Ще прекъсна за няколко седмици с дългите статии, защото имам 2-3 започнати и ги движа горе-долу едновременно, а пък и броевете, които ми трябват за тях тепърва ще излизат. Надявам се към края на април/началото на май да бъдат готови. В тази пауза ще представя кои за мен са най-добрите и най-лошите комиксови филми - първо игралните, след това анимираните. Имайте предвид, че аз съм главно запален по Marvel и DC, така че техните проекти ще доминират. И просто знайте, че Spidey ще е тук :)

Ах, филмите за супер герои - нищо не е грабвало въображението ми както те. За повечето хора тези филми са глуповати ленти за деца (и има и такива), но когато е направен с усет към нещата, комиксовият филм представя комплексни истории с вдъхновяващи герои и социопатични злодеи. За мен тяхната "ера" започва през 1978 с издаването на първия Superman. През 90-те успехът на Batman и Batman Returns променят мирогледа на Холивуд относно комиксовите герои и биват създавани още филми, повечето от които почти убиват този жанр в киното.

Днес филмите по комикс са на върха на популярността си и може би най-печелившият жанр във Холувид. За това са виновни едни брилянтни хора - Sam Raimi, Jon Fevrau и Christopher Nolan - които се отнесоха сериозно към поставените им образи и ги издигнаха в истински икони на днешното поколение. И макар че 2010 има още какво да ни предложи на комиксовия терен, нека оставим тези ленти за новото десетилетие и да видим как са се представили супер героите в отминалите декади. Започвам с най-доброто от игралните филми.


15. Spawn (1997)
Преди да гледам този филм имах брой #1 на Spawn и бях разтресен от него. Мистериозният герой и нивото на насилие ме впечатлиха много. Не успях да намеря останалите броеве и ми беше кофти, защото обещаваше да е добро четиво. Създаден от Todd McFarlane (създал също и Venom), Spawn беше мрачен, разтроен и завладяващ образ.

И филмът е точно такъв. Представя много добре произходът на героя (той е повече анти-герой) и един апокалиптичен поглед към Ада, в който властва злодеят Малеболджия. Като прибавим и Violator, най-страшният клоун след Жокера, получаваме един добър микс от гротестки пейзажи, черен хумор и забележителни за 1997 година ефекти. Като визуално изживяване, Spawn е незабравим. Протагонистът е един от най-яките и брутални герои, които съм виждал. Филмът обаче плаче за продължение, а такова няма да има.




14. Transformers (2007)
Не съм се интересувал дали Трансформърите са дебютирали като комикс или анимационни герои, но идеята за огромни роботи, превръщащи се в яки бегачки и смилащи се от бой е като магнит за мен - очевидно и за Холивуд. А и една от любимите ми анимации е Beast Wars. Така че когато разбрах, че ще има в общи линии филмова версия на това шоу, много се ентусиазирах.

Transformers представя по перфектен начин вселената на Аутоботите и техните врагове, Десептиконите, и е зареден със солидна доза екшън, хумор и добра история. Харесва ми как различните роботи са с различен характер, като Bumblebee и Ratchet са ми любимци. Megatron се оказа добър злодей, макар и недостатъчно развит според мен. Смешките в голяма степен идват от Сам Уитуики и опитите му да се направи на готин пред Микаела, както и от образът на Антъни Андерсън, хакерът. И разбира се, няма как да подмина Меган Фокс, с нейната всеизвестна сцена с навеждането над акумулатора на колата на Сам. Меган е обречена завинаги да бъде определяна като лоша актриса - защо, не знам. Но досега не съм чел позитивно ревю на нейна роля. А пука ли ми? Не. Момичето е супер готино, мога да я гледам цял ден как се навежда. Като цяло, много добър филм, с интересни образи, интересна история и екшън на килограм. А да, и огромни биещи се роботи!


