2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Prometheus
Big Things Have Fantastic Beginnings
33 години, след като ни изплаши до посиране с първия Alien, Ридли Скот се завръща към добре познатия му научно-фантастичен жанр, за да повтори. Този път обаче е въоръжен с много повече опит, амбиции, идеи, милиони долари зад гърба си и очакванията на хиляди фенове на първата му хорър класика, разчитащи на Скот не само да предостави нещо запомнящо се, но и най-накрая да разкрие мистериите на своя Пришълец. Резултатът – Prometheus е превъзходно изигран, експертно и прецизно заснет, визуално стъписващ, силно провокиращ. Гарантирана класика в жанра, дори и да бъде признат за такава след години.
От доста време се питам защо в нито едно от продълженията – Aliens (1986), Alien 3 (1992) и Alien Resurrection (1997) – никой дори не се и замисля да покаже произхода на ксеноморфите. Най-лесният отговор според мен е, че на никой не му е пукало, но знам, че това не е вярно. Феновете отдавна дискутират, спорят и теоризират за истинската натура на съществата, най-вече в специално създадени форуми. Така че по-вероятно е никой да не е бил сигурен как да подходи и откъде да започне. Пък и, реално погледнато, кой би бил квалифициран за тази задача? Пол УС Андерсън, режисьора на Mortal Kombat и Aliens vs Predator? За нищо на света! Дейвид Финчър, чийто специалитет са предимно депресиращи филми? Може, но е съмнително какво ще излезе накрая. Дори и Джеймс Камерън, създал Aliens, е спорен избор – не казвам, че няма да се справи, но фактът, че и неговия филм не се занимава с тази тема е индикатор, че и той няма отговорите. Братя Страус и Жан-Пиер Жанет не заслужават и споменаване. Пришълецът е мистерия, която сее смърт и пръска киселина. Може би е по-добре да си остане такъв.
Но през 2008 той, човекът с главно Ч, сър Ридли Скот, хвърли всички, заедно с другите, в оркестъра, когато обяви, че официално работи по прикуъл на Alien. И сякаш всичко във вселената се нареди – има ли по-идеален и логичен избор от човека, сътворил света и поставил началото на извънземната легенда? Ако Ридли, истински визионер с ясна представа какво иска, не може да го постигне, значи никой не може, и не трябва. Британецът избира за начална точка на новата си история сцената с космическия пилот, намерен вкаменен от екипажа на Ностромо преди толкова много години – оттам нататък следват дългото чакане, попиване на всеки лийкнат клип, снимка, интервю, набъбване на очакванията след гледане на трейлъра, губене на сън в размисли за филма, псуване, защото не излиза по-рано, и други подобни фенски изцепки, от които страдам, за добро или лошо. Но поне си заслужаваше.
Правенето на филм от естеството на Prometheus (а такива ни се предоставят много рядко) е процес, който не пожелавам на никой да преживее. От една страна разкриваш 30 годишна мистерия – закоравелите фенове най-накрая ще имат дефинитивен отговор за една от най-големите загадки в целия сай-фай жанр. От друга страна, разкриваш 30 годишна мистерия – трябва да внимаваш много, защото като нищо може да разрушиш силата и ефекта на първоначалното творение. А след Prometheus определено ще гледате Alien с други очи и съзнание. Гореспоменатата сцена с пилота е толкова интригуваща именно защото е обвита в загадъчност – не ти казват какво се е случило на съществото, но въображението започва да действа. Мисълта ми е, че е нужен човек, който знае и вярва в това, което прави – а Ридли Скот отговаря на това условие.
Но да караме по същество – Prometheus следва двойката археолози Елизабет Шоу (Нууми Рапас) и Чарлие Холоуей (Логан Маршъл-Грийн), които откриват серии от древни пещерни рисунки, принадлежащи на различни земни култури, разделяни от хилядолетия. Тези рисунки сочат към локация в космоса – луната LV-223, на която се крие тайната за произхода на човечеството, според Шоу и Холоуей. Това вярване е подкрепено от милионера Питър Уейланд (основател на Weyland Corporation), който изпраща учените, заедно с екип от специалисти в различни области, на борда на космическия кораб Прометей, за да разследват тайните на LV-223. А там те откриват, че са подценили импликациите на своята мисия, като попадат на още по-голяма конспирация...
