Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2014 11:29 - Guardians Of The Galaxy Ревю
Автор: spectacularspidey Категория: Други   
Прочетен: 3971 Коментари: 7 Гласове:
1



 image

Guardians Of The Galaxy

Just Groot!

Никой не знаеше какво точно да очаква от Guardians of the Galaxy. Първият филм на Marvel Studios, ситуиран изцяло в космоса, без каквито и да е преки връзки с предишните филми в MCU, базиран по група комиксови образи, които само най-закоравелите читатели ще знаят, един от които е говорещ енот, и като за финал, наемайки недоказал се в големи продукции – но определено оригинален – кино-творец, който да пренесе интергалактическата им сага на голям екран, с позитивен резултат. Спокойно може да се каже, че никой не е очаквал Следващото Голямо Нещо.

Противоречиви очаквания винаги ще има за комиксови филми, в които не участват герои с фамилия Уейн или Старк, затова е още повече вълнуващо да се обяви, че Guardians of The Galaxy е филмът, който отвя всичко останало тази година. Никой друг филм през 2014 няма да Ви отведе на такива места, няма да Ви запознае с такива магически образи и няма да Ви накара да се смеете и да тъжите с тях по толкова разбираем начин. Guardians of the Galaxy е модерен Ghostbusters, Raiders of the Lost Ark в космоса, новата мания на нашето поколение – и служи като най-голямото доказателство, че Marvel знаят какво правят.

Aint No Mountain High Enough

Който е осъзнал, че Джеймс Гън е един от малкото режисьори, достатъчно луди за да се заемат с такъв проект – казвам го като огромен комплимент – заслужава безкрайни благодарности. Гън е ученик на небезизвестната независима филмова компания Трома, където е усвоил всички важни правила в продукцията на един филм. След дипломирането си той прилага наученото в култовият creature feature Slither, след това създава една от най-подценяваните супер геройски сатири в Super. Джеймс Гън е наистина аберантен и необикновен глас в Холивуд, и е ключът за Guardians of the Galaxy да бъде толкова добър. Неговите страст и реверанс към материала се усещат навсякъде, както се усещат при Джон Фавро и Iron Man, Джос Уидън и The Avengers, братя Русо и The Winter Soldier. Най-лесното щеше да е ако направят от GotG два часа непрестанни бъзици за гризачи и пънове, но за щастие Гън решава да навлезе по-дълбоко.

image

Филмът не е без проблемни елементи, но силните му страни силно засенчват всичко останало. През цялото време имам чувството, че на Гън не му пука какво очакват зрителите, и вместо да приеме търсеният напоследък реалистичен подход, той прави обратното като пресъздава на голям екран един медиум, изпълнен със свобода, живот и приключения. Guardians of the Galaxy се получава като смесиш The Joker на Стив Милър и Star Wars, давайки ни велик научно-фантастичен спектакъл. Много хора заявиха, че това е най-добрият филм на Marvel досега, и напълно ги разбирам – определно е в челната петица, и ще остане в историята като най-дивият и запомнящ се блокбъстър на 2014.

Сюжетът се върти около мистериозна лъскава сфера, съдържаща нещо от изключителна важност. Толкова важно, че почти всеки образ във филма се интересува от нея и се опитва да я вземе, или да я вземе за господаря си. На пръв поглед това е доста семпла и неангажираща история, но истинската й цел се разкрива постепенно, като в преследване на сферата нашите герои търсят нещо много по-важно – цел в живота. Да, не сте очаквали такова нещо от филм за далечни космически пространства и разнообразни извънземни светове, нали? Или може би сте, но идеята ми е че тази дълбочина не се забелязва отначало, но към финала си Guardians е повече драма (завършена със саможертвата на главен герой), отколкото комедия. Тези два противоречиви жанра са приложени изключително добре тук – те зависят един от друг, никога не си пречат, и когато единия присъства другия отсъства.

