The Amazing Spider-Man 2 

Ревю

„С голяма сила идва голяма отговорност“... безсмъртните думи, които определят всичко, което Spider-Man представлява – какво отстоява, за какво се бори и какво се опитва да постигне всеки ден. Изговорени от невидимият наратор в последния брой на комикса-антология Amazing Fantasy от 1962 година, тази фраза е станала синоним на образа на Паяка.

Но се чудя дали креативните умове зад Amazing Spider-Man 2 са си повтаряли тези думи, докато са правили филма, или просто са започнали да пълнят сценария с идеи, които не се връзват една с друга.

В един идеален свят с голямата сила наистина ще дойде голяма отговорност – да създадеш история, която поправя проблемните елементи в първия не чак толкова невероятен филм, която да се откроява и да е по-добра във всеки аспект, но и която да нагласи бъдещи събития, които ще видим евентуално след няколко години. Едно добро филмово продължение би трябвало да покрие всички тези параметри по естествен, кохерентен начин. Captain America The Winter Soldier, The Dark Knight, Dawn Of The Planet Of The Apes са скорошни примери за това.

The Amazing Spider-Man 2 обаче...

Този филм някак успява да прекара почти цялото си времетраене в намеци и хинтове, сетване на неразгадани сюжетни нишки и обещания за велики неща, които може би ще видим в третия филм, или в развиващия се Venom, или в сборния злодейски проект Sinister Six (да се обзаложим ли още сега, че тези филми няма да видят бял свят). И това е може би най-голямото доказателство, че ASM2 е колосално  разочарование, въпреки идеалните актьорски изяви, феноменалните визуални ефекти и разтърсващ финал. Режисьорът Марк Уеб прави класическата грешка да заложи на ПО-ГОЛЯМОТО, с повече образи, повече екшън и повече сюжетни линии, но малко история, която да ги свърже.

Нещо очевидно се е объркало при направата на новият Спайди филм. Вместо да получим едно вдъхновяващо супер геройско приключение, способно да се мери с най-добрите в жанра, ще трябва да се задоволим с лента, която въпреки че има силни страни, погледната под критическа лупа се разпада на съставни части. 

Прекалено Много Сюжетни Елементи, Разделени Един От Друг

Да започнем с очевидното – Amazing Spider-Man 2 се е заел да разкаже доста неща. Между корпоративни размирици, смърт при мистериозни обстоятелства, любовният живот на Питър Паркър и Гуен Стейси, и купчина други сюжетни занимавки успях да отделя четири главни истории, които се развиват във филма: 1) ежедневнието на Питър и връзката му с Гуен; 2) Макс Дилън и превръщането му в супер злодей; 3) завръщането на Хари Осборн в ОсКорп и 4) търсенето на родителите на Питър. Повечето филми биха се справили с тази задача. При ASM2 обаче не се получава така, понеже различните сюжетни линии никога не си взаимодействат натурално. Сякаш всяка една от тях съществува във вакуум, незаинтересувана от другата, и се пресрещат само когато филма има нужда от малко екшън. Толкова е пресилено и изкуствено.

О да, има няколко сюжетни моменти, когато пътищата на образите се засичат, например когато Гуен среща Хари и Макс по отделно, но в едно и също помещение – асансьора в Оскорп, или когато Хари изведнъж изниква за финала, за да застраши живота на Гуен (защо изчаква битката между Спайди и Електро да свърши?), но в края на краищата това са само принудителни похвати. Четирите сюжетни линии така и не успяват да се пресекат по задоволителен и смислен начин. Те нямат почти нищо общо една с друга, и зрителя може да остане с впечатлението, че гледа три различни филма.

Може би това е причината тонално Amazing Spider-Man 2 е също толкова разпилян. След забавни сцени със саркастичния главен герой, който си суингва из Ню Йорк прехвърляме на емоционалните сладникави сцени между Питър и Гуен. Ок, дотук добре, нали? Но след това срещаме супер-загубенякът Макс Дилън (който като нищо ще се окаже най-нелепия злодей след Шварценегерския Фрийз). Всички го мразят поради някаква причина, Паяка го спасява и Макс развива нездравословно увлечение по героя. И след като сме абсорбирали този нърдски стереотипен образ, който е сякаш излязъл от анимационен сериал, отиваме при мрачното сериозно изпълнение на Дейн Дехан като потъващ в бездната Хари Осборн.

