10 Причини, Поради Които 

Новият Робокоп Не е По-Добър От Оригинала

Преди две години Холивуд ни поднесе римейк на Зов за Завръщане, а сега ни дава и нов Робокоп. Общото в случая? И двата оригинала са дело на Пол Верховен, филми с високо ниво на въображение и цветисто насилие, показващи неща, които днешните кино-студия не биха си позволили. И в двата случая въпросът е „Защо“, а отговорът е неясен, като изключим чисто финансов.

Робокоп е, разбира се, една от легендите на 80-те години, редом с Ловците на Духове и Индиана Джоунс. Името му прераства във франчайз от видео игри, екшън фигурки, комикси, анимации, ТВ серии – и две филмови продължения, които не са приети позитивно както оригинала (Робокоп 2 не е толкова лош, колкото го изкарват). Така че Робокоп 2014 не е нищо повече от поредния ребуут/римейк, направен не заради реална визия или нужда, а защото нещо трябва да се създаде с марката – за чий да седи без полза?

Няма да правя нормално ревю на този филм, защото подобна лента няма как да я разглеждам самостоятелно - всичко ще бъде сравнено с първия филм, с негативни резултати. Робокоп 2014 е ок, но не извлякох нищо от него – едно мъчително, безинтересно и взело се твърде насериозно копие (по-скоро подобие) на класиката от 1987. Продуцентите са променили някои аспекти, но това не е направило версията им специална или заслужаваща внимание. Затова нека разгледаме десет показателя, по които оригиналния Робокоп надминава модерния вариант, въпреки милионите, хвърлени по него.

10) Несигурни Опити за Сатира

Сценарият на новия филм е дело на Едуард Нюмайър, написал и друг проект на Верховен, зареден със сатира, а именно Starship Troopers. Този човек вероятно е знаел в какво се забърква, когато е седнал да пише за Робокоп. Един от яките аспекти в Робокоп 87 е, че филма е много неща, но не и крайно сериозен. Сцената, в която дроид ED-209 убива член на борда на OCP е показана в брутален, и все пак забавен детайл. Не е сърцераздирателна драма.

Версията на Верховен отначало се наглася да пародира капитализма, и как продажбата на продукта е по-важна за компаниите от услугата към обществото. Римейкът не е много сигурен какво иска да каже. Самюел Джаксън се показва през интервали, за да напомни на зрителите, че идеята за човек, прероден като робот е нелепа, и кой друг да го покаже освен Джаксън, но филмът не показва достатъчно и не изследва достатъчно тази идея.

9) Твърде Сериозен

Произлизайки от предишната причина, Робокоп 2014 се опитва отчаяно да пресъздаде света си в сериозна, тежка светлина, въпреки периодическите напомняния, че гледаме и сатира (ако не е ясно). Получава се сблъсък на тоналности – сполучливият ребуут на Dredd от 2012 закова без проблеми тона и атмосферата, към които Робокоп би трябвало да се стреми – Dredd е сатира сам по себе си, и в нито един момент не претендираше, че сюжетът разнищва сериозни теми.

Но когато тук имаме съпругата на Алекс Мърфи, Клара, чийто сцени уж добавят емоционална тежест, филмът се затруднява да оправдае целта си, защото в края на краищата гледаме история за мъж, превърнат в киборг. Поддържащите образи се държат, сякаш актьорите не осъзнават, че не снимат 12 Years A Slave. Докато в оригинала всички са наясно, че се въплъщават главно в карикатури.

8) Безличният Град

Робокоп от 1987 е ситуиран в Детройт, както и римейкът. Филмът на Верховен показва на зрителя един естетически запомнящ се град, в който царуват наркотиците, престъпността и големите корпорации. Новият Детройт може да бъде наречен Чикаго, Лос Анджелис или който и да е известен град – не е особено престъпен, а усещането, че корпоративната алчност управлява през 2028 е почти неосезаемо. Накратко, този Детройт няма персоналност. Абсолютно нищо не го дефинира.

