Justice League War

Ревю

По дяволите, DC/Warner Animation, защо се излагате така? Най-новият ви филм май ще се окаже и най-слабият, по-слаб дори и от Superman/Batman: Apocalypse. Дали е заради премахването на елемента Брус Тим? Надали, Джеймс Тъкър също е много талантлив и опитен продуцент, с дълъг стаж в областта на супер героите. Сигурно е заради избрания материал и сценариста новобранец – в конкретния случай, това е непечеливша комбинация.

Justice League War адаптира първата история в Новите 52, публикувана в Justice League #1-6 от 2011, дело на Геоф Джонс и Джим Лий. И като адаптация на комикса, филмът е доста верен – единствената голяма промяна е заместването на Аквамен с Капитан Марвел/Шазам. Но това като че ли изчерпва позитивното, което мога да кажа.

Няма да навлизам в проблематичната идея за хронологията на Новите 52, нито ще описвам качествата на Джонс като писател, но казано накратко, той не е най-добрият кандидат за отборна серия. В началната му Origin история за Лигата това ясно си личи, и проблемите й се пренасят директно във филмовата версия. JL War би трябвало да служи като интродукция за нови фенове, но ако това е първият ви допир до вселената на DC, няма да видите нищо в подкрепа на факта, че героите й са оприличавани на богове, модерни митове – ще видите хора в костюми да се бият срещу безлични злодеи.

Без да преувеличавам, сюжетът се свежда до следното – Дарксайд и неговите парадемони нападат Земята (в Метрополис?), Супермен, Батман, Флаш, Зеления Фенер Хал Джордан, Киборг, Жената-Чудо и Шазам се обединяват, за да го спрат. Нищо повече, нищо по-малко. Но това е история за 20 минутен епизод, а тези филми са поне час, че и повече. Как се запълва това време с толкова плитък сюжет и неразвити образи? С екшън естествено. JL War е дотолкова препълнен с екшън сцени, че след време направо писват. Така де, по стандарт битките са зрелищни, анимирани и хореографирани превъходно, всеки герой получава момент да блесне със способностите си, но се стига до точка, в която човек забравя за какво е цялата патаклама. Нещо като финала на Transformers Revenge Of The Fallen, но не чак толкова простовато.

Дарксайд има нулева мотивация. Никъде в War не ни е казана причината за неговата инвазия, така че тази негова версия за мен е просто зловещ извънземен, който Лигата трябва да победи. Защо тераформира планетата? Как е разбрал за Супермен? Кой знае, кой го е грижа. Супер героите не толкова общуват помежду си, колкото изстрелват написани реплики (най-вече Хал Джордан), и никой от тях не е развит както трябва – тоест  така че да бъдеш въвлечен в случващото се. Малко повече внимание е обърнато на Киборг, чиято причина да участва в борбата е съвсем разбираема – и все пак, не бих го нарекъл главен образ, той е част от микса.

Две определени сцени са ми крайно негативни. И тук, както и в комикса Батман разкрива самоличността си пред Зеления Фенер, и в двете версии причината да го направи ми убягва. Независимо че говорим за нова хронология, за Прилепа знаем, че голяма част от историите му преди Flashpoint/New 52 все още се считат за валидни, така че това е човекът, който трудно се разкрива дори пред жените, с които е интимен. Но познава Хал от няколко часа и вече му вярва достатъчно, че да си свали маската?! Няма логика. Втората сцена е тази след финалните надписи (точно така, филмът има тийзър в стил Марвел) – няма да спойлвам, но без ролята на Аквамен тя е безцелна и безсмислена.

Няколко думи и за техническата страна, кастът е средна работа. Не мога да кажа, че Алан Тудик (Супермен), Джейсън О‘Мара (Батман), Мишел Монаган (Жената-Чудо), Крис Горъм (Флаш), Джъстин Кърк (Хал) и Шемар Муур (Киборг) са се справили зле, но няма да рева, ако не ги чуя отново в тези роли. Това са хора, с чиято предишна работа не съм особено запознат, така че почитателите им да не се засягат. Обаче наистина ми се иска DC да изпробват нов дизайнер, защото за пореден път имах чувството, че гледам Young Justice, на визуално ниво.

