The Dark Knight Rises

Ревю / Анализ

The Dark Knight Rised… and nothing else matters. Преди да продължа искам да предупредя, че ако не сте гледали филма, тази статия е пълна с важни спойлери относно сюжета и образите. The Dark Knight Rises все още е млад филм, от премиерата му са минали само няколко месеца, и след като го гледах поне 10 пъти, време е за последен анализ на Ноланския Батман. Това ще бъде дълго начинание, но се надявам останете с мен докрая.

Преди време, когато постнах последния трейлър на TDKR, зададох въпроса дали това ще е най-великия Батман филм, който някога ще гледаме? За съжаление отговорът е „Не”, този приз остава при The Dark Knight – което не означава, че Rises е лош филм. Дори напротив, също като предшествениците си DKR става все по-добър при всяко следващо гледане, но за разлика от тях, проблемите му излизат далеч по-забележими. The Dark Knight Rises е наративна, тематична и стилистична амалгама между Begins и Dark Knight, което е основната му силна страна. Кристофър Нолан се е постарал всичко в трилогията му да получи подобаващ (или поне някакъв) край, и дори да загатне към потенциално бъдеще на франчайза, което знаем, че няма да се случи, защото режисьорът категорично заяви, че това ще е последния му филм с Прилепа. Хора, вещи в материала ще разпознаят, че сюжета на филма заема главно от комиксовите истории The Dark Knight Returns, No Man’s Land и Knightfall, а финалът според мен е намигване към Batman RIP. Нолан нееднократно доказа, че добре е разучил първообразите на своите герои, и се е погрижил всеки да има точно определена роля в неговата филмова вселена.

Трябва да се отбележи обаче, че Rises е най-комиксовия и най-малко реалистичния от Нолановите Бат-ленти.  На много места човек трябва просто да си затвори очите и да приеме показаното му, като например сцената, в която Джон Блейк разкрива на Брус как е разбрал тайната му самоличност, или фактът, че тялото на Брус преминава през всички тежки изпитания във филма без дори и една счупена кост, но травма на коляното го изважда от играта за 8 години (естествено, реалната причина е друга), а цялата история с енергийния реактор-бомба е нещо, което се случва само в комиксите. Екшън сцените обаче са фантастични, дадени са ни две брутални схватки между Батман и Бейн, мащабна война между полицията и армията на злодея, и край, който поражда толкова много и различни емоции у зрителя, че човек остава без дъх на финалните надписи.  Като се замисля, нито една друга супер геройска трилогия не е имала толкова силна последна част (TMNT 3, Spider-Man 3, X-Men 3, Blade 3 и тн.), така че за момента Бат-сагата на Кристофър Нолан е цар в тази категория – поредица от филми, които са сюжетно свързани, и върху които са работили същите режисьор, оператоти и сценаристи от началото до края, и проследяващи пътя на човек, решен да промени нещата и да се превърне в легенда.

Комиксовата Структура

Любопитно е как след като в продължение на два филма Кристофър Нолан кажи-речи циментира своя Батман в кажи-речи реалистичен контекст, за третия той се потапя напълно в комиксовите корени на героя. Целият сюжет е конструиран като писателската работа на хора като Скот Снайдър или Марк Уейд  – акт #1 (броеве #1-4) представя всеки образ и ролята му в новото статукво, и ги развива чрез серии от епизодични, но в последствие свързани инциденти (Гордън бива ранен в канализацията, Брус разследва Селина Кайл), докато не настъпва повратната точка (Бейн пречупва Прилепа); в акт #2 (броеве #5-7) злодея отприщва плана си, докато героя се подготвя да отвърне на удара, което води до акт #3 (броеве #8-12), грандиозна кулминация, развиваща се на няколко фази (освобождаването на ченгетата, победата над Бейн, гонитбата за бомбата). Това сериализирано темпо е истински освежаващо, тъй като е различно от предишните работи на Нолан, но приляга добре на тази история. Разбира се The Dark Knight също има три акта, но там темпото е по-скоро неспирно, което е разбираемо предвид хаотичната натура на злодея.

Но Бейн е много различен от Жокера. Той не тероризира Готъм за удоволствие, или за да докаже идеология – той има ясен план, а структурата на филма рефлектира това. Планът е постепенен, сегментиран – има стъпки, полага основи и расте с напредване на действието. По свой начин организираният хаос, създаден от Бейн е също толкова страшен, колкото анархията на Жокера.

