Thor The Dark World

Живот След The Avengers Част 2

Thor The Dark World е може би най-посредственият филм на Marvel. Прави достатъчно, за да избяга от категория „много зле“, и в същото време не полага усилията, че да премине в „много яко, непременно влиза в колекцията ми“. Това е филм, който никога не съм очаквал, че ще получим от студиото, произвело Iron Man, The Incredible Hulk, Captain America The First Avenger и The Avengers – филм, в който всичко е направено просто достатъчно добре, че да е гледаемо, но нищо не остава в съзнанието като крайно интересно и запомнящо се. Причината да ми отнеме толкова време да седна и напиша това ревю е, че трябваше да гледам филма поне четири пъти, за да оформя мнение, а не исках да пилея толкова часове за кратък период от време.

Сюжетът е главния проблем тук, както по замисъл, така и по изпълнение. В продължението Тор Одинсън трябва да се съюзи с Локи срещу злите Тъмни елфи и лидера им Малекит, който иска да покрие всичките девет реалности в мрак. И някакви други неща се случват, нито едно от което не изглежда важно, в смисъл да остави отпечатък върху образите или света. Не съм сигурен на какво се дължи това обаче – сценарият/историята е дело на Крис Йост и писателите на The First Avenger, но все пак никой от тях не е работил по проект за Тор преди това – и мисля, че се вижда. Докато първия Thor филм постави героя пред физическо и емоционално изпитание, The Dark World някак си не прави точно това, и въпреки че има тъмни елфи, красиви визуални моменти и Алън Тейлър от Game Of Thrones за режисьор, никога не се превръща във фентъзи епиката, която човек очаква.

Но да видим добрите страни първо. В предишна статия написах, че Thor TDW е много по-добър от първия филм, но трябва да се уточни, че е по-добър само в определени неща. Например движението на сюжета е кажи-речи постоянно, за да не губи зрителя интерес, докато оригиналния Thor започна идеално и към средата сякаш му свърши горивото. Може би определящи за това са натурите на избраните истории. Също така екшън сцените са поне едно ниво нагоре от оригинала, като начин на заснемане, хореография и сетинг – все още мисля че кулминацията, поставяща Тор срещу Малекит в битка през различните реалности, е сред по-добре замислените финални актове на Marvel Studios.

Актьорският състав е безгрешен, разбира се. Крис Хемсуърт е перфектен Тор – и начина, по който сценария го представя е много успешен. В TDW Тор вече установен командир и лидер, борещ се за своите хора, не за слава и място на трона. Той е една стъпка по-близо до чудесен митичен герой. А Том Хидълстън е незаменим като Локи, и макар че се надявам да му дадат малко почивка, радвам се, че е включен в този филм. Тук са показани всички атрибути на образа, които го правят толкова интересен за гледане, а финала го поставя в любопитна позиция, която може да доведе до наистина фатален край за него. Кристофър Екълстън е главната причина да споменавам Малекит, като горкия бивш Доктор прави всичко по силите си да внесе малко мрачно достойнство и заплаха в ролята на злодея.

С това казано нека преминем към негативите. Първо на първо, избора на Малекит за главен антагонист ме учудва, имайки предвид колко малко е вложено в него. Сценаристите и режисьора явно са искали да го изобразят като сериозен опонент, но успяват само донякъде. Защо Локи, Доктор Октопус и Обедая Стейн са толкова ефективни врагове на съответните герои? Защото, измежду другите причини, ги срещнахме преди да минат към тъмната страна, и ги наблюдавахме как се развиват. При Малекит няма подобно нещо – експозиционен пролог ни казва, че той е зъл, и прекарва остатъка от филма бидейки зъл. Но не получаваме достатъчно разяснена мотивация, и той няма много общи сцени с Тор, затова ако сте чули, че антагониста в Thor The Dark World е силно неразвит, то това е напълно вярно. И пак се чудя защо са се спрели на Малекит, който има сравнително малко комиксова история, вместо образи като изкусителната Амора и Executioner, или защо пък не Рагнарок, киборгът-клонинг на Тор, създаден тайно от SHIELD – представяте ли си драмата и моралните импликации, да не говорим за екшъна тип Man Of Steel, които идват с подобен злодей.

Второ, аз ли не съм наред, или повечето човешки образи тук са излишни? Ок, въпреки все още не напълно функциониращата любовна връзка, Джейн Фостър (Натали Портман) е нужна за сюжета, като жената, към която Тор има афекции и като учен, замесен в случващото се. Предполагам че и д-р Селвиг присъства заради втория показател. Но можех да мина без Кат Денингс и нейното момче за всичко. Наистина не се траеха, особено като се има предвид, че присъстват само за т.н. хумор. А този хумор е на ниво 10-ти клас. Никога не съм си представял, че хората в Marvel Studios намират голотата на възрастен мъж за причина зрителя да се посмее. Просто е унизително.

Този път обаче най-якото камео не принадлежи на Стан Лий, а на Крис Евънс, който има прекрасна кратка поява като Стив Роджърс.

