The Dark Knight Rises

Ревю / Анализ
  Следват СПОЙЛЕРИ!

Новите Персонажи

Селина Кайл / Жената Котка

Котката е интригуващ образ – жена, попаднала в една игра за мъже, задвижвани от завист и хаос, която винаги се стреми да бъде една крачка по-напред от другите. Връзката й с Батман е особено интересна, защото никога не можем да бъдем напълно сигурни дали тя е от добрите или от лошите. Трябва ли Прилепа да й вярва? Това е образът, взет директно от комиксите и преформатиран, за да се впише в света на Нолан. Материалите за Жената Котка – снимки на костюма, маската, избора на Ан Хатауей за ролята, бяха посрещнати крайно негативно от голяма част фенове, и само фотосът, на който тя се намира на Бат-пода бе достатъчен, че да отпишат филма. Но мисля, че финалния резултат е достатъчно солиден и успя да разубеди всички – сега чета и чувам само похвали по адрес на Хатауей, разбира се, напълно заслужени.

Селина Кайл има бедно минало и животът й никога не е бил лесен. За да избяга от бремето на бедността тя се обръща към криминални активности, изграждайки си име като способен крадец. Не се съмняваме в нейните качества, Селина е секси и опасна и преди всичко умна. В течение на филма тя дава съвети относно изкуството на кражбата, сякаш са нещо, което всеки знае – „Не кради от някой, от който не можеш да избягаш”. Тя също е и умел боец, със или без помощта на Батман, а тези токчета изглеждат много болезнени.

Отношенията между Батман и Жената Котка са интересни в който и да е медиум, но в Dark Knight Rises те са централни. Първо виждаме Брус Уейн да броди из горните етажи на имението си. Той е развалена и отпусната фигура, човек, който се е отказал. Когато Селина го среща, разбираме, че той не е чак толкова изпаднал – флиртува с нея, но когато разкрива кражбата й, тя просто изритва бастуна му и скача през прозореца. Начинът, по който Брус гледа това изпълнение е показателен – може би там има нещо, което да събуди Батман от дългия сън.

Флиртът между двамата е само половината история. Другата половина се развива на улиците на Готъм, където съдбата й се свързва с тази на Прилепа. Те не водят една и съща война, но влизат в общи битки. Като зрители ние знаем, че Батман й се доверява прекален много, макар че донякъде го разбирам, тъй като Селина не е като другите жени в живота му. Тя може и да има добро сърце, но водещата й мотивация е оцеляване, дори това да означава да предаде героя в ръцете на злодея. Все пак, това води до пречупването на Батман.

Най-забележителната черта в Селина е способността й да влиза и да се адаптира към всякакви ситуации и обрати. Тя може да играе невинна, може да играе прелъстителна, може да рита задници. Само на няколко момента зрителя може да види твърдата й обвивка да се пробива и под нея да се показва истинска емоция. Провалената перспектива за ново начало, когато Дагет й казва, че програмата „Чисто досие” е мит, и когато Бейн разкрива, че Брус Уейн всъщност е Батман, са две от най-добрите й сцени. Котката не казва нищо относно тези развития, но личи, че си мисли „По дяволите, пак се прецаках”. Като всеки човек, Селина прави грешки поради егоизъм или фалшиви обещания, и затова мога да й симпатизирам. Да, животът е тежък и всички се опитват да те прекарат, но ако се предадеш на реалността, значи си загубил. Жената Котка не се предава.

Селина Кайл е олицетворяване на фаталната жена – Батман вижда, че тя се пързаля между доброто и лошото, бива предаден от нея в ръцете на Бейн, но продължава да се връща при нея. Когато Прилепа й казва „Ти си повече от това”, нейния конфликт в историята добива форма – Селина трябва да докаже на себе си (и на Готъм, в известна степен) дали това е вярно.

Джон "Робин" Блейк

Ясно е, че Робин в оригиналният му замисъл няма как да сработи в Нолановия Готъм – 12 годишно момче в червено-зелен костюм, което обикаля покривите заедно с Прилепа нощем. Класическото динамично дуо е следвано от хомо-еротични обвинения, а адаптацията му в двата филма на Шумахер, по-специално Batman & Robin, не промениха изобщо тези схващания. Робин е образ, чието място е в комиксите и анимациите. В The Dark Knight Rises ни обещаха, че легендата ще свърши, но нещо по-хубаво се случва – на финала ни е загаднато, че тя ще продължи да живее.

Една от причините Нолановите адаптации да са толкова ефективни е, че независимо какви детайли променя, режисьорът не се бърка в мотивациите на образите. Блейк не е точно копие на Дик Грейсън (първия Робин), Джейсън Тод (втория) или Тим Дрейк (третия), но заема елементи от тях. Той е млад, непокорен, израстнал без родители, но в крайна сметка честен и добър човек. Не притежава присъствието на Батман, но е също толкова готов да се бори с престъпността. Неговият арк в DKR е трансформацията му в следващия маскиран защитник на Готъм, оформена от разпадащата му се вяра в полицейската система. Комисар Гордън дава отзвук на тази идея, когато казва „Законите не са оръжия, а окови”.

