The Dark Knight

Ревю / Анализ

В една игра на покер, картата на жокера се използва, за да направи играта непредвидима. Знаейки, че формите са четири и картите в една ръка са четири, играчите лесно могат да предположат каква комбинация притежава опонента им – но с жокера тя може да е четири дами, или четири аса. Уверен си в действията си и знаеш правилата, докато жокера не се появи.

„Става дума за изпращане на съобщение”

The Dark Knight е считан за най-добрият супер геройски филм, правен някога, и то с добри причини – удивителната игра на Хийт Леджър, донесла му посмъртен Оскар, темите на анархия и тероризъм, които рядко се срещат в подобни филми; фактът, че се развива повече като комплексна криминална драма; и макар че е базиран по супер геройски комикс, филмът не се ограничава с очакванията от този жанр и е отворен за по-широка публика. Но има и хора, които смятат TDK за прехвален филм, изтъквайки оригиналния  аргумент от Batman Begins – това не са моите Батман и Жокер. За много фенове ако Жокера не е точно копие на анимационния вариант от Batman The Animated Series, той едва ли не не е същия образ. Те не искат реинвенция, а да получат онова, което им е липсвало в Жокера на Джак Никълсън – психопатичния непредвидим клоун, който е садистичен по душа, но и интересен за гледане. Тези хора се оплакват, че тук Жокера е принизен до обикновен терорист с реалити-ТВ изцепки (което е много повърхностен поглед над нещата). Разбира се, искаме нещо повече от обикновен добър персонаж да се бие с обикновен лош персонаж, докато добрия победи по закон, но критиката към The Dark Knight е, че толкова много време е прекарано в обсъждане, образите се губят в гъст философски облак – с други думи, не е достатъчно супер геройски филм.

С подобен филм е невъзможно да бъдеш 100% обективен, става дума за Батман, за продължение на един от най-добрите комиксови филми, но аз принципно опитвам да съдя такива продукции самостоятелно, а не в сянката на техния предшественик. TDK става все по-добър със всяко следващо гледане, защото първия път потънах в актьорските изяви и историята, която се тресе от материал, и не забелязах много от важните моменти и теми. Това е моето мнение за филма, и макар че не очаквам всички да са съгласни, за мен The Dark Knight е интензивен и трагичен, провокиращ и брутален, но и винаги вълнуващ филм. Дали е най-добрата супер геройска лента, правена някога? Определено е в списъка.

„Той не е герой”

В центъра си The Dark Knight е интригуваща криминална драма – градът срещу мафията, полицията, опитваща се да срине организираната престъпност, която е в окаяно състояние след появата на Батман. Това е една от най-въвличащите сюжетни линии в киното въобще, с множество елементи, поддържащи ритъма – опитите на мафията да просъществува, японския корумпиран счетоводител Лау, който се стреми потока от пари да не спира, планът на Джим Гордън и Харви Дент да спрат този поток, като го проследят с маркирани банкноти, принципите на юрисдикцията, които не позволяват на Дент да залови Лау в Хонг Конг, но Батман не се води от юрисдикция, и след като предава Лау на готъмската полиция, идва ред на легалната процедура, при която Харви вкарва няколко стотин престъпника зад решетките, което пък води до опасността кмета и Гордън да разчитат единствено на него в борбата. Когато филмът приключи, имах чувството, че съм ходил на курс по право и градска политика. Крис и Джонатан Нолан наистина са се постарали да създадат модерен криминален трилър, а не да оставят детайлите на заден план за сметка на екшън сцените. Тези детайли допринасят за хуманността на историята – мисля, че е важно да видим как триактът Гордън-Батман-Дент работи усилено, за да разбие престъпниците, колко много означава за тях, ако планът им проработи, и болката, която изпитват, когато Жокера обръща всичко с главата надолу.