Най-добрите комиксови филми намират начин да резонират с познатото ни и да го  развият и разширят до епични мащаби. Брус Уейн се бори с гнева и болката от загубата на родителите си, като се превръща в нощен наказател. Кал-Ел е по същество чужденец, който се бори за приемната си планета, по ирония представяйки най-доброто, на което човек е способен. Тони Старк е брилянтен изобретател (и плейбой, и филантроп), който се опитва да си построи бъдеще, за да изкупи предишни грехове.

image

Guardians of the Galaxy обхваща тези теми много добре. Отварящият пролог ни представя малкия Питър Куил. След загубата на майка си през 1988 година, Питър избягва в нощта и никога не се връща, буквално и преносно. Разбира се момчето бива отвлечено от извънземни и отведено в космоса, а същинският филм започва с нашия протагонист, започнал собствените си нелегални приключения между звездите. Но дори и като възрастен със свой собствен кораб, Питър очевидно никога не се е връщал на Земята. Последният подарък, дарен от майка му стои все още завързан, сякаш Питър се страхува да го отвори и да приеме смъртта й.

Guardians of the Galaxy може да се опише като заседнал в 80-те години на миналия век, по повече от един начин. Корабът на Куил, Милано, е украсен с културни артефакти от онова време – кукли-тролчета, Алф стикери и класическо касетъчно радио. Питър говори за Footloose, „епичната“ приказка за Кевин Бейкън, който освобождава жителите на малък град от бастуните в задниците им. Но дори зад кулисите на филма, нещата са приятно осемдесетарски. Отварящата сцена е съзнателно настроена да отразява тази в Raiders of the Lost Ark. Дизайните и фантастичните елементи също се опират на филмова носталгия – повечето извънземни са създадени с традиционни ефекти, простетики и козметика, като по-голяма част от CGI остават за Рокет и Груут. Винаги изпитвам нужда да възхвалявам този старомоден тип кино-творене, тъй като дава осезателно по-добри резултати, отколкото повечето модерни компютърно-генерирани филми.

Hooked On A Feeling

image

Нека разгледаме водещите персонажи, като започнем с Гамора и Дракс Унищожителя. Мисля, че те са по-слабите звена във веригата, защото историите им не резонират така силно, както тези на Питър Куил или енота Рокет. При Куил и Рокет ясно виждаме щетите, които животът им е нанесъл, докато при Дракс и Гамора този аспект е разказан, но не е показан – което просто не е толкова ефективно. Зои Салдана се справя добре (съвсем очаквано), но нейната Гамора някак си не изпъква сред мъжките егота, с които е обградена. Дейв Батиста обаче е перфектен за Дракс Унищожителя, и макар че образът се появява по-късно от останалите, той бързо печели симпатии и смехове, с трагичното си минало и абсурдната идея, че не разбира прости метафори.  

Огромна част от чара и силата на Guardians of the Galaxy идва от това, което не е изказано. Един кадър с гърба на Рокет ни разкрива предостатъчно за образа, при това по-ефективно от типичната експозиция. Питър Куил не говори за смъртта на майка си, но готовността му да рискува всичко, за да вземе касетата, която тя му е оставила, говори много. Комуникацията е сред основните теми на филма, в частност какво може да бъде изречено без думи, или с думи, отдалечени от значението им. Дракс Унищожителя е представен като образ, който приема всеки израз буквално, затова не може да разбере простата символика в жеста на Куил – „Защо ще слагам пръста си на гърлото му?, пита Дракс, съвсем объркан.

image

В центъра на това са отношенията между Рокет и Груут, двамата наемници, въвлечени в космическата сага, след като се опитват да заловят Стар-Лорд за парична награда. Груут изразява мислите и емоциите си само с три думи – „аз съм Груут“ – но въпреки тази невероятна ограниченост, двамата са намерили начин да се разбират, и така са формирали афектиращо приятелство. Има си причина зрителите да се привързват и да обикват предимно тях. И няма как да е иначе, Груут и косматият му приятел са чудесни създания. Такава кино магия е безпрецедентна. Груут и Рокет зависят един от друг, тъй като и двамата са единствени по рода си. Брадли Купър и Вин Дизел не само дават гласовете си за тези образи, те им вдъхват живот по начин, на който само те са способни – все пак Вин идва в тази роля след загубата на близък приятел, а Груут му позволява да изиграе образ, който цени живота на приятелите си повече от всичко друго. Безспорно в тези образи има заложена абсурдност, но Гън и неговите актьори приемат тези абсурдни и разбити герои с отворени обятия. Затова сега Рокет Ракуун и Груут са всеизвестни. Те са истински за хората, които са ги създали, и са истински за нас. А и надали ще намерите по-очарователен филмов момент тази година от бебето Груут, танцуващо под звуците на Jackson 5.

