The Wolverine Ревю

 The Best There Is?

 

Първоизточникът – Wolverine се появява на комиксовата сцена през 1974 в The Incredible Hulk #180-181, и всъщност се присъединява към мутантите на професор Ксавие чак следващата година, в Giant Size X-Men #1. Нарастващата му популярност води до първите му соло мини-серии, дело на легендите Крис Клермънт и Франк Милър, които служат за вдъхновение на новия филм. В тези мини-серии Клермънт и Милър пращат Логан в Япония, за да възвърне стара любов, което се превръща в разграждане образа на героя и преобразуването му в истински доблестен воин-самурай. Книгата е мрачна, стилистична, пълна с нинджи, и представлява най-добрата история с Wolverine, публикувана някога.

Филмите Преди – когато първият X-Men филм излиза през 2000, никой не очаква нещо кой знае какво. Е да, Блейд постига успех две години преди това, но Марвел все още трябва да направят нещо на големия екран, заслужаващо внимание. Така че когато X-Men се оказва добър и успешен филм, празненството е голямо – макар че днес вече знаем, че продължението е още по-добро. Поглеждайки назад, бих оценил X-Men с 3/5, а X-Men 2 с 4/5. X-Men The Last Stand си беше кофти изживяване, но не е толкова зле, колкото някои го изкарват – но в периода 2005-2007 година в зрителите беше натрупан огромен негативен дух, идващ от разочарования като Ghost Rider, Hulk, The Punisher, Elektra и Fantastic Four. Spider-Man 2 е на практика единственият добър филм на Марвел от тези години, и нещата остават така до 2008 и дебюта на Iron Man.

Оригиналната трилогия за X-Men като цяло е солидна, но лимитирана версия на това какво може да бъде постигнато с отборен супер геройски франчайз. Има начало, среда и край, а Логан е централния фокус. Истинският проблем в случая е, че след приключването й Fox нямаха представа какво да правят с мутантския си лиценз.

Така през 2009 получихме приемливата, но незапомняща се лента с претенциозното име X-Men Origins Wolverine. Отдадеността на Хю Джакман към ролята се оказа решаваща в избора кой мутант пръв да се сдобие със соло филм. Но в едно от монументално глупавите си решения шефовете във Fox решават вместо да продължат напред, да се върнат назад, изучавайки миналото на Wolverine – резултатът бидейки филм, който тотално омазва цялата хронология и е най-добре да се преструваме, че не съществува.

През 2011 излиза X-Men First Class, първият опит за X-Men филм без Wolverine като главно действащо лице. Той също изследва миналото, но по начин, който подсилва трилогията и успя да възстанови вяра в сериите. По мое мнение е малко под нивото на X-Men 2, твърдо 3.5/5.

И най-накрая стигаме до The Wolverine.

Филмът – The Wolverine е 90% филм за Логан, и 10% X-Men филм, със силен фокус, изненадващо ярък гръбнак, центриран върху образа, който се разлива над всеки позитивен атрибут на лентата. Както подсказва заглавието, това е проект, изучаващ един от най-популярните супер герои, с цел да навлезе дълбоко в сърцето му, и го прави със завидна проницателност и прецизност.

Филмът е шокиращо интимен, отваряйки с дълга, деликатно премерена част, която сама по себе си може да бъде ползвана за кратък филм за Wolverine. Изминали са години от събитията в The Last Stand, и Логан е измъчван от спомени за починалата Джийн Грей (Фамке Янсен обратно в ролята). Той живее в пещера и се е отказал от света, а това, което ме изуми в самото начало – семпла и все пак проникновена случка за срещата на Върколака с група ловци – е колко много научаваме за есенцията на героя, като наблюдаваме реакцията към ситуацията. Още оттук, преди истинския сюжет да започне, сценарият ни казва повече за тъжния, ядосан и емоционално объркан герой, отколкото целия Origins.

Режисьорът Джеймс Менголд очевидно е подходил сериозно към образа, избирайки да го постави пред истински изпитания, които да го тестват по подходящ и разкриващ начин. Затова имаме и главната история, в която Wolverine е привикан в Япония от стар приятел, Яшида, чийто живот Логан спасява по време на атомната бомбардировка над Нагасаки. Яшида се е превърнал в успешен бизнесмен, но сега е на смъртно легло, и иска да изкаже благодарностите си на Логан. Той разбира в какво бреме се е превърнал вечният живот за героя, и предлага да му отнеме мутантските способности, за да може Wolverine най-накрая да умре.

