Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2012 08:08 - Батман на Нолан Част 1
Автор: spectacularspidey Категория: Други   
Прочетен: 5756 Коментари: 7 Гласове:
1



image

Batman Begins

Ревю / Анализ

Първата стъпка в правенето на превъзходен филм е подходът. Ако следваш модерните тенденции в кинематографията, сценарното писане и актьорската игра, можеш да направиш компетентен филм, но ако искаш да създадеш нещо, което ще остане в историята, трябва да имаш реверанс към дадения ти материал – а Кристофър Нолан и Дейвид Гойър определено са го имали. Batman Begins работи по всички показатели, но се издига още повече, защото е не просто добър Батман филм, но добър филм като цяло. Не се усеща сякаш е правен специално за фенове на комиксите, а за кино ценители, които искат емоциално и вплитащо преживяване. Това не е лесно за постигане, особено когато говорим за образ като Прилепа – да, все пак си е филм за човек, който облича костюм, за да спасява света, но това развитие наистина е второстепенно спрямо главното, за персоналната история на човек, който усеща, че трябва да промени нещата около себе си.

Батман съществува повече от 70 години, и за толкова много време са се развили най-различни интерпретации на героя, до степен в която почти всеки фен счита една версия за правилната. Аз бях от онези почитатели на старата поредица, които предпочитат Прилепа да остане мистерия, както в двата филма на Бъртън. Някои харесват Черния Рицар, само ако той се намира в една странна вселена и се занимава с по свръхестествени заплахи (Batman The Brave and The Bold). Независимо от вкуса на зрителя, Begins е правен с много респект и развива различни аспекти на главната си тема, докато представя историята на супер герой, изграден като реален човек. Не е каквото всеки би харесал в един филм за Батман, но това е невъзможно (и в повечето случаи, нежелателно).

Не всички супер геройски произходи заслужават да бъдат преразказани на голям екран. Не всички са интегрални, за да разберем терзанията на героя – Батман е различен случай. За разлика от Spider-Man неговият произход е променян и допълван множество пъти. Всеки знае основния момент – родителите му са застреляни пред него, но остават някои въпроси. Как е успял Брус Уейн да се превърне в толкова добър боец? Какво му дава сила и надежда? Преди Batman Begins знаехме откъси от произхода, но оставаше голяма дупка – как се стига от 10 годишния Брус до плашещия Черен Рицар? Известно ни беше, че е пътувал по света няколко години, но къде точно е ходил и какво е правил? Така че филмът добавя към митологията, но изразява почит към комиксовия източник, заемайки сюжетни и стилови елементи от няколко истории, най-вече Batman Year One и The Long Halloween. В същото време създава изцяло нова Бат-вселена, която днес е възприемана като „високо реалистична”. Наистина филмът не изглежда сякаш е сниман на сетове, локациите се сменят често, ефектите са практически, а доколкото знам Танкът всъщност може да върши всички неща, които върши и в лентата. Няма индикации, че свръхестественото същестува в този свят, само малки сай-фай елементи, с технологии, които изглеждат възможни, но надали ги има за момента (като излъчвателя на микро вълни, способни да изпарят водния запас на целия град).