The Dark Knight и Iron Man излязоха през 2008 и поставиха нов стандарт в супер геройския жанр, понеже бяха филми за нещо повече от обичайната формула човек да си сложи як костюм и да спаси света. Черния Рицар възхити много хора именно защото бе свеж, непредсказуем. Три пъти в TDK ни е казано, че Батман не е герой – когато Брус оставя Харви да се разкрие като Батман, след като Жокера вече е убил няколко души. Тогава Алфред казва на  Рейчъл „Това е неговата саможертва. Той не е герой. Той е нещо повече”. След като Рейчъл бива убита и Харви губи половината си лице, Брус намеква, че не е герой, казвайки „Готъм се нуждае от истинския герой, а аз оставих този психопат да го взриви”. И накрая, когато Батман решава да поеме вината за убийствата, извършени от Харви, Гордън обяснява на сина си защо полицията трябва да го погне – „Той не е герой. Той е тих защитник, смирен пазител, черен рицар”. Това е цялата персонална сюжетна линия за Батман, да научи какви са лимитите му, да разбере, че като символ, той трябва да бъде това, от което Готъм има нужда, независимо дали нуждата е от герой или злодей. Прилепа се сблъсква с последиците от своите геройски действия – той е вдъхновил много добро у хората, но и най-лошото, срещу което се е изправял, Жокера, също е бил вдъхновен от него. Ако Батман не съществуваше, всички ужасни неща във филма нямаше да се случат, и което е по-важното, Батман не побеждава на финала. Жокера е пратен в затвора и Дент е спрян, но за да не се изгуби прогреса и надеждата, които прокурора е дал на жителите на Готъм, той трябва да накара всички да си помислят, че е убиец. Така че какво ни казва филмът – героят всъщност не е герой. Дали постъпката на Батман е почтена, или така или иначе той си е виновен, задето се е въвлякъл в ситуация, която не разбира напълно? Виновен ли е, че вдъхновява както добро, така и лошо, макар и индиректно? Сега, не казвам, че The Dark Knight не е супер геройски филм, но е такъв, който реалистично подлага под въпрос идеята за геройството и широките последици от него.

Batman Begins е филм за човек, изправил се пред страховете си, научил се да ги използва, и превърнал се в идеал, за да промени обстановката в града. Продължението е филм за това как обществото е приело този идеал, и колко сложен е истинския живот. Не можеш просто да си сложиш костюм, да нариташ лошите и да вдигнеш тост накрая – всяко действие си има противодействие. The Dark Knight ни пита заслужава ли си. Без Батман Готъм щеше все още да бъде управляван от Кармайн Фалкони, а Харви Дент може би никога не би станал областен прокурор, но както Алфред напомня, Брус довежда престъпната паплач до отчаяние, затова те се обръщат към Жокера, човек, който не разбират и който не следва отредените правила. Без Батман нито едно от тези неща нямаше да се случи – така че дали той е герой? Или само влошава нещата?

Рано във филма Харви Дент изрича известната си реплика „Умираш като герой, или живееш достатъчно дълго, за да се превърнеш в злодей”. Той вярва в Батман, понеже героят се опитва, дори и накрая да се провали, и самият Брус го осъзнава в последните сцени. Въпреки ужасиите, за които е отчасти отговорен, нещата винаги се скапват, преди да се оправят – както Алфред казва „Това е смисъла на Батман. Той може да е прокажения, да направи избора, който никой друг не би направил”. Макар че Дент бива корумпиран от Жокера, Батман научава много от него, като човек, който би направил каквото е нужно, за да свърши работата. Затова Прилепа отразява думите му накрая „Умираш като герой...”, и прави същото за приятеля си, което той прави по-рано за него – прикрива истината в името на голямото добро. Ако се съгласим с Алфред, то тогава Батман не може да бъде обвиняван за лошото, произлизащо от делата му. Именно за такава ескалация говореше Гордън на финала на Begins – ако удариш злото, то ще ти отвърне, по-силно. Всичко, което Батман може да направи, е да бъде какъвто трябва, когато трябва.