Смъртта е една от големите теми – Логан осъзнава, че е живял без цел и причина, а Яшида го сравнява със ронин, самурай без учител, и през останалата част от филма Върколака се бори с тази дилема. Дали е по-добре да живее като ронин, шляейки се без посока, или да умре, за да намери мир? Може ли да намери някакъв междинен вариант? Може ли Логан да се издигне до нивото на самурай, и нужно ли е това, за да се почувства цял? Това са интроспективните проблеми, с които филма се занимава, и цялостната атмосфера ги подсилва. До самата си кулминация The Wolverine е относително „тих“ супер геройски филм, в който повече време е отделено на мислите, чувствата и емоциите на образите, отколкото на екшън. Това е филм, който се доближава до сериозна драма, с открити теми, развиващи се чрез добре преценени интеракции между образите.

Думите „малък мащаб“ описват The Wolverine много добре, и повярвайте ми, това изобщо не е минус. С изключение на кулминацията, Менголд никога не прекалява – история, екшън и наративното развитие служат единствено в помощ на темите и образите, и дори когато мащабността се разраства към края, пак си е обуздана. Това не е история за спасяване на света – сюжетът следва Логан, който е натоварен със задачата да пази дъщерята на Яшида, Марико, която е преследвана от групировката Якуза – и макар че това не може да се нарече оригинално, намирам именно тази простота и фокус за напълно задоволяващи. Марико е страхотен, комплексен образ, който добре допълва Върколака, позволявайки му да преосмисли живота си, а зрителите да получат едно проникновено разбиране за това кой е той.

The Wolverine е без съмнение най-вглъбеният блокбъстър за 2013, а това не съм го очаквал от филм с марката X-Men, пък дори и фокусиращ се само над един герой. X-Men Origins Wolverine е най-прекрасния пример за обратното, претъпкан с камеота, гост-герои и недоразвити, необмислени идеи. Всъщност всеки филм от сериите има проблем с намирането на емоционален и тематичен център, благодарение на множеството образи и сюжетни линии. The Wolverine е голяма крачка в правилната посока, не само заради дисциплинирания си наратив, но и защото режисьорът не представя нови мутанти на всеки пет минути – разликата е огромна. Да, евентуално срещаме други мутанти освен Логан, но те не са краткотрайни камеота, а имат значение за сюжета.

Да вземем например Юкио, изиграна от Рила Фукушима. Като личен асистент на Яшида, Юкио притежава силата да вижда в бъдещето, по-специално смъртта на тези около нея. И характеризацията й не спира дотук – Рила прелива от слоеве и персоналност още преди да узнаем за дарбата й. Химията между нея и Логан е невероятно силна, което е важно за арката на главния герой. Точно това трябва да получаваме в тези X-Men филми – не просто сбор от яки сили в продължение на два часа, а ярки и въвличащи образи, чийто мутантски аспекти подпомагат сюжета и темите толкова, колкото и екшъна. The Wolverine е солиден пример за това, и се надявам, че другата година X-Men Days Of Future Past на Браян Сингър ще го последва.

Хю Джакман е, разбира се, превъзходен в ролята на Логан/Върколака. Той е в един кюп с Робърт Дауни, Хийт Леджър и Том Хиделстън като актьори, които напълно притежават и дефинират отредените им супер герои. Тук Джакман е още по-добър, защото сценарния материал най-накрая е на неговото ниво, и работата, която той влага в изобразяването на болката и трансформативната арка на Логан е забележителна. Героят отново изглежда опасен, а сцените на чиста животинска ярост са тези, в които Хю се е старал най-много. Не мога да си представя друг да вдъхва живот на Wolverine – Джакман го прави вече 13 години, той е лицето и душата на този образ, поне на големия екран.

На техническо ниво The Wolverine е един от по-впечатляващите филми тази година, макар че няма да привлече внимание заради „бляскавите“ си ефекти. Въпреки това екшън сцените са добре нагласени, разбираемо заснети и майсторски хореографирани, като постоянно изполват способностите на Логан по страхотни начини (особено яко е, когато се бие с мечове). Кадрите на Менголд са богати на детайли, но избягват да са претъпкани или клаустрофобични. Най-впечатляващо обаче е използването на Япония като сетинг, което носи една очарователна гледка след друга. Мястото на развитие на историята е важно за модерните кино-творци, тъй като все повече популярни филми не уточняват къде се случва екшъна – но за The Wolverine Япония е от значение, по всеки възможен начин. Менголд улавя специфичната култура и естетика, неповторимата атмосфера, с което доказва (поне за мен), че такъв тип филм не може да бъде заснет на друго място. Нито пък точно тази история може да бъде разказана в друга точка на света, защото идеите, темите и стила на битките са информирани от японската култура.