13. Superman (1978)
Първата точна интерпретация на комиксов герой поставя стандарта, по който ще се правят бъдещите такива филми. Това е Superman. Дефинитивната версия. Огромна заслуга за това има Christopher Reeve, който пресъздава двойнствеността в характерите на Superman и Clark Kent по незабравим начин. Чрез сваляне на очилата си и изричане само на една реплика той сякаш става друг образ - и това е забележително. Също добре представена е родната му планета Криптон в началото на филма, а баща му е самият Marlon Brando. В ролята на злодея Lex Luthor влиза Джийн Хекман, който определено се е забавлявал много с образа. Това, което ми направи впечатление е как Luthor често се нарича "най-великият криминален ум", но никой друг не му го признава. Сякаш той иска да си го втълпи. Но все пак това е Пред-Кризисната версия на Lex и той излиза повече като смешник, отколкото сериозен враг за Човека от Стомана.

Въпреки добрите си страни Superman е филм, който днес трудно ще седна да гледам. Прекалено е дълъг и действието се движи по-скоро бавно. Супс се появява доста късно, което до голяма степен ми убива интереса (което е проблем и в Batman Begins). Също така имаме финалния акт, който противоречи на всякаква логика: Clark завърта Земята в обратна посока, за да върне времето назад и да спаси Lois Lane. Тази сцена е грешна по толкова много показатели, че ми става лошо. Със сигурност в продълженията има повече тъпи и нелогични моменти, но това просто няма как да го подмина.

Но за комикс фенове Superman: The Movie е една класика - добра комбинация от романтика и приключение, герои и злодеи, разтърсващи ефекти (за онова време) и остроумие. Вече вярваме, че човек може да лети.


12. Hellboy (2004)
Тъй като преди не бях чувал за Hellboy, останах приятно изненадан от този филм. Той миксира добре комиксова фантастика с история, окултни аспекти и здрав екшън. Звездата в случая е огромен, червен, с рога на главата, с дясна ръка, направена от камък - и е тотално копеле. Ron Perlman е роден за тази роля. Хубавото е, че макар и Хелбой да изглежда здравеняк без емоции, той всъщност е много чувствителна душа. Обича котета и в стаята му гъмжи от такива. И не минаваме без любовна история, като в любовна тръпка се превъплъщава Selma Blair. Историята на филма е добра, като най-интересно ми се стори предсказанието, че на Hellboy му е отредено да отвори портата към Ада.

Враговете, с които Хелбой се сблъсква също са много интересни. Първо имаме Самаел, чудовище , което се размножава светкавично; главният злодей Распутин, който в края се превръща в огромно изчадие; и Карл Кронен, топ наемникът на Хитлер, който е един от най-болните и садистични образи, които съм виждал на екран. Имам предвид, той сам си е отрязал клепачите, за Бога!

Като филм за герой, за който не бях чувал преди, това е доста солидно представяне на Хелбой, неговият произход, емоционални терзания и приключения. За съжаление продължението беше прекалено отвеяно за моите вкусове.


11. Blade (1998)
Преди големите кучета да дойдат на сцената, преди X-Men, Spider-Man и Batman да избият всички рекорди по успех, излезе Blade. А след Batman & Robin (1997) да направиш филм по комикс си беше рисковано начинание. Блейд обаче се оказа успешна продукция и отвори вратата за по-уверено инвестиране в такива проекти.

Първият Blade филм е уникален. Предлага тежка, мрачна атмосфера и кърваво насилие, комбинирано с бойни изкувства. Историята на боеца срещу вампири Блейд е разказана с острота и сериозно отношение, а самите кръвопийци са представени като високо интелигентни и опасни същества. И тук, както и в повечето комиксови филми, голяма заслуга има главния герой, изигран от Уесли Снайпс. Blade също има добър произход и причина да трепе гадините - не знам дали е верен с този в комиксите, но ми хареса. Филмът е с две продължения, които пак са добри, но тук започва всичко - обратното броене до избухването на популярността на комикс филмите е започнато.


