Batman Assault On Arkham Ревю

Преди да гледам Assault On Arkham бях... да го наречем уплашен. Последните две предложения на WB Animation, Justice League War и Son Of Batman бяха невероятно слаби филми, така че започвах да мисля, че нещо сериозно не е наред и тези хора сякаш да изгубили способността да правят добри анимации. Изглежда че в последно време се опитват да изкарат филмите си като „за възрастни“ като ги поливат с доста насилие, голота и незрял хумор, вместо да развиват образи и истории. Е, Assault On Arkham залага силно на насилие, голота и незрял хумор – но някак си това проработва за филма. Това е точният тон за избрания материал – Suicide Squad се получава като кръстосаш Мръсната Дузина с второ- и трето-разрядните злодеи на DC. Насоката към диво и абсурно е логична.

С име като Assault On Arkham всички мислехме, че филмът ще бъде адаптация на първата игра на Rocksteady, или поне ще има директна връзка с нея. Е сгрешихме. Всъщност връзката с Arkham игрите е минимална, главно чрез сетинга на историята, и някои образи. Що се отнася до Батман, той има второстепенна роля. Assault On Arkham си е филм за Suicide Squad, което само по себе си не е лошо нещо. Но да го наречеш Batman: Assault On Arkham е все едно да наречеш The Avengers Nick Fury: Battle For New York. Батман обаче е човекът, който се продава, нали?

Филмът започва с екшън сцена, която ни показва как Черния Рицар използва бързина и стелт на бойното поле, и в същото време ни открехва за злодейски план. В случая този план включва Едуард Нигма/Гатанката и Аманда Уолър, която отново е ослепително дебела, точно както трябва – в Новите 52 тя е млада, слаба и секси като всеки женски персонаж там. Но точно когато очакваме сцената да се прехвърли на Батман в Бат-пещерата, или на следващия ден при Брус Уейн, наративът драстично сменя терена от супер геройска история на стилна и откачена интродукция на членовете на Suicide Squad, издържана в як осемдесетарски  екшън стил. Тук те са Флойд Лоутън/Дедшот, Харли Куин, Капитан Бумеранг, Килер Фрост, Кинг Шарк, Черния Паяк и KGBeast. Уолър ги залавя и иска от тях да влязат в известната лудница, за да вземат данни, откраднати от г-н Нигма. Те се съгласяват и инфилтрират Аркъм, където нещата излизат извън контрол, благодарение на главно на Жокера, и по-малко на Черния Рицар.

Батман няма да се появи за известно време, и това е може би за добро. Да знам, шок и ужас. Но вижте списъка на тези DC анимирани филми през годините – ако не е Батман, ще е Лигата на Справедливостта с Батман. Макар че се крият зад името му, хубаво е, че WB Animation използва шанса да покаже различни и относително незнайни образи като Дедшот, Кинг Шарк и Капитан Бумеранг (макар че Харли е доста популярна, соло комиксът й е сред най-продаваните в момента). Черния Паяк и най-вече KGBeast имат минимални роли, но все пак са тук.

Не е перфектен филм, разбира се, спрямо върховните проекти в този каталог, като All-Star Superman и The Dark Knight Returns. Не разбирам защо тази история трябва да се развива в Arkham вселената, освен очевидната причина, че марката Arkham е изключително известна и се продава добре. Филмът не добавя нищо съществено към света на Rocksteady, който е характеризиран чрез Батман и отношенията му с най-големите му врагове. Надявах се Гатанката да бъде главната злодейска сила тук, може би като знае, че Уолър ще прати банда задници по петите му и им наглася изненада след изненада – дори от килията си. Но ще трябва да се задоволим с Жокера, което не е зле, все пак е Жокера, но щеше да е хубаво да покажат повече от някой друг злодей.

Другите проблеми се случват в последните 15 минути. Аз ли пропуснах нещо, или не видяхме да затварят наново освободените престъпници в Аркъм, сред които Плашилото и Отровната Айви? Това е доста важно развитие, но го напускаме, след като Прилепа побеждава Бейн и тръгва след Дедшот и Жокера в Готъм Сити. И финалната битка между Дедшот и Клоуна – как по дяволите може Лоутън да продължава да се бие с разрязан корем и множество пробождания в гърба и гърдите? Той не е Супермен, такива рани би трябвало да имат ефект над него.  

Огромен положителен ефект от ситуирането в света на Arkham e, че най-накрая имаме дизайни, различни от визуалния стил на Young Justice. Батман, Жокера, Харли и останалите основни играчи изглеждат много добре – уважителна адаптация на 3D моделите им, поне на тези, които са се появявали в игрите. Аркъм също е солидна реконструкция, не със същото ниво на детайли, но това е практически невъзможно. И все пак, когато Харли и Дедшот се разхождат из коридорите и различните помещения като Интензивното, фенове на първата игра ще се почувстват на познато място. И ми хареса как са пресъздали детективската визия на Батман, както и бойните му движения, директно повлияни от тези в игрите.