Ако го сравним с Америка, както е показана в Елизиум, ще видим колко малко внимание към детайлите е внесено във футуристичния терен на лентата. Света на Робокоп 2014 утопия ли е, или дистопия? Портрет на сегашната реалност ли е? Детройт в оригиналната лента е убедителен, и като зрители ние вярваме, че Мърфи живее в опасно, злобно, мръсно и вероятно неспасяемо място – сетингът помага за усвояване на идеята за роботизация. Новият Робокоп не може да се похвали с такова нещо.

7) Без Ан Луис

В първия Робокоп актрисата Нанси Алън добавя страхотна динамика с ролята на полицай Ан Луис, служеща за прозорец на зрителите към трансформацията на Алекс Мърфи. Във филм с толкова малко хуманност и притъпени емоции, образът на Луис е доста логичен, понеже ти дава човешки образ, когато протагонистът се превръща в безчувствен робот.

В модерния Робокоп такъв образ липсва, защото нямаме Ан Луис, нито пълноправен неин заместител (освен ако не броим приятеля на Мърфи Джак Луис, но не съм сигурен, че това е правилно). Причината за отсъствие на такъв образ е, че ролята на „емоционален“ компонент е прехвърлена на Клара, съпругата на героя. Проблемът е, че тя не участва в действието, не ходи с него на мисии, и не може да наблюдава това, което един истински партньор би наблюдавал.

6) Емоционалната Трансформация на Мърфи е Объркана

Емоционалното пътешествие на Мърфи е представено доста просто, което позволява на първия филм да инкорпорира идеята за такава трансформация, без ненужно да усложнява нещата. Та Алекс е убит, връща се като РобоКоп и към края, въпреки че го смята за изцяло механичен, Ан Луис осъзнава, че в него е останала човечност. Дефиниращият момент идва на самия финал, когато РобоКоп отсича пред президента на OCP, че името му е Мърфи, не Робокоп.

Солидна, семпла и разбираема сюжетна линия – сценаристите на Робокоп 2014 са решили да разгледат този аспект на историята, но намеренията им се губят, защото са направили цялото нещо трудно за проследяване. От момента, в който Мърфи се събужда като Робокоп, емоционалното му състояние ни е обяснявано. Промените в системата му го карат да превключва емоционалния си спектър – само че той се оказва или прекалено емоционален, или не достатъчно.

Тези главоблъсканици заемат голяма част от новия филм, с опитите на д-р Нортън (Гари Олдман) да определи какво се случва в главата на Мърфи – колко е останало от предишната личност? Проблемът е, че е невъзможно някой да сбърка това за интересно, защото е объркващо и в крайна сметка, ненужно. Няма как да кажем със сигурност дали Мърфи/Робокоп се държи както трябва, и дали го прави заради системата или заради човешкото си аз. Усложняването на този аспект всъщност някакси е намалило ефекта на емоционалното пътешествие – докато края на филма на Верховен те кара да ликуваш за постигнатата персонална победа. 

5) Без Интересни Злодеи

Шегата настрана, кажете ми един филм от последните 5 години (без да е комиксов или Тарантинов), който да ни е показал интересен, як и запомнящ се злодей – аз не се сещам. Не е достатъчно само да наемеш Майкъл Кийтън, оригиналния Батман, да му дадеш реплики към края на филма си и да си мислиш, че си готов. За съжаление точно това се случва в Робокоп 2014, където Кийтън играе президента на ОмниКорп Реймънд Селърс. Не е вина на актьора, в сценария просто няма достатъчно написано за образа.

Във филмите от екшън жанра е задължително да видим солиден  антагонист, който да създава проблеми на протагониста и да движи наратива към кулминация. Злодеят на Кийтън обаче е едвам „лош“, а другият враг, Антон Валън е като недовършена мисъл – произволен елемент, който да запълва екранно време. Сравнени със злодеите в оригиналния филм, мазният Старши Президент на OCP Дик Джоунс и отблъскващият престъпник Кларънс Бодикър, лошите образи в римейка тотално издишат.

4) Понижено Насилие

Да направиш римейк на Робокоп е едно нещо, но да го направиш без преувеличеното кърваво насилие, което е синонимно с името си е престъпление. Да, въпреки воплите на фенове по целия свят, Робокоп 2014 е плеснат с лимитиращ PG-13 рейтинг. Не че Робокоп има нужда от графично насилие, за да разкаже историята си, но наистина трябва – това е един от елементите, които правят оригинала култова класика.

