Dredd 2012 Ревю

Dredd е един от най-подминаваните и незнайни филми от миналата година, а 2012 бе годината на комиксовите ленти – така че защо Dredd, измежду всички ленти по темата, се представи най-слабо в бокс офиса? Причините може би са няколко: 1) хората помнят първата адаптация с участието на Силвестър Сталоун и Роб Шнайдер от 1995, не я харесват много и не искат да гледат още един филм с този герой; 2) Дред е далеч от нивата на популярност, на които се радват Батман и Spider-Man и малка група хора знаят що за птица е той; 3) или пък е възможно филмът да е просто ненужен сбор от глупости, създаден с единствената цел студиото да не загуби правата върху образа. Да видим.

Dredd е научно-фантастичен екшън, базиран по героя от комикса 2000 AD, и ни пренася в бъдещето, където всичко е мега – мега-магистрали, мега-блокове и мега-насилие в град Мега Сити 1, простиращ се от Бостън до Вашингтон, с население 800 милиона души. Единствените, които вътворяват ред в мегаполиса са т.н. Съдии, футуристични полицаи, които прилагат и изпълняват присъди собственоръчно (в повечето случаи смъртни). Филмът ни среща с най-известния от тях, Дред, който докато оценява новобранката Съдия Андерсън, се оказва затворен в 200 етажен блок с една цел – да залови нарко-боса Маделин Мадригал.

Както виждате сюжетът е от прост по-прост – праволинейна история с ясна цел, ясен край и никакви отклонения. Имаме нещо като обрат със корумпираните Съдии, но резултатът е единствено повече хора, които Дред да трепе. Това не е задължително нещо лошо, защото позволява филма да бъде гледан от запознати и незапознати с комикса, от зрители, търсещи нещо неангажиращо, при което не трябва да се помнят най-различни сюжетни точки и реплики, от хора, които просто имат час и половина за убиване. Съвсем различно от, да речем, Skyfall, който редом с екшъна се опитва да бъде нещо по-задълбочено.

Работата е там, че когато правиш филм с относително семпъл сюжет, правилото е да компенсираш с вложено развитие в образите (както в Clerks например). Сценарият на Алекс Гарланд обаче не се интересува да ни покаже характера на Дред, в ролята Карл Ърбън (Lord Of The Rings, Star Trek), и го пренася през сцените като кораво копеле без много емоции – затова често се питах дали героя харесва това, което прави? Мога да направя някои заключения относно Съдията, базирани на два-три коментара от негова страна рано във филма, но нищо фундаментално разтърсващо. Предполага се, че трябва да ми пука за Дред, защото е Дред, но извън рамката на „протагонист в екшън филм”, няма много добавено в образа му. Не е лош образ, просто не е показано достатъчно от онова, което го прави интересен.

Злодеят е най-слабата страна в Dredd. Лена Хийди (Game Of Thrones, 300) влиза в ролята на Маделин, наричана Ма-Ма, и макар че тя има присъствие, образът е представен сякаш е мъртъв отвътре. И отново се питам дали тази жена харесва това, което прави? Тя изглежда незаинтересувана от нищо, очите й са безжизнени и всеки неин кадър лъха студенина. Ма-Ма също така е и отблъскващ образ, защото й липсва хуманност, и тя третира хората около себе си, дори и подчинените й, по ужасен начин. Когато Дред я хвърли от последния етаж на блока не почуствах нищо, а това си е минус.

Съдия Андерсън (Оливия Търлби) допринася за морален контраст в сравниние с ветеранския черно-бял подход на Дред. Тя е сравнителни симпатично младо момиче, изпрявящо се пред ужасии и трудни решения още в първия си работен ден. Тя също така представя друг фантастичен елемент – този на мутантите, в случая хора, развили телепатични способности. Макар че филма е малко несигурен в това как и кога се задействат тези способности, визиите, които Андерсън преживява градят по-цялостна картина за света на Дред и хората, които го населяват. Не е много, но е задоволително.

Dredd е визуално красив филм, със страхотно пресъздаване на Мега Сити-1 и изкусните моменти, които идват при използването на дрогата Слоу-Мо. Ефектът е брутален, особено когато чрез него е забавено падането на даден образ от голяма височина, което е наистина яка гледка. Екшънът е пресъздаден изцяло чрез практически похвати – няма безмозъчни извратении като в Resident Evil. Съдията използва единствени оръжието си и уменията си на бойно поле, а филма изсипва доволно количество опоненти по пътя му. С това казано екшън сцените наистина не са от най-креативните и в края на краищата представляват просто стрелящи се хора. Въпреки това зрители, които не издържат на графично насилие и много кръв не бива да го гледат.

Преди време вървяха спорове дали този филм е ребуут или римейк – по мое мнение не е нито едното, нито другото. Dredd е просто още филм с участието на Дред, и оттук започва грешката му, защото не се опитва да бъде нищо повече. Режисьорът Пийт Травис е създал стабилен, но незапомнящ се продукт – напомни ми за филми като Умирай Трудно, Предградие 13 и Робокоп, но така и не ги достигна. Четох, че много от читателите на комикса го харесват, и дори създателя на Дред Джон Вагнер го одобрява. За мен Dredd е средна работа и макар че не мога да го нарека лош филм, нямам намерение да го гледам пак в скоро време.

Оценка – 2.5/5