Man Of Steel

Ревю

 

Обожавам работата на Кристофър Нолан. От Memento, през The Prestige, Inception и трилогията му за Батман, човека все още няма слаб филм. А Зак Снайдър е отговорен за едни от най-добрите комиксови адаптации, като Watchmen и 300. Така че когато първия продуцира, а втория застава зад камерата на новия филм за Супермен, възможно ли е обединените им сили най-накрая да ни дадат филма, който винаги сме искали?

Да. Казвам го отсега, Man Of Steel е комиксовата лента на 2013 година. Актьорите са перфектно подбрани, сюжетът разказва позната, но обновена история, музиката на Ханс Цимър е бомбастична, а режисурата е типичната адреналинова инжекция на Снайдър, но в двойна доза.  Много хора ще го харесат, много хора ще го намразят, но няма спор, че това е един различен, невиждан досега Супермен, поставен в реален свят. В момента е любимият ми игрален филм за Криптонеца.

Думите „хронология” и „канон” са изключително важни за комиксовите фенове. Историите с произходите на супер героите биват преобразявани и променяни за голям брой образи в различни медии още от зората на комиксовата индустрия, но в онези дни почти никой не обръщал внимание на тези промени, дори когато ставало дума за първия супер герой, Супермен. През 1986 мини сериите на Джон Бърн Man Of Steel изменили коренно историята и силите на Криптонеца, като последствие на вселенското мега-събитие Crisis On Infinite Earths. Подобно нещо бе предприето от DC Comics през 2011 с Новите 52.

От самото си начало Супермен не е бил обвързан само с цветните книжки и всяка негова поява в друг медиум носела свои идеи и хронология. В радио-програмата Adventures of Superman (1940) възрастният Кал-Ел се разбива на Земята и среща двама мъже, които му помагат да измисли името Кларк Кент, премахвайки напълно виталната роля на семейство Кент. В анимациите на Макс Флейшър от 1941-1943 Супермен лети за пръв път (дотогава само скачал на големи разстояния), способност, която скоро влязла и в комиксите. Superman The Animated Series преобразява Брейниак от колуанско оръжие в криптонски суперкомпютър, а Smallville вкарва в ориджина на Кларк практически всеки, който той ще срещне по-късно (от Брейниак, Лекс Лутър и Зелената Стрела до Зод и Дуумсдей).

Идеята ми е, че ревизиите, които срещаме във филма на Зак Снайдър са уникални, но не са прецедент в мултимедийните появи на Супермен. С премиера, съвпадаща почти напълно със 75-тата годишнина на героя, това е Супермен за нашето поколение, вписващ се в сегашния зейтгейст.

Трябва да се спомене, че предишния опит на Криптонеца да се завърне на голям екран е Superman Returns (2006), който, макар и не много интересен или оригинален филм, в края на краищата донесе печалба на Warner от близо 400 000 000 долара – само че те се надяваха за повече. Man Of Steel надмина тези приходи при почти същия бюджет, и въпреки че не се радва на фурора, който предизвикаха The Avengers и The Dark Knight Rises миналата година, вече имаме информация за продължението – много интригуваща информация...

По мое мнение Man Of Steel е инвентивен научно-фантастичен филм с елементи на извънземно нашествие, и като цяло страхотен филм за Супермен. Планетата Криптон, както е представена тук, изглежда наистина чужда, и от самото начало зрителя е подложен на екшън и чуждоземни мащаби, достойни за Едгар Райс Бюроус. Джор-Ел язди някакво създание, излязло сякаш от Avatar, докато Лара ражда първото натурално дете от няколко столетия насам (всички криптонски жители са генетически създадени чрез т.н. ДНК кодекс). Костюмите и сетове са различни от всичко, което сме виждали, а арогантната политическа структура на Планетата е перфектната почва за етноцентристките мотивации на главния антагонист, генерал Зод.


Това може да се стори доста „извънземно“ на зрители, гледащи Man Of Steel с нови очи. Superman Returns практически беше продължение на Superman The Movie (1978) и Superman II (1980), затова пропусна произходната история. В тези филми Криптон изглежда много по-човешки, но започвайки през 1986 с гореспоменатите мини-серии на Бърн, планетата е изобразявана като много различна от нашата, а жителите й не чак толкова приятелски настроени. Портретът на тези оцелели елитисти засилва важността на Марта и Джонатан Кент в еволюцията на Супермен. Последния син на Криптон притежава силата да превземе Земята, но е отгледан като добро дете с ясна представа кое е правилно и кое грешно. Той лесно се противопоставя на криптонския идеал, представен от генерал Зод (че дори и от Джор-Ел), и става Супермен по избор. Вече Кларк Кент не е маската, Кларк наистина е Супермен, а това е много оригинален подход в граденето на личността му.

