Batman Arkham Origins

Review

Коледа – едно вълшебно време от годината, в което мечтите се сбъдват, а чудесата сякаш оживяват. Време за семейството и приятелите да се съберат над богата трапеза, за да прекарат празника по незабравим начин, а от детските лица да не слиза усмивката, породена от страхотен подарък. Време, в което е позволено да забравиш за работа и проблеми, и да се оттадеш на удоволствия.

Освен ако случайно не се казваш Брус Уейн, алтер-егото на Батман, и не живееш в най-неподходящия град за Коледа – Готъм. Добре дошли в Batman Arkham Origins, новото геймърско приключение с Черния Рицар, което излезе на 25-ти октомври за конзоли и PC. Като едно от големите заглавия тази година, редом с Battlefield 4, Crysis 3, GTA V и Saints Row 4, Arkham Origins бе очаквана от голям брой Бат-фенове, редови геймъри и почитатели на предишните игри от поредицата Arkham.

Batman Arkham City вдигна летвата толкова високо. Но в развитието на новото продължение се появи проблем – оказа се, че студиото, разработило първите две игри няма да се завърне. Нито оригиналния писател, както и водещите актьори. Така че без Пол Дини, Кевин Конрой, Марк Хамил и Rocksteady зад борда, какви шансове има Arkham Origins да достигне и по възможност задмине стандарта, поставен от предшествениците си? Може ли да преодолее капана на огромните очаквания? Нека видим...

История

Отвеждайки ни пет години преди събитията от Arkham Asylum и Arkham City, историята на Arkham Origins ни среща с един твърде войнствен и груб Батман, който си мисли, че може всичко да свърши сам. Много хора го смятат само за мит. В нощта на Коледа той получава сигнал за ситуация в затвора Блекгейт – Black Mask и хората му са заловили полицейски комисар Лоуб, и са освободили затворените престъпници. Без много да му мисли Прилепа веднага отива да види какво е положението, което го поставя в радара на Black Mask. Злодея поставя награда от 50 000 000 долара за този, който успее да убие Батман – това кара всякакви гадове да плъзнат по петите на Черния Рицар, от Deadshot и Bane до Copperhead и Firefly.

Така започва играта, и това е главния сюжет някъде докъм средата на действието, когато се случва ГОЛЯМ обрат. Ако не сте играли все още, следва важен спойлер – Батман среща Жокера за пръв път (в Arkham хронологията). От този момент до самия край Клоуна поема ролята на главен антагонист, което не го очаквах и може би е малко разочароващо. Все пак Жокера беше основен фактор в предишните игри, затова първоначално мислех, че тук той ще бъде малка част от голямата картина – всички трейлъри и интервюта индикираха това. Не че историята става по-малко интересна, точно обратното, но се надявах на различен финален резултат. Black Mask спокойно можеше да бъде главен злодей редом с Жокера - в него има потенциал, защото той е обвързан с криминалния елемент по начин, по който Клоуна не е.

Интересен обаче е ефектът, който оказва запознанството между Батман и Жокера. Сюжетът се превръща в проследяване на това как двамата биват променени под влиянието на другия. Жокера споделя на психиатъра си, д-р Харлийн Куинзел, че е срещнал „някой специален“ и вярва, че това е съдба. Батман започва да осъзнава, че срещу маниаци като Клоуна неминуемо ще му трябва помощ, защото той е нов тип злодей, невиждан досега. Историята, която постепенно нараства в мащабност и емоция, показва растежа на Батман пред очите на играча - и все пак не мога да не мисля за пропуснатата възможност.

Нарича се Arkham Origins, но всъщност известната лудница не присъства в самата игра. И не е ориджин на нещо конкретно, освен отношенията на Батман с някои супер злодеи и полицията на Готъм. Също така фокусът върху асасините, издирващи Прилепа за наградата, не е толкова силен, колкото бих искал. Повечето от злодеите няма да ви направят впечатление, ако не са ви били известни от преди – Bane и Жокера определено имат запомнящи се роли, останалите не толкова. Някои от асасините даже не се появяват в главните мисии – например Lady Shiva я срещнах по чиста случайност. Това говори за недобре обмислен сюжет.

Оценка – 3.5/5

Графика

В графично отношение играта е идентична с Asylum и City, което не е изненада, като се има предвид, че ползват един и същи енджин. Това означава висока детайлност, зашеметяващи панорамни гледки, уникални дизайни на образите. Снежната обстановка е пресъздадена идеално – покрити със сняг улици и покриви, смразяващ вятър, коледна украса и подаръци навсякъде. Контрастът с разрушените сгради и мрачни коридори от предишните игри е осезаем, ясно показвайки, че този Готъм още не е онова мрачно място, което сме свикнали да виждаме. В него щъкат доста престъпници, но маниакалните супер злодеи тепърва започват да леят своя терор. Видът на града отразява това много добре.

