Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2014 12:00 - Attack On Titan Сезон 1 Ревю
Автор: spectacularspidey Категория: Други   
Прочетен: 1814 Коментари: 9 Гласове:
1



 image

Attack On Titan Сезон 1

Ревю

Независимо дали сте нов или ветеран в полетата на манга и аниме, най-вероятно вече сте чули или гледали аниме сериалът Attack On Titan (Shingeki no Koyjin на японски). Базиран на мега-популярната манга серия на Хажиме Исаяма, през 2013 Attack On Titan проби поп културната мембрана и на практика превзе света. Сериозно, навсякъде е – фен арт, дискусии по аниме форуми, YouTube, реклами на Субару, тениски, пародии и какво ли още не, днес е невъзможно да кажеш аниме без да мислиш за Attack On Titan. При такава всемогъща популярност просто трябваше да видя за какво става дума. Не съм експерт по аниме, но това изглеждаше като нещо, което ще ми хареса.

Да си кажа отрано, хареса ми. Много. Не без своите проблеми, Attack On Titan е много пристрастяващо, напълно непредсказуемо и в по-голямата част си заслужава славата.

image

Сериалът следва три главни героя – Ерън Йегър, доведената му сеста Микаса Акерман и най-добрият им приятел Армин Алърт. Сто години преди първия епизод човешкото население среща ужасяващ и неспираем враг – Титаните, огромни хуманоидни същества, чийто произход е пълна мистерия, а целта на съществуването им е да ядат човеци. Човечеството е докарано до ръба на изчезване. Оцелялото общество се преорганизира и барикадира зад стени, високи 50 метра, които ги пазят от Титаните. Така минава един век в мир. Но в един съдбовен ден най-неочаквано нови видове Титани нападат, превземат външната стена (наречена Мария) и навлизат в града. Ерън и Микаса наблюдават как майка им бива погълната от едно от чудовищата, и Ерън се заклева да ги заличи от лицето на Земята. Тримата заедно с Армин се присъединяват към армията, и по-точно отделението, което се фокусира върху борбата срещу Титаните. В последствие Ерън открива, че притежава способността да се трансформира в Титан, а родният му дом може би държи тайната към победата над гигантите. Но преди да стигнат там, героите трябва да си върнат стената Мария, което не е толкова лесно.

Това, разбира се, е много повърхностна рецензия на сюжета, и дори не започва да намеква за дълбочината и плътността, която се наблюдава в сезон първи. Историята на Attack On Titan е покосяваща, ударна, могат да се намират клишета тук-там, те или са използвани много ефективно, или са скрити зад силна характеризация. Действието се развива по време на война, и това се усеща по всяко време, като приятни и положителни образи срещат ужасна, агонизираща смърт. Относителното семплата идея за хора срещу огромни същества става игрално поле за персонажната драма, тежката атмосфера, и повече обрати, отколкото човек може да побере за кратко време. Сериозно, само в арката Struggle For Throst имах нужда да спирам след всеки втори епизод, за да осмисля какво съм видял. Дива работа.

image

Светостроенето в Attack On Titan е бързо и ефикасно. Донякъде ми напомня Игра На Тронове, в смисъл че създава свят, който е еднакво познат и чужд, но подплатен с проникващо чувство за гибел. Това е свят, в който много лоши неща се случват, и винаги в шокиращи и графични детайли. Всички тези аспекти започват, разбира се, още от първия епизод, когато масивния Колосален Титан се появява пред стената, защитаваща хората, и гласовата нарация те подготвя за най-лошото. Титаните представляват безмилостен враг, с който не можеш да преговаряш, и който превъзхожда човечеството по всеки параметър. През първия сезон често ми се струваше, че войната срещу тях е само илюзия, родена от човешкото его, и че загубата е неизбежна. Също като в Игра На Тронове, Attack On Titan учи зрителя си да не се привързва много към който и да е от образите, защото нито един не е застрахован (освен може би Микаса).

