Angry Video Game Nerd The Movie

Ревю

Помня, когато за първи път попаднах на видео на Гневния Видео Гейм Нърд. Беше 2009 година и докато се шляех из GameTrailers, един клип ми хвана окото, защото обещаваше да разгледа Терминатор игрите за Nintendo Entertaining System. След като изгледах видеото се чувствах все едно съм открил нещо страшно ценно за мен. Ето го този човек, от другия край на света, който се гневи над игри, които съм се строшвал да играя като малък, даже и сега ги пускам от време на време. Човек, който не е много по-различен от мен, само дето има камера. Човек, чийто гняв напълно разбирам – колко ли дискети съм купил навремето, само защото обложката е супер яка, а самата игра се оказва 8-битова катастрофа. В този момент намерих нова интернет мини-страст, а Нърдът стана моят онлайн герой.

Ако не знаете какво е Angry Video Game Nerd, нека обясня. AVGN е интернет-шоу дело на Джеймс Ролф, започнало през 2004 година на шега, но сега е сред най-успешните уеб-серии на нашето поколение. Джеймс влиза в ролята на Нърда, за да ревюира скапани игри и да говори по различни интересни теми, свързани с гейм индустрията, филми и подобни. Той използва здрави цинизми и често графично противен хумор (особено ми харесва как определя Ghostbusters за Nes като „shits for the birds”), пие много бира и като цяло е супер забавен за гледане, дори и да не сте запознати с играта, която е на фокус. За фенове на видео игри и конзоли, по-специално от старите, шоуто на Нърда е сред най-добрите, ако не и най-доброто.

През 2012 Джеймс и приятелите му започнаха да се концентрират върху осъществяването на една от мечтите му – да заснеме и представи свой собствен филм на голям екран. Фактът, че филма евентуално се осъществи е невероятен, защото AVGN The Movie е спонсориран изцяло от феновете на шоуто. Точно така, 325 000 доларов бюджет,  събран единствено от обикновени почитатели, без голямо студио, без нищо, само огромен ентусиазъм и страст към гейм културата, за да се стигне до заветния момент – Филмът. И макар че AVGN не е съвсем перфектен (сякаш някой го е очаквал), удивително е, че въобще го има. Поздравления на Джеймс и на всеки, който е спомогнал в продукцията.

Та за какво става дума в Angry Video Game Nerd The Movie? За видео игри разбира се, и по-специално легендарната E.T. The Extraterrestrial. През 1982 Атари произвеждат игра, базирана по класиката на Стивън Спилбърг, за конзолата си Атари 2600. Е.Т. е известна като истински кошмарна игра, една от най-лошите, правени някога, и съществува мит, че поради провалът й на пазара стотици дискети на играта са били заровени някъде в Мексиканската пустиня. Легендата за Е.Т. на Атари обаче не умира, достигайки до наши дни и евентуално до Гневния Нърд, който дълго време отбягваше да говори за нея.

Сюжетът на AVGN The Movie всъщност е доста интересен. Компания за видео игри се готви да пусне продължение на Е.Т., което ще бъде още по-лошо от оригинала. Всички фенове на Нърда искат да ревюира първата игра, преди премиерата на втората, и той накрая се съгласява при едно условие – да отиде чак до Ню Мексико с приятеля си Купър и Манди, служителка на компанията, и да разнищи истината на заровените игри. Ако всичко се окаже просто мит, тогава той няма да говори за Е.Т., ако се окаже вярно, ще даде на феновете каквото искат.

Това е наистина само отпорната точка на филма, тъй като сценария взима тази гейм приказка и захвърля в траекторията й смешни моменти (честно казано, бая се смях), извънземни, гигантски метален Кайджу-подобен демон, конспирации, свързани със Зона 51, референции към предишни епизоди, пародии на филмови и игрови клишета, летящи чинии и нещо извън този свят, която е толкова ужасяващо и унищожително, че никога не трябва да се отприщва на планетата ни. Към финала всякакво подобие на логика отсъства, защото наративът е добре напълнен с разкрития и обрати, които се отказах да съпоставям в някакъв контекст. Ще ми се да вярвам, че всичко това е нарочно направено, с цел филмът да наподобява някоя от безмозъчните игри, които Нърда е разглеждал. Да го мислиш много-много е безсмислено, така че по-добре се забавлявай.

