2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
The Amazing Spider-Man
Ревю
2012 година наближава своя край, затова е време да се захвана с филма, който съзнателно отлагах досега. Имаме нов Паяк на големия екран и той трябва да надмине постигнатото от Сам Рейми и Тоби Магуайър. Винаги ще харесвам старите Spider-Man филми, макар че с годините започвам да виждам все повече проблеми в тях. Но не можем да отречем културното им значение, защото в онзи момент, когато видях Spidey да суингва из Ню Йорк, сякаш наблюдавах магия. Израстнах с тези филми и те завинаги ще са част от колекцията ми, и благодарение на тях много хора по света сега са фенове на мрежестата глава. Но стига носталгия, да видим как се представя новата лента за Паяка.
Реакциите към The Amazing Spider-Man се оказаха като цяло позитивни. Някога считан за излишен ребуут, правен за аудитория, която може и да не съществува, сега повечето кино и комикс фенове смятат филма за първото „реалистично” показване на Peter Parker и Spider-Man. Разбира се винаги има и такива, които мразят лентата открай докрай. Моето мнение този път се припокрива с популярното – това е много добър портрет на Peter и геройското му алтер его, но с проблеми.
Ще започна с главния, за да си го излея от началото – The Amazing Spider-Man не трябваше да разказва отново произхода на героя – ухапването, смъртта на чичо Бен, голяма сила и отговорност и тн. Всеки знае как Peter се превръща в Spider-Man, и можехме да минем без тези 40 минути, които са в същината си, идентични с първия Spider-Man на Рейми. Някои неща са променени, вярно, но нищо, което да изисква да бъде показано. Например паякът, който ухапва Peter е продукт на OsCorp – интригуващо, но не знаем дали ще има значение в продълженията.
Бих предпочел филма да започне с Peter, който вече се е подвизавал като Spidey известно време, и след това чрез спомени, когато е нужно, да се разкрива важността на чичо Бен. Режисьора Марк Уеб и Sony Pictures разясниха, че започват отначало, защото искат да разкажат историята от друг ъгъл, добавяйки мистерията около родителите на Peter. Това е горе-долу вярно, но не е достатъчно наблегнато – липсата на баща и майка е гориво за емоциите на Peter само в първата половина на филма, и честно казано, не е разкрита някаква съществена информация за тях, за да се изгради интрига.
Най-големият позитив е избора на Андрю Гарфийлд за главната роля. Той много пъти даде да се разбере, че е много ентусиазран и отговорен към този филм, тъй като е фен на Паяка от дете. С дебюта си през 60-те Spider-Man представя концепцията за нърд, станал герой, само че в днешния свят, в който нърдовете са голяма сила и кажи-речи навсякъде, това не изглежда толкова уникално. Чарът на Peter е във факта, че той иска да върши добро въпреки грешките и трудностите, които живота му поднася. Гарфийлд и сценаристите разбират това по начин, който убягва на повечето писатели в Marvel. The Amazing Spider-Man ни среща с Peter така, както и Рейми го направи – като ни показва какъв социален парий е той. Само че Магуайър се приближаваше повече до типичния гийк, тукашния Peter е по-скоро нарочно отдръпнат от останалите. Той обича науката, но интровертната му натура идва от неразрешени проблеми, свързани с изоставили го родители. Гарфийлд обаче вкарва хумор и честност в образа, и никога не се самосъжалява, както предишния Peter често правеше. В златната ера на Spider-Man, когато Stan Lee, Steve Ditko и John Romita творили историите му, Peter е толкова отбягван, колкото Flash Thompson иска. Е да, популярните в училище го смятат за смотаняк, но Parker се вписва без проблеми при учителите си и по-късно, в работната среда на Daily Bugle. Гарфийлд изгражда един по-достоверен образ, който не привлича внимание към себе си и не изневерява на себе си. Неговият Peter е различен от този на Тоби, който първо, имаше приятел в лицето на Harry Osborn, и второ, държеше се странно около някои хора дори и след гимназията.
