Godzilla

The King is Back!

Помня когато всичката налична информация относно задаващия се рестарт на Годзиловите филмови серии беше само един промо постер от Сан Диего Комик-Кон преди четири години. Леле как лети времето...

Новата Godzilla на режисьора Гарет Едуардс прави две много важни неща – елиминира всякакви остатъчни ефекти от творението на Роланд Емерих от 1998 година, където „Годзила“ се заклещва на Бруклинския мост и е убит с обикновени ракети, и вдъхва нов живот на франчайза, който беше прекъснат през 2004 с Godzilla Final Wars. Едуардс и неговите сценаристи отлично разбират същината на Годзила, какво представя той и битката, която се разразява в негово присъствие. Нещо повече, те почитат този жанр с голяма Кайджу битка, чийто мащаби може би надминават всичко, което съм виждал досега в подобни филми. 

В новата Godzilla учените отдавна знаят за съществуването на чудовища, които се хранят с радиация, и се опитват да го държат в тайна. Проект Монарх е създаден с целта да изучава тези мистични зверове, повечето от които се считат за мъртви от векове. Но след катасрофа в японска ядрена централа Джо Броуди (Браян Кранстън) тръгва по следата на съществата, отказващ да приеме, че природно явление е отнело живота на съпругата му. Години след инцидента Джо е все още в Япония и изучава скалата на Рихтер с надеждата да открие какво е разрушило цяла ядрена централа. И когато същите отчитания като от катасрофата започват да се появяват пак, Джо и сина му Форд (Арън Тейлър-Джонсън) се оказват в центъра на глобална конспирация, касаеща чудовища-унищожители, ядрена война, съдбата на човечеството и легендарния звяр, който може да се окаже единствената ни надежда – Годзила.

Няма да лъжа – когато Годзила се появи за първи път направо претръпнах от кеф и възторг, сцената беше просто без грешка. С лекота Гарет Едуардс улавя всичко, която е интегрално за творението на Toho. Най-голямата грешка на човека е да приеме, че е неуязвим, но този филм показва, че сме само мравки, хванати в масивна битка, над която нямаме контрол. Образът на Кен Уатанаби, Иширо Серизава казва „Арогантността на човека е да мисли, че природата е в наш контрол... не обратното“ и така Godzilla се превръща от нормален creature feature във филм за глобално бедствие. И макар че харесвам старите Годзила филми, нито един от тях не е изпращал тръпки по гърба ми и не е вселявал страх в мен, за разлика от новата лента. Сега осъзнавам, че подобен филм трябва да постига именно това.

Годзила е балансираща сила, трепещ се с чудовищата, които заплашват човечеството, докато хората могат само да гледат в изумление и да се молят жертвите да са минимални. Филмът носи силни чувства на безпомощност и отчаяние, олицетворени от невероятно огромните размери на Годзила и заменя типичния глуповат блокбъстър сюжет с научно-фантастична история, примесена с човешка драма. Световноизвестният разрушвач на градове, сътворен от Иширо Хонда, е представен с много респект и чест – Годзила е истинско чудо за гледане, а символичния му рев сякаш иска да разцепи земята на две.

Намирайки паралели между звяра и Форд Броди, Едуардс характеризира своята Годзила чрез персоналност и интеракция, правейки го нещо повече от неспираема сила – той е съзнателно същество с емоции, което просто е високо няколко километра. Разбира се положението на Броди не отразява съвсем точно битката на Годзила, но моментите, когато двамата срещат погледи създават странна връзка между човека и чудовището – и показват, че филма разпознава Годзила като нещо повече от специален ефект. Благодарение на този елемент хаоса и разрухата, които гигантите сеят, имат по-осезаем ефект и по-голяма тежест върху сетивата.

Актьорите, събрали се в тази лента също са на високо ниво. Няма нужда да представям Браян Кранстън, всички сме гледали Breaking Bad, знаем какъв феноменален изпълнител е той. Тук се доказва отново като завиден талант, жалко, че е протагонист само за първия полочин час. Арън Тейлър-Джонсън не е лош актьор, дори напротив, но просто не е на нивото на Кранстън (очевидно в Холивуд се страхуват да изобразяват възрастни протагонисти, освен ако не става дума за Брус Уилис или Том Круз). Все пак, момчето се справя доста добре. Кен Уатанаби, Лиз Олсън и Сали Хоукинс са чудесни добавки в ребуута на Едуардс, като всеки от тях отразява идващите чудовища по различен начин. Филмът постоянно ни напомня колко безпомощни са хората пред лицето на опасности, които не могат да контролират.

Вероятно сте чули негативни неща от рода на „Годзила се появява само за финала“ или че отначало не ни показват чудовищния екшън. Няма да потвърдя, нито да отрека тези твърдения, но Ви уверявам -  грандиозната визия на Гарет Едуардс и гаргантюанските мащаби на проекта му правят тези неща незначителни. В кулминацията получаваме предостатъчно кайджу екшън, заснет превъзходно и съдържащ най-бруталното убийство, което съм виждал Годзила да извършва. Затова без съмнение заявявам, че Godzilla от 2014 e “по-голямо от живота“ изживяване, което изправя човек пред гнева на природата, и всеки трябва да го види.

Сцената със скока от самолета на Форд Броди и останалите войници е прекрасен пример за това, което говоря. От гледна точка на нашия човек наблюдаваме как Годзила се бие с МУТО-тата, но повърхността не се вижда никъде. Усещането, че си като муха около радиационните зверове е неизбежно, и само засилва човешката маловажност. Всичко, което режисьора показа в дебютния си филм Monsters е значително подобрено – атмосфера, темпо, визуалност, забавление. През цялото време се чувствах като дете, откриващо високо-бюджетното кино за първи път – смаян и нашълно омагьосан.

Godzilla е съживително завръщане на една кино икона, идваща с горд, разтърсващ рев. Тазгодишният ребуут на Краля на Чудовищата е великолепна спойка между символичните филми на Toho и модерните Холивудски блокбъстъри, конкуриращ невъобразимите мащаби на скорошни жанрови хитове като Cloverfield и Pacific Rim. Прероден за ново поколение, това е Годзила филмът, който винаги съм искал да гледам – филм, който ще го коронася отново като единственият универсален бог.

Оценка – 4/5