Ключовият фактор, който ще определи мнението ви за Prometheus е какво очаквате от филма. НЕ очаквайте директна предистория на Alien, защото няма да гледате такава. Събитията се развиват в същата вселена, 30 години по-рано, отделни кадри и същества в Prometheus навяват асоциации с Пришълеца, но свързващите нишки са в ограничен брой (Ридли призна, че ще трябват поне едно продължение, за да се свърже историята с тази на Ностромо). Това според мен е една от най-силните страни на филма, защото позволява да бъде гледан самостоятелно, но с ясното знание, че двете ленти се допълват. Prometheus предоставя сай фай изживяване и история, без прецедент в съвременния Холивуд, и всеки зрител ще го възприеме и интерпретира по различен начин – факт е, че всеки, независимо дали е харесал или е бил разочарован от филма, говори за него.
Режисьорът безпроблемно се завръща към жанра, който самият той промени преди три десетилетия. Не само че Prometheus съдържа най-вълнуващия и внимателно разтегнат отварящ акт за последните няколко години, но и през цялото време предлага визуален спектакъл, който определено вдига летвата за модерните сай фай ленти. Компетентно строене на светове и интелигентна композиция на сцените са неща, в които Ридли Скот е най-силен, и филмът е доказателство, че вдъхновяващата режисура и вниманието към детайлите са витални за цялостното преживяване в салона. Мащабни и епични сцени (когато капитанът разбива Прометей в кораба на Инженера – уау!) са миксирани със сцени на телесен хорър, мрачни коридори и стъписващи кадри в космоса, които Скот вече е усвоил до перфектност, като резултатът е двустранно действие, обединяващо се в бомбастичен финал. Просто невероятно!
Сценаристите Деймън Линделоф и Джон Спейтс са успели да създадат прикуъл, който не бива дърпан от предишните си части, и вместо това разказва нова, различна, грандиозна сай фай история, която на моменти е дори по-интересна от първоизточника си. Prometheus дава някои отговори, които дългогодишните Alien фенове ще оценят, но в същото време повдига въпроси относно чудесата и ужасите на креацията, и мястото на човечеството в космоса. В резултат връзките с ксеноморфските филми не са истинската причина за успеха на филма – даже биха озадачили не толкова заинтересуваните зрители.
Всеки от главните играчи (Чарлийз Терон, Идрис Елба, Логън Маршъл-Грийн, Гай Пиърс) влизат в ролите си с финес, и нито за момент не изглеждат неправдоподобно. Но тези, които ще запомните са Нууми Рапас и Майкъл Фасбендър (в ролята на андроида Дейвид). Образът на Фасбендър е един от най-завладяващите и смущаващи герои, появявали се в научната фантастика – мотивите му са сенчести, мисленето му е независимо, а действията му се ръководят от любопитството му. Спорно е дали андроидът е знаел какво ще се случи с Холоуей, след като го заразява с черната течност, или как ще реагира последния Инженер, ако бъде събуден – но резултатът го интригува. Така Дейвид извършва и двете неща и дава тласък на ключовите прогресии на сюжета.
Интересен е и въпросът дали на Дейвид въобще му пука за хората на борда. Винаги, когато говори с някой от тях, думите му звучат леко презрително и студено, което разбира се, може да е заради роботската му същност. Но след това ни е разкрито, че Питър Уейланд също е на борда, и Дейвид му е подавал информация през цялото време. Възможно ли е Дейвид да е загрижен единствено за създателя си? Дали е знаел за мотивациите му? Дали е бил програмиран така? Пионка ли е Дейвид, или сам определя действията си? Всеки решава сам за себе си, но каквато и да е ситуацията, Фасбендър е повече от перфектен в ролята. Негови са най-добрите сцени и диалози, и той го знае.