Първият път, когато полицай Блейк прави впечатление е когато той се среща с Брус Уейн в имението му, и открито му заявяве, че знае, че милионера е Батман. Джон не е там да разследва или разпитва, той иска Черния Рицар да се завърне. Тук научаваме, че полицая е израстнал сирак в дом, подпомаган от Фондация Уейн, и че изолацията и гневът му са инструментални в откриването на тайната на Брус. Той си тръгва казвайки, че хората все още търсят символа на прилепа в небето и Готъм има нужда от своя герой. Така че Блейк също е важен в пътешествието на Брус.

Три важни сцени променят вижданията на Блейк относно правилата, законите и следването на заповеди. Когато Гордън последва хората на Бейн в каналите, полицаите, чакащи при изхода, чуват изстрели и експлозия. Блейк иска да слезе и помогне, но Фоли, командир с по-висок ранк, му забранява това действие, оставяйки го да търси алтернативни начини. Това решение води до раняването на Гордън и поставянето му в болница, а речта му за истинския Харви Дент попада в ръцете на Бейн.

Втората е производна от първата, когато Бейн изкарва наяве лъжата около Дент, четейки от писмото на комисаря. Гордън е засрамен, а Блейк отсича „предадохте всичко, което отстоявате”. Той не може да оправдае мотивацията за тази измама, макар че заради нея въвеждането на Закона Дент става възможно. Гордън, разбира се, е прав, обяснявайки, че нещата не са толкова прости, и че е било наложително да си изцапат ръцете в името на надеждата за Готъм, но Джон вече се съмнява в правната и полицейската система – от негова гледна точка, ръцете на комисаря са „много мръсни”.

Третият момент на борба с властите се случва по време на кулминацията. Блейк се опитва да пресече единствения здрав мост и да преведе изведе хората на сигурно място, но армията го спира – техните заповеди са ако някой пресече, да взривят моста, иначе града си отива. Блейк опитва упорството си, тръгвайки сам към тях, и тогава те дърпат шалтера, обричайки жителите на смърт. Капката, заради която чашата прелива – Джон е ограничен от правилата на подреденото общество, и когато накрая и Гордън, и Брус Уейн му предлагат бъдеще, ясно е по кой път ще тръгне младежът.

Така в последния кадър на един от най-гениалните и емоционални финали, които някога съм гледал, виждаме как Блейк е позициониран като наследник на Бат-пещерата. Една легенда завършва и друга започва, а хората в Готъм ще продължат да бъдат защитавани от Черния Рицар. Батман е станал нещо много по-голямо от Брус Уейн, и наследството му ще живее вечно.

Има още един нов образ, но за да говорим за него трябва да преминем към...

Проблемите

Няма перфектен филм, това ни е ясно. Макар че давам на The Avengers, The Dark Knight, Terminator 2, Back To The Future и Alien най-високи оценки, знам, че човек може да намери лоши идеи и/или моменти в тях. Но те не съсипват тези филми за мен. Когато казвам проблеми, става дума за такива, които няма как да подминеш. Има редица филмови, комиксови и фен сайтове, в които хората изтъкват множество такива, но аз ще се фокусирам на три проблема, които спират The Dark Knight Rises да достигне нивото на предшествениците си, поне за мен:

1) Талиa Ал Гул – филмът създава тезата, че Бейн е рожба на Рас Ал Гул, така че когато в кулминацията Талиа се разкрива, това е голям повратен момент. Научаваме, че тя е детето, изкачило се от Дупката, а по-късно довела баща си да измъкне нейния защитник и приятел, Бейн. Всичко това е много хубаво, но като се има предвид, че до този момент Талия се подвизава като Миранда Тейт, много неща в образа й ме озадачават.

Първо на първо, Миранда няма много екранно време, а в отделеното й не прави нищо забележително. Брус й поверява контрол над Wayne Enterprises и това е. Второ на второ, не разбирам защо двамата правят секс – химията помежду им е на практика несъществуваща, а самата сцена идва от нищото. И ако Талиа мрази Брус, задето е убил баща й, би ли преспала с него? Защо да го прави? Трето на трето, мотивацията й, поне както тя я представя, е една от най-слабите злодейски мотивации, поставяни на голям екран. Талиа казва „Не можех да простя на баща ми, докато ти не го уби”. Това е все едно Люк да мрази Вейдър, но след като разбира, че му е син, да го заобича. Как така? Рас може и да е мъртъв, но това не променя факта, че е постъпил ужасно с майка ти и приятеля ти. Как смъртта му влияе на тези неща? И четвърто, начинът, по който Талиа умира е нелеп. Не казвам, че човек не може да загине така, но имайки предвид, че по-рано Джон Блейк претърпява автомобилен инцидент и излиза от него невредим – Талиа казва, че не е обикновена, но получава най-жалката смърт в трилогията.