Batman Begins прави това, което най-добрите научни фантастики правят – изследва реалността и засилва определени нейни аспекти. Готъм всъщност може да се нарече Чикаго, Детройт, Ню Йорк – всяко място, изпълнено с престъпност и корупция, но по-лошо от тях. В Готъм главния криминален бос е Кармайн Фалкони, а полицията е част от проблема. Затова някой като Батман е нужен. Филмът предлага и силно доказателство за тезата, че един човек може да промени нещата – Брус създава образа на Прилепа не само за да плаши престъпниците, но и за да даде пример на добрите жители, които според него съществуват, но им трябва нещо драматично, за да ги извади от състоянието на апатия. Begins в същността си е комплексна криминална драма, с няколко злодейски сюжетни линии, които евентуално се оказват част от големия пъзел. Рас Ал Гул и Лигата на Сенките искат да унищожат Готъм, защото вярват, че не може да бъде спасен от корупцията; д-р Крейн/Плашилото е един от корумпираните социални работници, управител на института Аркъм, работещ за Рас; той използва Фалкони, за да вкарва наркотици в града, които Крейн в последствие превръща в оръжия за шефа си; и дори фаталния Джо Чил е оплетен в мрежата. Той е бил доведен до дъното през Депресията, която се оказва дело на Лигата на Сенките. Това, което прави origin историята интересна, освен че наблюдаваме как нормален човек се превръща в легенда, е фактът, че не се основава на случайности – всичко е свързано в един завършен интригуващ сюжет, покриващ много години. Нолан е майстор на нелинейното разказване, и макар че в първите 50-тина минути сцените не са подредени хронологично, зад последователността им има логика. Изумително е как всичко се нарежда и нищо не се усеща като насила вкарано. Например, как можеш смислено да поставиш Плашилото и Рас Ал Гул в един филм? Като направиш така, че по-малкия злодей да работи за по-големия, и най-важното, не ги снимаш заедно в кадър.

image

Batman Begins упражнява една главна тема върху образите си – страх. Батман използва страха като мотиватор, чрез него той плаши враговете си и мотивира другите да предприемат действия срещу корупцията. Той е презентация на човек, превъзмогнал страха – Брус изпитва страх от прилепи и в последствие се превръща в такъв. Символизмът на хвъркатото създание е много комплексен и служи като рамка на филма. Като дете Брус пада в кладенец и бива нападнат от прилепи, което дава старт на фобията му; заедно с родителите си той присъства на опера с главни действащи герои прилепи, и това го плаши; той се обвинява за смъртта им, понеже именно страхът му ги кара да напуснат залата в онази съдбовна нощ. Така че  Брус решава използва прилепа като силвол на сила, превръщайки негативното в позитивно. Това не е онзи Батман, който се заклева, че ще отмъсти за родителите си, като започне да бие престъпници (като в Batman TAS) – този Батман е мотивиран от убийството им да се изправи срещу корумпираното общество, родило хора като техния похитител. Това е основната разлика между Нолановия Прилеп и всички останали версии – той не просто кръстосва улиците нощем, търсейки бандити, той се опитва да промени града.

Рас Ал Гул също е най-добрият тип злодей – той показва какъв можеше да стане Брус Уейн, ако прекрачи границата на морала си. Двамата имат еднакви цели, но фундаментални разлики в подходите си. Рас използва страха като унищожителна сила, създавайки Депресията, за да могат жителите на Готъм сами да разрушат града си; когато това удря на камък, той буквално иска да ги унищожи чрез страх, като смесва водата с токсин, от който се полудява. Съобщението е, че ако хората не се научат да превъзмогнат страховете си, те ще ги погълнат, и от гледната точка на Рас, Готъм е обречен, понеже жителите му са прекалено уплашени, за да променят нещата. Фалконе и Плашилото използват страха като манипулатор, за собствени облаги – Кармайн върти политици и полицаи, за да подсигури своята безприкосновенност и да получи повече власт, докато Крейн се оповава на своя страхов токсин, за да накара обществото да повярва, че определени престъпници на луди, което му носи дивиденти от високопоставени персони. Криминалния бос казва на Брус „Човек винаги се страхува от онова, което не разбира” и гениалното в случая е, че Уейн в последствие използва тази идея срещу него.

