Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2013 14:21 - The Hobbit An Unexpected Journey Ревю
Автор: spectacularspidey Категория: Други   
Прочетен: 5076 Коментари: 4 Гласове:
1



image

The Hobbit

An Unexpected Journey

Ревю

The Hobbit: An Unexpected Journey е последният голям филм за 2012 година и първи в новата трилогия, която ще адаптира романа на Дж. Р. Р. Толкин The Hobbit. По много начини това е точно филмът, който много от нас искаха Питър Джаксън да направи – още един лента за Средната Земя.  Със същия подобаващ размер, чудесна кинематография, и Хобитския чар на първата трилогия. Орките са противни, джуджетата са смешни, елфите са красиви, а Гандалф отново е скритата ключова фигура – така че дали пътешествието е „неочаквано”? И все пак The Hobbit предлага някои изненади по пътя си.

Първите 45 минути на този 169 минутен филм биват прекарани в Графството, по-точно в Торбодън, дома на Билбо Бегинс. Тук той е изигран от оригиналния актьор, Иън Холм – виждаме как Билбо се подготвя за 111-я си рожден ден (празнуван рано в The Fellowship Of The Ring), и своевременно завършва книгата си There And Back Again, която документира приключението, направило Билбо много богат и, според неговите съграждани, много ексцентричен. Неговият племенник Фродо (Елайджа Уудс) му помага и слага началото на традиция за филма – появата на образи и актьори от първата трилогия. Без съмнение те ще задоволят фенове, търсещи линия на свързване между отделните филми.

image

An Unexpected Journey бързо се връща в миналото, 60 години по-рано, когато срещаме младия Билбо (Мартин Фрийман). Преди своето приключение Билбо е нервно, странно провинциално създание, което ясно показва на джуджетата и магьосника, нахлули в дома му, че не желае да е част от бандата им. Адаша Фрийман не е просто добър като Билбо – изпълнението му заслужава награда, и съм сигурен, че ще ни изуми в продълженията. В контраст с Фродо, неговият Билбо се наслаждава на приключението си (макар че му отнема време) и умело балансира хумор, смелост и чар, като в резултат всяка негова сцена е плюс. Макар че тонът на романа The Hobbit е по-лек и светъл от Lord Of The Rings, филмовата версия на Билбо Бегинс се вписва много добре във вече създадения свят.

Разбира се, Иън Маккелан и Хюго Уивинг блестят в ролите си, но най-изненадващо добрите представяния са тези на джуджетата. В книгата на Толкин малко от тях имат персоналност, с изключение на Торин (Ричард Армитаж). В света на Джаксън тези образи са подобаващо обогатени, и накрая оставят определени впечатления у зрителя. Фили и Кили са страхотни за гледане в екшън сцените, докато Балин осигурява на групата нужната мъдрост, която ги държи на едно място. Особено импресивна е сцена-спомен, която утвърждава Торин като лидер на джуджетата и един от най-здравите биткаджии наоколо.

Големия въпрос, който тегне над новата трилогия е „Можеш ли да превърнеш книга от 300 страници в девет часово филмово изживяване, разделено на три части?” Може би е възможно с някоя изпълнена с екшън книга, като трите Lord Of The Rings. Важно е да се знае, че The Hobbit не е писана за същата зряла публика, която се възхищава на Властелина. В същината си тя е детска книга, и в нея чисто и просто няма материал за всички тези часове – а това се превръща в сериозния проблем във филма The Hobbit.

За да разтегне историята Питър Джаксън се клатушка между две полярни стратегии. Първо, той посвещава повече от достатъчно време на всеки важен текст и на всеки диалог, до степен в която на моменти ти се струва, че времето е спряло. Той също така взима писателския навик на Толкин да включва дълги описателни параграфи и го заменя с екранният му еквивалент. За интериора на Торбодън Джаксън превръща откъс от 16 страници в 40 минути бавно движещи се събития, които заплашват да повлекат целия сюжет, преди наистина да е започнал.

