Transformers Fall Of Cybertron

Ревю

Та, какво се случва с любимите ни Трансформъри тази година? Transformers Prime приключи втория си сезон, научихме, че следващия игрален филм ще бъде без Shia Labeoff (Слава Богу), а в края на лятото High Moon Studios пуснаха продължението на хитовата си игра Transformers War For Cybertron (2010). И тъй като War For Cybertron бе най-добрата Трансформърска игра, излизала дотогава, очакванията за двойката бяха големи, особено след като през 2011 студиото малко се поизложи с геймката по третия филм, Transformers Dark Of The Moon. Трейлъри дойдоха, видяхме Grimlock, луднахме от кеф, след това разкриха Metroplex, и нещата изглеждаха прекалено хубави, за да са истина. Така ли е всъщност?

Transformers Fall Of Cybertron (FOC за кратко) следва без грешка успешните елементи от War For Cybertron (WFC) – чувството за непрестанна война, масов екшън, история, цапната от здрава доза Трансформърска митология и тн. Но останах с чувството, че High Moon не са добавили нещо наистина значително към тази формула, и едно определено геймплей решение прави развитието на сюжета някак си разфокусирано. Но да говорим в подробности, а?

История

На практика директно продължение на сюжета в първата игра, FOC представя последните дни на Кибертрон и битката между Автоботите и Десептиконите за това кой ще избяга от разпадащата се планета. Всичко свършва с жестока финална мисия, в която Мегатрон напада кораба Арк със своя Немезис.

Историята на играта не е никак лоша, но в WFC имаше повече интрига, докато тук ти показват финала още от самото начало, което е интересно, но събитията, водещи до него трябва да бъдат наистина потресаващи – а в случая не са. И както казах, действието се усеща разфокусирано, макар че не е – през половината от Автоботската кампания контролираш Оптимус Прайм, а след това оставаш с Джаз и Cliffjumper. В смисъл, какво по дяволите, поне ми дайте да изкарам докрай с Оптимус. После към финала на Десептиконската кампания (и на играта) ти дават Grimlock и изцяло начупват разделението, сякаш са искали смесят двете кампании, но не са знаели как.

Иначе във Fall Of Cybertron са вкарани доста препратки към предишни версии на франчайза, най-вече една определена сцена между Starscream и Мегатрон. Играта се свързва и с анимацията Transformers Prime – Триптикон бива преправен в Немезис, показано е как Мегатрон унищожава гласа на Бъмбълби, тъмния енергон и различни малки неща, които феновете на анимацията ще разпознаят и (вероятно) одобрят. Отново, историята е добре замислена, но не ме въвлече в действието, както War For Cybertron. Може би ако не знаех как ще завърши...

Оценка – 4/5

Графика

Дори и с моята слаба видеокарта си личеше, че FOC е красота в механичен стил. Локациите са по-разнообразни от преди, нивата, в които летиш са направо фантастични, и всичко изглежда супер детайлно, с точни сянки, с огромни, могъщи конструкции, разрушени заради войната, а когато взаимодействаш с оръжие, сякаш за момент се срастваш с него, ставаш част от него (например Оптимус с огромния канон на Метроплекс). Разработчиците са променили дизайните на повечето роботи, къде малко, къде много, и макар че предишния Оптимус ми харесва повече, не е болка за умиране. Не съм експерт по графика, но тази, която видях тук, е страхотна.

Оценка – 5/5

Геймплей

Най-върховната графика и най-пленяващата история няма да те спасят, ако играта ти не предлага солиден, забавен, изпипан геймплей. Как се представя Fall Of Cybertron в това отношение? Е, това е частта, която малко разочарова, отново, не защото е лоша, а защото изглежда непроменена от предишната игра. През повечето време стреляш по безименни Десептикони и се въртиш из терена за муниции, в което няма проблем. Но ми се ще меле-атаките да бяха разширени, не просто едно замахване с ръка, и да имаше врагове, които изискват точно такива действия. След три години човек би очаквал разрастване на този елемент, но уви – дано следващия път.

Този път не можем да си избираме с кой Автобот или Десептикон да играем (така че няма и опция втори играч да се включи), а енджинът сам определя нужния Трансформър. Автоботската кампания е разделена на 5 мисии, в които контролирате Бъмбълби, Оптимус, Джаз и Cliffjumper. Само че нивото с Би е чист туториал, а истинския екшън и действие започва, когато срещаме Оптимус Прайм в куеста му да намери енергиен източник за захранване на Арката и да унищожи Десептиконските оръдия, стрелящи по кораба. Да играеш с Оптимус е страхотно, човек наистина може да усети защо той е лидер на Автоботите – с командващия си, но мъдър глас, готовност за действие и мощни пушки под ръка, Оптимус разбива враговете без проблеми. И после, когато среща Метроплекс, Прайм получава възможността да привиква арсенала на огромния Автобот, когато се изправи пред трудна ситуация. Абсолютно поразяващо е.