Надявам се да не съм изкарал Justice League War като трагедия, защото не е. На второ гледане ми хареса повече, но си остава непоправимо разочарование. Независимо от качеството им радвам се че тези филми се произвеждат. Но знаейки, че хората зад тях са способни на много по-добри неща, дори и чрез промяна на оригиналния материал, не мога да изпитвам друго към най-новото им предложение. Да видим сега какво ще излезе от Son Of Batman.

Оценка – 2/5 

Бих добавил, че имаше и една-две сцени, в които анимацията е доста кофти...което означава, че са бързали много с проекта (иначе и екипът и студиото субконтрактор са много добри).
Това ми е обяснението - графикът е бил прекалено строг, не е имало време да доизпипат сюжета и да компенсират поне минимално глупостите от оригинала.
Пък има и едно-две неща, които бяха представени по-добре там отколкото тук.
Т.е. още няколко месеца изпипване на сценария и анимациите, щеше да доведе до няколко пъти по-добър продукт...почти за същите инвестирани пари.

"с чиято предишна работа не съм особено запознат"
Алан Тудик играе култова роля във Firefly/Serenity и се мярка в други проекти на Джос Уедън. Май съм го мяркал и в една черна комедия (Не-знам-кой-си и Не-знам-кой-си срещу злото).
Като voice actor обаче не го уважавам особено.
Другите може и да са много известни, но аз не ги знам.
Не виждам защо не ползваха Нейтън Филиън за Green Lantern...хем е традиция, хем му се отдава, хем щеше да се обедини с другарчето си Алан Тудик от Firefly.
Новият фенер ми идва леко некадърен. Една трета от репликите му не ги разбирах.
Целият voice acting беше среднист, а на някои места откровено зле (примерно изпълненията на мацката дето играе Wonder Woman).

"наистина ми се иска DC да изпробват нов дизайнер"
Аз пък намирам това за един от плюсовете ;))).

Друг плюс в заглавието е документалният филм за Jim Lee, който е част от екстрите към диска.

"Да видим сега какво ще излезе от Son Of Batman."
Деймиън?
Нааах.

Може и да си прав, DC пускат по три филма на година, през 4 месеца, а само анимирането им отнема дълго време. И аз съм се чудел над това, дали няма да е по-изгодно да минат на два за година, за да изготвят сюжета и сценариите по-внимателно - особено при отборните филми?

Мишел Монаган всъщност е доста добра и готина актриса, в Kiss Kiss Bang Bang и Due Date я помня. Може и тя да е записала диалога си набързо. А относно дизайните, не ги считам за минус, обаче е време за нещо ново.

Е да, в първата си история Деймиън си е едно малко лекенце, но все пак е история на Грант Морисън - и като негов фен, няма как да го изпусна.

http://io9.com/akiras-still-happening-plus-terminators-kyle-reese-i-1520355345

Според една от новините в списъка все още има шанс за игрален Akira и ще си призная, че не съм особено щастлив.

1. Jaume Collet-Serra признава, че има проблеми с адаптирането на материала, което неминуемо ще доведе до затъпяване и елементаризиране на историята.
Това е малко проблем на пуристите и феновете на оригинала, но потенциално може да доведе до изкривяване или загуба на едни от най-интересните послания в заглавието.