Мини-сериите показват и традиционния дебют на името „Супермен“, а именно, че Лоис Лейн го измисля, след като героя спасява разбилия се самолет, в който тя пътува. Това води до въпроса какво означава червеното S, сложена на гърдите му. През 80-те се смятало, че знака обозначавал Къщата на Ел на Криптон, преди да се възприеме за какво ли не на Земята. Man Of Steel ни дава версия, обвързана с макси-сериите 52 от 2006 година, обяснявайки, че знака само прилича на S. Всъщност това е криптонският символ за надежда, усвоен от семейството на Джор-Ел. Във филма думата „Супермен“ първо е изговорена от американски военен, индикирайки, че така ще го наричат и останалите.

Първата среща на Лоис и Кларк обаче е доста различна от традиционната. Не само катастрофата със самолета е игнорирана, но и целия любовен триъгълник между Лоис, Кларк и Супермен е премахнат. Тук Лоис сама намира Кент, проследявайки изумителните неща, сторени от него след появата на силите му. Така Лоис успява да узнае тайната самоличност на Супермен преди да е станал световно известен, което отново е оригинален и интересен начин двата образа да се обвържат.

Тази „тайна“ е засегната, когато Супермен унищожава правителствен дрон, опитващ се да локализира убежището на криптонеца. „Няма да го намерите“ казва той, и когато генералът го запитва как Америка може да му вярва, той се засмява и отвръща „Генерале, израстнал съм в Канзас. Аз съм толкова американец, колкото и вие.“ Ако обикновен репортер може да намери дома му без да знае предварително, че се намира в Канзас, колко ще отнеме, преди армията да нахлуе и направи поразия?


Образът на Кларк Кент/Супермен е бил, и винаги ще бъде обсъждан, докато съществува. Дали той е криптонски нашественик, който създава Кларк като пародия на човечеството, за да се впише сред низшите, или грижите и напътствията на Джонатан и Марта Кент са създали добър човек, който може да се издигне над природата си и да направи най-героичните и безрезервни неща за доброто на своя нов дом? Накратко: Натура срещу Възпитание.

Много алтернативни истории и изследвания на супер геройския архетип изследват тази теория. DC са публикували комикси, в които Кал-Ел се разбива в Съветска Русия, пред имението Уейн, в отдалечените кътчета на Африка (където се превръща в аналог на Тарзан), и дори история, в която негов праотец се разбива в Нова Англия по време на Революцията и променя бъдещето на планетата още преди Кал-Ел да е роден. Miracleman, творение на Алън Муур и аналог на Супермен, решава, че единствения начин да защити хората от свръхестествени заплахи е като реформира всички нации по свой имидж, така създавайки нов световен ред, по-ужасен от плановете на повечето злодеи. Иначе казано, дребни промени в установения канон могат да доведат до фатални последствия. Теорията на хаоса в действие.

В Man Of Steel Зак Снайдър ни показва един объркан и странстващ Кларк Кент, който доказва, че му идва отвътре да върши добро. Но той още не е Супермен-ът, който знаем. Нуждите го карат да краде дрехи, да лъже често и да избягва конфронтации с неприятни хора. Човек не може да го обвини, задето е объркан, имайки предвид, че  земния му баща Джонатан настоява Кларк да крие силите си, за да не бъде заплашван. Това води до шокираща и драматична, но и объркваща сцена – когато Джонатан избира собствената си смърт пред това да бъде спасен от „сина“ си. Двамата са достатъчно близо, и дори обикновен човек би могъл да изтича и да издърпа възрастния Кент от пътя на циклона. Решението да седи и гледа как бащината фигура си отива е трудно, и надали един напълно осъзнат Супермен би го приел.