10. Teenage Mutant Ninja Turtles (1990)
Сигурен, не, убеден съм, че няма човек, който да е растял през 80-те и 90-те и да не се е кефил на Костенурките Нинджа. И аз съм се кефил, и още им се кефя. Какво толкова яко има в мутирали влечуги, нагъващи пица и знаещи нинджицу? Не знам, но знам, че те са огромни културни фактори. Костенурките са най-известни от анимациите, но са започнали като комикс, създаден от Peter Laird и Kevin Eastman.

Зелените герои в черупка стават толкова популярни в края 80-те, че New Line Cinema моментално правят филм. И той е страхотен. Не е кинематографично чудо, но за фенове на TMNT е идеалната интерпретация. Филмът проследява произходът на Костенурките и техният учител, плъха Splinter, тяхната среща с April O"Neil и Casey Jones, и първата им конфронтация със злия Шрьодер и неговите Foot нинджи. Едно нещо, което особено харесвам в този филм е как той улавя и показва културата през онези времена - скейтборди, видео игри, пънк рокери, деца с пури (???) и тн. Също така началото е много добре направено, тъй като не виждаме самите Костенурки - първо забелязваме оръжието на Рафаел; след това ги чуваме как ритат бандити в напълно мрачна улица; след това виждаме само очите на Микеланджело; и накрая, в тунелите те изкачат на показ, кефещи се колко добре са се представили - а аз колко добре изглеждат. Бойните сцени са доста добри, като за хора в костюми. А Костенурките, въпреки че филмът си е сериозен и мрачен като оригиналните комикси, ръсят простотии, на които и днес се смея. Класика и един от най-любимите ми филми.


09. The Incredible Hulk (2008)
Първият филм за Hulk си беше малко... абе можеше и по-добре. След смесените реакции Marvel си върнаха правата върху образа и доказаха, че те най-добре разбират творенията си.

В The Incredible Hulk всъщност има сюжет, който се концентрира върху опитите на Брус Банър да се излекува от проклятието на Хълк. Филмът прави добър избор с това да покаже произходът на Зеления Голиат в самото начало, и разполага с достатъчно време за развиване на историята. Също така, за разлика от първият филм, в този имаме и злодей - страховития Abomination. Финалната им битка е чиста наслада за моите комикс сетива. Самият Хълк изглежда по-реалистично, а не като образ, излязъл от компютърна игра. Актьорският състав е на ниво, като Edward Norton е достатъчно убедителен - неговият Банър изглежда напрегнат, съсредоточен, някакси уморен от живота си, но готов да спродължава напред. Stan Lee, разбира се, има малка роля, но пак беше хубаво да го видя на екран. Единствено Liv Tyler не ми хареса - сякаш получаваше алергия всеки път, когато застане пред камерата.
Като цяло, филмът е всичко, което един филм за Hulk трябва да бъде, и заслужена стъпка напред към епосът The Avengers (очакваме го през 2012).


08. Batman Begins (2005)
След Batman & Robin идеята за нов филм за Прилепа става неканена. Някои проекти започват развитие, като Batman: Triumphant и Batman Year One, но нито един от тях не влиза в същинска продукция. И тогава идва Кристофър Нолан.

Неговият Batman Begins е солидно начало за новата поредица, и е първият филм за супер герой, в който не се набляга на супер героизъм - а на реализъм. Филмът показва Батман като тотално реален образ, като навлиза дълбоко в съзнанието на Брус Уейн. Гледайки Batman Begins наистина разбрах защо този човек се облича като прилеп и наказва престъпниците. В плюс е и добрия съжет, както и актьорския състав. Най-доброто попадение е Garry Oldman като комисар Gordon. Christian Bale е приемлив, но ще трябва още да заякне, за да го одобря като истинки Батман. Проблемът е, че всички толкова много хвалят този филм, че ми е чудно с какво са ги опиянявали, преди да влязат в кино-салона. Batman Begins е добър, но да се нарича най-великият от сериите за Прилепа е неразумно, особенно след като в него си има и доста проблеми. Просто няма как да ги подмина.