2. Славата на Akira отдавна е извън зенита си. Мангата и анимето са общо взето фаворити на предното поколение sci-fi фенове. Новото поколение гледа с голяма погнуса и маса предразсъдъци на такива неща. Т.е. дори обективно да биха го харесали, в момента няма шанс за това, защото вече са решили, че няма.
Гледам реакциите на статията и не мога да повярвам. Анимето е претъпкано с идеи и пластове, но гледалите го чак напоследък тотално се провалят в задачата, да открият и осъзнаят най-очевидните от тях...а аз до ден днешен при всяко гледане откривам нови детайли...
Примерно казват, че им приличало на анимация не от 1988, а от 1978...което са глупости на търкалета. Десетилетия по-късно никое популярно заглавие, включително GITS поредицата не може да го настигне по мащаб. Да, в днешно време има сцени, които технически го надминават, но мащабът е почти недостижим. Много рядко излизат подобни филми.
А при Akira говорим за ръчно рисувана анимация. Никакви там компютърни облекчения или най-елементарен предмонтаж и raw тестове.
Чудя се къде е проблемът. Дали в променената естетика и формат на визуалния разказ или хората са просто преднамерени.
И това не е драма само на сегашната по-широка публика.
Познавам сегашни аниме маниаци, които смятат безспорни за мен класики, като Akira, Cowboy Bebop...или де да знам The Wings of Honnêamise за overrated.
Напрактика отричат всичко преди 2000...аз ли одъртях толкова? ;)))

Деда знам, не виждам смисъл от прехвърлянето в игрален филм - освен печалба естествено. А и сигурно знаеш какво се получи при адаптацията на Dragonball? Не искам представата на широката публика за Акира да бъде някаква скапана Холивудска версия, правена от хора, които не разбират и не уважават оригинала.

Ръчно рисувана анимация, и то каква само! Мащаба и детайлите в Нео-Токио ме изумиха.

И аз имам такива приятели, които не харесват нищо старо, всичко трябва да им е CGI боза. Примерно никой от тях не е фен на първия Терминатор, щото бил от 84та година и не изглеждал реалистично.

"освен печалба естествено"
Точно тя ми е най-съмнителна.
Същите хора дето се опитват да изстискат по 120% от всяка мода, трябва да са наясно, че популярността на Акира в момента не е голяма.
На теория в него става дума за angsty тинейджъри и това винаги се котира...но напрактика трябва да пренапишат всички образи и диалози, за да могат днешните да се разпознаят в тях.
1. Това означава 2/3 чисто нов материал...тотално обезсмислящ целта да се адаптира готово заглавие. По-добре да напишат нещо ново, щом смятат че имат толкова кадърни сценаристи.
2. Променя се социалния аспект. В оригинала става дума за бедни, социално безперспективни хлапета, които се занимават с трафик на дрога и бандитски дейности, за да си купуват яки футуристични мотори и да киснат по заведения. Друга част пък се занимават с тероризъм.
Това е част от критиката и посланията, които ще се загубят.
Не че днес няма такива тинейджъри. Дори в световен мащаб са повече отколкото през 80-те...но мисля не те правят световните кино печалби, а и дори да беше така, точно те биха търсили искейпизъм, а не полу-документален филм за живота им.
Още...Холивуд не би допуснал чак толкова edgy съдържание.

Dragonball е малко по-различна ситуация. Доста евтино беше направен и предполагам продуцентите му са целели да постигнат ефект подобен на филма по Doom. Пълен тъпизъм и промяна на оригинала, но самото име е достатъчно да привлече достатъчно зрители, без да се налага да има каквото и да е покритие.
Според мен провалът на тази тактика идва по три направления:
1. В онзи момент пикът на интереса към Dragonball беше преминал.
2. Влиянието на интернет реакциите върху ходещите на кино по времето на Doom филма бяха много по-слаби в сравнение с времето на Dragonball.
3. Този номер вече е прилаган прекалено много пъти, за да работи.

То и аз не харесвам първия Терминатор толкова ;))), но не мисля че CGI-а е основната причина за величието на втория или на Aliens (където няма) или на Abyss (където е минимален).

Мисля че Chronicle, ако си го гледал, е най-близо до модерен игрален вариант на Акира. Историята технически е същата. Колкото до популярността му, прави си, на мен ми хвана вниманието съвсем случайно от някакъв клип, Топ 10 Аниме Филми или нещо такова. Обаче се поразтърсих за причините за хвалебствията, които се дават на филма, и разбрах, че за времето Акира е показал анимация на невиждано ниво. А в киното какво иновативно може да покаже - на практика сме виждали всичко. Дано да греша де, но като се замисля - гневни тийнейджъри, масово изтребление, тайни военни проекти, огромна сила, попаднала в грешния човек...