„Единственият разумен начин да живеем в този свят е без правила”   

Филмът принадлежи на Жокера, в смисъл, че изявата на Хийт Леджър в толкова проникновена и интензивна, всяка негова сцена кипи от енергия, затова той излиза като най-запомнящата се част от филма, макар че е само един от важните елементи. Този път Жокера няма повече екранно време от Батман, както стана в първия филм на Тим Бъртън, и напълно отсъства в последните 20 минути. Ако искаш да направиш супер геройска творба, която ще остане в главите на хората, нужен ти е злодей, който публиката обича да гледа и обича да мрази, но който в същото време не засенчва героя. Някои критикуват TDK именно в това, но аз не го виждам. Батман има ясна история и цел, майсторски центрирани около действията на Жокера. Самият Жокер е създаден, за да предизвика Батман и да го накара да наруши единственото си правило. Злодеят е колкото образ, толкова и природна сила, неспираема и непредсказуема. Жокера не е някой, на който симпатизираме, поне не изцяло, защото не можем да го разберем. Той казва, че единственият начин да живеем е без правила, вярва, че цивилизацията е една огромна фасада, и всеки живее в лъжа, или лоша шега. Ние отричаме, защото докато имаме сигурността на правилата ни е лесно да се държим, сякаш разбираме човешката природа. В болницата, Жокера казва на Харви „Никой не се паникьосва, когато нещата вървят по план”, и затова той обърква този план, за да покаже на хората какви са всъщност – животни, претендиращи за нещо повече. Но не знаем защо Жокера мисли по този начин, неговото минало остава неразкрито, макар че той дава две версии за това как е получил белезите си (предполагам, че и двете са неверни). И имайки предвид философията за анархия, не можем да сме сигурни в това, което казва. Жокера е постоянен в опитите си да покаже истинското лице на обществото. Парите не го интересуват, затова изгаря своята половина от печалбите, и очевидно се ядосва, когато социалния му експеримент не се развива както е очаквал, и нито един от корабите не бива взривен. Тогава Батман му казва, че не всички са като него, дори и в такава тежка ситуация, на което злодея отвръща „Само докато духът им не бъде пречупен”.

Как тогава Жокера е станал такъв? Не е истински проблем, че не знаем тези факти за него, защото той е толкова ефективен. Голяма част от феновете смятат, че Жокера никога не трябва да има дефинитивен произход, защото това го прави още по-интересен. Не можем да сме сигурни дали е луд или не – да, има нещо сбъркано в човек, който просто се разхожда и трепе всичко живо, но възможно ли е да го върши със съвсем ясно съзнание? Една от сцените, в които Жокера вероятно казва истината е когато Гембъл го нарича луд, а той отговаря „Не съм”. Искаме да вярваме, че дълбоко в себе си хората са добри, и само след някаква трагедия могат да бъдат покварени. Брус Уейн вярва, че престъпниците не са сложни, и можеш просто да ги пребиеш, след като узнаеш какво искат. Ами ако това не е случая с Жокера? Ако абсолютно нищо лошо не го е сполетявало? Възможно е той да се е събудил една сутрин, да е погледнал света около себе си и да си е казал „В това няма смисъл. Навсякъде виждам само хипокрация и увредени идеологии”. Това е може би най-страшната мисъл, че Жокера е напълно нормален, и въпреки това е способен на всички неща, които прави в TDK.

Най-добрите злодеи са огледало на противоположните си герои, а The Dark Knight е перфектен пример за това. В Batman Begins Брус превърна един негатив в позитив, но в този филм идва Жокера, за да му покаже, че съществува само негативното, а позитивното е пошла илюзия. В анимационния филм Batman Under The Red Hood Джейсън Тод се превръща в перверзия на Прилепа (нищо сексуално), докато тук това е Жокера. Той бива вдъхновен от Батман да си сложи костюм и да разнася съобщението си; също като Батман, той се опитва да промени нещата, и макар че философиите им са различни, клоуна сякаш изпитва някакъв респект към героя, защото мисли извън нормите. Проблемът за Жокера е, че Батман превръща Готъм в място, в което царят реда и правилата, а той мрази това. Затова Жокера се опитва да корумпира Батман, да му покаже, че и той може да бъде накаран да престъпи моралните си кодове – на финала, когато се проваля, злодеят казва „Ето какво става, когато неспираема сила срещне неподвижен обект. Обречени сме да правим това завинаги”. Сцената е абсолютно гениална, и показва как тези двамата са пълни противоположности – те буквално се отблъскват. Батман не може да убие Жокера по очевидни причини, а Жокера не може да убие Батман, защото го намира за забавен. Злодеят е изумен от героя, и ако успее да го поквари, да го свали на своето ниво, това би означавало, че е прав. Този аргумент е по-важен за Жокера от всичко останало – той иска Батман да убие някой, дори и този някой да е престъпния клоун.    