Та Batman Begins далеч не е шедьовърът, който всички го изкарват, че е. Всъщност първият път, като го гледах заспах. Един час, посветен на Брус и тренингът му в Тибет или където и да е е много. Доста сцени от тази половина могат да се премахнат, без да има ефект върху цялостната картина. И нужно ли е да показват как е измислен батарангът? Това е бумеранг с формата на прилеп, какво толкова. Батман работи най-добре като мистериозен образ, затова мисля, че малко прекалиха с обясненията. Добър момент в тази половина е когато Брус отива в съда с намерението да застреля Joe Chill - показва до къде е решен да стигне, за да отмъсти за родителите си.

Второ, имаме злодеите. Scarecrow е един от най-интересните врагове на Батман и е изигран доста добре от Cilian Murphy, но се появява за прекалено кратко. Е айде стига бе! Екранното му време е не повече от 10 минути, не се шегувам. И което повече ме дразни - в последната му сцена той дори не е победен от Батман. Не, Рейчъл се разправя с него. Това не ми хареса изобщо. След това имаме главния злодей - Рас Ал Гул. Добре, и той е интересен образ, но в комиксите Рас е безсмъртен. Е, кое му е реалистичното на това? И за хора, които не са се разделили при най-добрите обстоятелства, очаквах враждата му с Батман да е на по-лична основа. Е да, ама от играта на Liam Nelson и Bale не останах с такива впечатления. Всъщност, двамата си говорят сякаш не са се срещали преди. По тези показатели Batman Begins губи много точки.

Още по-зле е екшънът във филма. Не стига, че е малко, ами и е обратното на впечатляващ. Да не говорим, че битките са заснети от прекалено близо, така че почти нищо не се разбира. И да, знам каква е причината за това, но за мен тя не е оправдание.

Трето, имаме самият Батман. Той е изобразен добре, даже почти перфектно. Това, което не ми харесва е маската му. Никой не може да ме убеди, че тя не изглежда нелепо. Не знам какво точно е, може би малкото отворено пространство за устата, или това, че е прекалено сбита в горната си част, но нещо не й беше наред. А какво да кажа за гласът на Bale, докато е в Бат-режим? Преигран и ненужен. Знам, че Батс трябва да всява страх у престъпниците, но това си е смешно. Батман звучи, сякаш има рак на белите дробове.

И така. Харесва ми филма и е добро начало на новият Бат-франчайз, но има доста проблеми в себе си, за да е перфектен. Но няма спор, че Batman Begins вдигна високо летвата на стандарта, по който всички бъдещи комиксови филми ще се правят.


07. X-Men (2000)
Никога не съм бил фен на мутантския отбор на Marvel. Част от причината е, че не си падам по отборни комикси. Знам ги кои са и как изглеждат, но да седна да чета всичките им истории не ми се нравеше. Гледал съм сезон или два от анимацията и... добре, нищо специално. Затова и филмът X-Men много ме изненада - перфектния пръв поглед към техния свят за новак като мен. Това е и първият наистина успешен комикс филм, и доказва, че в тези проекти има хляб.

Пълен с интересни и запомнящи се образи, X-Men представя епичната битка между правителството и мутанта Magneto за правата на неговия вид. Е добре, пълната война се отприщва в продълженията, но сюжетите започват тук. Героите, наричащи се X-Men, се оказват по средата на тази вражда, водени от професор Xavier. Просто е невероятно колко образи дебютират в тази първа част, без да нараняват движението на историята. Hugh Jackman е златен в ролята на Wolverine, и го доказва не само тук и в продълженията, но и в X-Men Origins: Wolverine. Patrick Stewart и Ian McKellen блестят в ролите си на Xavier и Magneto и представят моралните ценности на мутантите. Сред останалите запомнящи се образи са Mystique, Cyclops и Storm, изиграна от Хали Бери. Филмът не набляга толкова много на екшън, колкото на развитие на конфликта, което по принцип не би ми харесало (искам си тупаници), но тук е представено по интригуващ начин.