Седнах да гледам The Wolverine с предпазлив оптимизъм, но накрая станах с възобновена вяра и ентусиазъм в този франчайз. Всичко сработва този път, дори и сцената след финалните надписи, поднасяща добра доза шок в системата. The Wolverine не само представя дефинитивния филмов портрет на един от най-популярните супер герои в днешно време, но и доказва, че в марката X-Men все още има живот. Дано този живот продължи още дълги години.

Оценка – 4/5 

"ронин, самурай без учител"

Хайде сега.
Знаеш, че това е неправилен израз. Ронинът е самурай без господар. Като под господар естествено се разбира благородник. Самият самурай или трябва да е от благородно потекло или да си е спечелил титлата (предполагам за това трябват големи заслуги + препоръка от феодал + одобрението на императора).
Ронините се смятат за по-низши, защото не служат винаги на един и същи благородник...или че дори понякога работят за хора от неблагородно потекло.
Самураите в някои отношения са близко до европейските средновековни рицари, които също трябва да служат на благородник или на църквата или директно на краля.

Цялата тази алегория между това че Валворин-чо е единак, но ще се върне към борбата за благородна кауза и прогресът от ронин до самурай ми звучи силно американизира и опростена.

Менголд улавя специфичната култура и естетика, неповторимата атмосфера...идеите, темите и стила на битките са информирани от японската култура."
Ето това ме притеснява - че всичко японско ще е тотално сбъркано и силно карикатурно. Да, това е филм по комикс и езикът с който общува със зрителите е този на карикатурата...ама като чета твоя текст оставам с впечатлението, че са се взели прекалено на сериозно.
Дори смятам да го гледам с настройката, че тези негови аспекти ще са тотално сбъркани. Пък псевдо-нинджите и псевдо-якудза са ми един от най-забавните филмови клишета (а и японците си ги обичат), нищо чудно да ми е адски забавно.

Дано са подходили несериозно, защото последния път когато гледах американски опит за холивудска японска историческа автентичност (разбирай представата за Мейджи периода в Последния самурай), резултатът беше unintentionally funny.

Филмът е сериозен поглед към Върколака, нищо в него не е представена с цел да разсмива. Така че нищо японско не е сбъркано (никога не съм бил в Япония, но показаното изглеждаше достоверно :)

Мерси за инфото относно ронините. Но учителят също може да бъде и господар, и обратното.

На теория да, ама се съмнявл да е имало много феодали, които да се занимават лично с обучение на бойци. Може би като хоби...обаче фокусът им би трябвало да пада на управлението на земята им, изпълняване на задачи от императора, плащане на данъци, политически интриги, търговия, евентуално участвие във война и пр. Все господарски работи.

"но показаното изглеждаше достоверно" не се съмнявам, че снимките си показват истинската Япония, а не някакво студио в Канада, но примерно японските игрални филми, когато говорят за самураи, нинджи, якдудза, гангстери и пр. обичат да изкарат нещата малко театрални/over the top и това си е нарочно търсен ефект.
Не че няма по-реалистично изглеждащи, но кичът си е някак стандартен. Забелязал съм, че западните кинодейци обичат да взаимстват такива елементи и да ги взимат прекалено директно, за публика която не е в час, че се предполага да гледа театър. Ефектът е леко глупав.

Та въпросът е такъв - сериозността дали е в стил Тарантино: брутално, карикатурно и леко базишко или "леле, ама тя Япония е като взета от приказките".

Бих казал, че се се доближава повече до нещата на Тарантино - което не означава, че е точно като тях. Все пак филма е PG-13.

Гледах разширената версия.
Добра филмография, красив дизайн на костюмите, прекрасна сценография и пр. красоти.
Дори една-две каскади ми харесаха (примерно на тази върху влака-стрела).

Сюжетът за съжаление не ми допадна. Дори в комикс вариант не бих го харесал.