Филмът ефективно натрупва елементите си, колкото и абсурдни да са те, към кулминацията – дълго чаканото ревю на E.T. The Extraterrestrial. Сцената е нагласена като за боксов мач, с феновете на Нърда, които са заобиколили своя герой, докато той играе и обсъжда геймката. Самото ревю е добро, обхванати са всички негативни аспекти на играта, но не е много ядосано. Това е ок презентация за това с какво се занимава Джеймс, но реално си е само върха на айзберга. Но за да сме честни, няма много оригинални думи, които той може да каже по отношение на играта – всеки уважаващ се геймър я познава достатъчно добре, и Нърда е тук като последно потвърждение, че всичко, което сме чули за Атари и тяхната Е.Т. е вярно.

AVGN е независим филм, и по-важното е аматьорски филм (в по-голямата си част), така че нормалните стандарти не могат да се очакват тук. Въпреки това смея да кажа, че подбраните актьори се справят прилично добре – няма да получат награди или нещо подобно, но си личи, че са си прекарали страхотно по време на снимките, а понякога това е най-важно. Дори и дизайнерът на Е.Т., Хауърд Скот Воршоу има поява. Ако трябва да избирам фаворит (освен нали, Джеймс Ролф), това ще е Сара Гленденинг, която играе Манди. Тя е прекалено готина и сладка, за да не я хареса човек. Най-голямото име тук е Беар МакКрийри, музикален композитор, работил по новата БЗ Галактика, Живите Мъртви и Демоните на Да Винчи.

Визуалните ефекти също са аматьорски, ниско-бюджетни и много симпатични поради това. Буквално взимайки нищо и превръщайки го в нещо, Джеймс Ролф използва хора в евтини костюми, детски играчки, примитивни компютърни графики, нискокачествени макети и не много добре прикрит зелен екран,  и благодарение на всичко това филмът силно ми напомни за най-ранната лента на Джон Карпентър, Dark Star (1974), където извънземното представлява волейболна плажна топка. Така де, плюшена мишка  в една от сцените, стига, това е нелепо, смешно и очарователно. Помага и факта, че г-н Ролф има поне адекватно разбиране за режисура, и AVGN се радва на много сполучливи места и ъгли за снимане, както и на прилична кинематография.

Ентусиазъм и страст към това, което правиш са задължителни, но липсата на опит в големи продукции трудно може да се скрие. И понеже AVGN The Movie е голяма продукция в сравнение с нормалните 10-15 минутни клипове на шоуто, неминуемо има пробойни. Филмът е прекалено дълъг, с колебливо темпо, и макар че да, тъпкан е с най-различни неща, някои от тях просто не виждам защо са тук. Имаше ли нужда от сънят, завършващ със зомби атака (не питайте, дълго е за обяснение), отвличането на Манди или „родителските“ проблеми на Купър. Според някои филмът няма нужда и от толкова завъртян и претрупан сюжет, и можеше преспокойно да бъде час и половина ревюта на лоши игри, завършвайки с Е.Т. Разбирам, че Джеймс не знае кога или дали въобще ще има такава възможност за вбъдеще, затова вероятно е сложил в този си проект всяка идея, която бюджетът е позволявал. Но в резултат крайният продукт едвам оцелява.

Другото голямо нещо, което не ми хареса е отсъствието на Майк Матей, второто важно лице зад шоуто AVGN и също така доста голям гейм ентусиаст. Знам причините за това, но е адски странно Майк да не е заедно с Нърда в това приключение.

Angry Video Game Nerd The Movie е филмов екперимент, повече успешен, но все пак далеч от перфектната формула. Съмнявам се някой, който вече не е фен на онлайн сериите да намери нещо за харесване тук, защото филмът е толкова „култов“, толкова B-movie trash и толкова оплетен в геймърската си нърдщина. Отново казвам, поздравления за Джеймс Ролф за постигнатото досега, но като режисьор и сценарист той има още да учи. AVGN The Movie е нелош старт, но определено не е за всеки вкус.

Оценка – 3/5

ПС – това е последната ми регулярна статия за тази година. От утре започваме погледът назад към комиксовата 2014. Наздраве! :)