Щом костюмът и наметалото биват облечени (подарък от Джор-Ел, като в Новите 52), зрителите наново биват запознати с този все още неопределен герой, който се старае да върши добро. Без да се замисля Супермен се предава на властите, за да бъде предаден на Зод и хората му, въпреки че това може да коства живота му. Християнския символизъм е малко нагнетен, когато пресъздадения „призрак“ на Джор-Ел изпраща единствения си син от небето да спаси хората на Земята, а Супермен за момент позира като „на кръст“, преди да се спусне надолу.

Но редом със своята супер-безрезервност, Man Of Steel ни показва и моменти на супер-безпричастност. Кларк очевидно иска да постъпва правилно и да защитава невинните, но на определени места се оказва захапал повече, отколкото може да преглътне. В една от силните сцени в кулминацията Супермен използва лъчите си, за да среже криптонски кораб, носещ бъдещето на расата на борда си. „Криптон имаше своя шанс!“ извиква се той, докато кораба пада на земята, заедно със Зод – само че тази земя все още е населена с уплашени жители на Метрополис – следователно Супермен не е премислил действията си достатъчно напред. Това може да идва от факта, че младия Кларк Кент все още се осъзнава. Той тъкмо навлича костюма и се научава да лети, когато масивна инвазия се разразява. Така че последвалите разрушения надали са резултат от безчувствието на Кал-Ел към земните жители. След грандиозната им битка, по време на която Зод започва да развива сходни супер сили, злодея се опитва ги изполва, за да отнеме живота на още няколко души. Реакцията на Супермен е крайна – той счупва врата на опонента си, убивайки го на мига.


Това е вероятно най-спорната и дискутирана сцена в целия филм. Оправдано ли е действието на Супермен? Наистина ли би отнел живота на последния си сънародник? Имаше ли въобще избор? Не можеше ли просто да  отлети със Зод накрая на вселената и да го изостави там? Тази сцена доби известност и поради факта, че комиксовата легенда Марк Уейд (работил по The Flash, JLA, Amazing Spider-Man, Captain America, в момента пише Daredevil, една от най-добрите книги на Marvel), след като я изгледал, напуснал кино-салона бесен. Докато Уейд определено е в правото си да постъпи така, не разбирам защо толкова много фенове са против този акт – все пак Супермен е убивал и преди, в комиксите, дори и във втория филм на Ричард Донър. Рисковано действие, да, но не е безпрецедентно.

А екшън сцените... Боже Мили, екшън сцените! Ситуирани са главно в последните 40 минути, но повярвайте ми, повече не е нужно. Сгради биват разрушени от ударите – друго няма да казвам. Визуалните ефекти са изключителни, нито за миг не почувствах, че гледам нещо фалшиво.

Имам два проблема с Man Of Steel. Първият е странен за обяснение, но казано накратко, монтажът на flashback сцените е някак си несполучлив. Докато в Batman Begins те преливаха от тези в сегашно време и обратно с максимален ефект, разкривайки пътя на Брус, тук целта е била същата, но резултата – не. В един момент виждаме капсулата на бебето Кал-Ел да приближава нашата планета, а буквално в следващия Кларк вече е възрастен. Не бих го направил по този начин.

Вторият е свързан със самия Супермен, а именно – той не говори много-много. Сценарият на Дейвид Гойър дава прекалено малко реплики на героя, което на места поставя статуса му на главен образ под въпрос. Хенри Кавил несъмнено изглежда, говори и се държи както подобава на ролята, но имам чувството, че можеше да ни покаже още – дано следващия път му се даде възможност да представи уменията си пред камерата както трябва.

Man Of Steel ме изненада. Да, Нолан и Снайдър стоят зад проекта, но все пак става дума за Супермен, един от най-трудните герои за пренасяне на голям екран. Старите филми на Донър и Лестър, както и Superman Returns, принадлежат на една друга ера, ера на невинност и надежда. Днес обаче имаме повече нужда от Супермен, защото много хора са изгубили надеждите и вярата си. Супермен винаги е бил символ на тези неща, а Man Of Steel се заиграва много внимателно с тази тема, без да я задълбава сериозно, но и без да я игнорира. Много съм доволен от филма и искам да видя повече от тези образи и този свят.

Оценка – 4/5

"музиката на Ханс Цимър е бомбастична" - т.е. музиката на колективът, който работи за Ханс Цимър.
Апропо, не съм техен фен и май хората, които сътвориха музиката която харесвам - тази на Карибски Пирати и Семейство Симпсън - филмът, вече не работят там.