За изграждане на сюжета Нолан се е спрял главно върху легендарния дебют на Бейн в комиксовата сага Knightfall, публикувана от април 1993 до август 1994, обхващаща всички броеве на Batman, Detective Comics, Shadow Of The Bat и Robin през този период. И в комикса, и във филма конфликта между Прилепа и Бейн се развива по почти еднакъв начин, кулминирайки в известния панел, в който злодея буквално счупва героя на две, и го оставя с парализиран гръб. И в двете версии Бейн не иска да убие Батман, а да го измъчва, като го остави да гледа как Готъм потъва в мрак под влиянието му. Както в Knightquest, Брус използва времето далеч от града, за да се излекува и изучи врага си. Също като в Knightquest Алфред напуска Брус заради унищожителното му поведение. Връзката на Бейн с Лигата на Сенките идва от историята Batman Legacy, в която Рас Ал Гул го избира за новия водач на Лигата и мъж на дъщеря си Талиа, но го отсъжда като недостоен, след като Батман побеждава Бейн. Намерението на Бейн да продължи мисията на Рас и да унищожи Готъм с енергиен реактор фигурира в единичния комикс Batman: Bane, издаден през 1997 като капак на цялата вражда между него и Черния Рицар.

Образи като Рас Ал Гул, Бейн и дори Селина Кайл не се вписват изцяло в реалистичните граници, които Нолан си наложи с Batman Begins. Затова през по-голямата си част The Dark Knight Rises разбива този контекст на пух и прах. По този начин режисьорът може да развие историята си и темите си до епични и в същото време проникновени размери.

Последното Пътешествие на Брус Уейн

“Там няма нищо за мен”

След пролога, в който Бейн и хората му разкачват частен самолет, Rises ни запознава с новата ситуация на Брус Уейн. Макар че според мен тук е направен слаб избор относно как филма да започне, защото Блейк казва, че последната поява на Батман е била в нощта, в която Харви Дент умира. Така че какво се е случило през следващите 8 години, за да стигнем до сегашното положение? Брус Уейн е оставил маската и наметалото зад себе си, оставил е компанията си на произвола на съдбата, и ежедневието му минава в ходене по скучни мероприятия, залъгвайки се, че върши нещо значимо.

Алфред му казва „Вие така и не намерихте живот за себе си” – ясно е, че Брус е искал нормален живот с Рейчъл, но след като тя бива убита, Уейн, все още смятайки, че тя е щяла да го чака, отказва да продължи напред. Тук е засегнат първият конфликт в Rises, когато Алфред най-накрая признава на господаря си за писмото, в което Рейчъл съобщава, че ще се омъжи за Харви Дент. Това на практика разбива представите на героя за този човек, който го е отгледал, бил е с него в най-трудните моменти, а сега стои като предател, скрил толкова важна информация, без дори и да загатне за нея. Разбира се Алфред прави това с най-добри намерения – да спести на Брус болката, че Рейчъл не иска да е с него – но конфронтацията им в третия филм предлага въпроса Кой е грешен в случая? Брус не намира живот за себе си, но ако знаеше за писмото може би щеше да намери, да продължи мисията си. Или той не осъзнава каква услуга му е направил Алфред, защото да не отвърнат на чувствата ти е една от най-гадните неща на този свят. Така че кой е прав и кой крив? Тук вероятно няма отговор, защото след като си казват „Сбогом”, Алфред изчезва до самия край на филма, а Брус няма много време за размисли и интроспекция, затова всеки решава за себе си.