Има ли нещо, което не ми хареса? Ами да. Мутантката Rogue например - разбирам какъв е ефекта от силите й, но трябва ли заради това да е депресирана през цялото време? Всеки път, когато навлизаше в сцена си мислех "О, Боже... пак разкайвания и оплаквания." И друго нещо - какъв беше смисълът на тези черни кожени униформи, които носят X-Men? Според мен никакъв. За да се разпознават на бойното поле или за да знаят всички, че са от един отбор? Не знам, но за мен това леко уби разнообразието на филма. Някои дори се оплакват, че е доста концентриран върху Wolverine, но какво от това - Logan е най-интересният образ от всички.

Така че въпреки малките си проблеми, X-Men е идеалното начало на филмовата вселена на Marvel. Има силни образи, дълбок конфликт, ефекти и актьори, пасващи идеално на ролите си.


06. Sin City (2004)
Още от началото ще кажа, че този филм е нищо повече или по-малко от шедьовър. Директна, буквална адаптация на графичната новела на Frank Miller, Sin City визуализира по невероятен начин комиксовата криминология - безкомпромисна, екстремна, брутална и брилянтна. Гледайки филмът е все едно да гледаш оживял комикс, с цели панели и диалози пресъздадени директно от страниците, което ме остави безмълвен при първото гледане. Визуалните ефекти спират дъха, най-вече пейзажните гледки. Филмът инкорпорира 4 истории от новелата, и 4-те са тъмни, жестоки и носят чувство на безизходица. Ако очаквате хепиенд, търсете го другаде. Любимата ми история е "That Yellow Bastard", където застаряващият полицай Hatrigan се опитва да спаси малко момиченце от Junior - изнасилвач и убиец на деца. Втората й част е особено брутална, като смъртта на Junior е една от най-смразяващите, които съм виждал. Брилянтно, просто брилянтно!

Актьорите, събрани в Sin City са все големи имена, като открояващите са Брус Уилис в ролята на Hatrigan, Мики Рурк, Елайджа Ууд, Росарио Доусън, Бритъни Мърфи (RIP) и разбира се, Джесика Алба като стриптийзьорката Nancy. Това само по себе си е достатъчна причина да гледате филма, ако не сте го направили досега.


05. Spider-Man (2002)
Е, не е като да не съм предупредил, нали? Вече съм дал пълното си мнение над Spider-Man тук, затова ще гледам да карам по-кратко. Филмът Spider-Man е, без да преувеличавам, мечта, превърнала се в реалност. Тъй като към 2000 година другият ми любим комиксов герой - Батман, вече имаше няколко филма, ми беше кофти как Spidey все още не е огрявал екраните ни. И тогава Sony и Marvel направиха този малък фен изключително щастлив. Гледайки как Паяка се премята из въздуха и пуска мрежи между сградите не може да се сравни с нищо друго. Филмът е вярна интерпретация на комикса и балансирана комбинация от произход и приключение. А злодеят е Green Goblin - какво повече да искам? Актьорският състав е добър, като открояващи се фигури са Tobey Maguire (Peter Parker/Spider-Man), William DeFoe (Norman Osborn/Goblin) и JK Simmons (J. Jonah Jameson). Всъщност, JK е толкова добър, че се надявам да го включат и в новият филм.

Не е перфектен филм обаче. И тогава, и сега двата ми най-големи проблема в Spider-Man са костюмът на Гоблина и липсата Gwen Stacy - и следователното съсредоточаване върху Mary Jane. Този проблем кулминира в третия филм, а тук е на заден план, но все пак присъства. Въпреки това Spider-Man си остава един от любимите ми филми, с любимият ми супер герой и любимият ми супер злодей. Но продължението успя да го засенчи...


04. The Dark Knight (2008)
Ако се разтърсите из Интернет за топ комикс филми, на първо място в повечето класации ще откриете The Dark Knight. Очакванията и реакциите от този филм бяха, и все още са НЕЛЕПО огромни. Виждал съм мнения от "Най-велик филм за всички времена" до "По-добър от секс"! Светът полудя по Черния Рицар и малко хора всъщност обгърнаха и добрите, и лошите му страни.

