Spider-Man Big Time

Никой Не Умира

След погребението на Marla Peter изживява ужасен кошмар, каращ го да постави под въпрос методите си за борба с престъпници. Хората около него умират, защото злодеите постоянно се връщат. Когато се събужда, разтърсеният Spidey решава, че нещата трябва да се променят и се заклева, че никой няма да умре, когато той е наоколо. В друга част на града злодей, познат като Massacre, убива няколко заложника, преди Паяка да се появи и да го спре. Без своето паешко чувство героят бива улучен от куршум и осъзнава колко много е зависил от тази способност. Massacre обаче се измъква, а Spidey няма как да го проследи, защото сигналът на spider-трейсърите може да бъде уловен само с паешкото чувство.

Обратно в Horizon Labs Peter построява специален защитен костюм, който да го пази от куршуми и го зарежда с магнитна паяжина, която да скапе детонаторите на Massacre. По-късно злодеят взима заложници в сграда на Уол Стрийт и залага нова бомба. Spider-Man пристига и брутално пребива побъркания злодей. Полицията нахлува и под заповед на кмета Jameson се опитва да застреля Massacre, но Spidey го предпазва, поемайки куршумите. Massacre е отведен в затвора.

Решения и Намерения

No One Dies заема място в Amazing Spider-Man #655-656 и доказва веднъж завинаги, че Dan Slott си разбира от работата. Най-добрата история за 2011 – като цяло годината беше успешна за Паяка – и вече се счита за модерна spider-класика.

Както споменах по-горе, смърт в комиксите почти никога не е за постоянно – само попитайте Captain America, Bucky, Colossus, Jean Grey, Elektra. И това са само Marvel примерите – в DC всеки основен член на Лигата на Справедливостта е умирал поне веднъж, след което се е завръщал. Резултатът от това е, че когато даден образ умре, последствията от кончината му не винаги са представени с вниманието и уважението, което заслужават. Скорошен пример за това в страниците на Amazing Spider-Man е гибелта на Mattie Franklin (Spider-Girl) в брой #634. Mattie не получава гроб, нито погребение, на практика никой не отбеляза факта, че вече я няма. Сякаш образът по-скоро беше изтрит от съзнанието на всички, отколкото убит.

Тази история променя тактиката, Dan Slott използва цялата първа част, за да изследва ефекта от смъртта на Marla Jameson върху хората, които са я обичали, и върху Spider-Man, чийто реакции най-много ни интересуват, като читатели. Доста смело и дръзко решение от страна на Slott, но резултатът е невероятен.

Първата половина на брой #655 е без никакъв диалог, което я прави изключително тежка и в същото време красива. Този похват е труден за прилагане, понеже думите са главното помощно средство, чрез което читателя интерпретира случващото се. Тази информация, разбира се, може да бъде предадена само с изображения, но за това е нужен подходящ художник. Marcos Martin е човекът за тази работа и се справя феноменално, особено с израженията на лицата.

Сънят на Peter е друга красива и ефективна сцена, с а-нормалните рамки на панелите, множество хора, за чиято смърт героят е отговорен, макар и индиректно, и разбърканите позиции на отделните кадри, представя идеално натурата на един лош сън. Интересно е как вината на Peter го бута в различни посоки – той дори обмисля, но накрая отказва, идеята да се превърне в отмъстител тип Wolverine. Този момент не е тук само защото е логичен. Peter, в края на краищата е добър човек, и независимо колко труден и мрачен става животът му, той винаги ще вярва в доброто. Това е една от главните теми на комикса от създаването му до днес. Затова винаги, когато Spidey се поддаде на тъмнината около себе си (през 90-те в историите на JM DeMatties или в Back In Black например) той изглежда като различен образ. Паяка просто не е Батман, или Punisher, или Wolverine. Финалната му клетва да не позволява на никой да умира под негово наблюдение дава на броя сладникав и оптимистичен завършек – макар че изобщо няма да му е лесно.

Друга добра сцена е когато Peter отива при колегите си в Horizon и им се ядосва, че се държат толкова фриволно в лицето на мъртви съграждани – както всеки в подобна ситуация може да заключи, смъртта не спира света да се върти, а чувството за безпомощност, което тя носи, е влудяващо. Планираният помен от Jonah в сградата на Bugle бива прекъснат от Robbie Robertson, който съобщава, че смъртта на Marla вече не е новина, Massacre е новата история. Мога само да гадая какво е чувството, когато ти кажат, че живота и постиженията на твой близък не са толкова интересни за обществото, колкото новоизлюпен убиец. Следва една от най-тъмните сцени, в която JJJ обещава на детето, че Massacre ще бъде убит. Реакциите на Jameson отразяват тези на Peter и служат като директен ответен удар. И двамата са безпомощни в ситуацията, но решават да направят нещо със силата си.

Злодеят Massacre също предлага сюжетен паралел. Той не се води от някакъв морален код, а действията му са в резултат от загубата на съпругата му. Той е загубил възможността да изпитва емоции заради този инцидент. Това му качество го отделя от останалите психопатични врагове на Паяка, но също така го прави едно-измерен – което не е голям проблем, понеже тук злодеят присъства най-вече за да продължи темите на историята. Можеше да е Electro или Rhino (който също загуби жена си по време на The Gauntlet), и ефектът щеше да е същия.

Клетвата на Spidey – че никой няма да умре, когато той е наоколо – бива затвърдена в последните страници, когато героя спасява Massacre от полицейските куршуми. Това е урок, който Spider-Man научава още след смъртта на Jean Dewolff, че героят не трябва да поема ролята на съдия, заседател и изпълнител на своите противници. Peter никога не е бил мрачен суров тип герой, макар че различни писатели са опитвали да го превърнат в такъв. Dan Slott отнася концепцията още по-далеч – когато се случи нещо, което не може да бъде предотвратено, Spider-Man става анти анти-герой.

Това е без съмнение най-добрата история на Slott до този момент, въпреки че и останалите му са солидни. Но в No One Dies писателят бърка дълбоко в съзнанието и характера на Peter Parker и J Jonah Jameson, затова историята изпъква пред другите. След завръщането на Hobgoblin, Alistar Smythe, загубата на паешкото си чувство и смъртта на Marla Jameson, Spidey ще се присъедини към Reed Richards, Susan Richards и Ben Grimm във Future Foundation, ще се отбие за малко при Ant-Man в Avengers Academy и най-накрая ще победи Mister Negative. Междувременно без негово знание старият супер злодей The Jackal започва да заразява хората в Ню Йорк със способности, подобни на героя, за да се стигне до събитието в spider-комикса за 2011 година – Spider-Island, което най-вероятно ще бъде следващото ревю, касаещо Spider-Man.