Титаните са страхотно конструирани антагонистични фигури, пълна инверсия на великаните от приказките за рицари и принцеси, които сме чели и слушали като малки. Те взимат първичният страх от това да бъдеш нападнат и изяден от голям хищник, и го отнасят на невиждано досега ниво. Факта, че Титаните приличат на деформирани хора ги прави още по-страшни, защото реалността е, че те са всичко друго освен. Те са гротески чудовища, и всяка тяхна поява е представена като катастрофално и дълбоко разтърсващо събитие, особено в случаите с Колосалния Титан. Мистерията относно какво всъщност са те и защо са тук е огромен двигател зад сериала.

image

За проблемите, да, има няколко. Шоуто е силно предраматизирано, и това не се харесва на доста хора. Разбираемо е, когато няма какво да балансира сериозните моменти, но този проблем не ме притеснява толкова много, защото ситуацията горе-долу го изисква (ще е добре някой да се усмихне от време на време обаче). Ще се фокусирам върху един, който най ми бръкна в здравето, и това е ужасното темпо на Attack On Titan. Често ми напомня за бааааавните сцени в Evangelion, което съм в процес на втори преглед (могат да се направят някои паралели с NGE, но няма да го направя, защото усещам как NGE бавно ми разтопява мозъка). В Attack On Titan костенурското темпо се дължи главно на прекомерна употреба на спомени – понякога към нещо ново, но в повечето случаи на моменти от предишен епизод – та когато човек гледа няколко епизода един след друг, може да получи усещането, че наблюдава същите сцени по няколко пъти, без видима причина. Другата причина за бавно движение са честите и понякога абсолютно не на място монолози, през които всеки образ преминава. Лошият ефект от това е, че понякога имаш чувството, че нищо не се случва, макар да не е така. Положителното е, че тези неща се срещат предимно в първата половина на сезона, и рядко във втората.

Втората половина на Attack On Titan е осезаемо подобрение спрямо първата, и мисля че когато феновете хвалят сериала, те имат предвид именно тази част. Епизодите от началото до 13-ти са в същината си за представянето на света, на образите, заплахата от Титаните, вътрешните конфликти и паниката, която всеки изпитва при първата си битка с Титан, и плановете за възвръщане на Стена Мария. Но много добре полага основите на втората половина. Епизоди 14-ти до 25-ти са просто по-фокусирани в сценариите си. Еволюцията на Ерън се засилва, като бива поставен в нова обстановка с различни персонажи, научаваме още малко за Титаните, излизаме за първи път извън градските стени заедно с Елитния Отряд на капитан Леви, и появата на женския Титан, който се превръща в централен елемент на втората половина. Конфликтът става много по масивен, и всичко довежда до финал, който мога да опиша само като абсолютно ненормален. Не отговоря на никакви загадки, даже добавя още, но е ненормален. И перфектен.

image

Анимирането в Attack On Titan също е много качествено. Да, на моменти използват неподвижни кадри, но когато анимето се движи, резултатът е много красив. Шоуто майсторски комбинира компютърна и ръчно рисувана графика, заедно с отличителните очертания около човешките дизайни правят Attack On Titan мигновено разпознаваемо. Благодарение на Устройствата за Триизмерни Маневри, които героите ползват (нещо като механичен вариант на мрежите на Спайдър-Мен) екшън сцените действат като адреналинови стрели – бързи и брутални, с невероятно набиране на моментум. Режисьорът на сериала, Тетсуро Араки е добре познат на аниме фенове (да, знам – Black Lagoon, Death Note, Highschool Of The Dead) – не мога коментирам от предишните му проекти, познавам ги прекалено бегло, но определено знае къде да постави камерата (или каквото там използват в анимации).

И отварящата песен, Crimson Bows е най-надъхващото нещо, което съм чувал за последните няколко години. Просто искам да вдигна бунт, когато я слушам. Втората начална песен, която се използва за задните епизоди също е добра, но не може да се сравнява с Crimson Bows.

Attack On Titan е сериал, който казва „Зае*и лимитите и зае*и очакванията, нека направим нещо разтърсващо във всеки аспект. Нека вкараме достатъчно драма да напълни 10 филма на Стивън Спилбърг, нека покажем най-откачените екшън маневри, на които сме способни, нека построим най-обемното и епично шоу някога“. И бих казал, че в по-голямата си част успява. Това е анимация, която те грабва за гърлото и иска никога да не те пусне. Просто трябва да си зареден със стабилна доза търпение. Мразено или обичано Attack On Titan вече е придобило почти легендарен статус, а силата му вероятно няма да умре скоро. 2015 – игрален филм, 2016 – втори сезон.