Криминалната активност в Готъм обаче започва да дърпа Уейн към неговото Прилепско Аз. Този път не става дума за мафията, а за корпоративни машинации, дело на Джон Дагет, който иска да превземе Wayne Enterprises. Това е интересна промяна в тона, тъй като предишните филми бяха чиста криминална драма, а Dark Knight Rises клони повече към военна такава. В ранна сцена между Брус и Гордън, която е отражение на първата им среща в Batman Begins, той казва „Ами ако Батман не съществува повече?”, на което комисарят отговаря „Той трябва да съществува”. Много смело изказване, което отлично обобщава ролята на Батман в света на Нолан, и как появата му е променила всичко. Като символ и защитник, Батман вече принадлежи на града – а града не се интересува как върви личния ти живот или какво е здравословното ти състояние – щом си нужен, трябва да се отзовеш. В същността си Rises е историята за това как Брус Уейн намира отново своята цел, вдъхновение и кураж, но най-добрите сцени са когато той се дегизира като Черния Рицар, защото тогава той е способен да направи промяната, на която се е посветил. Отново доказателство, че най-важните си дела Брус върши като Батман, или иначе казано, когато е освободен от правилата и границите на обществото. В началото на филма Бейн казва „На никой не му пукаше за мен, докато не сложих маска” и изглежда сценаристите са го изградили като злодейски аналог на Брус Уейн. Харесва ми колко контрастни са двете схватки между героя и злодея – първата се състои в затворено помещение, при почти пълен мрак и само с няколко наблюдатели, докато финалната им борба е на открито, посред бял ден, сред многобройна воюваща тълпа. Мисля, че тези детайли отразяват отделните състояния на Брус. Към момента на първия бой той е загубил всичко – любовта си, Алфред, парите си, компанията си (макар че технически не я губи, предава управлението на друг), а сега е на път да изгуби и тялото си, след като Бейн го пречупва – така че в този момент Брус е на много тъмно, безнадеждно място вътре в себе си. И оттук нататък тъмнината само продължава да го обгръща.

„Не съм уплашен, ядосан съм”

В Дупката, затворът, в който Бейн захвърля Брус, той може да разчита само на себе си – не на Батман, не на Алфред, Гордън или Лушас. Той е изцяло сам, единствения му фокус е наранения му дух, символизиран от счупено тяло. Брус трябва да заякне, да се излекува, и да намери по-дълбоко разбиране за душата си, ако иска да се надигне от мрака и да се завърне триумфално. И той се надига, завръщайки се по-силен, по-здрав и най-важното, по-завършен от всякога, може би за пръв път след смъртта на родителите му. Именно в Дупката Брус синтезира всички аспекти на характера си в една обединена самоличност. Борбата му е изразена чрез смъртоносното катерене, но то е просто метафора за по-дълбоките проблеми, въртящи се в главата му.

Да се спрем на трите емоции, които Брус Уейн изпитва в различните си опити да изкатери стената. Първата е отчаяние, което идва от гледането как Готъм се разпада под волята на Бейн. И докато то може да е удобно моментно вдъхновение, отчаянието не може да даде на Брус продължителния катарзис, който му е нужен, за да превъзмогне емоционалните си терзания. Затова той не успява и разкарва отчаянието, като счупва телевизора, приближавайки се една стъпка по-близо до вътрешния мир.

Следващата емоция е гняв. Брус насочва своята ярост – към Бейн, към себе си, към ситуацията – в мисията си, но и тя не е достатъчно силна. Гневът ни дърпа назад, замъглява мислите ни, кара ни да вършим глупости. Той почти съсипва Брус в Batman Begins, когато младия милионер е на една крачка да убие Джо Чил. Тогава той трябваше да разкара гнева, за да стане п-добър, и сега отново трябва да стори същото. Гневът няма да му позволи да се издигне.

Не, емоцията, която изкарва Уейн от Дупката е страх, първата тема в трилогията на Нолан. В Begins видяхме как Брус използва страхът като мотивираща сила, и така създава Батман. Но в последвалите събития, той изгубва контрол над най-големия си страх, който след това поема контрол над него. Какъв е този страх? Това е един от големите въпроси на трилогията, и всеки фен може да отговори съвсем различно. Аз вярвам, че истинският страх на Брус е идеята да се провали, да не може да помогне на тези, които имат нужда. Този страх се ражда в момента на убийството на родителите му – ситуация, в която той е безсилен. Проследявайки пътя на Брус през трите филма, ясно е, че той е задвижван от подсъзнателно желание да се отърве от човешката неспособност, да стане изключителен, за да не го застигнат отново подобни трагически провали. Прилепите и тъмнината са неговите символи – Брус се страхува от емоциите на безсилие, които те олицетворяват.

Батман е роден от нуждата този страх да се превърне в сила, да докаже на себе си и на жителите на Готъм, че безмощието е нещо, пред което не трябва да се предаваш, а да се издигнеш над него. За известно време Брус прави точно това. Но събитията в The Dark Knight са обратна точка, където Батман не успява да предпази невинни животи от делата на Жокера – загиват Харви Дент, белия рицар на града, и Рейчъл Доус, най-важния човек в живота му, редом с Алфред.