Мисля, че Марион Котилард не е правилния избор за такава роля. Естествено, разкритието се случва в много късен етап, и не променя ситуацията толкова драстично, колкото Нолан е искал – затова не съм сигурен коя актриса би се справила с материала. Основния проблем с Талиа Ал Гул е, че в един свят, в който всеки образ сякаш е премислен и изпипан така, че участието му в историята да е смислено, тя изглежда поставена във филма, само защото „така е в комиксите”. А това не мога да го повярвам, предвид факта, че сценаристите са същите, сътворили Batman Begins и The Dark Knight.

2) Джон Блейк знае самоличността на Батман – проблемът не е че знае, а обяснението за това как е разбрал. Значи Блейк е видял гневът в лицето на Брус, и понеже той изпитвал същия гняв, растейки без родители, така стигнал до заключението, че Брус е Прилепа? Това не е сериозно и още повече, логично обяснение. По тази логика Гордън би трябвало да е разбрал още в Batman Begins. И честно казано, защо този нов образ, който тепърва срещаме, заслужава да знае тайната на Брус преди всички останали?

На първо гледане играта на Джосеф Гордън-Левит в тази сцена и прочувствения тон на думите му направиха казаното някак си приемливо, но при повторно преглед, това не е начинът, по който някой разбира самоличността на Батман в този „реалистичен” свят – Блейк е полицай, по-късно детектив, способен е да свърже 2 и 2 и 4 – просто кажи, че е бил вдъхновен от героя, правил е разследване в продължение на няколко месеца и евентуално стигнал до отговора. Ей, в комиксите Рас Ал Гул прави точно така. Но не, в The Dark Knight Rises Джон Блейк го е видял в лицето на Брус Уейн. Не е от най-добрите идеи на Нолан.

3) Жокер ли? Какъв Жокер? -  смъртта на Харви Дент играе важна роля в Dark Knight Rises, но всички знаем, че за да стигнем до нея, трябва да минем през Жокера и плановете му да  поквари готъмския прокурор. Жокера е най-опасния престъпник, тероризирал града, но сега никой не го помни – което е, реално погледнато, невъзможно. Знаем причината за това – Кристофър Нолан заяви още през 2011, че третия филм няма да споменава или дори намеква за Клоуна от уважение към Хийт Леджър – и тя е напълно основателна, но резултатът е странен. Така DKR се свързва повече с Begins, което прави The Dark Knight да изпъква още повече.

Всъщност има източник, който ни даде следа относно съдбата на Жокера, в новелизацията по третия филм – „затворът Блекгейт е заменил лудницата Аркъм като предпочитано място за прибиране на доказани и подозирани престъпници. Най-лошите от лошите се държат тук, освен Жокера, който според слуховете, е единствения затворник, останал в Аркъм. Или може би е избягал. Никой не знаеше със сигурност. Дори Селина”. Интересна идея, само не знам дали Нолан е потвърдил валидността й.

Това са големите кусури в The Dark Knight Rises, за мен. На сценарно ниво, няма съмнение, че Batman Begins и The Dark Knight са едно-две нива над този, по-изпипаnи са в детайлите, и като цяло няма много неща в тях, които да минат за необмислени. Знае се, че от филма са изрязани около час и двайсет минути, така че със сигурност някои обяснения са там. Но докато тези сцени не видят бял свят, или Нолан не даде интервю по този повод, положението няма да се промени.

Мащаби на Звук и Картина

Dark Knight Rises е голям филм. Такава масивна впечатляваща продукция може да се определи като една от малкото епични ленти, които Холивуд е произвел в последните 10 години. Много хора смятат Transformers филмите за епични, но това е много грешно използване на думата, тъй като те са в голяма си част компютърно-генериран фест. Епиката трябва да притежава осезаем мащаб, разгърнат наратив, емоционална, тематична и визуална тежест; епиката представя ансамбъл от комплексни персонажи и в най-добрия случай, огъва възможностите на киното, показвайки ни неща, които не сме виждали преди. Просто казано, епичен филм е нещо, което малко режисьори, продуценти и кино-студия могат да постигнат. Трилогията за Властелина на Пръстените е вероятно последната истинска епика, която сме гледали.