Елизабет Шоу е съвсем друг случай. Тя е вярващия в групата – човекът, който базира цялата тази свръх скъпа експедиция, оповавайки се единствено на убеждението си, че на тази планета ще се срещне с нашите създатели. Шоу ми напомни на Мълдър, който също би стигнал до крайни действия, за да докаже своите вярвания. Но вярата на археоложката бива разклатена – тя получава не само отговори, но и отключва ужасяващите тайни на извънземната база, разбирайки, че Инженерите искат да ни затрият. Какво се е променило? Толкова ли сме лоши? Защо създателите ни искат да ни избият? Отговорът води към Prometheus 2, но важното тук е как това разкритие афектира Елизабет – вярата й все е на място, но нови въпроси започват да изникват, водейки я към нова цел и нов хоризонт. Жалко е, че ще видим как продължава мисията й чак след 2-3 години, но какво да се прави – не можем да пришпорваме Холивуд (и особено Ридли Скот).
Последния човешки образ, за който искам да говоря е героинята на Чарлийз Терон, Мередит Викърс. Главният въпрос относно тази персона е дали и тя не е робот, понеже филма дава доказателства и за двете страни на аргумента. Тя спи в криогенна камера, като нормален човек; прави лицеви опори, сякаш за да се зареди с тонус, което не е нужно на един андроид; демонстрира емоции като гняв и шок; нарича Уейланд „баща” и спори с него за притежание на компанията – все човешки черти. От друга страна обаче Дейвид също казва на Уейланд „баща”; в една сцена Викърс заковава Дейвид на стената и го държи там за известно време, което би било непосилно за нормален човек; когато Уейланд умира накрая, тя не показва никаква емоция; и макар че спи в крио-камера, в първия Alien Аш също правеше така, за да прикрие факта, че е андроид; но може би най-важното доказателство, че на борда на Прометей има и друг робот освен Дейвид е едно видео интервю с Ридли, в което на въпроса „Ще потвърдите ли, че ще видим андроид в Prometheus?”, той отговаря „Може да са два...” Когато режисьора ти каже нещо такова, трябва да се замислиш. Вие в какво вярвате – робот ли е Викърс или човек?
Сега да обърнем поглед към инопланетните същества в Prometheus. На първо място са Инженерите, които са в центъра на цялата мистерия. Страхотно е че най-накрая имаме официална информация за тяхната раса, колкото и оскъдна да е тя. Инженерите са живото превъплъщение на мита за титана Прометей – даряват живот, макар че не сме сигурни защо (всъщност трябва ли да има причина?). Иска ми се да бяха разкрили повече за тяхната култура и социология, и някак си е странно, че не владеят членоразделна реч, но едно е ясно – Инженерите си играят с живота и смъртта, сякаш са нещо незначително. В отварящата сцена един от тях се жертва, за да „засее” с ДНК привидно необитаема планета, да й даде живот. Защо го прави? Знаел ли е, че тялото му ще се разгради изпиване на черната течност? Узнаваме, че нещо е нападнало Инженерите на LV-223, като само един остава жив – този, който нашите учени намират. Извънземните били на път към Земята, за да я унищожат, когато нещо се обърква и плановете им пропадат. Най-популярната теория е, че тяхното био-оръжие, черната течност, е излязла извън контрол, но всичко е възможно.
Говорейки за черната течност, очевидно тя е градивния елемент на ксеноморфите, които сме гледали в оригиналните Alien филми. Когато инфектира живо същество, тя есенциално го превръща в агресивно оръжие (това подклажда гореспоменатата теория). Истинският удар в бъбреците обаче е друг – в създаването на пришълците има човешка ръка! Не е ли това най-депресиращия и ужасяващ обрат на нещата? Хората са отговорни (несъзнателно, но все пак) за най-големия бич във вселената. Не искам да обяснявам процеса в детайли, защото е по-интересно сами да видите, но генезисът е следния:
В последната минута на филма ни е дадена Сцената – от тялото на последния Инженер излиза същество, силно приличащо на пришълеца на Х. Р. Гигър. Наречено от Скот „Дякон”, според дизайнера Нийл Сканлан то представлява началото, ранен етап в развитието на ксеноморфите. Дали това е първата царица обаче? Дали Дякона ще е причината за смъртта на Инженера, намерен от Ностромо на LV-426? Или ще поеме по непонятен за нас път, който евентуално ще се засече с Alien? Толкова много въпроси, а всички мълчат.