„Приличам ли на човек с план?”

Жокера ни казва, че не е стратег и плануващ, но разбира се, е точно такъв. Той сътворява доста завъртян план да отвлече Харви и Рейчъл, за да постави Батман в ситуация, в която трябва да избира между двамата. Но се чудя откъде знае дали точните хора ще бъдат на точните места в точното време. Откъде знае, че Батман ще бъде в полицейското отделение, за да го разпитва? И все пак, изглежда Жокера не изготвя плановете си до самия им край. На няколко места е ясно, че злодея не се страхува да умре, за да докаже възгледите си – когато Дент подхвърля монетата, за да реши дали да го убие или не, Жокера казва „Дойдохме си на думата”. Той иска хаос, считайки го за справедлив – случайни промени да определят съдбата ни. Затова оставя Харви да насочи пистолет към главата му, без да знае какъв ще е изходът, и не съм сигурен, че по това време е планирал капана с корабите. Разбира се ако Харви го беше гръмнал в болницата, това нямаше да има значение, и Жокера пак щеше да излезе прав – „Взех белия рицар на Готъм и го свалих на нашето ниво”. Даже в отварящата сцена с банковия обир Жокера можеше да умре, някой от хората му лесно можеше да го простреля в гръб, и виждаме, че злодея нарочно се поставя в такива ситуации, за да види какво ще предприеме човека срещу него. Но има и известна истина в думите му, когато казва, че не е от тези, които плануват. Жокера не се интересува от контрол, както Батман, Гордън и мафията, които само се опитват да контролират своите малки светове. Той казва, че просто прави неща, като куче, което гони коли, но не знае какво да прави, ако хване някоя. Затова мисля, че плановете си Жокера скалъпва на момента, като множество доказателства за философията си, а не като един огромен грандиозен план. Например, когато Рийз се появява по телевизията и заплашва да разкрие истинската самоличност на Батман, Жокера набързо измисля план да взриви някоя болница, ако адвокатът не бъде убит до час – злодея няма как да е предвиждал такова развитие, понеже до този момент той не е чувал за Рийз. Дали всичко това е съвпадение, или Жокера наистина е по-умен от другите, и вижда възможностите преди всички останали?

„Ще дойде време, когато света няма повече да се нуждае от Батман”

The Dark Knight разчупва и формулата с любовния интерес, като един от малкото филми, в които той не е използван, за да вкара героя в капан. Рейчъл не е фъв филма само защото е любовта на Брус Уейн, но и защото е приятелка на Харви Дент. Жокера намира това за интересно и му харесва, че прави залозите по-големи, но в този любовен триъгълник има доста необичайни неща. Първо, тя е тръпката на героя за втори филм, докато в старите Бат-ленти на Бъртън и Шумахер Брус си имаше ново гадже всеки път. Второ, тя не е тук само за да бъде отвлечена – смъртта й играе важна роля в трагичния аспект на филма, че героите никога не могат да бъдат щастливи. В края на Batman Begins Рейчъл казва на Брус, че когато на света повече не му трябва Батман, те ще бъдат заедно. Тази идея се отразява идеално в образа на Харви Дент, който е готов да оглави борбата с престъпността вместо Прилепа. В комиксите също се среща подобна идея, че Батман знае, че каузата му никога няма да свърши, и може би е откачен колкото враговете си, защото е обсебен от мисълта да постигне нещо, което не може – свят без престъпления. Но Нолан ни предлага ситуация, в която Дент може би създава свят (или поне град), в който Батман няма място. Затова има логика този въпрос да се повдигне, и Брус има пълното право да го зададе на Рейчъл – само че тя не е сигурна дали иска да го чака, защото се влюбва в човека, който превръща Готъм в едно по-светло място, и човекът, който Уейн по-късно нарича „истинския герой на Готъм”. Така че този любовен триъгълник е чудесно скрепен – не става дума за Брус срещу някой случаен тип, и не е добавен за пресилена драма. Допълва темите на филма и прави нещата лични за всички участници, правейки ги да изглеждат като реални хора. Рейчъл избира Харви, за което не я обвинявам – макар че Брус ревнува отношенията между нея и прокурора, той вярва напълно в намеренията на Дент и го вижда като избавлението от маската на Батман. Когато Рейчъл умира Брус все още не знае за избора й, и казва на Алфред „Дент не трябва да разбира”. Рядко виждаме любовен триъгълник, в който двамата опоненти за сърцето на едно момиче изпитват такова уважение един към друг. Алфред решава да не покаже на господаря си писмото от Рейчъл, в което тя разкрива, че ще се омъжи за Харви, по същата причина – за да го предпази от още болка, както Брус предпазва Дент.