Подобно нещо се случи с последния Умирай Трудно, A Good Day To Die Hard (трябва скорострелно да приключат с тези серии), където продуцентите решиха, че опит за привличане на по-широка публика е по-важен от дългогодишните фенове на Джон Маклейн. От бизнес гледна точка, може и да има логика, но реалността е различна, защото човек, който досега не се е интересувал от филма ти, няма да скочи в петата част. Доста ирония има в този PG-13 – Робокоп 1987 е филм, който осмива корпоративната алчност, а Робокоп 2014 е филм, служещ на нея. Просто уау!

3) Без Запомнящи се Екшън Сцени

Истинският провал на новия Робокоп е, че не покрива нормите за своя жанр – иначе казано, това е екшън филм без ярки злодеи и без нито една запомняща се, интересна и креативна екшън сцена. Буквално тук няма нищо, което не сме виждали преди в ленти с роботи от рода на I Robot, Terminator Salvation, Transformers, дори District 9.

Филмът се доближава към включване на добра екшън сцена едва към края, когато Мърфи се бие с два ED-209, но дори и този сет е незабележителен заради прекомерната употреба на CGI, караща цялото нещо да изглежда като видео игра, не модерен блокбъстър. Версията на Верховен отново побеждава, със страхотни гонитби с коли (типично за 80-те), и екшън сетове като стрелбата в лабораторията за наркотици и финалната схватка в строителен комплекс – сцени, които все още помня.

2) Малко Време, Прекарано по Улиците

За мен, един от най-яките и важни елементи в оригиналния филм е, че виждаме как Робокоп безпощадно чисти улиците от престъпления, стреляйки както куршуми, така и крилати фрази като истински пич. Странното нещо в новия филм е, че наратива премахва такива моменти, концентрирайки се върху история за сделка с наркотици, която евентуално остава неразрешена.

Работата е там, че дори след трансформацията си Алекс Мърфи пак е ченге, затова е нужно да го видим как изпълнява задълженията си като такова. Как иначе да решим дали идеята за роботизиран служител на реда е успешна или не. Това е още по-дразнещо и поради факта, че тази версия на Детройт не изглежда толкова опасна. Робокоп не е поставен в правилната среда, макар че ни е казано, че е заличил всички престъпления в града. Защо обаче не беше показано как го прави?

1) Режисьор, Който Не Схваща

Нямам предвид, че режисьорът Хосе Падила не е фен и не е схванал оригиналния Робокоп, и е направил филм толкова различен от него заради някакво неразбиране. Идеята ми е, че Падила е решил да поведе своя Робокоп по различен път, но не е бил сигурен какво иска да представи с проекта си. Това е филм, засят с потенциално интересни идеи, които така и не израстват. Резултатът е сай фай екшън римейк с неясен център и неясни послания, сякаш по сценария са работили 10 човека. 

Римейк от такъв калибър просто няма шансове. Знам, че съществуват и добри римейкове, но тук не говорим за прастар филм, известен на малцина. Робокоп от 1987 е култов филм, издържал теста на времето и семинална научно-фантастична история. Никой не искаше да го види отново, само че с различни актьори и повече визуални ефекти. Но това е сегашната кино-реалност, където всичко рано или късно ще бъде преправено за „модерната аудитория“, независимо дали тя съществува или не. Очаквам готвещият се ребуут на Терминатор да ме вкара в лудница.

"кажете ми един филм от последните 5 години (без да е комиксов или Тарантинов), който да ни е показал интересен, як и запомнящ се злодей"

Аз си харесвам кайджутата от Pacific Rim...въпреки, че при тях не може да се говори да личност ;)))
Смог донякъде също е симпатяга...и онзи герой дето го играеше Стивън Фрай...но другите антагонисти в Хобитът май нещо не блестят...особено краля на гоблините или Азог...
То и честно казано не гледам много неща извън комиксовите филми затова и може би нямам адекватно мнение. Може би в независимите филми.

