоции като гняв и шок; нарича Уейланд „баща” и спори с него за притежание на компанията – все човешки черти. От друга страна обаче Дейвид също казва на Уейланд „баща”; в една сцена Викърс заковава Дейвид на стената и го държи там за известно време, което би било непосилно за нормален човек; когато Уейланд умира накрая, тя не показва никаква емоция; и макар че спи в крио-камера, в първия Alien Аш също правеше така, за да прикрие факта, че е андроид; но може би най-важното доказателство, че на борда на Прометей има и друг робот освен Дейвид е едно видео интервю с Ридли, в което на въпроса „Ще потвърдите ли, че ще видим андроид в Prometheus?”, той отговаря „Може да са два...” Когато режисьора ти каже нещо такова, трябва да се замислиш. Вие в какво вярвате – робот ли е Викърс или човек?

Сега да обърнем поглед към инопланетните същества в Prometheus. На първо място са Инженерите, които са в центъра на цялата мистерия. Страхотно е че най-накрая имаме официална информация за тяхната раса, колкото и оскъдна да е тя. Инженерите са живото превъплъщение на мита за титана Прометей – даряват живот, макар че не сме сигурни защо (всъщност трябва ли да има причина?). Иска ми се да бяха разкрили повече за тяхната култура и социология, и някак си е странно, че не владеят членоразделна реч, но едно е ясно – Инженерите си играят с живота и смъртта, сякаш са нещо незначително. В отварящата сцена един от тях се жертва, за да „засее” с ДНК привидно необитаема планета, да й даде живот. Защо го прави? Знаел ли е, че тялото му ще се разгради изпиване на черната течност? Узнаваме, че нещо е нападнало Инженерите на LV-223, като само един остава жив – този, който нашите учени намират. Извънземните били на път към Земята, за да я унищожат, когато нещо се обърква и плановете им пропадат. Най-популярната теория е, че тяхното био-оръжие, черната течност, е излязла извън контрол, но всичко е възможно.

Говорейки за черната течност, очевидно тя е градивния елемент на ксеноморфите, които сме гледали в оригиналните Alien филми. Когато инфектира живо същество, тя есенциално го превръща в агресивно оръжие (това подклажда гореспоменатата теория). Истинският удар в бъбреците обаче е друг – в създаването на пришълците има човешка ръка! Не е ли това най-депресиращия и ужасяващ обрат на нещата? Хората са отговорни (несъзнателно, но все пак) за най-големия бич във вселената. Не искам да обяснявам процеса в детайли, защото е по-интересно сами да видите, но генезисът е следния:

В последната минута на филма ни е дадена Сцената – от тялото на последния Инженер излиза същество, силно приличащо на пришълеца на Х. Р. Гигър. Наречено от Скот „Дякон”, според дизайнера Нийл Сканлан то представлява началото, ранен етап в развитието на ксеноморфите. Дали това е първата царица обаче? Дали Дякона ще е причината за смъртта на Инженера, намерен от Ностромо на LV-426? Или ще поеме по непонятен за нас път, който евентуално ще се засече с Alien? Толкова много въпроси, а всички мълчат.

Чел съм какви ли не оплаквания за филма – слаба актьорска игра, глупави образи, че бил про-креационистка пропаганда, че диалозите не са правдоподобни, че не е страшен колкото Alien, че е пълен със сюжетни дупки и тн. Някои от тези неща са верни – например, когато срещат извънземното, подобно на кобра, Файфилд и колегата му се държат не като учени, а като деца. Но най-разпространеното оплакване за Prometheus е, че оставя много неотговорени въпроси. Че е така, така е, но хората, изтъкващи това като минус, трябва да се замислят над следното – първия Alien отговори ли на нещо? Каза ли ни кой е изпратил сигнала до Ностромо? Или какво е това същество, залепнало за някакъв огромен странен уред? Или пък защо Компанията иска да притежава ксеноморфа? Не, всичко това остана неясно за нас, но след 30 години филмът е считан за безспорна класика, и феновете най-често пренебрегват тези неща. Плюс, тогава рискът е  бил по-голям, защото продължението не е било гарантирано, за разлика от сегашната ситуация. Най-добрите научни фантастики представят на публиката нещо различно и непознато, и често не го обясняват напълно. Да провокираш хората и да ги накараш да мислят е смело и дръзко решение, и се радвам, че Ридли Скот и екипа му са го взели.

Prometheus ме изпълни с надежда. Филмът притежава всички елементи – завладяваща сай фай история, жестоки визуални гледки, компетентна режисура, остатъчна интрига. По много начини, това е летен анти-блокбъстър, защото не залага на обичайните похвати на блокбъстърите. Ревюто закъсня толкова най-вече поради малкото ми свободно време, но и защото исках да гледам филма поне 5-6 пъти, преди да си дам мнението. Да, не покрих всички религиозни и теологически мотиви, референции към известни научно фантастични творби, но и нямах това за цел. Целта ми е да обясня, доколкото мога, събитията и образите във филма, защото очевидно много хора не ги схващат. Така или иначе, аз съм доволен, и с интерес очаквам продължението.

Оценка – 4/5  

AlShu here...нещо все отлагам, а трябва да го гледам това чудо на голям екран, най-малкото заради кинематографията.
Ама, на...всеки уийкенд все ще изскочи нещо и няма да имам път към някой Mall.

Нещо ме притеснява името Деймън Линделоф.
Много лоши Lost-аджийски спомени. (А аз дори съм върл фен на серияла.)
Притеснява ме да не са оплескали sci-fi ските аспекти (щото за него няма такова нещо, като наука. Science is magic!).

-----------------------------------------

За едно друго интересно заглавие.
Четох някакви искрени похвали за Amazing Spider-Man от които ме побиха тръпки. Общо взето Twilight cosplay на тема Spidy.

Естествено това може да е провала на съответните журналисти да си признаят, че харесват заглавие по комикси...защото комикс е мръсна дума, а young adult книга е неизмеримо по-престижно. Колко сладък бил новия актьор (ъ?), как изглеждал, като бунтар, а не нърд (че той Питър точно с нърдщината си радва най-много) и т.н. и т.н.
Ще се види де...мен малко ми е писнало да преразказват и пренаписват неговата origin story.
Освен това имам чувството, че комерсиалния успех на филма се дължи на хора, които го харесват по съвсем странни причини ;))).
Което не пречи да си е приятен за гледане, де.
Т.е. важното е, какво ще има за мен в него, а не на какво са се радвали някакви драскачи с бедна nerd Pop култура.

един от малкото филми, които си заслужават гледане на 3D.

Да ти кажа от Изгубени съм гледал много малко, и то преди Линделоф да дойде в шоуто, но в Прометей сай фай-я си е точен :)
----------
Amazing Spider-Man е невероятен филм, само че статийката за него ще позакъснее (сега се занимавам с Батман). То при Питър нърдщината е част от бунтаризма, така че не знам какво плямпат тия хора.