Виждате ли какво имам предвид? През целия филм се въртим от натуралния тийнейджърски свят на Питър и Гуен, през нелепостта на Макс до почти психясалият Хари, без много смисъл или насока. Amazing Spider-Man 2 не се развива като добре преценен сюжет, през повечето време просто някакви привидно несвързани неща се случват, докато не стигнем до финалната линия.

Още по-лошото е, че има доста дребни неща в сюжета, които идват изневиделица, заемат ценно екранно време и си отиват без особена важност за голямата картина. Човек би си помислил, че продължението ще си научи урока от първия филм, но доказателството сочи друго. Всъщност изглежда че тук отново са правени промени в последния момент преди премиерата, защото няколко сцени от трейлърите липсват в крайния продукт – като тази, в която Хари казва на Питър, че Оскорп го държи под наблюдение, или друга, в която Норман казва, че има планове за Питър. Това изглеждат като важни моменти от наратива, градене на мистерия която се отнася за главния герой, така че ми е непонятно защо са изрязани.

И още ненужни неща като ситуацията с Леля Мей, която ходи на уроци за медсестра и работи на двойни смени, за да избута Питър през колежа. Само по себе си това е интересно, но сблъскано между всичко останало във филма то така и не довежда до нищо. Отплатата за тази сюжетна точка е, че Леля Мей се намира в болницата, когато Електро спира тока. Това е.

И разбира се, няма как да подмина необяснимата, анти-логична, не-мога-да-повярвам-че-са-сложили-това-в-Spider-Man-филм сцена в кулминацията, в която два самолета се оказват на път да се сблъскат, а хората от Въздушен Контрол имат таймер, показващ след колко секунди ще се случи това, и ние като зрители би трябвало да изпитваме напрежение и тревога за тези хора.. само че и това не се получава, защото никой друг образ във филма знае за тези самолети. Ако се бяха сблъскали, това нямаше да тежи на съвестта на героя, защото той няма представа какво се случва. Пък и случайно познавам един пилот и той ми каза, че цялата тази идея е смехотворна и глупава, и подобно нещо никога не би се случило в реалния живот.

Целият сегмент в Рейвънкрофт е като някаква гадна шега. Там сценаристите изпращат Електро, защото той няма какво да прави след като Спайди го побеждава на Таймс Скуеър, и затова кисне в сюжетно гробище, докато нещо не се случи и не го направи важен отново. Дори не искам и да коментирам тук представеният д-р Кафка (Мартон Сокас), който е толкова преигран, фалшив и клиширан, че може на челото му да пише „Зъл учен, който неминуемо ще умре“. Имам предвид, направо е жалко.

Мога да дам доста такива малки примери за неща, които можеха да бъдат изрязани или поне представени в по-сериозна светлина (Питър все още не внимава много с тайната си идентичност), и филмът само ще спечели от това. Те само се бъзикат с темпото, добавят ненужно тегло в историята и правят цялото нещо много по-безинтересно за гледане, отколкото всъщност е.

Тогава сигурно не е изненадващо, че всичко това се отнася с пълна сила за Електро.

Така нареченият главен злодей в Amazing Spider-Man 2 може да бъде премахнат, и никой няма да забележи. Звучи глупаво, но е истина. В някои страни филмът бе рекламиран с подзаглавието Rise of Electro, които индикира, че той ще бъде основния злодей – но така ли е всъщност? Не трябва ли основния злодей да бъде интегрален за сюжета?

Наистина е смешно, но дори след множество преглеждания на филма пак съм на мнение, че Електро не е такъв злодей. Той няма съществена мотивация за деянията си, изпъква с нелепостта си и се чудя дали са се спрели на него само за покажат яките си визуални ефекти.

Нека се запитаме защо Електро е във филма? Дали е поради персонални причини? Не би трябвало, защото враждата му със Спайди не е на личностно ниво. Всъщност целият им конфликт е нелогичен и основан на глупави стереотипи. Макс бива спасен от Паяка, развива мания по него, превръща се в Електро, и се ядосва на героя, понеже забравил името му. Това не е лично, дори не мога да го нарека мотивация. Това е глупаво недоразумение, което сценаристите се опитват да ни поднесат като сериозна схватка. Още повече, образът на Електро афектира Спайдър-Мен толкова малко, че той не се поколебава да го убие в третия акт. След цялата тази нагласа, злодеят не е направил никакво впечатление на героя – това да ви звучи лично?

Може би Електро е във филма заради тематични причини, както Жокера в The Dark Knight?