"а Smallville вкарва в ориджина на Кларк практически всеки, който той ще срещне по-късно" - ох, ни ми припомняй ;)

"1986 с гореспоменатите мини-серии на Бърн, планетата е изобразявана като много различна от нашата, а жителите й не чак толкова приятелски настроени" - това принципно е добра идея, но начинът по който чета че е реализиран във филма не ме кефи.

"засилва важността на Марта и Джонатан Кент в еволюцията на Супермен" - и дори леко я преекспонира ;).

"вече Кларк Кент не е маската, Кларк наистина е Супермен" - на мен пък точно антагонизмът между двамата винаги ми е бил адски забавен.

"но и целия любовен триъгълник между Лоис, Кларк и Супермен е премахнат" - още един любим елемент в кофата.

"защо толкова много фенове са против този акт – все пак Супермен е убивал и преди, в комиксите, дори и във втория филм на Ричард Донър" - доколкото разбирам се критикува начинът по който се стига до това убийство. А и все пак както и ти пишеш по-надолу за надеждата, в духа на предишните версии той би опитал много повече неща преди да се стигне до такова решение. Критикуват се и масовите разрушения указващи за смъртта на множество невинни и нулевите усилия на Супермен да се отдалечи от населени места.
Може би на модерните зрители да не им пука (филмът беше финансов успех), но други по-традиционно настроени хора негодуват срещу точно такава промяна в канона (другите неща са дреболии и козметкика).


Абе ще го изгледам, като излезе на DVD/BD по нашенско, но не съм фен нито на Снайдер, нито на Гойер, нито на Супермен ;))).
Целият подход на WB към киносвета на DC ми се струва грешен. Ноланските заглавия бяха добри, защото човекът си е извоювал известна независимост.

1) точно триъгълника Лоис-Кларк-Супермен винаги ми е бил непонятен. Просто противоречи на всякаква логика. Лоис би трябвало да е интелигентна жена, да не говорим разследващ журналист, след 3-4 срещи с Кларк ако не е разбрала че той е новият герой в града, значи не е толкова умна.

2) относно убийството на Зод и разрушенията и тн, аз го приписвам (пак) на факта, че този Супермен все още не е героят, който може да спаси всички и да бъде навсякъде. Той е млад и неопитен в тези неща - но може и просто да си затварям очите пред този проблем :)

"винаги ми е бил непонятен" - това е приключенски trope още от книжки като "Черното лале", "Скарамуш" и поредицата за "Зоро" (дето не съм я чел и само съм гледал разни дърти италиански, мексикански, щатски анимационни и японски анимационни филми...холивудските бозици не ги броя...).
Колкото и да е умна Лоис, точно умението на Супермен да се прави на нескопосания и праволинеен Кларк, както и правилно измислената легенда е демонстрация на супер качества. Иначе и други хора биха го надушили (данъчните и службата по емиграцията примерно).
Лоис да я излъжеш дори е по-лесно, защото Кларк не е новина/загадка за разплитане, а Супермен е.
Тук както разбирам от теб, дори не са му дали възможност да си изгради Кент маската.

"този Супермен все още не е героят" - тъй де, лошо няма да се провали един-два пъти...но не и в такива мащаби.
На теория звучи добре, но е прекалено драстична промяна в популярната митологията, докато за сравнение Батман можеше да става мрачен, колкото си иска.

може да е писателски похват, но когато продължава години наред става нелепо. Единственият случай, когато наистина повярвах на този триъгълник е в All-Star Superman (и комикса, и филма).

тук още го няма Кларк Кент, журналиста, само Кларк Кент, човека. Линията между Кларк и Супермен е изтрита.

Първата точка от това ми се стори близко до това, което си мисля и аз, пък и е казано добре - http://io9.com/why-letting-superman-kill-kills-superman-1440140313

без да искам изтрих коментара ти, alshu, но прочетох статията.

по принцип аргументите на тоя са валидни НО - първия не го приемам много-много, защото може да бъде приложен на практика при всеки супер герой - защо Батман не е убил Жокера, Пингвина и тн, защо Спайди не убива Гоблините или Октопус или Венъм, и тн. Но според мен не важи за всяка ситуация, в конкретната в Man Of Steel също.

С втория съм по-съгласен (че Супермен е мит и убиването го принизява на човешко ниво), но пак не съм сигурен, че се отнася точно за този Супермен.