Batman: The Dark Knight Returns

Ревю

Когато става дума за комиксови писатели ние, феновете, живеем, следвайки някои правила. Правила като Стан Лий е Бог, Алън Муур е Второто причастие, Франк Милър е баща на съвременния Батман (и десетки други, но не са важни сега). С мини сериите The Dark Knight Returns Милър променя представите на читателите за Готъмския закрилник, и помага за навлизането в една по-зряла ера за комиксовата индустрия. Издадена през 1986 в четири броя, историята за възрастния Брус Уейн става фаворит, и продължава и до днес да бъде считана за една от най-добрите, ако не и най-добрата Батман история, разказвана някога.

Не очаквам новият филм на Warner Animation да промени мнението на някой за творбата, защото знам, че тя има известен брой противници. Така или иначе мисля, че всеки фен на Батман, и на супер герои като цяло, трябва поне веднъж да се подложи на историята, най-малкото заради важността й в митологията на Прилепа. Хората, които не искат да четат, но все пак изявяват желание да узнаят за какво е целия този шум, вече имат алтернатива – последния филм от сериите DC Universe Original Animated Movies, който се явява адаптация именно на Dark Knight Returns.

Сюжетът, за непросветените е следния – престъпността в Готъм е рекордно висока. Улични банди, като новопоявилите се Мутанти, тероризират жителите всекидневно. Батман не се е появявал от 10 години, в резултат от споходила го трагедия и нов закон, забраняващ костюмирани геройски изпълнения, освен ако не са в служба на правителството. Но идва моментът, в който Брус Уейн трябва да спре ставащото в града, навлизайки отново в прилеповия костюм. А това ще доведе до катастрофални събития. И ако си мислите, че историята Ви напомня за друг Батман филм... не знам за какво говорите.

Адаптация, За Добро Или Лошо

Взимането на иконичен комикс като DKR и пренасянето му във филмов вариант е рисковано – в крайна сметка, не би искал да променяш много, защото хардкор феновете ще те оплюят (а нека си го признаем, тези филми се купуват само от такива), но пък трябва да сложиш своя отпечатък, иначе какъв ще е смисъла. Накратко, трябва да покажеш, че уважаваш първоизточника, за да бъдат промените ти оправдани. Филмът Dark Knight Returns се различава от комикса главно по размествания на някои дребни събития, съкращаването на даден тип сцени (като тези с ТВ водещите, които в книгата са в изобилие) и разрастване на екшъна, особено при финалната схватка срещу Супермен. Тези промени са по-скоро в плюс – всеки конфликт получава нужното време и благодарение на разделението на две части, получаваме ефективен build-up и своеобразен pay-off (наистина не знам как да ги преведа) за всеки злодей, с който Батман трябва да се справи. Решението да разделят филма на две е гениално – не си представям всичкия материал, набутан в час и петнайсетина минути.

Само че това е и лек проблем – без съмнение гледалите филма ще забележат, че втора част е далеч по-динамична и интересна, отчасти защото конфликта е много по-интригуващ. В контраст с нея част 1 страда от неравномерно темпо – сцени, свързани с мутантите биват миксирани със сцени, касаещи полицията, но смеската не е много сполучлива. Не е фатален проблем, разбира се, но се усещам как с охота бих гледал втора част, докато за първа не скачам от желание.

Визуално The Dark Knight Returns е чудесен. Ако имам една критика към комикса, то това е стила на рисуване на Франк Милър. Толкова е... неоформен може би, неопределен, има панели, в които нямам представа какво се случва, ако не беше текста (или в които Батман прилича на безформена буца мускули). Филмът обаче използва масивността на моделите на Милър и ги превръща в страхотни анимационни дизайни. Някои ще кажат, че Батман е прекалено грамаден, според мен е перфектен – идеалното олицетворяване на този преувеличен свят. Анимирането е на много високо ниво, със страхотно нагласени екшън сцени, добър акцент върху всеизвестните панели/сцени от комикса, и умело използване на сенки и силуети. Цветната палитра е доста по-различна от комиксовата, но ефекта е същия – Готъм е изобразен като крайно мрачно и апокалиптично място, в което надеждата е дефицит, а никой не иска да направи нещо по въпроса.