„Нещата винаги се влошават, преди да се подобрят”

Популярно оплакване от филма е че поради многото случващи се неща Батман се губи в сюжета. Първоначално и аз мислех същото, за което бяха виновни очакванията ми. Batman Begins беше изследване на човека Брус Уейн и това, което го мотивира, но той си остава единствения протагонист, докато в The Dark Knight са трима. В продължението става дума за събитията, които принуждават Батман да се превърне в черния рицар, символът, който да отговори на всяка нужда на Готъм. Брус има ясно изразена история – рано във филма той казва на Алфред „Батман няма граници”, и прекарва останалата част, научавайки докъде се простират тези граници. Тук той разбира какво може да прави със своя символ и как да бъде едновременно Брус Уейн и Батман, човешко същество с лимити и емоции. Да, Уейн не обяснява чувствата си толкова често, колкото в Begins, но това е защото първо, имаме още протагонисти, върху които сюжета се фокусира, и второ, Жокера не му дава време да изпитва. Една тежка сцена между Брус и Алфред, след смъртта на Рейчъл, когато героя се чувства победен, ни казва всичко, което трябва да знаем, тъй като е паралелна и се разиграва по същия начин, като сцената в Begins, когато Алфред влиза в стаята при малкия Брус след смъртта на родителите му. И в двете сцени икономът влиза в стаята, казва „Ще приготвя малко вечеря”, а Брус го игнорира; Алфред казва „Много добре” и тъкмо да излезе, Брус го спира и му казва „Всичко е по моя вина”. В TDK той пояснява „Исках да вдъхновявам добро, не лудост”, и след този си провал решава да приеме съвета на Алфред – нека Батман бъде прокаженият. Характеризацията на Брус е силна през целия филм и не се губи в събитията, просто те са изключително взаимосвързани. Уейн действа и прави избори на базата на чувствата си относно своите провали, макар че филмът не ни показва много моменти, в които той размишлява над тях.

„Нали знаеш какво казват за хаоса? Той е справедлив”

The Dark Knight е трагедия, затова не можем просто да го наречем триакт от трима протагонисти. Батман и Гордън имат собствени аркове, както и Харви Дент, който към края преминава в антагонист. Той е една от любимите ми филмови интерпретации на комиксов злодей, защото е много по-сложен образ от обичайните такива. Наблюдаваме как се превръща от най-голямата надежда на Готъм в напълно корумпиран – той не прави компромиси с принципите си, а изцяло се отрича от тях. Неговото падение е конструирано изкусно за дължината на филма и формира гръбнака на историята – нищо общо със скалъпения между другото произход на Venom в Spider-Man 3 (и като си помисля, че нарекох този филм по-епичен от The Dark Knight). Да, филмът е почти два часа и половина, но отвличането на семейство Гордън е сетнато преди това, а присъствието на Жокера е осезаемо в последните 30 минути, въпреки че самият той не е там. Днес, 4 години след излизането на филма, смъртта на Харви все още ме разочарова, но сега поне виждам смисъла. Също като Жокера, Дент е преобразен – едната му страна представя доброто, в което е вярвал, а другата изразява злото, което клоуна е извадил наяве. Сега, след като Рейчъл е мъртва и половината му лице е обгорено, Харви преживява криза и решава, че е грешал – каквото и да правиш, не можеш да принудиш света да бъде честен, затова той се обръща към следващото най-добро средство – хаосът. Целият смисъл на Харви Дент е трагедията, падението – да съсипеш един добър човек и да гледаш как останалите протагонисти реагират на това. Възможно ли е той да е оцелял, за да се завърне като главен враг в третия Батман филм? разбира се, но тогава финалът на The Dark Knight щеше да е много по-различен, и аркът на Батман също щеше да завърши другояче. За да научи Брус какъв трябва да бъде Батман и защо Рейчъл не може никога да бъде с него, Харви трябва да умре. Това повдига въпрос, подобен на предишните – виновен ли е Батман, като укрива истината? По много начини, на финала Харви не е наистина себе си – истинският Харви умира, когато Рейчъл умира, а Двуликия се ражда от пепелта – затова не вярвам, че Жокера е изкарал наяве какъв е Дент, той просто е създал чудовище от разрушената му психика.