Това са преживяванията, които тегнат на сърцето на Брус през осемте години, водещи до Dark Knight Rises. Ден след ден, живеейки със своята вина, Брус губи вяра в себе си, и в Батман. Страхът му се завръща, но не като мотиватор, а като парализатор – невъзможност да съзре светлината. Само когато Брус осъзнава това – ролята, която страхът има в живота му – само тогава той успява да се изкатери и да излезе от Дупката. Един смирен Брус Уейн, избил илюзиите си, и приел отново страха в сърцето си. Така душата му заздравява, и той е способен да построи повторно идентичността си, първо като Батман, после като символ на Готъм. Всяка самоличност трябва да бъде синтезирана, да стане част от здрав колектив, за да може героя да се надигне над тъмнината. Той се връща в Готъм като завършена личност, рехабилитира имиджа си, спасява града и вдъхновява хората да излязат от своята апатия.


Последно искам да се спра на финала, в който Батман привидно умира, но в последствие се оказва, че Брус е изсценирал кончината си. Тъй като Бат-филмите на Нолан изучават как символите са по-големи от индивидуалните хора, единствения възможен край на Rises, който предвиждах е такъв, в който Брус Уейн умира. Режисьорът твърдо заявяваше, че това ще е краят на историята, и ако тезата на сериите е, че символите продължават, дори без хората зад тях, то последната глава в историята трябва да даде доказателство за това. Какво по-достоверно доказателство от смъртта на Брус?

Тогава не осъзнавах тематичните намерения на Нолан и също като Брус, виждах само един край на неговото пътешествие. Все пак, смъртта има роля във финалната игра, и макар че героя само я изфабрикува, ефекта е същия. Жителите на Готъм виждат Батман да умира за тях, а тези, които знаят самоличността на Черния Рицар, тъжат за Брус Уейн. Действията на Батман не са забравени, и той наистина се превръща в символ на надежда, обединеност и прогрес – мечтата на Брус. Издигната е статуя в негова чест, а Бат-сигнала е върнат на полицията.

Брус може без проблеми да продължи да бъде Батман, така че защо залъгва всички? Тук също могат да бъдат дадени различни отговори, но отново, той има нужда да се излекува. Имайки предвид през какво преминава в трите филма, Брус вероятно осъзнава, че ако се върне в ролята на Батман, всички ще се повтори. Казано с прости думи, да бъде Батман му коства прекалено много, затова той намира изход. И не е като да не е подсигурил бъдещето на Прилепа, в ръцете на младото ченге Джон Блейк (за него по-късно). И Брус, и Батман умират като герои, наследството им е в сигурни ръце, а символът ще продължи да върши добро. Брус е свободен да изпълни обещанието си – да остави маската и наметалото и да продължи живота си.

Това е обещание, което той трябва да спази, заради Рейчъл, и заради Алфред. Като продължи живота си, и то със Селина Кайл, друга душа, търсеща ново начало, Брус поддържа и своеобразно завършва развитието на образа си през трите филма. Да, вярно, комиксовия Батман никога не би направил подобно нещо, но във филмовия свят, ако Брус не беше оставил Прилепа зад гърба си, трилогията нямаше да бъде цялостна. След дълго, тежко пътешествие Брус Уейн най-накрая е завършен. Няма по-добро място от това за финал.

Роден в Мрака - Бейн

“Аз съм отплатата на Готъм”

Преминавайки към злодеите в лентата, трябва да се отбележи, че смъртта на Хийт Леджър без съмнение е объркала първоначалните планове на Нолан, и филмът вероятно щеше да бъде много различен от сегашния вариант, ако Леджър все още беше жив. Редицата злодеи, които могат да сработят в продължението не е много дълга – повечето фенове се надяваха за Riddler, може би Black Mask, Hush, но малко хора очакваха този, на който Нолан се спира, в това число и аз. Но премисляйки нещата, той е най-адекватния избор. В The Dark Knight Жокера се надигна от нищото и взриви съдебната система, унижи криминалните синдикати и тероризира жителите на Готъм – но взе най-голямата си жертва в покварянето на Харви Дент. Нолан и Дейвид Гойър са били в затруднено положение, да намерят злодей, достоен да износи финалната глава на историята и да стои редом до Жокера и Рас Ал Гул. Някой, който е интелигентен, физически силен и страшен – Бейн е единственият възможен избор.