В историята на Милър е вградена солидна доза социална сатира. Това се забелязва най-вече във втора част, където ни е представен под-сюжета за Студената Война и опасността от ядрен холокост, която тегне над света през 80-те, по време на публикуването на комикса. За хората, чели книгата тогава, това е бил интересен и познат проблем – когато в 21-ви век анимационен филм за Батман съдържа сцени, в които Супермен се бие с руските войски в Куба, те изглеждат просто странно. Чудя се дали ефекта нямаше да е по-осезаем, ако сценария използваше за мотив неопределена „война”, за да може всеки да я интерпретира както си иска – може да е войната от комикса, но може и да става дума за войните за петрол, в които САЩ навлезе преди години. С определянето на войната като такава отпреди близо 25 години, филмовата адаптация на The Dark Knight Returns сякаш иска да каже нещо, но е ужасно закъсняла.

Един елемент, който тук присъства в точно една сцена, и който трябваше да присъства повече, е вътрешния монолог на Брус Уейн. Чрез него Милър разкрива мислите на героя – разбираме, че всеки път, когато поваля опонент, това се дължи повече на късмет, отколкото перфектна форма. Прилепа е готов да продължи войната, но тялото му вече не е в пика на своите сили. Също така разбираме, че Батман е готов да прекрачи правилото си, що се отнася до Жокера – един от двамата, ако не и двамата, няма да излезе жив от последвалата битка. Нарацията е витална част от комикса и доизгражда образа на Брус Уейн. Някои казват, че тя не би сработила добре във филмова форма, само че не знам дали това е вярно. В Watchmen се получи добре.

За обобщение ще кажа – въпреки че съм добре запознат с комикса, рядко губя интерес, докато гледам филма. А за мен това означава, че адаптацията е успешна. Ако бяха премахнати (по-точно променени) някои елементи, които датират историята, можеше и да бъде още по-добра. Най-якото е, че сега човек може да си направи един вид трилогия – Batman Year One, Batman Under The Red Hood и Batman The Dark Knight Returns, което прави тези филми още по-епични.

Черния Рицар и Робин

В същината си The Dark Knight Returns изследва ефекта, който появата на Батман оказва върху обществото, медиите, враговете му, полицията и Америка като цяло. От друга страна показва, че Брус Уейн никога няма да избяга от демоните, които го преследват от смъртта на родителите му до днес. Също както Алън Муур в Watchmen, писателят поставя идеята за костюмиран супер герой в реалистична среда, но тук я развива в контекста на Готъм Сити.

Когато го срещаме в историята, Брус е на 55 години, и не е обличал костюма от десет. Вторият Робин, Джейсън Тод, е починал, а първият, Дик Грейсън, отдавна не комуникира с него. Градът, който се е заклел да защитава е засипан от насилие и престъпност, а правителствените водачи не искат помощта му. Уейн е странник в този свят, отказал се от единственото нещо, което му дава сила – Батманските дрехи. Това не е героя, който иначе познаваме.

Когато навлиза отново в маската и костюма си, преживяването е сходно с оргазъм. Брус е стар, уморен, не е в топ форма, но се чувства у дома. Гневът по загубата на родителите е заменен с гняв по загубата на целия град, което го прави по-маниакален и брутален от преди. Батман ясно осъзнава, че вероятно стъпва в последната война в живота си, затова не губи никакво време в решаването на проблемите. След първата нощ, с която изпраща посланието „Завърнах се”, Прилепа се насочва към основната заплаха над Готъм – Мутантите.

Хората, които критикуват характеризацията на Батман – а именно, че никога не е бил толкова вманиачен и войствен – пропускат смисъла. Целта на DKR е да бъде контраст – спрямо полулярното по онова време мнение за героя, но и контраст спрямо читателските очаквания. Историята е за Батман, който си мислим, че познаваме, докато не видим в какво се е превърнал. Основните компоненти на образа му са запазени, но като всичко друго са увеличени до екстремност.

Когато чух, че Питър Уелър ще даде глас на Прилепа си казах „Мамка му! Робокоп в ролята на Батман? Това ще е жестоко!” Малко или много е така, Уелър придава твърдост и безкрупулност в говора на Брус, но в същото време се долавя и умората, задължителна в този случай. Само че се дъни на две-три места, например репликата „Good soldier. Good soldier” е изговорена неочаквано зле, а при сцената, в която Батман изнася реч пред Мутантите, седнал на кон, липсват нужните хъс и енергия. Така че дребни забележки, но като цяло, похвално представяне.