Когато Peter е ухапан от паяка, обичайните моменти идват – представяне на новите му способности и желанието му да отмъсти на Flash чрез тях. Един от най-добрите откъси от филма – от караницата между Peter, леля Мей и чичо Бен до търсенето на неговия убиец, ни показва постоянното чувство на изолация, което героя изпитва. Той не може да говори с Gwen или Мей относно смъртта на бащината си фигура, затова решава да се оправя сам, което е важен аспект в комиксите. Не казвам, че филмите на Рейми не направиха същото, но тук като зрител имах усещането, че наистина следвам мисловния процес на Peter във всяка сцена.
Накрая, като Spider-Man, персоната на Гарфийлд прави пълен кръг. Много хора казват, че Spidey постоянно пуска бъзици, за да дразни враговете си или за да скрие страха си, и това е вярно. Но чувството му за хумор произлиза от Peter Parker, и Андрю илюстрира това перфектно. Сцени като когато е ранен и отива при Gwen, чукайки с глава на прозореца й, или когато се появява пред леля си окървавен и казва „Тежка нощ” показват, че образа поддържа комичен мотив дори и в моменти на шок и хорър. Той не се шегува само защото е Spider-Man, а защото Peter Parker е такъв. Но в него има и много патос. Когато използва силите си върху уличните бандити в опити да намери убиеца на чичо Бен, от него извира неподправена тийнейджърска ярост. Постигайки младежко невежество и комиксова прецизност, Гарфийлд придава живот на Peter Parker по начин, напълно различен от Тоби Магуайър, и честно казано по-симпатичен.
The Amazing Spider-Man изобразява и силите на Spidey доста близо до комиксовия вариант. Паешкото му чувство се задейства винаги, когато той е в опасност, дори и да няма време да я спре. Новата му сила отначало е твърде много за него, и макар че не виждаме как точно успява да я овладее, предполага се, че се научава да ги контролира по време на скейтбордния монтаж (колкото и нелепо да звучи). Начинът, по който Spider-Man се бие също е по-близък до оригиналния. Той използва паяжината си през цялото време и никога не прави това, което човек очаква. За да няма съмнение, обожавам бойните сцени на Сам Рейми, човекът наистина го може, но Марк Уеб поставя Паяка в постоянно движение, и е страхотно за гледане.
Влюбен съм в Ема Стоун още откакто гледах Zombieland, мисля, че тя е идеалното момиче, така че като казвам, че тя е перфектна за Gwen Stacy, малко съм предубеден. Но мисля, че всеки го вижда. Gwen е с добро сърце, атрактивна, смела и интелигентна, а Стоун пренася тези качества на екрана по много приятен начин. Като любовен интерес Gwen се нарежда до малкото такива в супер геройски филми, които не дразнят. Да я сравним с Mary Jane на Кирстен Дънст – Вие по коя бихте си паднали, MJ, която иска да е центъра на вашето съществуване и депресираща личност, или Gwen, която е забавна, умна и изглежда убийствено в тези високи ботуши? Филмовата Stacy е изобразена подобно на MJ от Ultimate комиксите – тя е сладка и атрактивна, но определено не е най-якото парче наоколо. Тя е в един клас с Peter и стажува в лабораторията на Curt Connors, и е дъщеря на шефа на полицията. И трите са прекалено големи съвпадения, но сценарият внимателно се е погрижил за нейното участие в тях. Тя е важна за света на Peter, Connors я спонемава само два пъти, а капитан Stacy допринася с обичайното бащинско отношение. Gwen Stacy в този филм е прекрасна опора за Peter Parker. Фактът, че знае тайната му не е толкова шокиращ, и всъщност дава много възможности на образа й. Тя е силно привлечена и заинтересувана от този човек, и все пак именно колебанието й дали да се сближи с него ме кара да я харесвам – защото показва, че не е глупава. Мисля, че ако Gwen беше оживяла и изобразявана като зрял човек в комиксите, реакцията й към тайната на Peter щеше да е точно такава.