В предишния филм Жокера води предимно психологическа война с Батман – той иска да му докаже, че дълбоко в себе си, всички са като него, че хората са по природа лоши. Бейн е чиста физическа сила – не може да бъде победен, не се страхува от нищо и е трениран по същата програма, по която Брус е тренирал в Лигата на Сенките, затова бързо се установява като опасен враг. Самото му присъствие е плашещо. Има сцени в Rises, в които Бейн просто полага ръката си върху някой, гледайки го с пронизващите си очи, и ефекта е смразяващ.

След това имаме гласът му. Да чуеш такъв глас – изразителен, почти приветлив – да излиза от такъв чудовищен имидж е най-малкото стряскащо. Том Харди е абсолютно поразителен в ролята и както Леджър, се губи в образа. На Харди дори му е било по-трудно, защото той е трябвало да използва най-вече погледа и гласа си, за да създаде запомнящ се образ, и го постига като майстор – грубия външен вид и изисканата реч на Бейн предлагат драматичен контраст, и злодея е интересен във всяка своя сцена, поне за мен.

Разбира се, има една сцена, която ще се помни над всички други във филма. Батман е подведен от Жената Котка в каналите, където се състои първата му битка с Бейн. Повечето противници бива се страхували да влязат в дуел едно на едно с Прилепа, но Бейн спокойно навлиза в боя, докато хората му наблюдават отстрани. Тази битка е много трудна за гледане – страхотна е – но Батман бива съсипан. Ударите му изобщо не влияят на Бейн, играчките му не могат да помогнат, бронята му сякаш се огъва от ударите. Бейн потрошава героя, нещо, което никой предишен злодей не успя да направи.

Присъствието на Бейн доминира през целия филм, но той също така има сложен план за изпълнение. От кражбата на фондовата борса до капана за  готъмската полиция, Бейн успява да организира всичко около себе си и да излезе като господар на града. Нахъсващата му реч пред затвора Блекгейт, когато той разкрива лъжата на комисар Гордън, е любимия ми злодейски момент във филма, защото Бейн поема контрол, толкова уверен и безстрашен, и все пак излъчва някаква странна харизма. Сякаш почти му повярвах, че върши нещо добро. Точно това качество на водач разделя филмовия Бейн от комиксовия, където въпреки че има група подчинени, те не изглеждат 100% лоялни към него. Тук обаче хората са готови да умрат за каузата му.

Бейн поддържа заплашителна аура, подхранвана от времето му в затвора и изгонването му от Лигата на Сенките. Тези събитията са отражение на дните, които Брус прекарва в затвор и в Лигата, но в битката им Бейн се определя като роден в мрака. Брус бива роден в привилегии и охолства, докато злодея започва живота си в „дълбините на Ада”, и е видял светлина чак години по-късно, когато се надигнал от сенките. Връзката му с Лигата на Сенките (и по-специално с един определен член) мотивира атаката му над Готъм, а заблудата около смъртта на Харви само го бута напред. След като научава, че Дент е считан за герой заради една лъжа и това е помогнало да бъдат затворени повечето криминални фигури (с нововъведения Дент Акт, който можете да прочетете тук), Бейн чувства за справедливо да ги освободи и да ги приеме в своята армия. Готъм е отишъл твърде далеч в корупцията и измамите си, дотам, че само една лъжа държи обществото да не избухне. Задачата на Бейн е да поправи това.

Всички качества на злодея са добре определени, но ефектът му над Батман е може би най-важен. След като бива пребит, Батс е отнесен в затвора, в който Бейн е отрасъл. Парализиран и готов да умре, Брус моли за смъртта си, но е оставен да се измъчва – което ще доведе до нуждата му да преоткрие вътрешния си огън. Брус изглежда вдъхновен от легендата за Бейн, единственият затворник, излязъл от Дупката, и се заема да стане по-силен в дух и тяло от преди. Когато се завръща в Готъм, виждаме символа на прилепа да гори на моста, и тогава Бейн най-накрая изглежда притеснен. Защото, както ще научим по-късно, Батман е постигнал онова, което Бейн не могъл – избягал е от Дупката, от Ада на Земята.

Така че успява ли Бейн да заеме място до Жокера и Рас? Да, напълно. Клоуна си остава най-легендарния враг на Батман, но това е разбираемо – навсякъде, независимо дали е в комиксите, игрите или анимациите, войната между Прилепа и Жокера е най-интересна, и никой друг опонент не може да постигне същото. С това казано, обожавам какво са направили Нолан и Харди с Бейн и всяка негова сцена е плюс за филма. Той е страшна фигура с висока интелигентност, и все пак е човешко същество, което го прави още по-страшен. Издигането му до върха на Готъм, надхитрянето на всички от Батман до цялата полиция (без един) е още едно вълнуващо пътешествие в The Dark Knight Rises, заради което дълго време ще помним злодея, който „счупи” Прилепа.