Една от добре представените връзки в комикса (и филма) е тази между Батман и съответния Робин. В Returns той се оказва младото момиче Кери Кели, което бива вдъхновено от завръщането на Черния Рицар и решава да се пробва като новия му помощник. Като първият Робин от противоположен пол и първият, станал такъв по свое желание, за относително малкото си екранно време Кери разбива стереотипи и показва идеално ролята на помощника. Чисто и просто Батман се нуждае от приятел/партньор в своята война, а щом единственият, готов да се нагърби със задачата е 15-годишно момиче... така да бъде. А с гласа на Ариел Уинтър е невъзможно да не я харесаш.

Черния Рицар и Клоуна

The Dark Knight Returns представя не само един различен Батман, но и един различен Жокер. Клоуна е изобразен в най-лошата си светлина (или най-добрата, зависи как го разбирате). В тази история Жокера е чудовище – много по-брутален и откачен от когато и да е било. Идеята, че героя и злодея не могат да съществуват един без друг е изследвана множество пъти (най-скоро в Death Of The Family на Скот Снайдър, история, която трябва да прочетете), а Милър я отнася до екстремната й точка. В първата част на филма 10-годишното отсъствие на Прилепа поставя Жокера в състояние на будна кома. Заедно с Двуликия са откарани в приюта Аркъм, където д-р Бартолемю Уолпър се надява да ги излекува, вярвайки, че злодеите са просто жертва на психиката на Батман. Да, това няма как да доведе до нещо хубаво.

Когато Черния Рицар се завръща, Жокера започва да дава признаци на живот, и първите му думи след 10-годишно мълчание са „Б-Б-Батман.... скъпи!” Използвайки заблудената подкрепа на д-р Уолпър Клоуна се оказва на свобода, труповете около него се множат (той дори заплашва Селина Кайл), и сцената е нагласена за последната схватка между него и Батман. Разбира се битката им е кървава и зловеща, с двусмислени хомосексуални намеци – състои се в Тунела на Любовта, а когато Брус казва, че е броил жертвите му, Жокера отговаря „Знам, и затова те обичам.” В света на Франк Милър, където всичко е отведено до крайност, нуждата на Жокера да провокира Батман е като метафора за нуждата да нараняваме хората, които обичаме.

Тъй като това е една от най-известните срещи между Прилепа и Клоуна, актьорът, избран за ролята трябва да е перфектен, и нищо по-малко. Мисля, че Майкъл Емерсън се справя отлично – заплашителен и налудничав, но в правилните моменти романтичен и почти женствен, гласът му пасва като ръкавица на тази версия на Жокера.  

Черния Рицар и Криптонеца

След като Батман се е справил с Жокера, Мутантите и е преустроил Готъм, и Dark Knight Returns се придвижва към своята кулминация, идва време залозите да бъдат вдигнати – героят се изправя пред правителствения инструмент, Мъжа от Стомана, самият Супермен. Той е единственият останал след дълго време на страх между политиците и костюмираните герои, и в момента се движи по острието на бръснача. Супермен спасява животи и води войни с одобрение на правителството, но пък и отговаря пред корумпираната му система. Зе него, също като за Прилепа, справедливостта се е превърнала в размътена идея, балансирана от желанията на хората и вършенето на истинско добро. Сега Черния Рицар заплашва да промени статуквото, и Супс ясно разбира, че ще му бъде наредено да спре стария си приятел.

Сблъсъкът между двамата титани е легендарен, по ред причини, но най-вече защото това е най-якия пердах, който Супермен някога е получавал. О да, той се е бил с гадове като Doomsday, Darkseid и Mongul, но Батман удря Криптонеца със силата на целия Готъм, символизирано чрез угасващите светлини в града. Също така Батман е, в края на краищата, смъртен човек и някогашен партньор на Кларк – тяхното минало, макар само загатнато във филма (и комикса) подклажда враждата им още повече. Естествено двубоят между Черния Рицар и Криптонеца олицетворява пълния спектър на великите войни – властта срещу човека, закона срещу волята, Бог срещу смъртен, моята истина срещу твоята истина. Бруталността и неизбежният изход от битката са пренесени на екрана с максимален ефект, наистина страхотен завършек. Всичко свършва с Батман, който изсценира смъртта си – ако Ви напомня на друг Бат-филм, не знам за какво говорите.