Трето, нито един от асгардските образи не получава нужното развитие или екранно време. Да, повече време е прекарано в света на Тор, но никой от неговото обкръжение не е поставен във важна роля, без да броим Локи. Обещаха ни повече Лейди Сиф (красивата Джейми Александър), но реално не е съвсем така. Фандрал, Волстаг и Хогун, след първоначалното гледане на филма въобще не помнех дали се появяват. Родителите на Тор, Один (Антъни Хопкинс) и Фрига (Рене Русо) имат малко повечко сцени, но се съмнявам някой да се е просълзил, когато кралицата на Асгард умира. Просто не ги познаваме добре, въпреки че виждаме повече от тях. С по-активна роля се оказва и Хеимдал, което е страхотно, защото Идрис Елба винаги е на ниво.

За да завършим позитивно, режисурата е нещото, което спасява Thor The Dark World. Не е ясно кой има по-определящ глас за дирекцията на тези филми, продуцента или режисьора, но е факт, че Алън Тейлър се е старал всичко да изглежда мащабно и стилно. Филмът е заснет да бъде класическа фантастика, и Тейлър успява да поддържа моментума от първия Thor и The Avengers, въпреки незадоволителния сюжет, и дори променя статуквото по пътя си. Хубаво е, че е приел този проект насериозно, а не само като странична работа за два-три месеца, и е извлякъл максималното от поверенoто му.

Тор винаги ще бъде сред по-трудните филмови франчайзи на Марвел, и втората част го потвърждава. Thor The Dark World не е ужасен филм, не е велик филм, не е дълбок филм, не е и скучен филм – но със сигурност ще се окаже най-слабото предложение от Фаза 2. Страхотен каст, добър екшън и взаимодействията между Тор и Локи са плюсове, които не могат да бъдат подминати. Но разказаната история не върши услуга на образите, и повлича всичко надолу, като в края на краищата не изглежда кой знае колко важна.

 

Оценка – 3/5

Определено по-добър от първия филм.
Да, слабостите са много и дори на ниво ефекти. Страхотно са направени, ама включват примерно невероятно идиотската идея, най-добрата атака на летателните апарати да е таран. При нивото на цивилизацията на черните елфи, това дори звучи дори още по-абсурдно.
Най-слабото нещо във филма обаче си остава същото като в предния филм - мидгардците.
А според мен (доста други хора не са съгласни) на двойката Тор-Джейн тотално и липсва химия и присъствие на екрана. Просто не мога да ги приема за партньори. Може би това идва и от факта, че образът Джейн Фостър продължава да е написан некадърно и да стои неестествено в цялата история. Тя хем трябва да е damsel in distress, хем трябва да е trope aversion. В крайна хем е ужасен стереотип, хем накрая получаваме и некадърно скалъпеното заявление "Ето видяхте ли, бе! Тя не е стереотип!". Холивудците не мога да пише силни (не задължително физически) женски персонажи. Язък му на Кристофър Йост за силните образи във The Avengers: Earth's Mightiest Heroes. Тамошната Джейн Фостер беше 100 пъти по-яка. Хем е почти третостепенен персонаж.

Голяма част от историята, която се развиваше на Земята е нещо, което може да се нарече "пространствени аномалии в изоставена стара сграда".
Е, тази част е абсолютна плагиатщина на сегмента Beyond от The Animatrix. При това некадърна плагиатщина.
С други думи, ако се разкарат всички мидгардски неща и отчаяните опити да ни лансират любовния интерес на Тор, а времето се инвестира в развитието на асгардците, черните елфи и атаката на летящите апарати се промени малко, би се получил доста по-добър филм.

Не бих казал, че е по-добър от първия, в смисъл че първия филм има по-интересен конфликт, по-интересен злодей, а и Тор ми беше по-интересен без сили. В The Dark World никой образ не се променя, поне не значително. Плюс, първия Thor има Унищожителя :)

"първия филм има по-интересен конфликт"
На хартия, да. Развитието му обаче не ме зарадва, особено във финалната си част.

"по-интересен злодей"
Аз това го водя единствения плюс на първия филм.

"Тор ми беше по-интересен без сили"
Тор със сили от началото на първия филм не ме кефи. По-късно, когато беше без сили също не харесвах образа му. Нещо не мога да купя адаптацията му към ситуацията.
Тук Тор е със сили...и е пич.

"никой образ не се променя"
Не съм привърженик на "charater development на всяка цена".
Да, не е лошо да има такова нещо, но кино сценаристи рядко успяват да го постигнат. ТВ сценаристите и творците от алтернативни медии като игри, комикси...и не дай си боже книги...се справят доста по-добре...пък и формата им е по-подходящ за такива цели.
Според мен в първият филм единственият смислен charater development го прави единственият интересен герой (ако не броим кратките появи на Колсън и Хоулкай) - Локи.
Не казвам, че промените в героите не са в правилна за сюжета посока, а че бяха постигнати по начин, който не ме радва.
По-добре без charater development отколкото реализиран по начин, който не ми харесва, нали?

"има Унищожителя"
Твръде малко сцени с него/нея (броня е женски род ;))) ). Твърде бързо го/я биха.

"Тук Тор е със сили...и е пич"

- Да, може и да си прав, но идеята ми е, че Тор си е Тор през цялото време и нищо не го променя. Хах, даже смъртта на майка му сякаш не му влияе. А първия филм го постави в ситуация, в която той трябваше да направи нещо, което не е правил преди, и по важното, да осъзнае защо го прави.

"Твърде бързо го/я биха"
- Знам, но все пак Унищожителя, класическo творение на Стан Лий и Джак Кърби.