Но истинската звездна изява принадлежи на Крис Прат в ролята главния протагонист Питър Куил, предпочитащ да го наричат Стар-Лорд. Дали ще танцува и рита извънземни животинчета, ще се нахвърля върху охраната в затвора, за да спаси уокмена си или ще държи останалите в групата да не се разбягат в различни посоки, Прат показва изненадващо нюансиран център, в който се смесват непукистка натура и скрита уязвимост. Но Прат е достоен да води парада не само защото е изгубил няколко кила и е натрупал мускули. Чрез Питър Куил актьорът доказва, че притежава уменията да превключва от буфон на бунтар на лидер, без това да изглежда нереално. Той си изработва харизмата на героя си, без да залага изцяло на идеята за дете, отгледано от извънземни.

image

Всички главни образи са събрани чрез изключително силен сценарий. Макар първоначално Стар-Лорд, Гамора, Рокет и Груут да преследват сферата с цел забогатяване, а Дракс се присъединява заради враждата си с Ронан, който също издирва металното кълбо, постепенно грешките и личните им саможертви ги обединяват. Всички те имат минало, изпълнено с трагедии, всички са загубили семействата си и се чувстват отблъснати от заобикалящият ги свят. Не бихме очаквали от такива типажи да се нагърбят със спасяване на галактиката, но накрая те доказват, че може да са наемници, убийци и крадци, не са стопроцентови dick-ове.

Guardians of the Galaxy обаче силно страда от скучноват злодей, в този случай класическия опонент на Фантастичната Четворка Ронан Обвинителя. Дори и в комиксите никога не съм го смятал за особено интересен, но това не значи, че филма е длъжен да следва комиксите дословно. С отличителната си броня и огромен чук Ронан изглежда заплашително, и избора на Лий Пейс много помага, но му липсва интрига. Мотивациите му са типични за злодей в блокбъстър – а именно да унищожи света/вселената с помощта на артефакта, замесен в сюжета – а това сме го гледали прекалено много пъти, за да е интересно само по себе си.

Наистина, Ронан се явява като сбор от всички несполучливи злодеи в MCU досега. Той е терорист и фанатик, който иска да отмъсти на вселената за неправдите, които чувства, че са извършени спрямо хората му. В това няма никаква дълбочина, никакъв нюанс. Ронан даже не е поставен в директен конфликт с главния герой. Двамата не се срещат докато не дойде време за кулминацията – вместо това Дракс е този с лична вендета срещу Ронан. Проблемът с него е още по-очевиден при условие, че Ронан е заобиколен от потенциално интересни злодейски образи. Небула например, изиграна от прекрасната Карън Гилън, прикова вниманието ми с мрачна аура и визуално атрактивен кибернетичен дизайн (и не е ли странно, че дори когато е със синя кожа и без коса Карън е страшно секси?) – но тя предимно стои назад и навлиза в екшъна едва на финала. Трябва да спомена и Танос (Джош Бролин), макар че неговото си е камео – супер яко обаче.

image

Също така имаме и чудесен малоброен, но доволно ефективен поддържащ каст, в лицето на Корпус Нова, които са нещо като космическа полиция, ситуирана на застрашената от Ронан планета Кзандар. А Майкъл Руукър като Йонду, осиновителя на Питър Куил и водач на космическите грабители Опустошителите е истински къртач. Винаги съм харесвал такива дисфункционални бащини фигури, които определят връзката със сина си чрез тежка любов. Колкото до Бенисио Дел Торо и неговият Колекционер – това беше странно. Не знам дали е позитив или негатив, но е странно, типично за Дел Торо.

Въображението на Джеймс Гън прелива навсякъде, създавайки фантастични светове и технологии, каквито ще откриете само в някой хардкор сай-фай материал – и балансира това с почти колежанска небрежна менталност, в името на зрителското забавление. Референции към класически филми и оригинални извънземни раси, камеота на култови фигури като Лойд Кауфман и Нейтън Филиън, завоалирани шеги за мастурбация, скоростна престрелка с лошите – на екрана постоянно има нещо, което да предизвика интерес. Гън не пропилява нито една сцена, независимо дали ще показва една от женските забивки на Стар-Лорд или ще пусне класически поп-рок/соул саунд.