Сложен бащински мотив също участва в изучаването на страха. Бащата на Брус, Томас Уейн се отнася с разбиране към фобията на сина си, и иска да му помогне да я пребори. Една от най-запомнящите се фрази е негова – „Защо падаме? За да се научим да се изправим”. Грешките, които правим в ежедневието си често са породени от страх, и ако спрем да се страхуваме, нямаше да правим толкова грешки. Фразата е изразена буквално и преносно – в началото, от Томас, след като Брус пада в кладенеца, и към края от Алфред, след като Рас Ал Гул е подпалил имението Уейн. Тук Брус чувства, че е опетнил себе си и името на баща си, след като се е направил на глупак, за да накара гостите на партито да си тръгнат; оставя Рас да срути бащината къща; и със сигурност героя се чувства поне малко отговорен за това, че злодея иска да унищожи Готъм. Все пак, до този момент Брус му има доверие и му спасява живота в ранните сцени на филма. Последните думи на Томас Уейн са „Не се плаши”, което може да бъде интерпретирано като „Учи се от грешките си”.  Не мисля, че той вини Брус за случилото се, просто иска да му предаде един от най-важните уроци в живота, но младия Брус го разбира по друг начин – считайки смъртта на родителите си за своя грешка, той създава Батман, за да се поправи и да спаси града, както баща му се е опитвал приживе. Когато Томас си отива, Алфред става де факто бащата-заместител в живота на Уейн. Алфред е отгледал и предал на господаря си същите принципи и хуманност, и остава неговия мерник на разум през целия филм. след партито, когато имението на Уейн е в руини, Брус го пита „Все още не си се отказал от мен?”, на което Ал отговаря „Никога”. Изводът е, че независимо от грешките, които е направил, един баща никога не се отказва от детето си. Но Рас Ал Гул също иска да запълни тази роля. Вместо с примери обаче, той се опитва коренно да промени ценностната система на Брус – Рас му помага да прогони страховете, дава му физическата и ментална подготовка, която ще му служи в Батманските му премеждия. Но макар че е витален за прогреса на Брус, Рас иска да го превърне в нещо, което той не би си позволил – екзекутор. Отново, двамата имат една и съща цел, но виждат света по различен начин. Брус би направил всичко необходимо, за да вдъхнови хората, не да разруши цели градове, както злодея иска. Един от най-проникновените моменти се случва на финала, когато Рас Ал Гул отразява думите на Томас „Не се плаши” – дори в този бой до смърт той вижда себе си като бащина фигура, и ако Брус интерпретира казаното по същия начин, както преди, той сигурно не чува иронията, към която Рас се стреми. Учителят се подготвя да убие най-добрият си ученик.

Брус обаче се учи от грешките си, и използва обстановката във влака, за да вземе надмощие в боя. Тогава той казва „Няма да те убия, но не трябва и да те спасявам”. Това е може би най-обсъждания момент в Begins, но в случая Батман е прав. По-рано той спасява Рас от сигурна смърт, а сега този човек иска да унищожи родния му град. Дилемата е тежка – ако Батман остави Рас във влака, той без съмнение ще загине, така че каква разликата, ако го убие? Правилно ли беще да го спасява още първия път, в планината? Трябва ли да го спаси на финала, следвайки принципа си да не убива никого? Дали това го прави повече злодей, отколкото герой? Или този случай е някакво рядко изключение, при което линиите са размазани и няма точен отговор? Филмът оставя зрителя да реши.

image

Рас Ал Гул е многопластов злодей, перфектен избор за първия Батман филм на Нолан. Той отваря и затваря филма, през средната част го няма, а разкритието, че Дукард е истинския Рас, а не човекът, който умира в пожара в планината (облечен повече като комиксовия вариант), е страхотно. Харесват ми леките намеквания към свръхестествената натура на злодея, в сцената, в която той се разкрива пред Брус в имението, казвайки „Но не е ли Рас Ал Гул безсмъртен? Не е ли свръхестествен?”. Отново не получаваме категоричен отговор – възможно е Рас да е оцелял след влаковата катастрофа и да е бил заведен от хората си в някоя Лазарова Дупка, за да бъде възроден. Съмнявам се това да е вярно, но е хубаво, че нищо не спира тази възможност. Рас Ал Гул е достатъчно мистериозен, че крайната му съдба да породи всевъзможни дискусии (пък и вече знаем, че злодея ще се появи и в The Dark Knight Rises).