 

Оценка – 4/5



Тагове:   анимация,   Атака,   manga,   манга,   аниме,   Titan,   Титан,   attack,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. alshu - Re:Attack On Titan Сезон (not the Saturn moon)
16.12.2014 11:56
"напълно непредсказуемо" де да знам, на мен ми е абсолютно предсказуемо. Масова смърт на главни герои може да се види примерно и в Terra Formars и в Akame Ga Kill и къде ли не.
Брутализмите и драмата ги има във всеки втори сейнен.
Teen angst-ът си е стандарт.
На мен ми беше абсолютно deja vue и затова го дронах.

Най-противното за мен е, че не разказва никаква конкретна история, а просто създава ситуации и после ги експлоатира за колкото се може повече драма и само мами, че ще разкрие загадки, но всъщност не го прави.
Всичките врътки и worldbuilding-и не са с цел фон, а трохици с които да се примами читателя/зрителя.

Ето конкуренцията Terra Formars си има и драмата, и сополите, и екшъна, но постоянно разкрива загадки, които водят до нови и това води до съвсем нов поглед върху ситуацията...не че е по-добро заглавие, но понасям неговите простотии, а това тук е мъка.

"Колосален Титан" или беше титаничен колос ;))). Буквалният превод на японското заглавие е "Атаката/инвазията на гигантите"...кви титани, кви пет лева?

"Мистерията относно какво всъщност са те и защо са тук е огромен двигател зад сериала."
И за 25 серии не разкриват нищо, нали?
Нали знаеш как на спортните хрътки и влачат отпред едно парцалче, за са бягат бързо и в курса...мисля, че терминът е "мамче". Сиреч мамят ги, за да вършат работа.

"и това е ужасното темпо"
Забеляза, а? ;)))

"Анимирането в Attack On Titan също е много качествено. Да, на моменти използват неподвижни кадри, но когато анимето се движи, резултатът е много красив." Забелязал ли си, че добрата анимация е не повече от 3 минути на епизод...и то не всеки епизод.

"Black Lagoon"
Ми не. Tetsurou Araki само е помагал и е режисьор на 2-3 серии. Не е определящ. Виж на Death Note и Highschool Of The Dead е режисьор...и въпреки че съм огромен фен на комикса Death Note не изтърпях да гледам анимето, заради ужасното му маниерничене.
За мен е абсолютно непоносим режисьор. А пък Highschool Of The Dead си идиотизъм по замисъл (зомбита + порно).
цитирай
2. spectacularspidey - - Е тук идва факторът, че не съм такъв ...
16.12.2014 12:41
- Е тук идва факторът, че не съм такъв голям почитател на аниме и не ги следя изобщо. Attack on Titan ми го препоръчаха в няколко сайта, и си казах Деам, требва да се види. И определено не очаквах Ерън да умре толкова рано, още повече да се завърне като Титан. За човек като мен беше неочаквано. Ясно ми е, че човек, който гледа аниме регулярно ще има различна реакция.

Първия епизод на Тера Формарс нещо не ми допадна, ама и не го гледах много съсредоточено, така че може и от това да е :)

- Колкото до превода, де да знам и аз, в Америка така са го превели, затова се придържам към тях.

- "И за 25 серии не разкриват нищо, нали?" - да, това беше голямо WTF. Не разкриват и други неща, например как или кой е построил стените около града, защото изглежда непосилно за нормални хора. Какво стана с бащата на Ерън и с какво го инжектира? Как точно действа трансформацията?

- "абеляза, а? ;)))" - е как не. Много е странно, имам чувството че целите 25 епизода се развиват в течението на, колко да са, 3-4 дена (като изключим 5те години между 2ри и 3ти).
цитирай
3. alshu - Първия епизод на Тера Формарс нещо не ми допадна
16.12.2014 14:03
Тук има три врътки.
1. Трябва задължително да се гледат двата OVA епизода, защото те са истинското начало на историята и том 0 на комикса, който е издаден преди том 1.
Та ти препоръчвам да изгледаш тях и тогава да му теглиш кръст окончателно. Поне ще разбереш за какво става дума.
2. Трябва задължително да се следи нецензурирана версия на сериала (тя тръгна малко по-късно).
3. Ми сериалът си почва доста мудно и много неща от комикса са преместени нататък и са представени в ретроспекция, прецаквайки екшъна на Марс.