"човек, който досега не се е интересувал от филма ти, няма да скочи в петата част"
Ще се изненадаш колко много хора го правят и чак после наваксват в Netflix.
За мен е необяснимо.
И аз съм го правил, но с аниме поредици от по 50-100 серии...и то само, когато е невъзможно да се намерят. И честно казано има частни случаи, когато е оправдано. Примерно дъртият капитан Harlock от 70-те е ужасен. За разлика Lupin III-ти става (а е от 60-те), но пък е почти невъзможен за откриване. Те пък единичните спешъли и филми с него могат да се гледат самостоятелно.

Тук обаче става дума да холивудски филми, които са достъпни по 100 начина и в 100 формата.

"Режисьор, Който Не Схваща"
Аз силно подозирам, че прекрасно схваща, но студиото с което работи не му е дало никаква свобода.
То това е по дефиниция основният проблем на новия RoboCop - без да съм го гледал. ;)))
Старият беше корпоративна сатира...новият е корпоративен продукт.

Е да, ама кайджутата са си огромни животни в общи линии, не говоря за такива злодеи. Иначе и аз ги харесвам. За Смог съм съгласен, но все още не сме видели докъде ще стигне "злодейщината" му.

Може би Доктор Кой е ултимативния пример за "скачане по средата на историята", тъй като аз и много модерни фенове сме започнали от сериите през 2005, които не са рестарт, а продължение на предишните 23 сезона. Но е различно, защото не е задължително да си гледал старите серии, за да вникнеш в новите.

Зависи и за кои филмови серии говорим. Повечето комедии и стари екшъни например могат да бъдат гледани в произволен ред. Аз обаче съм човек на хронологията и винаги гледам да почна от началото.

Мнение за Робокоп 2?

Аз от фенове съм чел, че познаването на старите сезони (а то не всички от тях са достъпни, някои от най-дъртите са загубени) позволявало да видиш в дълбочина някои от най-новите или най-малкото да се насладиш на намигванията и референциите.
От друга страна, точно Умирай трудно можеш да го гледаш в произволен ред. Връзките са съвсем минимални и обяснени подробно. Не е като да гледаш в неправилен ред Кръстника.
Както и да е. Доктор Кой не е шоу по което бих си паднал...но пък харесвам Седморката на Блейк. ;)))

Апропо, ако ти се гледа просто хубава британска телевизионна драма, силно препоръчвам ТВ филма An Adventure In Space And Time. Той е за създаването на първите Doctor Who серии и е почти едно към едно с истинската история (чел съм пространно интервю с истинските участници в събитията). Страхотно написано, заснето и изиграно. След финалните надписи има кратки интервюта с част от истинските хора, които седят зад героите, примерно внучката и режисьора.

RoboCop 2 - впечатленията ми са смесени...естествено. От една страна имаме един донякъде хаотичен сценарий (подозирам маса пренаписвания) и тонове stop motion анимации, които не ми вървят много добре в този филм (в предишния са използвани по-пестеливо и по-подходящо). От друга страна имаме Ървинг Кършнер за режисьор, което е доста голям плюс. Не бих казал, че мразя втория филм или че съм дълбоко разочарован от него, но определено е една-две класи по-надолу.
Ако не друго е много по-добър от третия...който технически е по-съвършен, но съдържанието му е съвсем кухо.
Е, най-зле е сериалът.
С комиксите и игрите (виждал съм само един от аркадните автомати в ЦУМ) не съм запознат.

Принципно да, обаче 23 сезона! Аз ползвам уикипедия и гледам клипове, разказващи накратко всеки сезон. Въпроса е в това, че шоуто е така замислено и създадено, че всеки нов Доктор може да бъде начална точка за зрителите. Примерно може да почнеш с Дейвид Тенант (сезони 2-4 + спешъли), да пропуснеш първи сезон с Крис Екълстън.

От всички специални епизоди, излезли покрай финала на ерата на Мат Смит, само Adventure In Space And Time не съм гледал, но ще наваксам евентуално.

Робокоп 2 - не съм го гледал от години, но не се сещам за нещо откровено лошо, освен stop motion сцените. Помня, че беше по-мрачен и по-циничен от оригинала, не беше толкова забавен, но ми хареса. А третия не ща и да го гледам :)