Защо Обратът на Финала Не Разрушава Образа на Бейн

 
The Dark Knight Rises излезе преди 3 месеца и оттогава се превърна в център на множество дискусии сред киномани и Батман фенове. The Dark Knight е универсално смятан за страхотен филм, но Rises раздели мненията. Филмът има проблеми, ще стигна и до тях, но една от най-големите критики е относно обратът с Миранда Тейт в последните 20 минути. Тогава е разктиро, че Миранда всъщност е Талиа Ал Гул, дъщеря на Рас, и че тя е избягала от затвора като малка, не Бейн. Бейн е бил неин защитник, спасен по-късно от Рас и трениран в Лигата на Сенките, само за да бъде изхвърлен. Според много хора това разкритие напълно унищожава злодейската натура на Бейн, който до този момент се явява като единствен мозък зад цялата операция. Някои дори се оплакват, че това го принизява до обикновен слуга, използван от Талиа.

Наистина не разбирам откъде идват тези разбирания и как разкритието отслабва работата, свършена от Бейн в предишните два часа. Той е този, който заграби самолет на ЦРУ, манипулира Дагет и компанията му, атакува фондовата борса на Готъм, довежда Уейн до фалит, оркестрира и манипулира обществената революция и държи града като заложник в продължение на месеци. Доколкото знаем, Талиа няма директен принос към тези неща. Сигурен съм, че планът е бил формулиран от нея и Бейн, но само той го пуска в действие и движи, докато тя играе ролята на Миранда Тейт. Иначе казано, двамата работят заедно, като партньори. Само защото той е номер 2, а тя номер 1 не означава, че е слуга. Без някой интелигентен и силен като Бейн планът нямаше да се развие по начина, представен във филма.

Има сцени, които доказват това. Докато Бейн и Батман се бият първия път, злодея казва „Аз съм Лигата на Сенките”, което индикира, че той се мисли за истинския лидер. Човек, който действа, мотивиран само от любов не би се изказвал така. Финалната сцена на Бейн е друго доказателство – Талиа му казва да не убива Прилепа, но след като напуска залата, Бейн заявява „И двамата знаем, че трябва да те убия сега”. Ако съществуваше само, за да се подчинява на Талиа, той не би й противоречил. Не, Бейн има по-широка мотивация от любовта си към тази жена. Независимо кой от двамата води Лигата на Сенките, той е физическия архитект на унищожението, надвиснало над Готъм.

Следва: новите лица, проблемите и финал...

 

 

 

Честно казано бях малко разочарован от този филм.
Може би очакванията ми бяха прекалено високи.
Може би исках повече детективска работа, noir атмосфера и криминална драма (най-любимите ми неща в Батман).
Може би не съм фен и точно на тази интерпретация на Талия, Жената котка и Робин.

Кинематографично филмът беше страхотен - декори, снимки, специални ефекти, каскади, монтаж (знам, че има хора които не го харесват...не съм от тях), звук и музика. Тези елементи се преплитат в едно гигантско потапящо съзнанието шоу.

Обаче първото нещо, което ми бръкна в здравето беше гласът на Бейн. Въобще не го харесах.
Четох и някакви истории, че всички негови реплики са били дублирани и миксирани наново, след масовите критики последвали демо прожекциите. Не знам как е звучал оригинално, но не харесах и версия 2.
Най-добрият Бейн за мен беше в Young Justice с гласът на Дани Трехо...е, не държа на мексиканския акцент, Дейвид Гойър можеше спокойно да докара подобно изпълнение на закоравял бандит и главорез с британски акцент, но явно Нолан е търсил нещо съвсем друго.

Не харесах тази версия на Талиа, както и цялата история със затвора (и нейните приключения, и бейнските, и батманските).
Колко да финалния туист - използването му беше много подходящо и не омаловажава ролята на Бейн...но пък демонстрира някакъв адски непрактичен начин да бъде превзет град, да бъдат изтезавани жителите му и накраят да бъде унищожен.
Devil Ex Machina-та с която Бейн попадна на неизползваната реч на Гордън също фалшивееше. Щеше да е по-убедително сам да стигне до тази информация.