Марк Валей е сред най-добрите кастинг решения в Dark Knight Returns. Изглежда продуцентите са разбрали отдавна какво да правят за гласа на Супермен – взимят Тим Дейли или Джордж Нюбърн, или някой, който звучи като тях. Валей е идеален заместител.

Финал

Както казах, всеки, който се води фен на Батман и супер герои трябва поне веднъж да изпита The Dark Knight Returns – дали ще е в анимационна или комиксова форма зависи от човека. Книгата е съществена част в историята на Прилепа, DC Comics и медиума като цяло, влиянието й може да се усети на най-различни места, от Batman The Animated Series до филмите на Кристофър Нолан. Адаптацията на комикса успява да пренесе всички важни теми и послания, образи и събития, затова ще я оценя така, както бих оценил и оригинала.

Оценка – 4/5

Лично на мен Year One и Under The Red Hood са ми много по-любими.

Анимацията тук е страхотна (известни японски и корейски заслуги за това ;))) ), но в кулминациите някои от ситуациите и диалозите ми идваха прекалено over the top...не най-любимото ми нещо при Милър...
(Друго нещо, което не харесвам при него: Селина е "прогресирала" в занаята е вече е "мадам"... не можеше ли да се е измъкнала от блатото на проституцията, бе?
Не - всичко трябва да е прогнило и разпадащо се в неговите комикси.)

Едноръкият Green Arrow ми беше малко ни в клин ни в ръкав. По-скоро камео.

Да го кажа, за мен заглавието е по-скоро измежду средните заглавия в DTV-тата на WB...но над Allstar Superman (да знам, че е по-сериозно и амбициозно, но пак не го харесвам толкова) и Superman And The Elite.

Може би най-добре е да се прочете комикса, защото тук детайлите и дълбоките емоции прелитат твърде бързо.

"не можеше ли да се е измъкнала от блатото на проституцията, бе?" - не, при Милър няма хепиенд, всички са обречени :)

Според мен не достига нивото на All-Star и Under The Red Hood, чисто от филмова гледна точка - визуален стил (който в All-Star е уникален), гласове, фокус на сюжета и тн. Например пропуснал съм да спомена, че премеждията на Гордън с пожара по време на кулминацията забавят моментума значително - може би щеше да е по-добре без тях.

Е, аз не от кинематографична гледна точка, а по показания на "кефометъра" ;)))

Иии, с какви грешки съм писал по-горе...ама няма да редактирам.

Още един паралел между DKR и Watchmen - нямат почти никакъв фън, в типичния смисъл на думата.

Чудех се къде да го отбележа, но последната серия на Young Justice беше страшно забързана, хаотична и бих казал малко глупава...
Така се получава като орежат оригиналните 26 серии на 22...а после на 20...

Ако шоуто някой ден се докопа до 3-ти сезон - Darkseid ;)))

GL TAS също не приключи по главозамайващ начин. ;(((

Ето това не мога да разбера на CN - хем са благодетели на модерната комерсиална анимация - JL, JLU, YJ, GL, Star Wars The Clone Wars, ThunderCats 2011, Mystery Inc, The Looney Tunes Show и Dragons:Raider Of Berg.
Все безумно скъпи шоута, но ги излъчват по отвратителен график, прекъсват ги в нищото...и после защо рейтингите били слаби...
OK - SWTCW го купи Disney, но с това преждевременно закриване на YJ, не им ли се оголват много програмата?

А този бум на 3D шоута (GL, Dragons, новото Beware The Batman, новото PPG ) не им ли струва прекалено скъпо?

Още не съм гледал финала, макар че разбрах за cliffhanger-a. И аз не разбирам CN - четох интервю с Джош Кийтън, и според него Green Lantern не е спряно заради ниски рейтинги или лоши отзиви, а защото шоуто няма произведена серия играчки. Това е безумие и крайно глупаво, ако е вярно.

А Clone Wars си изкара бая дълго, не очаквах да изкара толкова. Сигурно от неговия успех са си дали сметка, че CGI сериали са the way to go.

Според мен не е точно cliffhanger. По-скоро business as usual ;)))

"не е спряно заради ниски рейтинги или лоши отзиви, а защото шоуто няма произведена серия играчки"
Не е първия нито последния случай да използват подобно извинение.
Примерно така прекъснаха Sym-Bionic Titan.

Не знам защо GL TAS няма играчки, това би било най-лесното нещо, пък сюжетът и ценностната система на шоуто са много подходящи за деца, докато YJ си е точно за тийнейджъри.