Относно отражението на японската действителност.
Някои неща си бяха spot on (все пак е сниман в Япония с японци в главните роли).
Други ми дойдоха странни - примерно представата за чест. Да, тя е много силно застъпена в японците, пък да не говорим за бивш офицер от имперската армия. За жалост интерпретацията на щатските сценаристи е силно изкривена, клиширана и използвана, като plot device (и много близка до глупостите в "Последния самурай"). Няма да давам конкретни примери, но усещането е доста различно.

Външният вид на героите понякога също ми беше малко неадекватен.
Да, приличат на японски филмови фентъзи герои...ако това е била целта.
Само формалните им дрехи (примерно на погребението или на слугите в ретро имението) бяха правилни.
Като бяха в частната къща по необяснима причина се облякоха: дъщерята в yukata, а нашият човек в kimono. И двата вида са скъпи и се слагат само в редки официални случаи.
Да кажем, че са си прали дрехите или нещо такова, но това не са дрехи за неформална обстановка. Специално yukata е сложна за обличане (дори на мацката може да и е нужна помощ) и неудобна за носене. Можеха просто да си купят евтини анцузи от някой магазин наблизо (или поне в японските заглавия се постъпва така).

Любовният хотел - има една малка засечка с него. Те се наемат на час, защото са адски скъпи. От друга страна не ги показаха да купуват нищо с пари...дори билети за влака...та може би притежават неограничени средства, които обаче не могат да се проследят...хъммм...

Нинджите както винаги ги показваха неадекватно. Поне на снега да ги бяха облекли в бяло...

Повечето от репликите си бяха на чист япноски, но все пак някои не бих ги очаквал от богаташки син или внучка. Някак 50/50 - и удачни и неудачни.

Очевидно знаеш много повече от мен за японската култура, но не претендирам филма да я представя напълно 100%, сякаш е сниман от японец. И вероятно това за дрехите и любовния хотела е така, но... странно е да го считаш за минус. Нито един филм не приема реализъм толкова сериозно.

Та в удължената версия има ли го алтернативния край с жълтия костюм? Още не съм я гледал.

Ами не точно минус, но се набива на очи.
Като онази странна сцена в Дракула на Копола: виждаме надпис "Варна"...май на латиница, не помня...гарата е с куполи като руски православен храм...а зад гарата няма град, само поля и море.

Не се правя на някакъв познавач, просто тези неща се набиват подсъзнателно при гледане - реплики, интонация в зависимост от социалната позиция (японците са маняци в това отношение), жестове, дрехи и т.н.
Примерно 100 пъти съм срещал информацията, че yukata-та е доста скъпа, сложна за обличане и много неудобна.
Т.е. никоя жена няма да си я облече вкъщи.


Трактовката на честта е наистина важна, но и не очаквам холивудските сценаристи да я схванат тази тънкост. Те горкичките не могат да я схванат и при европейските рицари и аристократи.

Нинджите също нямаше да е зле да ги направят малко по-земни.
Къси мечове вместо дълги. В затворените помещения да ползват шурикени вместо лъкове и пр. и пр.
Иначе в анимето и мангата има невероятно по-крещящи и нереалистични примери, но всичко си зависи от духа на заглавието. В такъв вид драма биха сложили малко по-"невидими" шинобита.

С мечовете също бяха се олели. Имперските офицери, наистина са носели катани, но мисля, че функцията им е била малко по-декоративна, примерно като тази на нашите офицерски кортици.
Не че не можеш да убиеш човек или да се защитиш, ама чак да сечеш стоманени вериги.

"Та в удължената версия има ли го алтернативния край с жълтия костюм?"
Не видях жълт костюм.
Ъъъ или не помня, може да е имало някакъв намек или намигване...всъщност го гледах преди 2-3 седмици и май не внимавах много.
Дали пък нямаше реплика от сорта "мисля, че жълтото ще ти отива"?
Доколкото съм чел по нета, краят е общо взето такъв, като в кино версията - тийзър за следващия X-Men филм.

Този алтернативен финал може да е бонус. Аз не съм гледал такива.
Не мога и да преценя какво му беше по-дългото, защото не съм гледал късия вариант.
Примерно Логан сече ли паднало дърво в него?

Не, в този край май всичко си нормалната версия, само дето в куфара, който Юкио внася в самолета, е показано, че съдържа жълтия костюм на Логан от комиксите.

...да, нещо такова...от там и репликата...

Прекалено blink and miss it, за да го оценя и запомня. ;)))