Гущера е една от често срещаните критики към филма, и мнението ми е доста смесено. Той не е лош злодей, но пред Гоблина на Дефо, Октопода на Алфред Молина и дори Пясъчния човек на Чърч, Curt Connors и люспестото му алтер его могат само да завиждат. И не съм сигурен защо се получава така, понеже Рис Айфанс се справя изключително добре с ролята. Неговият Connors е мил, добронамерен, който е притиснат от обстоятелствата и прави грешка. Той вижда хората като слаби същества и желае да оправи това, да създаде „свят без слабости”. Като Гущера той започва да полудява, но изненадващо към края на филма оцелява и даже осъзнава къде е сбъркал. Хубаво е, че накрая той спаси Peter и показа загриженост за капитан Stacy – за мен това е доказателство, че Curt е добър човек, попаднал в лоша ситуация. Харесвам го и като Гущера, защото е толкова нереално – той говори, иска да замени човешката раса с влечуги (каквито са 80% от историите със злодея), и използва научните си познания за извратени цели. Но той просто не е реализиран със същия размах, като злодеите от предишните филми.
Чичо Бен и леля Мей оживяват благодарение на Марти Шийн и Сали Фийлд. Бен и Мей в света на Рейми бяха много близо до 60-тарските си оригинали, като държание и съзнание, но тези тук се усещат като реални хора. Отношенията им с Peter преминават по същия път, по който и първия Spidey филм – Бен е несигурен относно статуса си като бащина фигура на Peter; финалната сцена помежду им е почти едно към едно с тази от комикса Ultimate Spider-Man, но действа по-добре наживо. Съобщението „с голяма сила идва голяма отговорност” не бива казано на глас, но урокът все пак е налице, и не разбирам хората, които мрънкат, че символичните думи не биват изречени. Чичо Бен не се замисля да се развика по Peter, когато е разочарован от него, но през цялото време е ясно, че той той го обича и се опитва да го предпази от грешки. Връзката между Бен, Мей и Peter в комиксите винаги е била трудна за писане, като се има предвид контекста на реалността през 60-те, когато образите дебютират. Ultimate Spider-Man се справя по-добре от гледна точка на модерните читатели, като не изобразява Бен и Мей като почти грохнали старци, а като възрастни, зрели, отговорни и силни хора, способни да се грижат за дете/тийнейджър, без опасност някой от тях да се гътне всеки момент. Когато в края на филма Мей казва на племенника си, че той е добър човек, според мен всяка майка вижда сина си по този начин. В комиксите номерът е, че леля Мей е толкова стара и оглупяла, че ще повярва на всяка лъжа от устата на Peter и просто ще му каже да си смени компанията. Светът днес обаче е различен, хората са различни и ме изумява, че сегашните писатели и редактори в Marvel Comics все още пишат истории с нея, в които тя не знае тайната. Така прогресираха и предишните серии. Надявам се тя да научи в продължението, за да могат и двата образа да порастнат.
Последно, капитан George Stacy е изигран от Денис Лиери, и е единственият образ, който напълно се различава от предишните си итерации. Той е кораво ченге, няма спор, но през повечето време не може да се примири с идеята за Spider-Man до самия край, когато наблюдава как героя спасява града. Сама по себе си, тази версия е солидна. Той се води от силно чувство за справедливост и не му изневерява, дори след като разбира кой е Spider-Man. Най-важната му сцена е когато умира и казва на Peter да стои далеч от Gwen, за нейно добро. Честна молба, която е противопоказна на оригиналната сцена от Amazing Spider-Man #90. И в двата случая Stacy моли Peter да защитава дъщеря му, само че тук е казано по различен начин, за да добав към стреса на двойния живот.
Така че кастингът е повече от добър, няма оплаквания. Влиянието на Ultimate Вселената ясно се вижда в повечето роли, макар че е направено по-скоро потайно. Отсъствието на J. Jonah Jameson не ме издразни, но дано се появи все пак. Много ми е любопитно и какво се случва с Norman Osborn.