„Мислиш, че можем да бъдем честни хора в нечестни времена?”   

Интересен е начинът, по който Харви решава да накаже своите партньори от триадата накрая. Батман му казва да насочи оръжието към тези, които са виновни; Дент се съгласява и хвърля монетата си за Прилепа; тя пада на тура, затова той го прострелва. После насочва дулото към главата си, но монетата пада на ези, така че той връща пистолета, насочен към сина на Гордън, защото според него полицаят заслужава да загуби най-важния член на семейството си, както Харви смята, че е загубил своето семейство. Но защо в тази последователност? Дент обвинява Батман, защото е вдъхновил и него, и Жокера, защото героят се бори срещу неизбежното, и това е довело до смъртта на Рейчъл. След това той вини себе си, задето си е позволил да бъде идеалист и, от негова гледна точка, покварен от Батман. И накрая, Харви вини Гордън, че не се е изправил срещу корупцията. Ако Двуликия обаче мислеше логически, би трябвало първо да накаже Гордън, защото той е сгрешил най-много, оставяйки се да работи с нечестни ченгета. Оръжието се насочва към сина му, за да усети и той болката, която Дент усеща без Рейчъл. Комисар Гордън е изключително симпатичен образ и му съчувствам, заради тежките ситуации, в които бива поставен. Той прави наложителни компромиси в работата си, поставя цялата си надежда в Харви Дент, а накрая трябва да погледне детето си в очите и да му каже, че всичко ще е наред, когато човекът, който всички мислели за спасителя на Готъм, е на път да го застреля. Гордън също стига до краен предел – да изсценира смъртта си, за да заблуди и залови Жокера, и това ни показва, че той е най-подходящия човек за тази работа, но и че работата му е невероятно трудна. Посланието е че няма черно и бяло – за да свърши нещо добро, Гордън първо трябва да си изцапа ръцете. На основно ниво, това е грешно, но да не би да е по-добре да седи безучастно?

„Защо си толкова сериозен?”

Това е може би най-дългото ми ревю за филм, но велик проект като The Dark Knight напълно го заслужава. Филмът развива различните си теми и образи по идеален начин, давайки ни причини да ги харесваме или мразим, да ги разбираме и да съпреживяваме трагедията заедно с тях. Не мога да подмина значително подобрените екшън сцени, особено гонитбата в средата на филма, и разбира се, феноменалната актьорска игра на всички, взели участие (не само Леджър, макар че той изпъква). В края на краищата, група талантливи хора са се обединили, за да ни дадат нещо наистина запомнящо се. The Dark Knight показа неща, невиждани дотогава в супер геройския жанр, и накара много хора да се замислят. Защото най-страшното е, че Жокера може би има право...

Оценка – 5/5
-----------------

ПС - Това ще е последната ми статия поне до края на септември, когато свършвам работа. Свободното ми време е толкова малко, и колкото и да ми се иска да пиша по цял ден за подобни неща, в момента ми е непосилно. Мисля, че си личи, като правя по два постинга на месец, но какво да се прави. През октомври ще бъда отново на линия, защото има доста теми за писане (The Dark Knight Rises, а?), а и ще съм напълно свободен.