И когато частта с Оптимус достига връхната си точка, наратива те пренася при Джаз и Cliffjumper, които имат заповед да разберат защо Grimlock е напуснал поста си. А двамата не са толкова силни, колкото командира си, което е кофти, тъй като в техните нива се срещат едни от най-шибаните противници. Cliffjumper може да става невидим за известно време и повярвайте ми, тази способност ще я ползвате до побъркване. Джаз от своя страна е снабден с енергонна кука, и затова неговото ниво е пълно с платформи, за които той да се хваща – това води до динамичен геймплей, особено ако си заобиколен от снайпери и ти трябва бързо прикритие.

Съвсем в реда на нещата по-забавно е, когато поемеш контрол над лошите роботи. В Десептиконската кампания управляваме Комбатиконите Vortex и Swindle, и Мегатрон. Геймплея на практика е същия – разполагаш с едно леко и едно тежко оръжие (Riot cannon и Scrapmaker са ми фаворити), минаваш през десетки Автоботи, ползвайки бойна система, наподобяваща Gears Of War. Яко е, но в крайна сметка си е още от същото. И тук има неща, които ме озадачават – например можеш да играеш със Soundwave, но за толкова кратко време, че се питам какъв е смисъла?

Звездите в Fall Of Cybertron безспорно са Bruticus (сбора на Комбатиконите) и Grimlock (водача на Диноботите). Когато ги контролираш сякаш нищо не може да те спре. Двамата издържат на много по-голям демидж и бях изненадан колко огнева мощ е нужна, за да бъдат свалени (даже мисля, че с Grimlock така и не ме убиха). Дино-лидерът е тотален звяр, при условие, че не ползва огнестрелно оръжие – само щит и bad ass меч. Неговите меле атаки са напълно задоволяващи, като компенсация за тези на останалите Трансформъри. А когато се превърне в динозавър – ок, ако има нещо по-добро от огромен метален тиранозавър, който бълва огън, кажете ми. Наистина си заслужава да пробвате играта само заради него. Grimlock идва в късен етап, но това прави неговата секция още по-специална.

Голямата добавка към геймплея е системата за закупуване/ъпгрейдване на оръжия и аксесоари, чрез пръснати из нивата Teletraan 1 терминали. Някои от предметите помогат, като сферичните CLUTCH дрони, които ще обстрелват врага, и защитната стена, която поема всички идващи куршуми, когато сте зад нея. Но честно казано, повечето аксесоари са доста скъпи и надали ще намерите време да ги използвате всички – аз поне не успях.

Като цяло, геймплея в Transformers Fall Of Cybertron е толкова солиден, колкото и в предишната игра  - но е и почти същия като в предишната игра. С някои Автоботи и Десептикони получаваш толкова малко игрално време, че се чудя защо – надявам се следващия път да премислят по-добре този аспект.

Оценка – 3.5/5

Звук

Peter Cullen е за Трансформърския франчайз това, което е Kevin Conroy за Батманския – просто никой друг не трябва да озвучава Оптимус Прайм. Gregg Berger се завръща в ролята на Grimlock, Fred Tatasciore поема Мегатрон и Метроплекс, а Nolan North дава глас на Cliffjumper и Bruticus, като всеки се справя идеално. Звуковия аспект е нещо, в което малко съвременни игри се дънят, а тази не е от тях.

Оценка – 5/5

Врагове

И стигаме до втория голям проблем в играта – само една бос битка! Това е направо нереално, War For Cybertron ни предложи доста интензивни босове, с кулминация финалната битка срещу Триптикон. Във Fall Of Cybertron обаче няма такива неща – само в края на последната мисия Оптимус се изправя срещу Мегатрон, с опция да изберете кой да управлявате. Самата битка е доста яка и епична, но бива прекъсната от финалното действие, в което корабите са засмукани през космическия портал.

За щастие това е балансирано от разнообразните врагове, които се срещат из нивата. Освен обикновените Трансформърски войници, които Ви стрелят с картечници или базуки, на две-три места ще срещнете роботи клас Титан, които са по-корави и могат да бъдат pain in the ass. Мисията с Cliffjumper е трудна заради т.н. Пазители, които сякаш те забелязват и при най-малкото движение, след което бързо ти изпържват задника. Нивата с Джаз и Grimlock бъкат от различни видове Инсектикони, докато Оптимус и Vortex имат по няколко вражески танкове за сваляне. Не мога да не спомена бруталните десептиконски Leaper-и, единствените, които са проблем дори за Grimlock. Като цяло враговете във FOC идват в достатъчно разновидности, и дори обикновените противници могат да бъдат предизвикателство, ако са в големи номера.

И все пак, липсата на босове е сериозен пропуск, като се има предвид, че по време на геймплея срещате Трансформъри като Shockwave, Kickback, Hardshell, Warpath, Ironhide и Onslaught. Може би проблема е, че използваха големите имена за предишната игра.

Оценка – 3.5/5

Финал

Това е игра за фенове на Трансформърите. Ако търсите нещо от рода на Mass Effect или Assassin’s Creed, няма да го намерите тук – Transformers Fall Of Cybertron е шуутър над средното ниво, стоящ в сянката на превъзходен предшественик. Но дори и с минусите си играта представлява роботско изживяване, каквото Майкъл Бей никога няма да пресъздаде. Game on!

Финална Оценка – 4.2/5