За да съм честен, екшън сцените не ме отвяха напълно, но по никакъв начин не са лоши. Дори напротив, те са бързи, динамични и цветни небесни гонитби и престрелки, с лазери, ракети, огромни оръдия и всичко останало. А кулминационната атака над Тъмния Астер е грандиозна гледка. На приземно ниво нещата също не са за изпускане – Рокет обича простите неща като големи пушки, Дракс използва мускулната си маса срещу хората на Ронан, Питър стреля електрически залпове, Гамора и Небула са вкопчени в сестринска битка, а Груут вкарва в употреба удължаващите си крайници в еднакво жесток и напълно смешен израз на сила.

Fooled Around And Fell In Love

image

Guardians of the Galaxy представлява всичко, заради което гледаме филми – максимален ескейпизъм и забавление чрез екшън, комедия и междузвездна драма. Джеймс Гън влага всичко, което има в своя филм, давайки на тези невъзпяти герои приключението, което заслужават. Не го казвам често, но Guardians of the Galaxy е от онези филми, чийто проблеми не трябва да Ви притесняват. Също като главния си герой, филмът притежава завидна увереност, и възприема шантавите комиксови концепции по начин, който ги превръща в грандиозен филмов спектакъл, докато през цялото време показва среден пръст на зложелателите си. Ако един филм може да ме привърже емоционално към говорещо дърво с крайно беден речник, значи си върши работата много добре.

Оценка – 4/5



Тагове:   Star,   lord,   филм,   Marvel,   Galaxy,   галактиката,   Пазителите,   Марвел,   guardians,   groot,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. alshu - Както вече съм казвал
19.11.2014 11:24
Както вече съм писал тук (някъде през лятото):
"Да кажем 2/3 добро шоу, 1/3 пълнеж.
Добро филмче, особено от техническа гледна точка, но не е най-доброто Marvel Studio заглавие...нищо че са различни, но някои от Iron Man-ите, Отмъстителите и Вторият капитан ми идват по-косистентни в типът зрелище, което правят."

Като сюжет филмът е абсолютно добър някъде до Колекционера, от там нататък е мешано. Имам чувството, че натам е имало пренаписвания и външна намеса или просто е свършило времето и сценаристите са се ръшнали да довършват на места уцелвайки досегашния стил, на места пълнейки със стандартни елементи и диалози.

Иначе има неща, които са с постоянно качество - камерата, декорите, дизайните, грима, специалните ефекти, монтажа и употребата на музиката.
Битките на мен много ми харесаха. Правени са така, че да виждаш само отрязъци от тях, а не да следиш в големи детайли изпълненията на един конкретен герой. То и така се прави ансамблова битка, за разлика от соло изпълненията на Спайдер-мен примерно. Но пък тези отрязъци са достатъчно интересни и никой от персонажите не се губи.
Мисля, че това се постига доста трудно и с двойно и тройно повече усилия и снимки, които после ще отпаднат от финалната версия.
Не могат да се мерят с Кап 2 естествено, но отвяват напълно глупостите в Star Trek Into Darkness.

"от бебето Груут, танцуващо под звуците на Jackson 5"
Най-омразният ми момент ;))).


"и не е ли странно, че дори когато е със синя кожа и без коса Карън е страшно секси?"
Хич не е странно ;))).
На мен обаче играта на актрисата малко не ми хареса. Те пък и бяха дали и доста задръстени реплики.

Май в статията не пропусна нищо важно...освен появата на Howard the Duck след финалните надписи, където си пийваше някаква зелена напитка с Колекционера ;))).
Как мислиш, дали ще има reboot филм с него? ;)))
цитирай
2. spectacularspidey - "Iron Man-ите, Отмъстите...
19.11.2014 15:40
"Iron Man-ите, Отмъстителите и Вторият капитан ми идват по-консистентни в типът зрелище, което правят" -- не е много честно да го сравняваме с Avengers и Winter Soldier, но като цяло имаш право. Това са филми които работят на всяко ниво, откъдето и да ги погледнеш.

"Най-омразният ми момент ;))" - Сериозно? Е не че ми любимият момент с Груут, но е показателен за чара на филма.

"играта на актрисата малко не ми хареса" - е на мен ми е невъзможно да не я харесам, но признавам, че голяма част от това се дължи на ролята й в Doctor Who. Оттам не бих очаквал точно Карън да се впише в образ на злодей, но го постига, с каквото й е дадено.

"освен появата на Howard the Duck" - ами не, просто не го считам за важно. За ребуут с патока нищо не съм чул, и май е по-добре да не го правят. А и знаем какво готвят до 2020, така че...