Catwoman на токчета? ;)) Не очаквах това в ноланската поредица.
Както ти отбеляза този филм е по-комиксообразен от предишните.

В останалата част от историята имаше интересни идеи (както ти казваш - взети от различни комикс източници), но някак не ми изглеждаха добре навързани в едно цяло.

Накратко - must see филм, но някак разнопосочен и пълен с несъвместими идеи.

И за мен Талиа се оказва най-големия проблем, ще обясня защо в идващата статия.

Колкото до кинематографията, IMAX си казва думата - това е бъдещето на Холивуд.

Аз си мисля, че и без IMAX, но със същите сценографи, реквизитори, костюмиери, оператори, специалисти по каскадите, мастойри на специалните ефекти и пр. и пр. щеше да се получи същото зрелище ;)))
(Т.е. аз го гледах на дигитална прожекция, дето се води по-некачествена от такава с 35 mm лента...и пак си ми хареса...)

Остава да видим (в Хобитът) какъв ще е резултатът от прожекция с 48 къдъра в секунда.
Разни журналисти се оплакват, което им е било странно...виждали се повече детайли и така филмът ставал по-бутафорен...хъммм...

Вероятно е така но изображенията в IMAX изглеждаха толкова богати, живи, ако в това намираш логика :) Larger than life дет се вика

Струва ми се, че всички ще наблегнат над новата технология в Хобитът и ако не действа идеално, ще го оплюят без значение дали е добър или не

Да но пък съм гледал документални IMAX снимани в мътна морска вода - всяко зрънце планктон и друга мръсотия го чувстваш в очите си ;))). Ефектът не е много приятен.

Т.е. за да се кефиш на тези (да кажем) два пъти по добри кадри, създателите на филма трябва да са вложили два пъти по-големи усилия в подготовката.
Освен това ако не се лъжа TDKR, подобно на TDK не е сниман изцяло в IMAX, а само по-грандиозните екшън сцени.

IMAX-ът съществува вече доста време (и нововъведенията му не са само в по-широката лента и 3D-то), но кино творците го намират за прекалено скъп, неудобно масивен и тежък за ползване.
Тенденцията е в по-леки и евтини HD камери. Да не говорим, че с тях веднага може да прегледаш заснетия материал и дори да почнеш предварителен монтаж.
Мисля все пак, че бъдещето не е в IMAX-а...по логиката на downgrade-а с цел по-голяма практичност:
винил -> CD
betamax -> VHS
IMAX 3D прожекции -> дигитални 3D прожекции и т.н.

Иначе няма спор, че IMAX-ът е голяма работа

Това, че някои кинотворци не искат да вложат "два пъти по-големи усилия" си е техен проблем. Ама то не всеки филм го заслужава.

За Rises знам, че голяма част е в IMAX, не само екшъна (например сцената с Бейн на стадиона е IMAX)

Е, звучи си като сцена за IMAX ;))), но е факт, че не са заснели целия филм в този формат...а пък говорим за продукция с рядко щедър бюджет...

Доколкото знам за The Avengers са ползвани комбинация от камери 35 mm лента и дигитални...може би заради кратките срокове...

Основният проблем според мен е, не с какво искат да работят режисьорите/продуцентите, а колко средства са им осигурили инвеститорите, в какво са казали да се вложат и какви са сроковете. Примерно обявената дата за Star Wars 7 е безумно скоро за проект от такъв мащаб. Според ме или ще получим някакъв тромав мастодонт с несвързан сюжет, или нещо семпло и евтино.
Т.е. изразът "няма начин да е по-лошо от prequel-ите" се разбива във "винаги може по-лошо" ;))).

Вярно е, сроковете и парите са голям фактор за крайния продукт. Не искам да съм на мястото на човека, който ще режисира Star Wars 7 в рамките на две години, защото 1) през 2015 конкуренцията ще е брутална и 2) няма шанс филма да бъде възприет на същото ниво, като оригиналните три. А и без Вейдър, централния образ, символа на сагата, възможността да ни дадат друг такъв антагонист е слаба.

Могат да използват адмирал Траун...той е голяма работа (точно защото е силен антагонист, но не е злодей)...въпреки, че потвърдиха как новите филми няма да са по книгите на Тимъти Зан...имат си го в разширената вселена и могат да го "извикат" на помощ в история, която се развива преди тези книги...