The Amazing Spider-Man 2 

Ревю Част 2

Продължаваме с изучаването на проблемите в The Amazing Spider-Man 2, най-новият филм от сериите с режисьор Марк Уеб. В първата част разгледах филма като цяло, как различните тоналности и сюжетни елементи никога не се срещат, за да оформят едно сплотено цяло, като това важи с пълна сила и за т.н. „главен злодей“ Електро. Сега, в част втора, ще разгледаме друг важен проблем, който започна в първата лента, но тук наистина се вижда, че дърпа целия проект назад. 

Фокусът Върху Родителите на Питър

В първата си сцена във филма титулярният герой скача от висок небостъргач, суингва между сградите на Манхатън в преследване на престъпник, сеещ разруха из улиците на града. Това е енергична, забавна и заредена с екщън сцена, която показва ловкостта и бойните умения на Спайди по доста добър начин. Честно казано, почти перфектна е. Човек би си помислил, че това ще е идеалната отваряща сцена за Amazing Spider-Man 2, нали?

Грешка. Вместо това трябва да се измъчим с един седем минутен, безинтересен, ненужен пролог, засягащ единствено родителите на Питър – два образа, за които на зрителите не им пука.

Първият филм премина през широко-обсъждани промени в монтажната стая в последния момент, и „неразказаната история“ на Ричард и Мери Паркър бе оставена в по-голямата си част изрязана. И въпреки оплакванията, че трейлърите ни предложиха едно, а крайния филм друго, тази промяна се оказа голям плюс. Според мен ненужна мистерия, която щом веднъж разкрита не е нищо особено, и само обърква ориджина на Питър просто не е вълнуващо за гледане в лента за Паяка.

Но този франчайз продължава да вярва, че цялата сюжетна линия с родителите на Питър е наистина интересна – не е. Въпреки че сценарият полага двойни усилия да я направи важна за филма, нищо не би се променило, ако тя остане извън филма. Тази нишка буквално не е от значение за нищо друго в сюжета, освен за самата себе си.

И всичко започва с този проклет пролог.  Идеята тук е, че след мистериозен взлом в домашния офис на Ричард Паркър, двамата родители изпращат сина си при чичо му Бен, докато те се покриват от света. На частния им самолет Ричард се опитва да ъплоадне... нещо... към секретна локация с името Рузвелт, място, на което двамата с Мери не искат да се връщат. Наемник на ОсКорп обаче проваля плана, като разбива самолета в опит да убие семейство Паркър и да натопи като измамници.

Но какво толкова важно се опитва да качи Ричард?

Възможно е това да е видеото, което Питър намира по-късно във филма, в което баща му разкрива, че изследването му върху паяци е било в опит да спаси живота на Норман Осборн, но и че Норман е планирал да го използва за биологични оръжия (по каквато и да е причина).

Но ако е така, защо тогава Ричард изчаква да се качи на самолета, за да ъплоадне видеото, знаейки, че ОсКорп е по петите му? И ако качва само видеото, защо го праща в някакъв таен подземен бункер в изоставена метро-станция, където никой никога няма да го намери, освен чрез чисто съвпадение и късмет? Защо направо не предаде изследванията си на Бен с обещанието да ги пази, или още по-добре, да ги пусне по вестниците или телевизиите? Защо, защо, защо?

Но дори и да превъзмогнем пролога, сюжетната нишка е интегрирана много куцо в историята. Питър си живее живота и изведнъж забелязва нещо, което му напомня, че трябва да научи истината за родителите си. Той не я преследва активно, просто на няколко места сценарият го хвърля в тази посока, защото явно сега това е витална част от митологията. В комиксите родителите на Питър никога не са получавали голямо внимание, защото Спайдър-Мен живее в настоящето, ден за ден, като повечето обикновени хора. Така че за него да бъде толкова обсебен от мисълта за баща си, и да изтърсва проблемите си на Гуен на всичко отгоре – е най-малкото необичайно.

Поне в първия Amazing Spider-Man имаше повече смисъл, защото д-р Конърс всъщност е работел заедно с Ричард и имахме личната връзка между образите. Тук този сюжет изниква и се развива буквално от нищото, и единствената причината Питър да се занимава с мистерията около родителите си е, че сценаристите така са огънали съвпаденията във филма. От подобни мозъци се е родила „брилянтната“ идея Ричард да скрие токени в калкулатор, за да може след години Питър да хвърли в гнева си същия този калкулатор, да го счупи, да намери токените, които да го заведат в гара Рузвелт. Имам предвид, това е едно от най-безумните съвпадения, които някога съм виждал.