Криминалната драма на Нолан, разказана до перфектност, вижда Batman пред победа над мафиотите в Готъм. Силна помощ му оказват комисат Гордън и новият прокурор Харви Дент. Но тогава се появява една заплаха, която не действа по правилата и преобръща всичко с главата надолу. Това е Жокера. Истинският конфликт в историята е това, че в резултат от създалият се хаос, Батман трябва да наруши своите правила, превръщайки се не в герой - а в черен рицар.

Реалистичното представяне се връща в двойна степен, което е истинската уникалност на филма. Атмосферата е тежка, напрегната и създава чувството, че всичко може да се случи в най-неочаквания момент. С добър микс от характеризация и хумор, екшън сцени и дълбоки човешки моменти, Черният Рицар без съмнение е най-сериозният и епичен филм за 2008.

Christian Bale започна много да ми харесва в ролята на Брус Уейн. Бат-костюмът също е по-добър от този в Begins, с добавената броня и всичко останало, но за Бога, трябва да сменят тази маска. Изглежда глупаво! Още в първата сцена в трезора. Което е много кофти, защото снемаше донякъде удоволствието от филма. И естествено, гласът. Проклетия глас на Batman дразнеше, особено във финалните му думи към Жокера. Защо не са направили като Kevin Conroy - неговият глас също беше различен за Брус и Батман, но не до такава степен. Съжалявам, но просто това е едно много лошо представяне, сякаш Батман се престарава да бъде страшен.

Екшън сцените обаче са по-добри от тези в Batman Begins, за което съм доволен. Батман раздава повече тупаници и ритници, и даже са заснети така, че да се разбира какво става. Е евала бе, Нолан.

Голям проблем за мен е колко дълъг е този филм. Почти два часа и половина! Склонен съм по-скоро да мразя бавно движещи се моменти, а тук ги има в изобилие. Сцената с корабите например се проточи ненужно дълго. Също така финалният акт с Гордън, семейството му и Two-Face въобще не ми хареса. Хубаво е, че Батман излезе като нарушител на закона и полицията го погна, но смъртта на Two-Face си е пропиляна възможност. Two-Face трябваше да бъде запазен за продължението!

И така стигам до любимата ми част, злодеите. Ще започна с Двуликия. Харви е много
важен за цялостната история, може би по-важен и от Брус (да бе). Историята проследява издигането му в най-важният закрилник на Готъм до покваряването му в следствие действията на Жокера и падението му като злодея Two-Face. Сега, Two-Face изглежда страхотно, макар и тук да е изобразен по-скоро като анти-герой. Важна част от характера му е чувството му за справедливост, базирано на шанса. Ези - живееш, тура - умираш. Просто и справедливо. Дали? В ролята влиза Aaron Echart и тотално изтрива лошите спомени, оставени преди години от Томи Лий Джоунс. Перфектно изпълнение, но за съжаление образът е пропилян, тъй като умира накрая. Това. Не. Струва.

Човекът, който заслужава цялото внимание, и то с право е Хийт Леджър, превъплътил се в Joker. Кой би си помислил, че момче като него ще изиграе дефинитивната версия на престъпния клоун? Аз не. Хийт обаче предлага брилянтна игра, която за съжаление е последната в кариерата му. Неговият Жокер е базиран на комикса The Killing Joke и е страшен. Боже мой, много страшен. В една от сцените му настръхнах, все едно гледам Пришълеца. Като параноиден шизофреник, създаващ хаос и работещ без правила, този Жокер е побъркан до степен на гениалност. Той винаги остава една стъпка напред пред враговете си, а диалогът му е безценен. Особено ми харесва сцената, когато мафиотите го питат "Очакваш да крадеш под носа ни и да се измъкнеш безнаказано?", а той просто отговаря "Да". В лицето им, сякаш напълно си вярва. В голяма степен Жокера е основната причина да гледате The Dark Knight. Заедно с Батман, разбира се.