Чел съм какви ли не оплаквания за филма – слаба актьорска игра, глупави образи, че бил про-креационистка пропаганда, че диалозите не са правдоподобни, че не е страшен колкото Alien, че е пълен със сюжетни дупки и тн. Някои от тези неща са верни – например, когато срещат извънземното, подобно на кобра, Файфилд и колегата му се държат не като учени, а като деца. Но най-разпространеното оплакване за Prometheus е, че оставя много неотговорени въпроси. Че е така, така е, но хората, изтъкващи това като минус, трябва да се замислят над следното – първия Alien отговори ли на нещо? Каза ли ни кой е изпратил сигнала до Ностромо? Или какво е това същество, залепнало за някакъв огромен странен уред? Или пък защо Компанията иска да притежава ксеноморфа? Не, всичко това остана неясно за нас, но след 30 години филмът е считан за безспорна класика, и феновете най-често пренебрегват тези неща. Плюс, тогава рискът е бил по-голям, защото продължението не е било гарантирано, за разлика от сегашната ситуация. Най-добрите научни фантастики представят на публиката нещо различно и непознато, и често не го обясняват напълно. Да провокираш хората и да ги накараш да мислят е смело и дръзко решение, и се радвам, че Ридли Скот и екипа му са го взели.
Prometheus ме изпълни с надежда. Филмът притежава всички елементи – завладяваща сай фай история, жестоки визуални гледки, компетентна режисура, остатъчна интрига. По много начини, това е летен анти-блокбъстър, защото не залага на обичайните похвати на блокбъстърите. Ревюто закъсня толкова най-вече поради малкото ми свободно време, но и защото исках да гледам филма поне 5-6 пъти, преди да си дам мнението. Да, не покрих всички религиозни и теологически мотиви, референции към известни научно фантастични творби, но и нямах това за цел. Целта ми е да обясня, доколкото мога, събитията и образите във филма, защото очевидно много хора не ги схващат. Така или иначе, аз съм доволен, и с интерес очаквам продължението.
Оценка – 4/5
19.07.2012 16:00
Ама, на...всеки уийкенд все ще изскочи нещо и няма да имам път към някой Mall.
Нещо ме притеснява името Деймън Линделоф.
Много лоши Lost-аджийски спомени. (А аз дори съм върл фен на серияла.)
Притеснява ме да не са оплескали sci-fi ските аспекти (щото за него няма такова нещо, като наука. Science is magic!).
-----------------------------------------
За едно друго интересно заглавие.
Четох някакви искрени похвали за Amazing Spider-Man от които ме побиха тръпки. Общо взето Twilight cosplay на тема Spidy.
Естествено това може да е провала на съответните журналисти да си признаят, че харесват заглавие по комикси...защото комикс е мръсна дума, а young adult книга е неизмеримо по-престижно. Колко сладък бил новия актьор (ъ?), как изглеждал, като бунтар, а не нърд (че той Питър точно с нърдщината си радва най-много) и т.н. и т.н.
Ще се види де...мен малко ми е писнало да преразказват и пренаписват неговата origin story.
Освен това имам чувството, че комерсиалния успех на филма се дължи на хора, които го харесват по съвсем странни причини ;))).
Което не пречи да си е приятен за гледане, де.
Т.е. важното е, какво ще има за мен в него, а не на какво са се радвали някакви драскачи с бедна nerd Pop култура.
Да ти кажа от Изгубени съм гледал много малко, и то преди Линделоф да дойде в шоуто, но в Прометей сай фай-я си е точен :)
----------
Amazing Spider-Man е невероятен филм, само че статийката за него ще позакъснее (сега се занимавам с Батман). То при Питър нърдщината е част от бунтаризма, така че не знам какво плямпат тия хора.