Ричард Паркър няма как да го планира по-добре.

Той е водещ експерт в генетиката, прави така, че само неговото ДНК или ДНК на наследниците му да се свързват успешно с паешко ДНК, оставя ценна информация в най-закритите възможни места, след години синът му бива ухапан от един от паяците, върху които е работил, Питър развива супер способности, разбива калкулатор и намира тайното скривалище с видеото на баща си, и после...

Накъде води всичко това? Как тази информация помага или променя Питър, и прави ли го изобщо? Въобще какво общо има това с останалия сюжет, освен факта, че Ричард и Норман са били колеги? Питър не разкрива наученото нито пред Хари, нито пред Леля Мей или пред когото и да било, така че за какво беше целия този шум? За едно видео, което не ни казва нищо кой знае колко интересно?

И всичко това се случва след като Хари идва при Питър с молба за кръвта на Спайдър-Мен. Питър хладнокръвно му отказва без никаква смислена причина – но ако реда на тези сцени се обърне?

Няма ли да бъде по-логично, ако Питър първо гледа видеото на баща си, разбира, че само Паркърско ДНК може да оцелее след комбиниране с паешко ДНК, и използва това като причина да не дава кръвта си на Хари? Така ще изглежда сякаш Питър го е грижа за приятеля му, вместо както в сегашния вариант, в който Питър излиза като гигантска гад, която захвърля надеждата в лицето на най-добрия си приятел.

Можем да благодарим за множеството проблеми в Amazing Spider-Man 2 на сценарното дуо Роберто Орси и Алекс Кърцман, които наистина обичат да градят конспирации – от тайното правителствено поделение в Transformers, злото ръководство на Звездната Флотилия в Star Trek Into Darkness до интригата с родителите на Питър и ОсКорп, които висят над всичко в ASM сериите... но трябваше ли да прибягват до този похват точно във филм за Спайди? Историята на Паяка е такава, в която героят НЕ е отговор на някакво древно пророчество, НЕ му е писано от звездите, че ще стане великият човек, който е и НЕ трябва да преминава през корпоративни конспирации, за да спре злодеите. 

Това не е Спайдър-Мен, и никога няма да бъде. Спайди е като всички нас. Той е някак си безперспективен нърд, който се оказва на грешното място в грешния момент, който получава ненвероятни способности и се учи от грешките и трагедиите в живота си, че с такава голяма сила непременно идва с голяма отговорност.

За съжаление всичко, което научаваме за произхода на Питър Паркър в двата Amazing Spider-Man филма е в противовес на тези неща. Ако вярваме на баща му, единственият човек в света, който може да бъде афектиран от онзи експериментален паяк е някой с неговото ДНК, което на практика означава, че Питър буквално е роден, за да стане Спайдър-Мен.

Независимо дали си комиксов фен или не, тези образи, излезли от цветните страници имат център, есенция, която ги прави такива, каквито са. Бейн в The Dark Knight Rises не е пуерториканец, но това не променя факта, че без съмнение е Бейн, огромен, силен и интелигентен враг на Батман с маска на лицето. Сега, смятам, че Марк Уеб и екипът му разбират от какво е изграден Спайдър-Мен, и са му дали чудесен костюм, страхотни движения по време на суингване и битка, майтапите и доброто сърце, нужни за правилно представяне на героя. Но сякаш не знаят каква ще е подходящата история, в която да го поставят, и вместо да ни дадат филм за човек, който може би има най-лошия късмет на света, но въпреки това намира сили да продължи борбата, ни предлагат филм за бизнес машинации и сбъркана ориджин история, която залага изцяло над „съдбата“. Ако Дж. Майкъл Стракзински не успя да го направи правдоподобно,то и те няма да могат.

 

Следва: напред-назад, лошото планиране на филмовите серии и лошата шега на маркетинга... и може би финал...

Много зле е Gotham...много...
Сериалът изглежда вдъхновен по-скоро от повърхностен преглед на филмите на Тим Бъртън, а не от тези на Кристофър Нолан.

Да видим какво ще направят с Константинчо...

еее беше... посредствено. Актьорите, избрани за Кобълпот и Ед Нигма са много добри. Ще го погледам още, но определено е над Агентите на ЩИТ