Това може да е отговорът, ако приемем, че основната тема на Amazing Spider-Man 2 е изоставянето и ефекта от него. Изобразяването на Макс във филма се вписва в тази тема, но той не е използван, за да я развие допълнително или да покаже различна тактика за справяне. Ок, Макс изглежда е изоставен от света поради някаква причина, но отрано става ясно, че му хлопа дъската. Така че, о иронията, възможно е самият той да е причината всички да го отбягват и да му се присмиват. Но Електро и Спайдър-Мен никога не се спират, за да поговорят по въпроса, следователно тази тема не обвързва образите им директно. Така че защо точно се бият Паяка и Макс на финала? Нищо лично и нищо тематично.

Като стигнем до дъното на нещата, в комиксоите Електро винаги е бил просто задник, който получава електрически сили и започва да върши престъпления с тях. Сценаристите са се опитали да го превърнат в симпатичен образ и, както се случи със Сандмен в Spider-Man 3, не се е получило с желания резултат.

И така благодарение на романтика, която претендира да е сърцето на филма, забързан ориджин за един нелеп и не особено нужен злодей, тонално прескачане от сцена на сцена и представянето на приятел от детството, който трябваше да бъде главния злодей, The Amazing Spider-Man 2 почти напълно се разпада под тежестта на множеството сюжетни линии, които се опитва да оплете.

Следва: проблемът с изгубените родители на Питър...

Тази от 2003 г. или новите?

Ааа труден въпрос. В поредицата на Сам Рейми от 2003-2007 злодеите са представени по-запомнящо се, с по-голям размах. Любовната история между Питър и Мери Джейн обаче се издъни жестоко.

В новата поредица от 2012 актьорите са по-симпатични и любовната нишка е по-добре скрепена, но пък злодеите не са на същото ниво. Новият Спайди ми харесва повече от стария.

Като цяло не мога да поставя едната над другата, но Spider-Man 2 (2005) е най-добрият филм с Паяка, така че... дано това да ти е отговорило :)

Аз извън комиксите не съм срещал по-добра интерпретация от анимацията Spectacular Spider-Man. Направо перфектна дестилация от различните канони.
На игралните филми за Спайди вечно им куцат разни елементи.

Първият X-Men и сегашните на Marvel Studio проекти - ето това са еталони как да се представят и реинтерпетират за голям екран популярни сериализирани комикси.
(Е, не обичам филмите за Thor и този за Hulk и първия за Cap, ама какво да се прави.)
Ноланските батмани, пък са интересен и правилен подход как да се показват единични истории от типа на Year One и The Dark Knight Returns.

Всичко друго ми се вижда неадекватно (да и с Watchmen...нищо че е толкова близко до комикса...аз там имам и други съображения и фенски предпочитания към оригинала...).

Spectacular Spider-Man е върховен сериал, и щеше да става още по-върховен, ако не го бяха спрели. Особено последния епизод Final Curtain е най-доброто нещо, правено със Спайдър-Мен, въобще. Просто феноменално.

Аз мисля, че това е основният недостатък на филмите по-комикси: липсват добри възможности за по-дълга сериализация.
За единични истории става, но за по-продължителните и преплитащи се с други истории аркове (които за мен са солта и пипера на комиксите) някак идва адски скъпо.
Честно казано направо си е чудо как Marvel студио успяха да вкарат този модел в бизнес схема.
За добър филм се изискват дълги години разработване и подготовка. В MCU дупките във времето се запълват от други филми, които хем се правят успоредно, хем разнообразяват публиката с различни герои, хем поддържа интереса, хем пък са направени по такъв начин, че могат да се гледат и самостоятелно.

The Amazing Spider-Man 2 дойде твърде скоро слез първия и се опитва да разшири света му наведнъж в много посоки и всичко това на раменете на Спайди.
Според мен трябваше да се забавят още една година и да орежат малко материала (повече и по-качествено съдържание за Гоблина и Електро, за сметка на едни носорог по-малко). Не е като хората да забравят кой е Spider-Man. Подобно забавяне не пречи по какъвто и да е било начин на евентуалния Sinester Six.

http://io9.com/andrew-garfield-blames-execs-for-amazing-spider-man-2s-1633645894

Абе ако си планират както трябва филмите и знаят какво трябва да стане в първия и до какво ще доведе във втория и тн, кино адаптациите си имат стабилни възможности за сериализация. В случая очевидно не са планирали хубаво, и мисляда разисквам това във втората или трета част на ревюто.

Иначе Андрю най-вероятно е прав, Сони искат да си нагласят Sinister Six, макар че не виждам това да се реализира под каквато и да е форма.