Edge Of Tomorrow Ревю

Възможно ли е филм да ме накара да се чувствам сякаш гледам Crysis, Halo, Starship Troopers и Groundhog Day, при това с позитивен ефект? Преди Edge of Tomorrow щях да отговоря не...

В днешно време сме заляти предимно от продължения и ребуути що се отнася до летния филмов сезон, така че когато оригинален сай фай проект се появи на сцената (а тази година са няколко), аз го аплодирам безрезервно, дори и да се окаже лош филм. За щастие Edge of Tomorrow е изненаващо въвличащ и експлозивен екшън трилър, с крайно интересна сюжетна кука и компетентно изпълнение на идеите, заложени в него.

Базиран по японския комикс All You Need Is Kill, историята следва Уилям Кейдж (Том Круз), знатен ПР агент на американската армия в близкото бъдеще, когато по-голямата част от планетата ни е завладяна от извънземните Мимики. Кейдж се озовава на фронтовата линия в последната отчаяна атака срещу извънземната заплаха. След среща с необикновено голям Мимик Кейдж умира – само за да се събуди в базовия лагер, 24 часа по-рано. Така се започва привидно безкрайния времеви кръг на смърт и прераждане, като след всеки провал Уилям и военната легенда Рита Вратаски (Емили Блънт) се приближават все повече до разбиване на парадокса, побеждаване на извънземните и спасение на човечеството.

Звучи нелепо, и със сигурност е. Но режисьорът Дог Лайман очевидно знае това, и без проблеми е създал филм, който осъзнава собствената си фундаментална абсурдност. Том Круз е перфектен тук, свързвайки 30-годишния си опит с неизброимия си запас от лицеви реакции. Той също така предоставя на Лайман една от най-съвършените и победни позиции в историята на киното – тоест, ако сте фен на Круз, ще го видите в топ блокбъстър форма, а ако го мразите поне ще гледате как умира 100 пъти по време на филма.

Но не само факторът Круз е чудесно балансиран, Edge of Tomorrow е научно-фантастичен филм, който без съмнение ще се хареса на всеки, без значение пол или възраст. Това е блокбъстър творба на най-основното й ниво – голяма и шумна, с достатъчно абсурдност да отговори на по-сериозните моменти. Не е новият Свети Граал на киното, разбира се – филмът не се опитва да бъде нещо повече от два часа стрелби, експлозии и малко раздвижване на мозъка – но когато тези два часа преминават в чист ентъртейнмънт, този факт остава назад в съзнанието.

Edge of Tomorrow ни дава достатъчно превъзходни екшън сцени и безспирно темпо, за да се задълбаваме в пролемите му. Е да, може би идеята не е изцяло оригинална, имайки предвид че ми напомни за толкова много видео игри и филми за инвазии, но е трудно да ти пука, когато вече си видял над 20 пъти как Емили Блънт застрелва Круз в лицето. Дог Лайман режисира с пълна газ, придавайки страховита интензивност на екшъна и многобройните конфронтации с Мимиките, отблъскващи биомеханични чудовища. Скритото оръжие в случая обаче е сценария на Крис МакКуайър, Джез и Джон-Хенри Бътъруърт, които са успели да намерят инвентивни и забавни начини да покажат как Кейдж преживява един и същ ден до безкрай, без цялото нещо да стане предвидимо и скучно. А когато наративът се движи напред и Кейдж разширява параметрите на деня, сценарият ни дава все повече знание за света и експертно ни наглася за финалната резолюция.

Личи си, че Лайман е инвестирал много в своите образи и своя свят. Персонажите на Круз и Блънт имат определени аркове, през които да преминат, рядкост в модерните летни блокбъстъри (Transformers!), и филмът дори намира време да поразсъждава по въпросите за съдбата и личната отговорност насред военно положение. Но и дребни неща като тениски с анти-Мимически слогани или Чичо Самовска пропаганда и други подобни рисуват обширна картина на тази Земя. Лайман без съмнение е човек, който влага грижа и внимание в своите филми, и Edge of Tomorrow е посят с множество малки детайли, които му придават персоналност. Това не е просто поредния филм, направен за студиото с цел печалба.

Филмовата 2014 година се очертава да е страхотна. The LEGO Movie е нова анимационна класика, Captain America The Winter Soldier е супер геройска експлозия, Godzilla е невероятен филм за природна катастрофа, новият X-Men е безспорен победител, а сега Edge of Tomorrow се оказва голямата изненада на лятото. Енергичен Холивудски проект, благословен с луда сюжетна конструкция и амбиция да се разграничи от съперниците си в жанра. Това е филм, който се усеща като свеж и оригинален, въпреки че не е съвсем така, и най-малкото е безмозъчно забавление от най-висок калибър. Не пропускайте.