Нека не спорим за Терминатор, че ми е много на сърце :)

Ми не спорим. На мен хич не ми пречи, че ти харесваш повече първия ;)))

Chronicle не съм го гледал.

"гневни тийнейджъри, масово изтребление, тайни военни проекти, огромна сила, попаднала в грешния човек"
Разликата е, че тук историята има адски много герои, адски много пластове и адски много гледни точки, а сякаш никой не е прав.
Обикновено в Холивуд, този вид истории са елементарна angst експлоатация и самоцел. В Акира angst-ът на Тецуо е инструмент за дисекция както на обществото, така и на драмата на самият герой. Силата му превръща всички външни и вътрешни демони в съвсем веществени и ужасяващи карикатури.
И това е само една фасета от сюжета.
Терористите, полковникът, старите експерименти, самите рокерчета...Страшно много неща има тук.
А и е тъпкано с политическа сатира, дори повече от тази в дъртия RoboCop.

"е показал анимация на невиждано ниво"
Не само анимация - сложно и реалистично замислени сгради и локации, сложен механичен дизайн, кинематографичен подход при композирането на кадъра и избирането на гледните точки.
Не е първото такова аниме.
Има и доста други примери. Сега се сещам за Lupin III: Cagliostro no Shiro (1979) или съвременника The Wings of Honneamise (1987)...ама е добър представител и историята му е доста по-интензивна (покрива много повече материал). Един вид не е изолирано явление, а продукт на цяла индустрия.
За мен силата на анимето е в дългите развиващи се истории (Cagliostro no Shiro е само част от Lupin III френчайза) и затова единични концентрирани филми, които се гледат самостоятелно, са толкова рядко срещани. Е, студио Гибли произвежда нов единичен филм всяка година...но пък на мен са ми еднообразни.

За сметка на хубавите неща обаче, серийните шонени (и манга и аниме) като Dragonball, Naruto, Bleach и пр. имат сюжетни развития веднъж на 20-30 епизода.
Затова и не мога да изпитам капка уважение към оригинала им.

"Не само анимация - сложно и реалистично замислени сгради и локации, сложен механичен дизайн, кинематографичен подход при композирането на кадъра и избирането на гледните точки" - да де, нещо такова имах предвид. Личи си че съм бос по аниметата, не знам какво говоря :)

Като казваш много герои, пластове и гледни точки, говориш за мангата, предполагам. Във филма не са кой знае колко.

Точно за филма говоря.
Ето по-централните герои с по-дълго екранно време и по-важна роля в историята:
Канеда и Тетсуо = 2
Кей (терористката) = 1
Шикишима (полковникът) = 1
Каори (гаджето на Тетсуо) = 1
Esper-рите (Масари, Такаши и Киоко) = 3
Ямагата (един от лидерите на рокерите) = 1
Кай (друг член на рокерите) = 1
Шефът на терористите =1
Незу (човекът на терористите в съвета) = 1
Шефът на учените = 1

Акира не го броя. ;)))

Всички тези хора идват от по-големи групи, които също са доста добре и подробно представени на екрана:
Двете враждуващи банди рокери, терористите, градския съвет, есперите, учените, членовете на култа към Акира и още стотици именни и безименни, полицаи, охранителни, военни и униформени агенти.
Всичките тези групи са в конфликти, с който автора демонстрират най-различни и интересни социални наблюдения.
Примерно терористите са борят за справедлива кауза, но с лоши средства и всъщност не им пука за последствията.
Култистите са просто психопати.
Рокерите са луди-млади, но пък има пука за другарите им, а и не са зарязали бъдещето си съвсем. (Ходят на училище, мрънкат че няма да могат да си вземат дипломите.)