Можете да посетите няколко интересни локации, най-вече в северен Готъм, който ще се превърне в Arkham City. Непостъпни преди сгради като хотел Роял и магазина на Mad Hatter се намират тук, както и добре познатите Ace Chemicals, Wonder Tower и Monarch Theater. На места архитектурата на града ми напомни за филмите на Тим Бъртън – и още по-добре, по-късно в играта намерих обяснение за тези готически дизайни.

Оценка – 5/5

Геймплей

Rocksteady не са работили по Batman Arkham Origins, но това няма да го забележите, поне отначало. Warner Bros Montreal са пренесли всичко добро от геймплея на предишните игри, без да променят много-много. Перфектната бойна система, базирана на точни рефлекси, удари и контра-удари, е непокътната, с изключение на някои нови анимации на движенията. Джаджите на разположение са почти същите – Batarang, Batclaw, Explosive Gel, Smoke Pellets, Disruptor, Sonic Batarang, Cryptographic Sequenser. Нови попълнения тук са Remote Claw – изключително полезно оръжие, особено след като бъде ъпгрейднато, позволяващо Ви да запратите два обекта/човека един към друг; Concussion Detonator, което е зашеметяваща граната, и шоковите ръкавици, които позволяват да биете през брони и щитове. Всички тези съоръжения са безценни в битката срещу престъпността, а успешното им прилагане в тактически ситуации наистина кара играча да се чувства като Батман. Но ако сте играли Asylum или City, сигурно знаете това.

Тъй като този път бойното поле се простира из целия Готъм, Arkham Origins представя система за бързо пътуване. Благодарение на специални точки във всеки от 8-те региона на играта, Бат-самолета ще Ви отнесе там за секунди, спестявайки доста прескачане по покриви. Разбира се в началото на действието повечето от тези точки са заключени заради кулите на Енигма – което ме води към странични мисии и задачи.

Освен основния сюжет, имате и различни допълнителни мисии за разгадаване. Най-обемната от тях е тази с Енигма, който е пръснал из града 7 кули за обезвреждане, 70 мрежови модула и 200 дата-пакети, съдържащи изобличителни материали за образи в играта – събирането на всичко това е забавно, трудно и често вбесяващо. Останалите куестове варират от спасяване на заложници, врзивяване на варели с наркотици до залавяне на избягали затворници, обезвреждане бомбите на Anarky и оръжейните запаси на Пингвина. Също така двама от асасините се намират точно в тези мисии, но няма да казвам кои. Макар че нито една от допълнителните задачи не е толкова интересна и креативна като тези в Arkham City, те постигат целта си – да Ви държат заети извън основната сюжетна линия, което е задължително за игра тип „отворен свят“..

Сред по-занимателните странични мисии са разгадаването на „най-старото убийство“ в Готъм, свързано с архитекта Сайръс Пинкни – това беше особено интерересно за мен, тъй като аудио записите на Пинкни разкриват история, подобна на тази в Batman Gates Of Gotham, една от любимите ми истории. Другата занимателна задача са т.н. Case Files – 9 убийства, които Батман трябва да разгадае, изследвайки местопрестъплението. Тук е приложена нова функция на детективската визия, с която Прилепа сканира за улики и в последствие може да конструира дигитално възпроизвеждане на събитията. Много е яко и пристрастяващо, иска ми се да бяха вкарали повече детективски куестове.

Но с отворения свят идва първия проблем - Готъм Сити е подтискащо празен. По улиците няма обикновени граждани, пияни купонждии, закъсали шофьори и други подобни. Дори през прозорците на сградите не се вижда движение. Коледа е, по дяволите, не можете да ме убедите, че всички си стоят вкъщи. Обяснението е, че хората са по домовете си заради снежната буря, но това си е слабо извинение да не изпълниш града си с живот.

Вторият проблем с играта идва под формата на  различни бъгове. Работа по играта започва в края на 2011 година – това не е ли достатъчно време да претърсят и премахнат всякакви зацепки? Поне 4 пъти ми се случи да стигна до човека, когото трябва да разпитам, но поради някаква причина да не мога. Влязох в една стаичка и Батман пропадна през пода, заради което се наложи да рестартирам. Бъга с Burnley Towers вече е известен, но е толкова нелеп, че трябва да се спомене. Е да, вече има фикс за тези неща, но мисълта ми е, те нямат място тук поначало. Това не е независимо-разработван продукт, това е игра от голямо студио.