И двете имат съпътстващи ТВ сериите комикси (пробвах да чета YJ и не ми хареса - звучи като отпаднали идеи от шоуто или от други комикси), които според рапортите се продавали добре, но явно парите отиват в DC, а не в CN.

Като каза играчки...вчера подхванах нещо наречено Max Steel по серия играчки на Mattel. Предимно отрицателни впечатления - грозновато 3D, грозноват керъктър дизайн, изродски лицеви анимации и маргинална игра на voice actor-ите.
Сюжетът е директна кражба от маса неща - Power Rangers, G.I. JOE и т.н. и т.н.
На мен, като фен на DC връзката Max - Steel ми изглежда, като смесица между отношенията на Blue Beetle и неговия скарабей и да кажем Booster Gold - Skeets.
Диалогът е като директно взет от 80-тарско анимирано шоу и са произнесени със същото густо.
Да, ретро зрителят може да извлече нещичко, но иначе е страшно дебилизиращо.

Явно за Mattel, 30 години еволюция на ТВ анимационните продукти, означава само нова технология за анимиране (използвана по относително грозноват начин).
Трябва да вземат акъл от конкуренцията - Hasbro, които имат смелостта да рискуват и да спечелят с неща, като My Little Pony: Friendship Is Magic, дето прави луди продажби на пластмасови понита (+ маса друг мъръчъндайз) и за малки момиченца, и за пъпчиви нърдове...;)))

Надявам се неща като 3 мин. епизоди на Super Best Friends Forever и Amethyst Princess Of Gemworld да хванат дикиш и да спечелят някой сериал и линия с играчки, защото са много идейни.
Не знам дали си ги поглеждал, но мен много ме кефят и може да се открият в youtube.

То почти всички комикси по ТВ шоута са така (пример Arrow, Ultimate Spider-Man, Justice League Adventures, Doctor Who). Единствено Batman Adventures си заслужава четенето, но и при него проблема е същия - историите не са важни за сериала, нямат отражение върху сюжета.

Не съм гледал тези мини-епизоди, ненавиждам Super Friends и не искам да имам нищо общо с тях. Онези с пластелиновите DC герои бяха много зле.

Нещо си в грешка.
Super Best Friends Forever са Wonder Girl, Batgirl и Supergirl в кратки силно комедийни и карикатурни скечове в стил MPL:FiM...от създателката на MPL:FiM.
SBFF е с гласовете на едни от най-добрите англоезични voice actor-и, съответно Grey DeLisle, Tara Strong и Nicole Sullivan.

Amethyst Princess Of Gemworld е правено от други хора и е нещо като кръстоска между комикса за Amethyst и magic girl шоу от сорта на Sailor Moon.
Доста по-добре нарисувано е от Super Best Friends Foreve и покрай другите неща съдържа и много бъзици с RPG игрите.

Препоръчвам ти да потърсиш и двете в youtube...само по 3 минутки са. SBFF май е 5-6 епизода, а APOG 7 епизода.

Нещо интересно за рейтингите на YJ, което прочетох в IMDB:

http://www.imdb.com/title/tt1641384/board/thread/212636495?d=212677817&p=1#212677817

Най-важното:

"Because YJ makes less from ads than a CN series with a larger audience of kids, they would have to sell even more merchandise to break even or make a profit. But once the toyline was canceled, the only merchandise left was the video game and the tie-in comic. With the video game being delayed, the comic was the only thing left. Comic sales alone are not enough to support a show."

And because nearly half your audience consists of adults who won't be buying the products you're advertising, the network can't charge them as much as they could for a show with a larger kids Demo.

винаги ми е било интересно как определят какъв процент са децата и какъв възрастните.

В текста си пише - Nilsen's.

Това е система, в която плащат на определен брой случайно избрани американски семейства, за да следят какво гледат по телевизията (има и за други неща - радио, браузване в интернет и т.н.).

Звучи бутофорно, но следенето навлиза в големи детайли: Кой точно гледа и в кои часови пояси. Дали докато гледат записаните на DVR-а предавания превърта рекламите и т.н. и т.н.

Четох преди време една статия и се убедих, че изследването е доста смислено и статистически адекватно.
Естествено може и да е пълна лъжа, но ако правят всичко описано, наистина може да се извади ценна информация, кой гледа и с какви реклами го облъчват.

Така че на теория процентът деца/възрастни е статистически верен.