13 централни персонажа и още тълпи и тълпи...

Ролята на групите и груповите решения също са на фокус.
Примерно много членове на градския съвет са наясно със ситуацията, но по една или друга причина общите им решения са съвсем неадекватни.

"Личи си че съм бос по аниметата"
Пък то такива неща си има и в картуните.
Примерно няма начин да не си забелязал шантавата Art Deco архитектура в Batman TAS. Авторите на бъзик и викат Dark Deco, защото сцените обикновено са в пълен мрак.
Може би просто смяташ, че не си струва да се пише, но аз отбелязвам всеки път когато се сетя, защо е един от аспектите, които харесвам в комиксите и анимацията.

Лично моя интерпретация, не е нужно да се съгласяваш - Канеда и Тетсуо да, Кей, Шикишима и Есперите също, но останалите, поне членовете на бандите според мен не са централни и даже не съм сигурен за ролята им с напредване на сюжета. Каори е важна по отношение на Тетсуо, така че е по скоро поддържащ образ. А Акира е основната фикс-идея на героите, която се свързва с мотивите на филма. Не е пълноправен образ, но има неоспоримо присъствие.

Още не съм навлязъл силно в тематиката на филма :)

Арт Декото разбира се че го знам, на този дизайните в Batman Tas са абсолютна класика. Просто в анимациите, които гледам не виждам подобни неща, затова и не ги пиша.

OK - може би става дума за различна интерпретация с тези оскароцентрични термини, като "поддържаща роля".
Имам в предвид все пак изградени персонажи, които са ключови за сюжета, а не просто някакви статисти.

Примерно за историята Ямагата е важен, защото той е първият несправедливо убит от Тетсуо. До тогава убийствата са или на хора от системата, които му пречат или случайност... В този момент Тестуо почва да "мъсти" на всички, които не му харесват и от които е изпитвал чувство за малоценност.
Кай пък е символ на подкрепата от страната рокерите и е до последно с Канеда и Кей.


Друг пример, Шефът на учените през целия филм дава позата, че разбира всичко, което се случва ни простветва, че той тотално и нищо не разбира.

Каори може да е поддържаща, но много добре демонстрира и слабостите на стария Тетсуо и загубата на човешки качества у новия.

Хвани който и да е един от този списък, намали ролята му до такава без реплики и ще видиш, че се получава различна история.

Акира в анимето няма роля...освен като символ...затова и казвам, че не го боря.

В мангата нещата са други.


"не виждам подобни неща"
Аз съм малко фетишист на тема архитектура и дизайн...което и обяснява какво положително намирам в Tron: Legacy ;)))

Ок Блог.бг нещо бъгва и трие коментари. Въобще не съм поглеждал по този начин на нещата в Акира, но мерси за insight-а.

Иначе и аз забелязвам интересни архитектури, но не виждам често такива. В Трон като цяло ми хареса света как изглежда, това не са му проблемите.

Исках да кажа, че точно тези положителни качества понякога са ми достатъчни и заради тях мога да пренебрегна липсата на други.

http://www.denofgeek.com/movies/guardians-of-the-galaxy/29335/new-guardians-of-the-galaxy-pictures-trailer-update

Ще го видиме утре на какво прилича. Тоя филм е рискован залог за Марвел, повече и от Отмъстителите

Аз съм зажаднял за space opera.
Дори в момента си припомням Robotech (което е ужасен американски rewrite на 3 нямащи нищо помежду си японски сериала)...такъв недостиг на нови неща изпитвам. Разни аниме mecha, като Gundam 00, Macross Zero, Macross Frontier и Yamato 2199 съм ги rewatch-вал прекалено много пъти.

Ето го и трейлъра - https://www.youtube.com/watch?v=B16Bo47KS2g

Damn, не искам да се хайпвам и да си създавам очаквания, обаче филма изглежда чудесно. Много актьори мои любимци са се събрали, така че няма как да очаквам слаб продукт. И пак за две минути и половина никакъв сюжет не е разкрит :D