На другата полярност режисьора явно е бил призован не само да променя материала на Толкин, но всъщност да добави две паралелни сюжетни линии, с вариращ успех. Едната включва магьосника Радагаст Кафявия и появата на тъмна фигура, известна като Некромансер, злодей, за който се споменава само три пъти в книгата. В The Hobbit това е превърнато в интригуваща история, особено ако знаете кой ще се окаже този Некромансер. Много зрители реагираха лошо спрямо Радагаст, наричайки го хобитския Джар-Джар – не мога да се съглася, макар че виждам какво поражда тези реакции – в него видях човек, отдаден на своята среда и кауза. Какво като прави 2-3 нелепи физиономии?

image

Втората и по-проблематична плот-линия е отмъщението на орка Азог. Той е убиеца на дядото на Торин, но докато в книгата Азог е мъртъв повече от 100 години преди действието да започне, във филма той е жив и решен да унищожи Торин, задето го е победил в ранна битка. За съжаление тази промяна не е минус само за запалените Толкин фенове. Използването на Азог отклонява доста от главната история на филма, прилагайки ненужни гонитби и бойни сцени (колкото и забавни да са те). Тези сцени пречат на темпото и излиза сякаш Джаксън е направил това, което Джордж Лукас направи с новите издания на Star Wars, които никой не харесва – добавил е впечатляващи специални ефекти и кадри, само защото може, без да се запита дали трябва. Не ме разбирайте погрешно, нито една от тези сцени не е катастрофална, но при повторни гледания (три в моя случай) изпъкват и човек може да се запита „Е това не беше зле, но защо е тук?” Мисля, че е честна критика.

Сцената, която всички ще помнят е срещата между Билбо и Амгъл (Анди Серкис) дълбоко в сърцето на Гоблинската планина. Джаксън противопоставя тихата и заплашителна игра на гатанки със шумното залавяне на джуджетата от Великия Гоблин, и спасяването им, дело на Гандалф. Сцената действа по незабравим начин и разкрива много за образите – в Амгъл виждаме нивото на емоционалната тъмнина, до която го е докарал Пръстена; в Билбо виждаме неподправената доброта, заради която Гандалф е избрал полуръста (и по-късно ще избере Фродо), когато той пощадява живота на създанието. Също така и двата образа показват хитрост, която ще им бъде нужна в бъдещите им перипетии.

Много шум се вдигна относно решението на Питър Джаксън да заснеме новата си трилогия във формат 48 кадъра в секунда. За съжаление не можах да гледам An Unexpected Journey по този начин, затова не мога да дам мнение – но четох доста коментари, от професионални критици и киъци като мен, и смятам, че ако имате възможност, непременно гледайте 48-те кадъра. Някои казват, че благодарение на тях филма изглежда хипер-реалистично, други обаче намират това за разсейващо. Някои споделят, че сцените с много CGI изглеждат по-скоро като видео игра (интересна аналогия, понеже днешните игри въврят дори и с повече кадри в секунда), отколкото Холивудска продукция, други казват, че форматът действа, но само в масивните визуални сетове.  Така че ефектът със сигурност е интересен, а дали е положителен или отрицателен, всеки сам ще реши.

image

The Hobbit An Unexpected Journey съвсем не е лош филм, всъщност е един от най-увлекателните за изминалата година. На Питър Джаксън му пука за франчайза и това може да се види във всеки момент от филма. Искате приключения и спектакъл – имате ги; искате foreshadowing на събития от Властелина – имате го; искате причудливи създания – и тях ги има. Просто смятам, че един филм е добър, ако издържа теста на времето, а първия The Hobbit най-вероятно няма да издържи, на определени места. Пътешествието все още е в началото си и тук виждаме относително малка част от него. Все пак, хубаво е, че отново сме в Средната Земя и ще поостанем известно време. Нямам търпение за The Desolation Of Smaug.

Оценка – 3.5/5




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. alshu - изглеждат по-скоро като видео игра
04.01.2013 18:44
Предполагам, че хората които са го казали визират неестествените скриптирани движения и скелетната анимация от игрите...нищо общо с frame rate-а.

На мен самата идея за сюжетна линия с Азог ми харесва...но изпълнението и е странно...пък и анимацията на самият герой не ми допада (motion capture или не).
цитирай
2. spectacularspidey - Дали? Според мен анимацията на Г...
05.01.2013 00:16
Дали? Според мен анимацията на Гоблинския цар бе най-слаба...
цитирай
3. ththpoppop - За мене филма няма никакъв минус. Не ...
05.01.2013 21:58
За мене филма няма никакъв минус. Не усетих 3 часа как минават. Страхотен е. Не е казано че трябва да е 100% по филма.
цитирай
4. spectacularspidey - Идеята ми е, че ще се усещат при по...
06.01.2013 17:20
Идеята ми е, че ще се усещат при повторни гледания.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: spectacularspidey
Категория: Забавление
Прочетен: 882550
Постинги: 190
Коментари: 558
Гласове: 100
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031