Минусите в The Amazing Spider-Man са няколко. Освен вече споменатия произход, останах с впечатлението, че Уеб и екипа му наистина не са обмислили сериозно аспекта с тайната самоличност. Доста сцени показват това. Разбирам, че Peter на практика е никой и когато се бие като нинджа в метрото, никой там не го познава и няма причина да свърже с Паяка. Но в училище той чупи баскетболен кош, след като прави скок, който предполагам, не е могъл да прави преди – и никой не се усъмнява. Не само това, а по-късно той хвърля топката и огъва метална греда, от голямо разстояние, пак пред свидетели. Не само това, ами когато тества за пръв път уеб-шуутърите си, той скача от небостъргач и се залюлява по масите на някакво заведение, посред бял ден – все някой трябва да е видял това изпълнение. Към кулминацията на филма, когато Гущера влиза в OsCorp и Gwen е вече там, Peter й се обажда от улицата (в костюм) и я назовава по име, обграден от хора – просто е прекалено. Може би не е вината на режисьора, може би Peter е невнимателен относно тайната си, но няма индикация за това.
Едното нещо, което значително спада удоволствието от филма, поне за мен, е неопределената транзиция от Peter Parker към Spider-Man. Ок, Peter отказва да спре човека, ограбващ магазина, защото продавача се държи като задник. Чичо Бен пресреща крадеца и бива фатално прострелян. Peter вижда всичко, тъгува и на следващата нощ тръгва да търси убиеца. Като зрители ние схващаме, че Peter е индиректно виновен за смъртта на чичо си, при условие, че е могъл – въпросът е дали Peter го схваща?
Факт е, че в търсенето на извършителя той се води от жаждата за отмъщение, но в нито един момент не е показано дали Peter осъзнава, че ако го беше спрял, Бен щеше да е жив сега. Финалното съобщение на чичо му сякаш потвърждава, че той решава да бъде Spider-Man поради чувство за отговорност, но не е ясно дали това произлиза от чувство за вина. А Peter трябва да се чувства поне малко виновен, за да бъде правдоподобен Spider-Man.
И не че е много важно, но няма ли да измислят най-накрая една добра, запомняща се музикална тема за Spidey?
Финал
В една година, в която имахме филми-гиганти като The Avengers и The Dark Knight Rises, The Amazing Spider-Man изглеждаше обречен. За моя изненада, филма изкара големи приходи, и някои хора/сайтове го считат за най-добрия Spider-Man филм досега. Това, разбира се, зависи от вкусовете ви. Годините не са се отразили добре на първия Spider-Man (2002), но все още считам втория за един от най-добрите супер геройски филми, правени някога. The Amazing Spider-Man залага на младежка енергия и реалистичен подход, и макар че не е перфектен, резултатът е успешен филм за едно ново поколение и добър начин да се отпразнува 50 годишнината на героя.
Оценка – 3.5/5
2012 бе невероятна година за киното, комиксите и телевизията. Толкова много добри продукти за гледане и четене не е имало отдавна, и дано догодина нещата си останат същите. Сред най-очакваните филми за мен са Pacific Rim, Iron Man 3, Man Of Steel, Star Trek Into Darkness, After Earth, Sin City: A Dame To Kill For и Thor: The Dark World. През Януари мисля да започна с ревюта на The Hobbit An Unexpected Journey и сезон първи на Ultimate Spider-Man, а дотогава, весело посрещане на празниците и без инциденти.
SpecSpidey аут!
Подозирам, че няма и да го довършат.
Слаби продажби.
Чудно защо ли е така...при напълно липсваща рекламна кампания.
Коментарът ми е, че тези 4 диска сигурно не покриват и половината сезон, а и се чудят как нашите разпространители смятат да си избият парите след като таргет аудиторията (хлапетата с платежоспособни родители ;))) ) не е запозната с тях - не ги дават по българоезичните телевизии, не ги рекламират...
А иначе точно целия първи сезон е издаден, не знам дали го има по магазините, но в store.bg можеш да ги видиш всичките :)