Всичките психологически аспекти, символизъм и мотиви са интересни, но Batman Begins е и много увлекателен филм. Тонът е мрачен и сериозен, но въпреки това няма кръв и насилието е минималистично. Нолан оставя доста на въображението, показвайки ни жестоки кадри, но с уговорката ние да си ги доукрасим чрез съзнанието си. Критиката ми към екшън сцените обаче все още важи – заснети са прекалено отблизо и са монтирани объркващо. Знам, че това не е най-важното във филма, но си е показателен минус. Хуморът е добре премерен и ненатрапчив, идващ главно от шеговитите подмятания на Алфред и Лушас Фокс, снабдителя на Уейн. Обожавам и гонитбата между Танка и полицията, макар че доста хора са я дисектирали, поради нелогичния й завършек, но това вече си е ненужно задълбаване.

Поддържащите образи също са добре замислени, особено връзките им с Брус. Комисар Гордън, изигран феноменално от Гари Олдман, е сякаш взет от страниците на DC Comics. Честен, симпатичен, компетентен, но захапал твърде голям залък, опитвайки се да изкорени корупцията в отдела си съвсем сам. Тук той се явява не само помощник/информатор на Батман, но и партньор, помагайки му най-вече в кулминацията. Много фенове смятат Рейчъл Доус (Кейти Холмс) за слабата брънка в екипа, но аз не съм съгласен. Харесва ми, че тя не е задължителната любовна тръпка – тоест тя е, но е представено по много завоалиран начин. Рейчъл представя друга тема на филма чрез думите си „Не е важно кой си, а какво правиш” – фраза, която като всички останали интегрални такива, е отразена от самия Батман, който така й разкрива, че зад маската наистина е Брус Уейн. Това всъщност е страхотна презентация на героя – всичко значимо, което прави, Уейн го прави като Батман, и маската става истинското му лице. Рейчъл е проводникът на тази идея.

image

Batman Begins е одисеята на Брус Уейн, едно емоционално, разтърсващо пътуване по пътя към справедливостта. През годините след издаването му преоткрих филма като нещо наистина специално, и въпреки че има неща, които никога няма да ми харесат (как Плашилото бива победен, тъпня!), сега съм на мнение, че това е лентата, която всеки кино ценител трябва да гледа. Това е Батман такъв, какъвто трябва да бъде.

Оценка – 4/5



Тагове:   movie,   Knight,   филм,   2012,   batman,   DC,   dark,   Батман,   comics,   Begins,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Батман на Нолан Част 1
23.07.2012 12:28
AlShu here...

"всеки фен счита една версия за правилната"

Аз предпочитам версията, която показват в серияла Young Justice или DTV анимираните заглавия на DC и WB.
Май тя е най-универсалната - параноичен, crazy overprepared маняк с contingency plan срещу всичко и всички (включително срещу Justice League). Кефи ме и когато Батман се проявява повече в ролята си на детектив, а не като носител на моралните устои (Supes е по-подходящ за последното...защото буквално не е човек, но пък е достатъчно близко...).
Ноланската версия леко се разминава с любимата ми, но пък при него някак самият Батман не е толкова във фокуса. "Поддържащите" герои са доста яки и интересни - Рас Ал Гул, Крейн (е, голям сладур е), Алфред, Гордън, Лушъс Фокс and last but not least Жокера.
Малко по-дребните криминални босове, корумпирани политици и мутрите от улицата също са получили достатъчно детайли и внимание.
Понякога дори редовите бюрократи и полицаи са по-интересни от по-централните фигури. Ще си призная че прокурорът Дент и love interest-ът Рейчъл ми бяха откровено антипатични.