След като сюжетът не е нещо супер дълбоко и реално нямаме никакви аркове, фокусът в Assault е върху персонажите и насилието. И идващите с това удари под кръста, предателства и караници. Много е готино да видим и друга страна от живота на супер злодеите – Капитан Бумеранг се забавлява с приятели на по халба бира, а Дедшот и Харли се предават на първичните си нужди (но малко ми е странно да изобразяват Харли като сексуален обект, пак по подобие на Новите 52. Няма съмнение, че Харли е секси, особено в Arkham игрите, но това не е основната привлекателност в образа й). После, когато навлизат в недрата на Аркъм и хаосът започва да избухва покрай тях, виждаме колко откачена идея е да събереш тези индивиди в отбор и да ги пратиш на мисия. Имам чувството, че продуцентите и сценаристите са се усетили освободени от нормалните претенции да покажат супер геройско пътешествие, или каквото и да е пътешествие, и са приели идеята, че всичко може да стане в подобен филм. Аssault on Arkham е жизнен и енергичен по начин, по който Son of Batman не е, и се усеща като работа около корпоративните заповеди, за да създадеш нещо тотално различно.

Анимирането е блестящо, а вокалните изяви, начело с Кевин Конрой (трябва ли да казвам кой се озвучава от него?), Трой Бейкър (отново в ролята на Клоуна след прекрасна изява в третата игра, Arkham Origins) и Нийл МакДоноу (Дедшот), са на очакваното високо ниво. Миксът от черна комедия и брутално насилие, да не говорим, че протагонистите са лоши типове за разнообразие, ни дава филм, който макар и с кусури, поне е различен от нещата, които гледаме на игралната сцена. Това е големият плюс на Batman Assault  On Arkham – не се опитва да те убеди, че тези злодеи са добри хора и че заслужават симпатии. Това не е супер геройски филм, и ще е хубаво да получаваме по-често такива от DC/Warner Animation.

Оценка – 3.5/5

За жалост слуховете за Suicide Squad игралния филм показват съвсем различен подход, а бих искал още от същото, каквото е Batman Assault On Arkham.

Според мен логическите проблеми на са само в последните минути, а ги виждаме демонстрирани в началото на историята.
За мен още там е декларирано да изключиш логиката и просто да се наслаждаваш на безумието, терора и хаоса, които сеят главните герои. Екшън сцените са с цел детински кеф за "пораснали деца", а не сериозна драма и криминален реализъм ;))).
Цялото заглавие е intentionally over the top и нелогично (...има си хас, щом моят любимец Капитан бумеранг е един от главните герои).

Не са и гонили съответствие с някоя игрите или с някой период от комиксите.

Харли е сексуален обект, защото това и клишето за главните героини в този вид 80-раски и 90-тарски екшъни.
Килър Фрост е от същия архитип.
Реално погледнато историята е обидна и за жените (подли манипулативни мастии, които се бият кораво) и за мъжете (праволинейни катили и психопати садисти).

Просто доза безмозъчен фън.

Между другото наскоро гледах Avengers Confidential Black Widow And Punisher, за което се надявах да е в този стил.
За съжаление американските продуценти са пожелали от японците изрично да разработят историята в стил battle shounen (Naruto, Bleach и т.н.), което означава безкрайни обяснения от страна на героите, речи и досадни риторики насред най-сгорещената битка, повтаряне, потретване...и поентване на една и съща мисъл.
Нарисувано е и анимирано адски красиво, но е мъка да ги слушаш, а Наказателят и Вдовицата сякаш не са на себе си.
Появата на Отмъстителите накрая (за да оправдаят името) дори ми се стори излишна. Нашите + Хълк сякаш бяха достатъчни, а насъбралите се суперзлодеи щяха да си тръгнат и без "покана".
Доколкото разбирам не е сюжетно свързано с другите Marvel анимета на MadHouse (Пробвах да ги гледам пред години, но се отказах - смес от най-лошите черти на двете системи). Самостоятелна история в този свят.

- "това е клишето за главните героини в този вид 80-раски и 90-тарски екшъни" -- всъщност по вярното е че заемат от New 52 Харли, отколкото да следват каквито и да е примери от предишни декади. Но на мен ми е странно, защото никога не съм гледал на Харли по този начин. Не е проблем, напълно разбираемо е, но това не е главната причина Харли да е интересна.

- не мога да си изключа мозъка относно такива неща, и не съм сигурен че трябва с този филм. Не говорим за Transformers Dark Of The Moon. Това със затворниците в Аркъм е прекалено очевидно за мен.

- нито един от аниме сериалите или филмите на Marvel, които съм гледал, не е супер върховно комиксово изживяване, така че не съм изненадан и за Black Widow and Punisher. Ще го гледам скоро, ама не тръпна от желание.

"нито един от аниме сериалите или филмите на Marvel"
Е, аз съм гледал само първите 2-3 серии на Iron Man, та Avengers Confidential е определено по-добре нарисувано (което и се очаква от OVA)...и нищо повече.
Диалозите (Пардон, монолозите!) пак са безумно разтеглени и неинформативни.