03. Iron Man (2008)
Пътят към The Avengers започва тук. Новата филмова вселена на Marvel започва тук. Поради някаква необяснима за мен причина, в предишните години Iron Man като образ винаги е бил считан за герой втора ръка. Което е много странно, защото той е основен член на Отмъстителите и един от най-ранните герои на Marvel. Но всичко се променя през 2008.

В същината на Iron Man е една човешка и вдъхновяваща история - брилянтният изобретател и милионер Tony Stark осъзнава какво причиняват произвежданите от неговата компания оръжия и се обръща срещу своите хора, създавайки най-великото си творение - железният костюм на Iron Man. Филмът има смисъл. Има сърце, има душа. Като съчетание от всички важни аспекти от кариерата на Железния през последните 30 години, филмът представя произходът на Tony, класическата му вражда с Obediah Stane и отношенията му с Rhodey (най-добрият му приятел) и Pepper (секретарката и потенциална любовна тръпка) по незабравим начин. Невероятно е как един час минава без никакви роботи да са се появили, и въпреки това не мога да отлепя очи от екрана. И причината е една - Robert Downey Jr.

Той направи ролята на Stark своя, същото, което Hugh Jackman направи с Wolverine и Heat Ledger с Joker. Downey излъчва някаква необяснима харизма и е толкова забавен като арогантния милионер, че съм се смял много повече, отколкото в комедиите, излезли през последните няколко години. Сцената, в която Pepper го излавя в костюма е върха - "Признай, хващала си ме да правя и по-лоши неща". Смях! Ако говорим за перфектно подбрани актьори, нещата не стават по-перфектни от това.

Специалните ефекти са друга връхна точка. Костюмът на Iron Man изглежда феноменално - червено-жълт лъскав метален корпус, въоръжен с всякакви джунджурии. Сцените, в които лети из въздуха са сред любимите ми. Екшънът, макар и в по-малки количества, е интензивен и забавен. А с герой като Iron Man, няма как да минем без експлозии.

Друго нещо, което ми хареса е саундтракът. По принцип не обръщам внимание на тези неща, но трябва да им се признае - Black Sabbath, AC/DC, Audioslave. Рок енд рол и разбиващи сцени - какво повече да иска човек. А за продължението, всички песни ще са на AC/DC, което означава, че ще има изтрещяване.

Всичко на всичко, Iron Man е един от перфектните комиксови филми ако не за всички времена, то поне за тази декада. Притежава добра, драматична, но и забавна история, невероятна актьорска игра и най-якият робот след Терминатор, появявал се на екран. Филмът заслужено поставя Tony Stark там, където му мястото - сред най-големите комиксови имена на десетилетието. 7-ми май изглежда толкова далеч...


02. Batman (1989)
Човек винаги помни първите неща. Първата целувка, първия бесен купон, първия учебен ден и тн. А моето първо докосване до супер геройския свят е именно проектът на Тим Бъртън, Batman. Даже го гледах снощи, и все още си остава шедьовър за мен.

От началото до края си, този филм има думата "класика" изписана навсякъде. В моите очи, Бъртън създаде дефинивната версия и на Брус Уейн, и на Готъм Сити. С мрачна, психедилична атмосфера и много престъпления, този град наистина се нуждае от Батман. Тъмният, сериозен тон на филма идва от фактът, че той е базиран върху книгата The Dark Knight Returns, която е една от вечните Батман истории. И съжалявам, Нолан и Бейл, но точно така трябва да изглежда Черния Рицар - костюмът, Батмобилът, Бат-пещерата, всичко в този филм крещи класика и за мен си остава такъв. А музикалната тема на Danny Elfman, използвана и в анимациония сериал, отстъпва по епичност само на тази на Star Wars.

Michael Keaton влиза в ролята на Брус Уейн/Батман, и, както можете да предположите, остава ненадминат. Дори и след The Dark Knight. Keaton предлага един много загадъчен и затворен в себе си образ, който не си пада по приказките. Това е есенцията на Batman - той е мистерия, енигма. Не ми е нужно да знам откъде е получил всичките си оръжия и приспособления, както и размазващата кола. Това само ще ми убие интереса в образа. И да, Keaton също си променя гласа, когато е в костюм - но не до степен на преграхналост като Бейл.