Оценка – 4/5

Само една забележка.
All You Need Is Kill е light novel.
Има по-късни manga и comics адаптации, но оригинално си е научно фантастична новела.
Не знам как най-точно да преведа light novel (още известно, като ranobe). Принципно това са къси книжки (затова казвам новела) предназначени за юноши, като авторите използват по-лек стил на писане и съдържат доста илюстрации.
Което не означава нито че са къси (обикновено популярните избуяват в поредици от по 20-30 книги), нито че тематиката им е съвсем елементарна (знаеш, че тийнеджърите предпочитат по-интензивни неща), нито пък че илюстрациите преминават в комикс.

Общо взето най-добрите и стегнати сериализирани анимета в момента са все адаптации на свърхпопулярни light novel поредици.
Адаптациите на популярни японски комикс поредици пък обикновено ги избива на сапунджийство - небезизвестните Naruto, Bleach, Hunter X Hunter и донякъде One Piece (което е и най-продавания японски комикс на всички времена).

Абе книгите винаги бият комиксите по качество, но не и по продажби ;))).

"книгите винаги бият комиксите по качество" - е чак пък винаги, Twilight не е по-качествено от Watchmen, всичко зависи от писателя и докъде е готов да стигне.

Иначе гледа ли филма?

Twilight е картофено пюре маскирано под формата на книга.

Мисълта ми беше, че когато някой автор се амбицира да прави свестни неща, писмената форма си остава най-доброто.
Това по чисто технически причини.

Че в момента имаме масово издаване на по-смислени комикси от книги и или игри с по-дълбоки истории от тези във филми е конюнктурно състояние на пазара...и може би резултат от това, че по-оригиналните автори обичат да експериментират с по-авангардни или по-експериментални форми на изразяване.

И като говоря за комикси и игри си мисля по-скоро за независимите заглавия, а не за поточните линии и популярните френчайзи.

и по темата за филми с дълбоко съдържание - Transformers Age of Extintion ми уби всички мозъчни клетки. Майкъл Бей трябва да бъде кастриран.

Мисля той не е виновен, а публиката която продължава да му се стича, като река по филмите...боксофисът от първата седмица е титаничен.
Това гарантира още филми по същата формула.

Но пък има и добри новини, потвърдиха Pacific Rim 2, че дори и анимационен ТВ сериал по френчайза. Оригиналът също беше бая плитък, но адски забавен и парите за визия бяха вложени в интересни сцени.

American Gods пък след проблемите с HBO, мина в Starz.То това не е много хубава новина, но по-добре това, отколкото нищо (пък аз мразя HBO почти толкова, колкото Starz).

Абе виновен е щото не му пука и не се и опитва.

За Pacific Rim да, ще е яко ако се осъществи, ама колко проекти на Дел Торо само биват обявявани и нищо повече... още чакаме ТВ сериите му за Хълк

ТВ-то за Хълк на Дел Торо определено няма да го бъде, но пък със сигурност ще получим сериал по The Strain (книгите ги има преведени на български...един приятел ми ги предлагаше наскоро, ма аз нали съм с афинитет към визуалните медии...колкото и да ги ценя по-ниско от литературата...).

Аз съм силно навит и за негов JL: Dark, но определено шансовете са ужасно ниски, дори при успешни Batman v Superman: Dawn of Justice и евентуално Justice League.

Все пак на малкият екран ще получим Constantain.
Виж Gotham нещо ме дразни и като концепция, и рекламни материали.
Що не направиха Batman Year One (не могат, защото нямат ТВ лиценза за Batman, но мисля и да го имаха, щяха да странят от темата) или Gotham Central (без да се мярка Batman, а вместо него кратки камеота от Nithwing, Green Arrow и състава на Birds Of Prey)?

Constantine, Arrow season 3, The Strain, тези ги чакам. Gotham не ме блазни щото Готъм без Батман не е интересен

Трябваше да го кръстят не Batman:Assault On Arkham, а Suicide Squad:Assault On Arkham.
Героите от комикса Suicide Squad в света на игрите Batman: Arkham.

Сюжет сякаш нямаше - само безкрайна поредица от екшън (някои каскади са бая нереалистични), гегове и лафове.
Аз се забавлявах интензивно. Прилича на 90-тарски екшън-трилър.
Voice actor-ите свършиха страхотна работа.

Заглавието е фенсървис на тема култовите по-дребни злодеи от света на DC.

е как ще го кръстят така, като никой не знае Suicide Squad. Батман си е Батман, ама това си не беше негов филм. Но дизайнът му е як.

имаше един епизод на Justice League Unlimited, Task Force X, с горе-долу същия сюжет и горе-долу същите лица, така че нз дали това е позитивно или негативно.

И много са се изперверзили с Харли - да, тя е секси, ама дори в игрите не се държи така