Та кой Пазител ти хареса най-много?
цитирай
3. alshu - но е показателен за чара на филма
19.11.2014 18:08
"но е показателен за чара на филма" мисля че конкретно тази 80-тарщиниа не ми е по вкуса, а може просто да не ме кефят Jacksons 5.
Салонът обаче силно хареса хареса този момента, така че може да се каже, че заради това намразих шегичката. Предполагам, че това е една от тези емпатични реакции, които не споделям и не мога да се впиша в групата. ;)))
За мен най-показателният момент беше, когато Куил току-що спасил Гамора тръгна да и обяснява, как не могъл да я изостави и се отплесна в самохвалство.

"на мен ми е невъзможно" - бе не че играе лошо, но тонално ми се различаваше, пък и както казах, най-много не ми харесваха репликите и. Идва елементарна, като директния си шеф.

"просто не го считам за важно" - е, аз на майтап го споменавам, както и евентуалния reboot.
Въобще не е важен, просто поредната 80-тарска референция и може би поредната ебавка с Джордж Лукас и отвратителният му филм по темата.

Самият паток беше доста къркан, ако се съди по гласа и реакциите му. ;)))
цитирай
4. spectacularspidey - "Салонът обаче силно хареса ...
19.11.2014 21:31
"Салонът обаче силно хареса хареса този момента, така че може да се каже, че заради това намразих шегичката" - мисля, че това е от онези моменти, в които ние, по вещите в комикси/супер герои/кино/тем подобни можем да се присъединим към по-голямата маса зрители. Не става дума дали харесваме Джаксън 5, сцената с малкия Груут завърши филма с весела и оптимистична нота, след бих казал доста тежка и тъжна кулминация. Перфектен пример как GotG превръща драма в комедия.

Сцената след спасяването на Гамора също показва това, но тук е по-силно.

"поредната ебавка с Джордж Лукас и отвратителният му филм по темата" - оненене не ми напомняй за този филм, ако си чел Най-Лошите ми КОмиксови Филми (бая стара статия вече), знаеш че съм поставил на 1во място.
цитирай
5. alshu - как GotG превръща драма в комедия
20.11.2014 10:09
"как GotG превръща драма в комедия"
Ми де да знам, те и по-рано показаха как филизът на Груут е жив и оглежда света с любопитство (докато саксията е в лапите на Рокет).

"ако си чел"
Естествено, че съм я чел.
Навремето се опитах да го гледам по кабеларката на немски, но не издържах дълго. Предполагам, че преводът ми е спестил загубата на някоя и друга нервна клетка.

"Та кой Пазител ти хареса най-много?"
Те като екип са интересни, защото през повечето време си пречат или се бъзикат един с друг.
Май Рокет ме кефи най-много.
Мисля, че трябваше да му дадат малко по-странен и на моменти по-истеричен глас...може би като този на Ригби от Regular Show. И да не знаеш какво е това, много хора го мразят...отчасти защото е странно, отчасти заради идиотския български превод и дублаж по CN. Аз обаче си падам по идиотщини. ;)))

Апропо, на тема CN и странни неща, наскоро попаднах на едно детинско, нелогично, побъркано, но и стоплящо душата кратко шоу - Over the Garden Wall.
Нямам рационално обяснение, доста отблъскващо е на моменти, особено когато пеят, но и в същото време страшно ме изкефи, защото хем е зловещо, хем е носталгично, хем е комично.
И май съм единственият човек дето го харесва.
цитирай
6. spectacularspidey - оо знам го Regular Show, винаги ги ...
20.11.2014 13:26
оо знам го Regular Show, винаги ги гледам като го хвана по ТВ, Ригби е голем пустиняк. Ама честно казано разликата между гласа му и този на Бради Купър не е толкова огромна, така че де да знам. И двата стават.
цитирай
7. alshu - Бе не
21.11.2014 11:04
Бе не, че не става и че играта не е страхотна, но някак бих харесал и малко по-странен, нечовешки глас. Ригби е само пример със своите леко по-животински рекации. Разликата можеше и да е друга.
Евентуално тукашният избор е продиктуван от традицията на "говорещите животни" от 80-траските детски приключенски филми...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: spectacularspidey
Категория: Забавление
Прочетен: 882589
Постинги: 190
Коментари: 558
Гласове: 100
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031