Transformers Age Of Extinction

Ревю

И като сме подкарали с тазгодишните кофти филмови изживявания, нека поговорим за последното кино предложение на Майкъл Бей, а именно Transformers 4. Озаглавен Age Of Extinction (явно нито Бей, нито сценариста му знаят какво означава ера), този филм ясно показва, че самият роботски франчайз трябва да бъде изтребен, поне в сегашната му форма. Няма да го давам толкова негативно, колкото последния път, когато писах за Бейовите Трансформъри, но няма да си кривя душата – четвъртият Transformers не е много по-различен от предишните части, но е може би единственото търпящо се продължение на оригиналния Transformers от 2007.

Transformers Age Of Extinction (AOE) не е филм. Той е два часа и четирийсет минутен пневматичен чук върху сетивата и търпението. Поддържано бомбардиране върху зрителя. В нито един момент от този „филм“ Майкъл Бей не позволява тишина или атмосфера. Това е удължено до мъчителни размери музикално видео, в което непрекъснато се гърми.

Сценарият на Ерън Крюгер е цяло чудо на модерното писане. Не мога да разбера как тези филми са толкова дълги, с толкова много образи и сюжетни точки, и все пак накрая не можеш да разбереш за какво се бият – или не ти пука вече. В AOE имаме младия тексаски изобретател Кейд Йегър (Марк Уолбърг), който намира Оптимус Прайм в бараката си и иска да го поправи, защото роботът имал душа; в същото време Кейд се бори за вниманието на невъзможно сексапилната си дъщеря с нейното гадже; след събитията от предишния филм всички Трансформъри се считат за опасни за човечеството, затова имаме елитен ЦРУ отдел, който ги издирва и убива; този отдел работи с Трансформърския ловец на глави Локдаун, който иска Оптимус жив; в същото време имаме и Джошуа Джойс (Станли Тучи), ръководител на корпорация КСИ, който е усвоил градивния метал на Трансформърите, наречен съвсем оригинално трансформиум, и е създал Галватрон, използвайки мозъка на Мегатрон; а да, имаме и разкритието, че всъщност Трансформърите са изтребили динозаврите, уау, това е тъпо; огромна финална битка в Пекин и шумни експлозии, но дотогава мозъкът Ви вече ще е станал на супа.

Как всички тези неща се навързват в смислен и интересен за гледане наратив, не мога да кажа. Изброеното по-горе са все сюжетни елементи, но какъв е самият сюжет на филма, това е труден въпрос. Ако питате мен, такъв няма – разни неща се случват, после имаме екшън, после още неща се случват, с надеждата накрая всичко да си падне на мястото и тези два часа и половина да се изглеждат пропиляни. Лошото е, че това не се случва, и е проблем във всички филмови части на Transformers, освен може би първата.

Изобщо не помага факта, че човешките образи в тези филми са харизматични черни дупки. Кейд, дъщеря му, хората от ЦРУ и всички останали не са нищо повече от подвижни части – част от екрана, която не се нуждае от компютърен ефект. Смяната на актьорите е равностойна на смяна на маслото на автомобил. Махаме Шая Лебоф (Слава на Вектор Прайм) и слагаме на негово място Марк Уолбърг, и двигателя на франчайза ще работи поне още няколко години.

Проблемът с Уолбърг е, че той е повече функционален актьор, отколкото харизматичен. Той се справя добре, ако е част от способен ансамбъл, като в Three Kings и The Departed, или ако даден филм има нужда от стабилно мъжко присъствие, като The Other Guys, но той никога не е богатият и комплексен център на филма (така де, гледали ли сте The Happening, или Max Payne). Но на AOE не му трябва такъв център – Марк и обкръжението му са просто брънки в машината, които действат в отредените им параметри, и никога не ги прескачат.

Това се отнася за целия каст на Age Of Extinction, от Никола Пелц през Тучи до Келси Грамър. Техните образи всъщност не са реални и не съществуват. Те са архетипи, които се лутат от една сцена в друга, и нито един от тях не е запомнящ се. В момента не мога да се сетя името на гаджето на Теса (Пелц), въпреки че ролята му е относително голяма. А онзи агент на ЦРУ май се оказа син на Келси Грамър, или беше доведен син?

 
Така без силен актьор в центъра на филма, който да се балансира с металните чудовища, Transformers Age Of Extinction се превръща в още едно почти тричасово изтезание от Бейовски пропорции. Филмът е навързан чрез имидж и движение, вместо образи и сюжет. Бей не дава пет пари за качеството на историята. Той е режисьор, който иска нещата на екрана да са в постоянно движение, сякаш филма ще умре, ако забави моментума си

Дори когато камерата не се движи, обектите пред нея го правят. Бей поддържа филма в състояние на постоянна кулминация. Всичко е епично, дори когато не е. Снимайки от нисък ъгъл, Бей прави  всичко да изглежда по-голямо от живота. Тайтъс Уеливър слиза от кола, движеието се забавя, черното му палто се развява мощно, сякаш той е центъра на вселената. Никола Пелц поглежда уплашено, с гордо развени американски знамена зад нея. Тази непрестанна кулминация, която Бей цели, е изморяваща. Дори и скучни експозиционни елементи са представени сякаш са най-разтърсващото нещо на света – Кейд обучава смотан робот да рисува! Пускайте вдъхновителна музика! – затова моментите, които трябва да са „епични“ излизат по-скоро като празни. Именно затова финалната кулминационна битка не предизвиква емоция и вълнение – защото не представлява развитие от това, което вече сме видели. Просто още от същото, вместо качествена развръзка.