Ето че се стигна до любимата ми класация - "Коя версия на Жокера харесвате най-много?"
Мухахахаха! (маниакален смях)

Малко се двоумя - Леджър е велик тук (принципно не харесвам другите му роли), но страшно ми допада и версията от Under The Red Hood. Там гласът е на Джон Ди Маджио (един от най-любимите ми англоезични voice actor-и).
Чак на трето място бих поставил вече класическият образ от Batman TAS с гласа на Марк Хамил (Наскоро го чух в един-два cartoon-на и пичът продължава да изгражда вдъхновяващи и уникални гласове.)

Версията от Young Justice - визуално е сладур, но колкото и да обичам Брент Спайнер тук с гласа си изигра едни зъл и леко подпийнал Data (обяснение за не-sci-fi nerd-овете: андроид от Star Trek: The Next Generation...мярка се и в други Star Trek spin off шоута).

Версията от Batman The Brave And The Bold - обратното на горното, визуално е пълна гнъс, но пък гласът е перфектен за Golden Age помпозния и пародиен патос. (honorable mention на глас от The Brave And The Bold - този на Aquaman...пак Джон Ди Маджио!)

Версията на Джак Никълсън. За съжаление на съм фен на този актьор. Май е най-ниско в класацията ми, макар че излъчва голяма доза зла каризма.

Защо Леджър и Ди Маджио са на върха? И двамата успяват да вкарат солидна доза истинска психопатия. Докато Хамил е по-скоро е злодей с реалистичен план и само чувството му за хумор е болно (ама много болно). Нещо като Комикът от Watchmen, но на грешната страна.


"Брус Уейн вярва, че престъпниците не са сложни, и можеш просто да ги пребиеш, след като узнаеш какво искат."
Това е доказателство за твоите разсъждения около влиянието на Рас Ал Гул над по-младият Брус Уейн в Batman Begins. "Престъпникът е просто устроен" е буквален цитат на негова реплика от BB в TDK. Най-вероятно Брус дори не си дава сметка, колко дълбоко вкоренени са ученията на бившия му благодетел.

На първо място бих поставил версиите на Леджър и Arkham игрите. Мисля, че и двата варианта показват много точно защо Жокера е най-великия враг на Прилепа.

YJ версията пък въобще не ми харесва като дизайн, даже и гласа не пасва много-много.

The Brave and The Bold дизайна е чудесен, но само като Golden / Silver Age аналог. Не съм чел много комикси от този период, но мисля, че интерпретацията е забавна и интересна.

Определено Жокера от Batman Tas ми е на второ място, главно заради Mask Of The Phantasm, но и в сериала някои епизоди изразяват кофликта между героя и злодея перфектно (имаше един, в който Жокера казва на Харли Куин, че смъртта на Батман трябва да е шедьовър, не нещо жалко като застрелян в гръб). Марк Хамил е the one!

Честно, дори не се и бях замислил как репликата на Рас от Begins оформя възгледите на Брус. Добро попадение :)

Ми не че съм особено наблюдателен...просто наскоро ги изгледах back-to-beck и случайно ми направи впечатление...иначе ако ги гледаш разделени с няколко години няма начин, да се забележи.
Най-вероятно има и други такива easter eggs в TDK и TDKR...чувал съм подобни неща за албуми на групи от различни години, които ако ги слушаш с playlist, който свързва нехронологично песните в определена последователност, се получавала някаква по-голяма и интересна музикална картина...същото и с песни пуснати наопаки, обложки на албуми, скрити обложки на албуми (апропо важи и за обложки на книги) и пр. и пр.
Нолан сигурно си пада по такива работи.

Миналия месец излезе Batman The Dark Knight Returns Part 1. Аз го изгледах чак вчера и не беше лошо.
Имаше няколко момента, които хич не ми харесаха, но общо взето е приятно за гледане.

Не е с бюджета и визията на неща от сорта на Superman/Batman: Public Enemies, Apocalypse и Justice League: Doom. Заглавието е малко по-скромно. Да кажем от ранга на Batman: Year One.
Не знам колко е близо до комикса на Frank Miller (защото не съм го чел), но определено е съвсем различно от игралния The Dark Knight Returns на Нолан.