Всъщност анимето е голяма бъркотия, но представя света, мрака и шантавото чувство за хумор, което е наслагано на най-черните места (обясненията на narrator-а, който сякаш е на страната на тераформарките...но всъщност се кефи на силите на всеки участник...).
Абе зариби ме доста по комикса, докато същото не може да се каже за SnK (сиреч AOT), нищо че последното е по-добре анимирано.

Иначе да, хората масово си падат по "Титаните", а мен ме отвращава.
Ако търсиш брутализми в средновековна обстановка и в същото време смислена история на заден план - хващай мангата на Berserk...не си губи времето с анимето, което е доникъде.
цитирай
4. spectacularspidey - мерси за инфото. Предполагам че не ...
16.12.2014 14:46
мерси за инфото. Предполагам че не скачам от желание да почна Тера Формарс по много семпла причина - извънземните са хуманоидни хлебарки, а хлебарки по принцип ме гнусят. Това ми е голяма спънка, знам че е глупаво, но като гледам нещо с повече от четири крайници често имам кошмари :) Имам го на предвид де, може би като му приключи сезона ще го изгледам за няколко дена.

- "хващай мангата на Berserk" - де да имах време, аз едваам смогвам с комиксите, сериалите и филмите, които ме интересуват.
цитирай
5. alshu - с повече от четири крайници
16.12.2014 17:07
Ама тераформарките са точно с четири крайника...които не ги правят по-малко гнусни ;))).
Те и трансформациите на хората са леко отблъскващи.
Нърските разсъждения - мравка, скакалец, оса и т.н. срещу хлебарки са солта и пипера на заглавието.
Нататък надцакването става още по-сложно.
Хлебарките не са точно извънземни, и не са точно това, което е описано в синопсиса - мутирала и после еволюирала форма на живот...всичко е конспирация и лъжи.
Та не те карам да го гледаш, а просто те информирам, че истината е в OVA-тата, а сериалът навлиза в историята чак след 3-4 епизода.

"де да имах време" ми пак не казвам буквално да я хващаш, а давам пример, че има по-добри неща от Титаните.
цитирай
6. alshu - ПП
17.12.2014 09:17
ПП
Човек може да остане с впечатление, че уважавам кой знае колко Terra Formars...ми не, пълен идиотизъм си е...но ме забавлява (с глупостите си и с героите си).

Цялата 2014 беше доста зле за аниме заглавията.
Само продължението на Mushishi и абсурдистката комедия Space Dandy стават за нещо (е, и разни редови комедийки).
Parasyte -the maxim- засега ми е разочарование и само моментите с паразитите са интересни. Драмата на главният герой идва доста скучна. Оригиналният комикс, дето се води класика, бил доста по-добре.
цитирай
7. spectacularspidey - Не бе, схващам за какво говориш. AoT ...
17.12.2014 11:18
Не бе, схващам за какво говориш. AoT просто има някакво такова качество, не прилича на останалите анимета, поне така по спомени. Аз просто не съм голям фен на аниме, да знам че има много качествени неща в този медиум.

цитирай
8. alshu - знам че има много качествени неща
19.12.2014 12:22
"знам че има много качествени неща"
Не, не знаеш ;))) то и по принцип точно претенциозните супер бози стават най-популярни: Титаните, Евангелиона, Sword Art Online (дето си е най-тъпа сапунка), Code Geass, Рицарите на Сидония...
цитирай
9. spectacularspidey - Е как, знам/чул съм/чел съм за доста ...
19.12.2014 13:37
Е как, знам/чул съм/чел съм за доста анимета, които се водят най-добри, това че не съм ги гледал е отделно :)

А Евангелион няма как да не е известно, защото е егати изкривената работа. Не може да го гледаш и да не реагираш на показаното.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: spectacularspidey
Категория: Забавление
Прочетен: 531669
Постинги: 190
Коментари: 558
Гласове: 100
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930