Jack Nicholson играе злодеят, всеизвестния Joker - и е една от най-легендарните роли в кариерата му. Сатирик в собственото си съзнание и престъпник в реалния живот, този Жокер е забавен и опасно налудничав. Той е даже по-развит образ от Батман и прави всяка сцена своя. Като комикс фен съм изключително доволен, че Бъртън бе избрал да покаже произхода на Жокера, в който Прилепа играе голяма роля. Мисля, че е интересно как в The Dark Knight знаем всичко за Батман и нищо за Жокера, а в този филм знаем малко за Батман и почти всичко за Жокера. Доколкото сравнение между двата злодея - аз лично съм доволен и от двете изобразявания, защото са просто толкова различни и уникални. Heat Ledger е идеален за The Dark Knight, а Nicholson е идеален за Batman.

Един голям проблем, който имам с този филм, е промяната в произхода на Батман. В комиксите родителите му са убити от Joe Chill, обикновен престъпник. Тук обаче убиецът е Jack Nappier (бъдещият Joker). Според мен това е ненужно, тъй като героят и злодеят вече имат достатъчно причини да се мразят и да си сритат задниците. А да, и женският образ Vicki Vale - кълна се, половината й диалог е само крясъци. Не понасям крещящи жени.

Въпреки малките си проблеми, Batman е чудесен филм и моят личен фаворит от всички филми, посветени на Прилепа. Представя по уникален начин сблъсъка на две откачалки в костюми, две антитези за ред и хаос - хора, които не са ограничени от законите на обществото.


01. Spider-Man 2 (2005)
Трябва ли да обяснявам, не сериозно, трябва ли? Взимайки всичко добро от първия филм и подобрявайки го, Spider-Man 2 постави Peter Parker пред вътрешна криза на отговорността и разкри тайната му самоличност пред най-важните хора в живота му (без леля Мей). Tobey Maguire е далеч по-уверен в ролята на Стенокатерача и за мен, тук доказа защо е избран да играе Spidey. Alfred Molina увековача злодея Dr. Octopus като комплексен, емоционално затворен и брилянтен персонаж. James Franco, който в първия филм сякаш беше недоспал, също се подобрява значително като Harry Osborn. JJJ е както винаги нелепо забавен, а даже получаваме и камео от Curtis Conners. Ами екшън сцените? Гръм и мълнии, сигурен съм, че скоро няма да бъдат надминати. Благодаря ти, Sam Raimi!

Наистина, единственият голям проблем в този филм е Kirsten Dunst. Някакси тя загуби цялата си атрактивност от единицата, а образът й е превърнат в подла кучка, незаслужаваща любовта на Peter. Като изключим това, Spider-Man 2 е, за мен, най-добрият филм, правен по комиксов герой досега. Точка по въпроса.

Пълното ревю се намира тук.

ами "watchmen" също е доста добър.Но..дали е по комикс,не съм сигурна : )

Watchmen за съжаление още не съм го гледал, но четох добри отзиви за него. И да, по комикс е...

Еммии гледай го! Всъщност той ми е в графата - "неочакван край" . Добър е,сред тези касови комерсиални екшъни , от които сме заобиколени :P

О, непременно ще го гледам някой ден.

Може би Blade заслужаваше по-голямо място, но както и да е.И не знам дали следва толкова добре комикса, но сподер мене е дори по-як от комикса.И защо Iron Man да е герой втора ръка?Той ми е 2-ят любим супергерой

Списъкът е правен да бъде обективен и субективен доколкото е възможно. Само защото Блейд е на 11-то място, а Костенурките Нинджа на 10-то не означава, че непременно е по-зле. Просто предпочитам единия малко повече другия. А и мненията ми са променени оттогава. Например в момента бих поставил първия Spider-Man по-ниско и бих включил The Avengers, Watchmen, Dark Knight Rises, бих махнал Transformers и на негово място да сложа Deardevil (Director's Cut) - но през 2010 така съм мислил...