------------------------------

Други новини на анимационния DC фронт. Young Justice Invasion и Green Lantern TAS продължиха с гръм и трясък (особено 0209 на YJ). Приятната изненада от GL е, че почнаха нов, доста интригуващ и динамичен арк с Manhunter-ите и Anti-Monitor-а.

На live action телевизионния DC фронт пък се пръкна Arrow.
Образът на Оли не е какъвто го помня - не е блондин, няма козя брадичка и въобще не е симпатичния здравеняк, който постоянно пуска лафове, но зад арогантността му се крие чар и интелект. Тук прилича (както правилно го описаха в IO9) по-скоро на сериен убиец ;))). Пък и уби най-брутално няколко мутри.
Все пак сериалчето засега е любопитно и динамично, а и уж било по една от комикс поредиците за него (пак не съм я чел).

Returns Part 1 е много близо до комикса (първите две части), и наистина напомня на Year One, защото Милър ги е писал все едно са част от една хронология. Разбира се, че ще е различен от филмите на Нолан.

От анимациите нищо не съм гледал поради липса на време, само новите Костенурки Нинджа :) Ще наваксам в най-скоро време

Аз не коментирах дали прилича или не, като история ;), а сравнявах production values-ите на анимацията.
Освен това историята в Year One ми хареса, въпреки че принципно недолюбвам Miller, а TDK не ме кефи толкова. Да знам че TDK комиксът е много по-известен, харесван, critically acclaimed и пр. и пр. Просто Year One ми клони повече към Sin City (не че и него го харесвам безрезервно), а TDK към 300 (което откровено ненавиждам).

"Разбира се, че ще е различен от филмите на Нолан."
Тъй де, кой казва обратното?
-------------------------------------------------------------------------------

За новите TV анимации.
TMNT беше нарочено за поредния убиец на рейтинга на YJ, след Legend Of Korra...за "всеобщо щастие" и успокоение CN взеха едно абсюрдно решение и отложиха целия DC Nation блок за за 2013.
Има разни хипотези, че YJ и GL TAS ще продължат да излизат в ITunes, както това се случи с последните им епизоди (съответно 0210 и 0116), но аз мисля, че това беше по изключение.

Какво ми остана за гледане - Star Wars The Clone Wars 5-ти сезон, който обаче, както обикновено ще прави малки паузи. Dragons: Riders Of Berk, на което не съм фен и го гледам от немай къде. Gravity Falls, което гледам от носталгия по Tween Peaks. Ultimate Spider-Man, което в момента е отврат. И надеждата да пуснат нови серии на Mystery Incorporated и Tron: Uprising.
Е, през ноември ще дойде и новия сезон на MLP: FiM, но за него трябва да съм в моето brony настроение, т.е. да съм още по-разлигавен и вдетинен отколкото обикновено ;))).

Не че няма и други анимации, но не обичам Transformers, а от костенурките става по-добра супа отколкото нинджи ;). (Тези пичове носорогът и глиганът още ли се моткат там? Подозирам, че от 80-те насам не са се мяркали.)

Ultimate анимацията е толкова зле, спрях след 15-ти епизод да я следя. Ще гледам само финала с Гоблина, дано си заслужава, иначе не.

Новите Костенурки много ми харесаха, естествено нищо не е по-добро от TMNT 2003, но тази е много забавна и динамична анимация. Носорога и Глигана още ги няма, но Шрьодер и Кранг присъстват.
-----------
Колкото до Батман, ако си забелязал, Нолан използва основния замисъл на Dark Knight Returns за третия си филм.

"ако си забелязал, Нолан използва основния замисъл на Dark Knight Returns за третия си филм."

Е, има нещо такова в синопсиса...поведението на Бейн прилича на Лидера...но още не съм гледал филма и се пазя от спойлери (вече доста съм се наспойлил).

--------------------------

Tron: Uprising продължи добре с новия се епизод.

Почна и втория сезон на The Looney Tunes Show - едни sitcom-ски и доста откачени версии на класическите анимационни герои на Warner Bros.
Явно няма да остана на сухо ;))).
(Не че си нямам и маса анимета за усвоявавне, Psycho-Pass засега изглежда, като най-якото нещо за годината.)