Досега, защото мисля, че можем да поставим DKR, заедно с другите Бат-филми на Нолан, в тази категория. Нолан е снимал филма използвайки възможно най-много практически ефекти, а компютрите са помогнали само в кадри, които напълно ги изискват. 11 000 статисти са били наети за сцената, в която Бейн взривява стадиона; ударът му на стоковата борса наистина е сниман на Уол Стрийт в Ню Йорк; стотици актьори, статисти и каскадьори изпълват улиците на Питсбърг за финалната битка между хората на Бейн и полицията, а Крисчън Бейл и Том Харди се млаtят в центъра на този хаос, всичко уловено от Нолан и оператора Уоли Фистър чрез невероятните IMAX камери. И това е без да споменаваме международните снимки или нивото и размерите на сцените, водещи до завръщането на Батман в първия акт. Да четеш интервюта и да гледаш задкулисни материали просто не е същото, като да видиш и да усетиш този филм – по възможност в IMAX салон.

В частност финалната война между Батман и Бейн насред враждуващите им армии, ме поваля всеки път. Такъв масивен сет, всеки инч от хаоса и разрушението предадени с максимален ефект, всичко заснето изчистено и разбираемо, с идеално темпо. Нолан обаче не спира тук – след като Бейн бива победен, Прилепа навлиза във въздушна гонка из Готъм, в още по-широк и удувителен сет. В супер геройския жанр няма много кулминации, които да си съперничат по грандиозност с тази. Преди седем години Нолан беше режисьор, който не нареждаше най-сполучливите екшън сцени, но ето че сега ни дава едни от най-добрите и най-амбициозните. Браво!

Ключът към визуалната сила на филма се крие в използването на IMAX формата. Думите не могат да опишат ефекта, който той оказва върху картината. Нищо, наистина нищо друго – HD, Blu Ray, 4K Digital - не може да сравни с резолюцията и резонанса, които IMAX предлага. Имиджът е чист и невероятно детайлен, кадрите изглеждат по-богати на цвят и контраст, отколкото човешкото око може да погълне за едно гледане. И когато разгънеш тази красота на голям екран, буквално няма друго визуално изживяване като него (поне тази  година).

По принцип не коментирам музикалния аспект на филмите, но Dark Knight Rises е от редките изключения, които го заслужават – Ханс Цимър е сътворил нещо уникално. Мрачна, хаотична и на моменти апокалиптична, музиката подсилва историята на филма по страхотен начин. Особено запомнящи са ключовите композиции Gotham’s Reckoning, The Fire Rises, Imagine The Fire и Rise – слушайки ги сякаш преживявам филма наново, само че с ушите си. Знам как звучи това, но е вярно.

Огънят Се Издига – Финал

Когато всичко е обобщено, обмислено и преценено, The Dark Knight Rises е невероятно постижение и велик филм – просто не е шедьовър от нивото на The Dark Knight. Но независимо дали харесвате филма колкото мен, факт е, че благодарение на Кристофър Нолан сега имаме една почти перфектна комиксова трилогия. Амбицията и темите зад тези филми са без паралел, и в днешната кино индустрия, която налива пари в куп глупави продължения и римейкове, вдъхновяващо е да видим един от майсторите на този медиум да отприщва визията в подобен мащаб. The Dark Knight Rises е епично и завладяващо събитие в модерното кино, един от най-покъртителните филми, които съм гледал.

Оценка – 4/5

 

Общо взето съм съгласен са написаното.
Жената котка върши работа и в този вариант (само да не беше на токчета ;))) ).

Малко нещата около Робин не ми харесаха толкова, колкото на теб.
При това без странния метод за разпознаване на Батман.
Мисля, че пропуснаха да направят по-интересни неща с този образ. Изглежда като заготовка за нещо...и после са преценили, че така ще изместят фокуса на филма...що ли...
В момента се въртят слухове, че актьорът ще участва в престоящия JL филм.
Само не е ясно дали ще е Nightwing или просто ще играе алтернативна версия на Брус Уейн.
Вървят слухова и за нов Батман филм.

За Ханс Цимър да отбележа, че "неговата" музика се пише от така наречените ghost composer-и. Той проста я лансира с връзките си в Холувид.
Та щом чуеш някой готин мотив...примерно от "Карибските пирати", не трябва да си му благодарен точно на него...а на закъсалият композитор, на когото са платили жълти стотинки.

Ааа защо така, с токчета цепи мрака? :)

Той Блейк е "Робин" само по име, поне аз така го разбирам. Не мисля, че ако Левит продължи или в JL или Батман, ще бъде като Батман, не вярвам Уорнър да заложат на Nightwing, който хич не е толкова известен. Кажи какво не ти хареса в него.

Ами не точно в него, а около него.
Примерно как случайно се натъкна на някои от нещата...вместо да ги открие с детективски методи...и вече казах, как щеше да ми хареса да го развият още малко (за сметка на нещо друго).
Да му бяха вкарали една идея повече спортна злоба или социална бунтарщина.
Не че нямаше съвсем...просто една идея повече.