Batman Begins май е единственото n-то преповтаряне на origin story, което съм гледал без досада. ;)))
Попадна ми в период, когато бях отписал цялата филмова поредица и се изненадах доста.
Казах си "Ааа...значи можело да се правят филми по комикси, без гротеска и вдебиляване на героите.". Не че вече на бях гледал X-Men, но се изненадах, че искат да го превърнат в тенденция.
цитирай
2. spectacularspidey - Е то DTV филмите представят все р...
23.07.2012 22:05
Е то DTV филмите представят все различни Батмани, не вярвам този в JL Crisis On Two Earths да е същия и в Under The Red Hood.

Иначе точно това казвам и аз, всяко лице в Ноланската вселена си има история и добавя различна динамика в света на Брус. Но Харви Дент антипатичен? Би ли обяснил защо така?

цитирай
3. анонимен - Е то DTV филмите представят все р...
24.07.2012 13:31
"DTV филмите представят все различни Батмани"

Различни версии от различни светове...които обаче се държат горе-долу по един и същи начин и се отличава от кино и игралните ТВ версии (които също са различни помежду си).

Дори за мен малко се отличава от BTAS и JL (е, само малко).
Ъъъ...и като казах DTV, забравих за Year One...това не го броя (но пък броя Under The Red Hood).
Както и да е...това на базата на чертите, които намирам за интересни в Батман...друг човек би видял други прилики и разлики.

"Но Харви Дент антипатичен? Би ли обяснил защо така?"
На това май мястото му е в темата, която предстои да напишеш за TDK, но аз ще се изкажа тук.
На МЕН ми е антипатичен (инаме съм чел доста похвали и адмирации).

Първо не обичам актьора и играта му.
Второ бяха го направили някакво надуто, амбициозно и нагло леке, което го бива да се перчи, да тропа по бюрата и дори да залага собствения си живот на карта...но му е малко мътно, какво е да си на улицата и да работиш с полу-криминален контингент от полицаи.
Цялата му тирада срещу Гордън "Издънката дойде от твоите хора!" демонстрира откъснатостта му от службите и реалностите в Готъм Сити. Типичен бивш служител на отдел "Вътрешни разследвания" с политически амбиции.

Виждал съм други версии на Дент (примерно BTAS), които са доста по-каризматични...и като положителен герой и като злодей.
цитирай
4. spectacularspidey - По определен начин точно това бе ...
24.07.2012 21:23
По определен начин точно това бе смисъла на Харви - че не вижда нещата такива, каквито са, не осъзнава с какво се е захванал. Но за актьора не съм съгласен, Екхарт беше страхотен. Но това е твоето мнение, няма лошо :)

И не броиш Year One? Странно.
цитирай
5. анонимен - И не броиш
25.07.2012 13:22
"И не броиш Year One? Странно."
Там Уейн ми се видя малко по-различен...е, още не е Батман де...та го вадя от списъка просто заради статистиката.

Както и да е. Мисля че е ясно кой образ на Батман харесвам.
Ноланският е прекалено неуверен, нестабилен и как да го кажа...не вижда в дълбочина...а и прекалено го избива на морал.
The Brave And The Bold, като игнорираме комедийно-пародийните елементи е твърде силен и непобедим.
Батманът който обичам, първо яде бой, после разследва, намира слабото място на противника и го смачква. Вярно е, че в крайна сметка може да се мери с другите двама от троицата - Супермен и Жената чудо (в един руски превод срещнах терминът Чудо-Баба ;))) ), но това го постига с човешкото си тяло и нечовешки усилия. Добре е авторите да показват част от този процес (но пък като набиват прекалено на него е досадно).
цитирай
6. spectacularspidey - Демек харесваш Batman TAS/Justice ...
30.07.2012 21:23
Демек харесваш Batman TAS/Justice League версията :)

Чудо-Баба, тия са ненормални...
цитирай
7. анонимен - Демек харесваш
06.08.2012 13:22
"Демек харесваш Batman TAS/Justice League версията :)"

Абе, харесвам го малко по-психясал и по-параноичен от тези версии. ;)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: spectacularspidey
Категория: Забавление
Прочетен: 882599
Постинги: 190
Коментари: 558
Гласове: 100
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031