Да поговорим малко за Трансформърите във филма, нали все пак те са причината да гледаме. Оптимус и Бъмбълби са единствените завръщащи се от първата трилогия, като съвсем очаквано Прайм е в центъра на събитията, а Би присъства главно за екшън сцените. Имаме и няколко нови Автобота, чийто имена не стават известни от самия филм, затова ги различаваме по външен вид – самураят (казва се Дрифт, ако някой се интересува), дебелият с брада (Хаунд) и зеленият с палтото (Кросхеърс). Рачет бива убит на ранен етап, така че не го включваме. Всички Автоботи получават своите моменти да блеснат, но във филм с продължение 160 минути „моменти“ не са достатъчни. Трябва ли да казвам, че нито един от тези образи не е развит дори и минимално, и като всичко останало съществуват само за да изпълват екшън сетовете. Дадени са им реплики, естествено, но това не води до характер. Така де, кажете ми една отличителна черта в характера на Дрифт – невъзможно е, знам.

Десептиконите на практика отсъстват този път. Представен е Галватрон, който си е ъпгрейдната версия на Мегатрон, но ролята му е ограничена и са го оставили да крои планове за неизбежното продължение. Главният антагонист Локдаун донася малко плюсове на продукцията – той определно има заплашително присъствие и е способен да се мери с Оптимус Прайм, като дори за малко не го убива. Харесва ми и мистериозната му натура, след като е разкрито, че Локдаун служи на Създателите на Трансформърската раса (хм, Квинтесоните?) и е дошъл да отведе Автоботския лидер при тях. Той е вероятно най-добрият злодей досега в сериите (под това имам предвид използван ефективно и не бива манипулиран от моделки) и е жалко, че го убиха накрая. Бей ще трябва да се бръкне дълбоко, за да намери следващия голям лошковец.

Единствената реална причина човек да изгледа този филм си остават Диноботите, но внимавайте – въпреки рекламния шум около тях Гримлок, Стрейф, Слъг и Скорн се появяват само в последните двайсет минути. Въпреки това Диноботите са възхитителна, титанична, спираща дъха гледка, и всяка сцена с тях беше добре дошла. Повярвайте ми, нищо, показано досега в сериите не може да сравни с огромен метален тиранозавър, който бълва огън. Почти не мога да повярвам, че Майкъл Бей има нещо общо с това.

Age Of Extinction е филмовият еквивалент на Ню Йоркският маратон, с егоистично дългата му продължителност, която убива всякакви надежди за забавление. Да, човек ще бъде хипнотизиран за малко от супер скъпите лъскави коли и цветните роботи, но просто няма нерви, които да издържат на толкова протакана оргия от хаотичен екшън, който периодично достига откачени нива, но в края на краищата изсмуква забавлението и те оставя само с болезнено сетивно пренатоварване. Случайно избухващи сгради и автомобили може да е приемливо за два часа при наличието на добра история, но три часа унищожение без какъвто и да е креативен сценарий? Тук е нужна режисьорска сила от ранга на Мартин Скорсезе – а Майкъл Бей не е Скорсезе. Не се тревожете обаче, на Бей може да му липсва грация, но това не му пречи да зареди филма си с безсрамно продуктово позициониране, защото някой трябва да финансира тези масови експлозии. Да благодарим на Victoria’s Secret, Dodge, Oreo, Bud Light и другите компании, без които това преживяване нямаше да е възможно.

Проблемът е, че въпреки всичките критики по свой адрес, Майкъл Бей все още донася приходи. Можем да го наречем простоват, некомпетентен, сексистки, убиващ мозъчни клетки режисьор, но фактът остава, че неговите филми, в частност Трансформърските, продават билети и генерират голяма печалба, и Age Of Extinction не е по-различен. Това е единственият филм за тази година, прескочил един милиард в бокс офиса. Да, поредната лишена от смисъл кино-подигравка на Бей е спечелила повече пари от X-Men Days Of Future Past, Guardians Of The Galaxy и Dawn Of The Planet Of The Apes! Както е тръгнало, само Interstellar и третия Hobbit имат реален шанс да го надминат.

Иначе няма съмнение, Transformers Age Of Extinction е епичен провал. Това е прекалено дълъг, прекалено експлодиращ и честно казано, на моменти скучен филм. Никой и нищо в него не е от значение, освен грандиозният екшън, който обаче е в такива нелепи количества, че накрая само изтощава. Иронията е, че надали на Бей му пука – той е твърде зает да си брои милионите, а ние сме заседнали в очакване на Трансформърс 5: Искаме Още Пари.

Оценка – 2/5