2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Star Trek Into Darkness
Ревю
Не съм фен на марката Star Trek като цяло. Никога не съм гледал цял епизод нито на оригиналните серии, нито на The Next Generation, Deep Space 9 или Enterprise. Филмите също са ми непозната материя – какво да се прави, дете съм на Star Wars…
С това казано, Star Trek на JJ Abrams от 2009 се оказа един от най-добрите блокбъстъри за онази година. Не че имаше кой знае каква конкуренция – все пак това е годината, в която се насладихме на „шедьоври” като Terminator Salvation, GI Joe и Transformers Revenge Of The Fallen. Abrams обаче успя да представи нещо, което другите не можаха – енергичен, интересен, пълен с харизматични образи филм, страхотно изигран, че и доста умен на всичкото отгоре. Харесах Star Trek още при първото гледане и търпеливо зачаках неизбежното продължение.
4 години по-късно, JJ Abrams се завръща като режисьор за Star Trek Into Darkness, филм, който не мога да определя дали е по-добър или по-лош от първия. Мога да кажа, че ако сте фен на единицата, ще останете доволен от двойката. Защото Into Darkness прави това, което е задължително за продълженията – продължава установените теми, развива образите, но в същината си се отнася за нещо различно. Един от най-добрите филми за 2013, без съмнение.
В първия Star Trek ставаше дума за установяването на алтернативната хронология, контекста й спрямо оригиналната, и събирането на екипажа на Ентърпрайз. В продължението този екипаж се изправя пред първата си сериозна криза, докато Капитан Джеймс Кърк (Крис Пайн) научава това, което всички рано или късно научаваме – че действията ни имат последици, а Командир Спок (Захари Куинто) научава да покаже човешката си страна, по трудния начин. Отговорен за кризата е Джон Харисън/Кан (Бенедикт Къмбербач), който с течение на сюжета разкрива, че има връзка с хората, ръководещи Звездната Флотилия, главно Адмирал Маркъс (Питър Уелър). Сценаристите са сътворили една постоянно интересна и движеща се история за семейство и какво би направил човек за него, погледната през призмата на Трек вселената.
Принципно не е задължително да сте гледали първия филм, за да се насладите на Into Darkness. Само че така ще имате по-малка представа за отделните образи, кой какъв е, откъде е и каква му е функцията. Няколко препратки към първия Star Trek могат да озадачат зрители, незапознати с хита от 2009 година. Така че да, можете да скочите направо на Star Trek Into Darkness, но експириънса ще е по-завършен, ако отделите два часа, за да видите как започва всичко.
Сценарият само печели от това, защото е по-фокусиран и е използван за добавяне на нови елементи от митологията. Неща като фотонните торпедота, криогенните капсули, бомбата с леден синтез, Главната Директива, примитивната планета Нибиру и дори трибълите дебютират в новата лента, всяко с отредена цел. Не мога да подмина и представянето на клингоните, очевидно гласени за врагове в третата част.
Не знам какво е мнението на хардкор феновете за Крис Пайн, но в моите очи той е идеалния Кърк. Убедителен е във всяка своя сцена, особено в една определена, от която ми се намокриха очите, благодарение на актьорските изпълнения. Помага и факта, че двамата с Кърк много си приличаме по характер, не обичаме да следваме правилата и често действаме по интуиция. Както той казва „Не знам какво трябва да направя, но знам какво мога да направя”. В тази хронология Кърк е млад и импулсивен човек, оказал се с огромна отговорност на раменете – и като всеки млад човек отказва да я осъзнае, докато не стане прекалено късно. Разбирам го напълно и именно затова образът ми е симпатичен и близък.
От другата страна имаме Спок, който по време на филма на няколко пъти бива подтикван от Кърк и Ухура да разчупи ледената си стойка и покаже емоция. Той дава доста валидно (макар и леко егоистично) обяснение за хладнокръвието си, и останах изумен от неговата честност – не е нещо невиждано преди, но действа в този конкретен случай, имайки предвид нещата, които Спок преживя в първия филм. Така че и неговият образ се разраства и става по-човечен. Захари Куинто също е перфектен избор за остроухия герой, а от интервютата му си личи колко го е грижа за ролята, филмите и франчайза като цяло. Много ми хареса интеракцията със Спок Прайм, колкото и кратка да беше тя. Все пак логично е ако можеш да контактуваш със своето бъдещо Аз, да го потърсиш в момент на криза.
Бенедикт Къмбербач размазва в ролята на Кхан. Този Кхан е различен от онзи, който се появява в Star Trek II: The Wrath Of Khan (1984), считан от мнозина за най-добрия Трек филм. В Into Darkness Кхан не започва с лична вендета срещу Кърк, а срещу Адмирал Кърк и цялата Звездна Флотилия. Той е като тъмно отражение на Кърк, поне аз така го разбирам – това личи най-вече по време на разговорите им в средата на филма. Бенедикт владее екрана в тези моменти, изгоряйки всяка реплика така, че няма шанс да не му повярваш. Екшън сцените също му се отдават, независимо дали ще е ръкопашна битка или боравене с огнева мощ. Чакам с нетърпение сезон трети на Sherlock и The Hobbit 2, за да се кефя пак на този чудесен актьор.