Batman Arkham Origins съдържа и онлайн мултиплеър режим, който изправя бандата на Жокера срещу бандата на Bane срещу Батман и Робин. Не се интересувам от него – аз съм тук за сингъла.

Оценка – 4/5

Звук

Много внимание бива обърнато към новите гласове в Arkham Origins – според мен и двамата се справят блестящо. Роджър Крейг Смит е страхотен Батман, като гласа му наподобява този на Крисчън Бейл, примесен с равния бас на Кевин Конрой. Звездата в играта обаче е Трой Бейкър, озвучаващ Жокера – Трой е толкова добър, че отначало го помислих за Марк Хамил, гласовете им са толкова идентични. Браян Блуум (Black Mask), Дж. Б. Бланк (Bane), Нолан Норт (Penguin), Уоли Уингърт (Енигма) и Майкъл Гох (Джим Гордън) са сред отличаващите се поддържащи роли.

Музиката е дело на Кристофър Дрейк (Batman Under The Red Hood, All-Star Superman, Justice League Doom), който определено е бил вдъхновен от мелодиите на Ханс Зимър в Dark Knight трилогията – особено ме изкефи, когато започне битка, а музикалната тема наподобява военния марш от The Dark Knight Rises.

Оценка – 5/5

Врагове

В Arkham Origins ситуацията е Батман срещу всички. Корупмираната полиция, престъпниците из града, супер злодеите – всички те искат да ви пребият, сгазят, заровят, взривят, разкъсат, общо взето, да отърват света от вас. Това е другата основна сила на Arkham Origins – играта е трудна. Ако не сте майстор на бойните движения и контра-ударите, пригответе се да умирате. Враговете ви са по-здрави от преди, по-бързи, и идват в същите смъртоносни разновидности и количества – масивните битки стават направо откачени. Отново противниците могат да бъдат въоръжени с шокови палки, щитове, ножове, бухалки, гранати, термални очила и мини. Не са подминати и тези, които носят уреди, блокиращи детективската ви визия, много ги „обичам“. WB Montreal са вкарали  три нови вида врагове – Enforcer, по-голям от останалите престъпници, който трябва да бъде зашеметен, преди да бъде повален, Martial Artist, боевете с който са много интересни и наподобяват карате, и заредени с Venom бандити, които са нещо като мини-Бейновци. Като цяло, нормалните противници в играта са сериозна заплаха, но чувството, след като очистите стая с 20 човека, е несравнимо, и си заслужава всеки поет удар.

Супер злодеите, които ще Ви създават проблеми в Arkham Origins, също са голям брой. Жокера и Black Mask се подразбират, но освен тях играта предлага доволен микс от широко известни и познати само на комикс читателите образи – фаворити като Bane, Deathstroke, Deadshot и Пингвина делят гейм време с индивиди като Copperhead, Electrocutioner, Firefly, Killer Croc и Shiva (която има голяма роля и в анимацията Beware The Batman). Но нещата не спират дотук – Гатанката (тук наричащ се Енигма), Anarky и Mad Hatter също имат планове за нощта. Пръснати из играта са референции към Poison Ivy, Scarecrow, Hugo Strange, Calendar Man, Basil Karlo (Clayface), криминалните фигури Марони, Фалконе, Рупърт Торн и Тони Зуко – или поне тези съм намерил засега.

Бос битките обаче ме оставиха със смесени впечатления. Най-труден е Bane – признавам, че бая умирах срещу него. Боят с Deathstroke е направен „като за кино“, с много ефектни движения, но дотук. Electrocutioner е някаква шега; Croc е доста лесен, като се има предвид, че в Arkham Asylum Батман дори не можеше и да мисли за директна конфронтация с него; Firefly и Copperhead могат да са проблемни, но бързо се свиква на атаките им. Deadshot е някъде по средата. А Жокера не е бос в истинския смисъл – с него се биете в нещо като интерактивна кът-сцена. По този аспект разработчиците малко са се поизложили. Босовете в Arkham Origins са стъпка назад от постигнатото в Arkham City.

И още не мога да повярвам, че игра за Батман, ситуирана на Коледа, не включва Calendar Man в по-голяма роля. Как може да игнорират такава възможност?

Оценка – 3.5/5

Финал

Arkham Asylum беше подготовката, Arkham City беше истинската работа – Arkham Origins се опитва да бъде второто, и до голяма степен успява. Страхотна графика и музикално оформление, солиден геймплей, даващ десетки неща за вършене, и увлекателна (макар и недообмислена) история. Само че не подобрява формулата на Rocksteady с нищо съществено, затова и няма как да бъде по-добра игра.

Крайна Оценка - 4.2/5