Star Trek Into Darkness си е филм ансамбъл, и всеки основен член на Ентърпрайз – д-р Боунс МакКой (най-големия пич, изигран от Карл Ърбън), Ниота Ухура (Зо Салдана), Павел Чеков (Антон Йелчин), инженер Монтгомъри Скот (Саймън Пег) и новото попълнение Карол Маркъс (Алис Йив) – получава своя момент да блесне. Всеки един от тези образи е майсторски вкаран в наратива, без да пречи на и без това бързото темпо. Не всеки може да го постигне, така че браво на екипа.
От двата филма на Ейбръмс съдя, че в Стар Трек не е задължително екшънът да е епичен и масивен, стил Майкъл Бей. Не че липсва, напротив, но вероятно няма да помните много от екшън сцените в последствие – ако трябва да съм конкретен, най-много ми хареса сета на клингонската планета Кронос, и унищожението на Ентърпрайз в близост до земната атмосфера. Но както казах, в тези филми експлозиите и патакламите не са първи приоритет – по-важни са взаимодействията между образите и научно-фантастичните концепции.
На практика харесвам всичко в този филм – с изключение на последните 10 минути. Защо Кхан бяга от Спок? Къде отива? Или просто се лута безцелно? Как така го побеждават само с няколко фазерни изстрела, а се предполага той да е генетично подобрен хуманоид и такива неща да не му влияят? Кърк трябваше да се задържи мъртъв за по-дълго време, може би на финала да остане неясно дали ще го съживят или не. С толкова скорошното му оздравяване отслабиха ефекта на най-силната сцена във филма.
И тук, както и в ребуутът от 2009 година не трябва да се прилага нормална логика. Например какъв е смисъла от тайната самоличност на Кхан? Никой не го познава във филмовата вселена, името му не означава нищо за никой, освен Адмирал Маркъс. Не, това беше направено с цел феновете да луднат от спорове и да търсят всевъзможни улики дали Бенедикт наистина ще се въплъти в иконичния злодей, или изцяло нов образ, докато накрая не мирясат и не гледат филма. Само че нямаше място за съмнение – режисьорът е отявлен сай-фай фен и не би си позволил подобна гавра.
В края на краищата Star Trek Into Darkness не разочарова, предлагайки едно интензивно и емоционално Трек приключение. Само че се надявах това да бъде Империята Отвръща на Удара за този франчайз, но уви, не се получи точно така. Сигурно са ми убягнали и куп референции към старите серии, но пак казвам, не съм голям познавач на Стар Трек митологията. И двата филма от новата поредица ги съдя сами за себе си, и засега се движат в правилна посока. Ще видим как ще се развие третата част без участието на Дж. Дж. Ейбръмс, който пък работи по продължението на друг велик космически епос.
Оценка – 4/5
Тъпата блондинка пък си беше точно това.
Иначе беше приятно да видим старата банда, а костюмите, ефектите и декорите бяха убийствени - абе шоу.
Интересно ми е дали Paramount направи тези филми с идея да съживи ТВ сериалите (в reboot-ната вселена) или просто си поддържат активен кино лиценза за поредицата.
Не съм чул нищо никъде за нови серии, а и мисля, че достатъчно сериали са направени вече. Сега е важна филмовата поредица.
Дизайнът и анимацията ми харесаха много, ама нещо не съм влюбен в историята.
http://io9.com/r2-d2-spotted-in-star-trek-into-darkness-1273196593
Това е традиция от предишния филм, където пак имаше нещо подобно - http://gizmodo.com/5405276/confirmed-r2+d2-finally-discovered-in-star-trek
Там го бях забелязал още в киносалона (в смисъл не знаех, че е easter egg, а просто си казах "Леле колко прилича на R2-D2 тази отломка!").
Това тук съм го пропуснал (пък и гадното 3D не помага много).
Не знам дали това не си е традиция за всички ST филми, които са с ефектите на Industrial Light & Magic.
Помня, че в Star Trek: First Contact в космическата битка измежду другите сражаващи се кораби ясно се виждаше Millennium Falcon ;))).
Други Star Wars референции в Star Trek филмите на съм забелязал...не съм и търсил в интернет...може да има дълъг списък.
Кво става с теб?
Нещо не пишеш напоследък.
Аз от Pacific Rim насам друг филм не съм гледал...а ако пиша за разни анимета, евентуално ще ми затрият постовете.
За web comics-и нещо не ми се пише - лятото беше пълно с паузи и любимите ми поредици напредваха бавно.
Някой пък не събраха пари от кикстартър и са в hiatus.
Иначе Р2Д2 го пропуснаха, добре че го има интернетът :)
